Български етнографски групи

Капанците
=================

Населението на гр. Сеново спада към локалната българска етнографска група „капанци”, която обхваща жителите на няколко села от Разградска и Търговищка области. Капанците от Разградско живеят в селата Каменово, Топчии, Дряновец, Осенец, Кривня, Сеново, Цар Калоян, Езерче, Гецово, Ушинци, Желязковец и т. нар. ”Доброшка махала” в Разград.

В Търговищко капански села са Садина, Опака, Паламарца и Гагово.

Капанците се приемат за най-старото и най-чисто българско население спрямо останалите локални групи в района-хърцои, балканджии и добруджанци.

В колективното изследване ”Капанци” на БАН от 1985 г. се посочва тезата на Ив. Коев, че самоназванието ”капанци” идва от везбата/шевиците/ на женската риза, която е на капки/точици/. В интерес на истината тази теза не е приета за достоверна. Появява се противоречие с това, че шевицата наречена „капанка” е с кръстат бод, който на местния диалект се нарича „куманско шити” /кумански бод, шиене/. Равнобедрения кръст е Тенгриански символ-знак на алпа Кубар. А куманите се покръстват едва в края на 12-ти и началото на 13-ти век. . . , т. е. те са последните изповядващи старата религия. Затова се добавя и мнението, че названието може да идва от думата „капанък”-затворен, закрит. Направено е сравнение и между румънското ”chepeneag”и турското „kapanik”, както се наричали мъжките ризи до кръста. Други две мнения са на Кирил Донев от 1994 г. Според него една част от куманите остават да живеят в региона и местните започват да ги наричат ”куманци”, което по-късно става „капанци”. Втората му гледна точка е, че през османското робство под фесовете тукашното население е носело плетена вълнена шапка/кепе/, известна и като „капа” и оттам идва „капанци”. Така капата става белег на българската идентичност.

Според мен всичко изброено досега ни вкарва в добре познатия от миналото научен сценарий - ”сляпа баба”. На предположенията, ”познаването” и гаданията според предпочитанията на силните на деня.

Истината и по този въпрос безспорно съществува и поне частици от нея могат да се видят на много места, докато се подреди и този пъзел.

Най-интересни са местните легенди и предания. Във всяка легенда и предание има някакъв повод и причина за възникването им. Чрез тях остава жива народната памет. Макар и видоизменени и приближени до фолклора в тяхната основа винаги са съществували реални исторически събития.

Ако има кумански потомци сред капанците, то според мен това са жителите на с. Кривня. Според легендата за тяхното заселване, някога едни хора отишли при Сеновския болярин да искат място за заселване. Той им посочил реката/в римско време се казвала Алмус, през Средновековието Арджа а днес Бели Лом/ и им казал: ”Ще тръгнете надолу по течението и там където прави остър завой/кривина/, там ще се заселите”. От това дошло и името на селото им. Самите те се отличават по расов тип от останалите капанци. Русокоси са и със сини очи-точно това е расовия тип на скитите/куманите/. Расовия тип на капанците е в основни линии огузо-кавказки.

Частици от истината има във всички легенди съхранени от народната памет.

Първата е, че бидейки дълго време езичници, местните българи дават жертвоприношения на капищата и оттам идва името, продукт на типичната капанска упоритост и понякога необяснима съпротива, която се проявява по различни поводи.

Според друга легенда, те са дали идеята и са направили „капана” на Никифор Фока и оттогава им останало това прозвище. Известно е, че Крум извършил масова мобилизация на българското население, като воъръжил дори жените. Нищо чудно местните българи да са взели масово участие в битката при Върбишкия хроход.

Трета легенда се свързва с „Извора на слепеца” и Владимир-Рахсат/от когото носел името си и град Разград/. Ослепения Владимир и хората му ги затворили в „капан” и наблизо до столицата за да са под око на управляващите. Легендата за „Извора на слепеца” е част от народния епос, обединен около Демир Баба/Железния баща/. Много от тези легенди, които стигат до Римско време, се потвърждават от булгарските летописи, публикувани в сборника ”Джагфар Тарихи”.

Според мен има още една възможност за произхода на самоназванието ”капанец”. Безспорно това е вече славянобългарска дума, както „колобър”, капище”, камбана” и т. н. , почти целият ни съвременин език е такъв, а не както се твърдеше до неотдавна, че от т. нар. ”прабългарски” думи т. е. булгарски в съвременния език били останали 15-20 думи. . . ?! Всъщност се оказа, че дори в съвременните руски и украински езици славянобългарските думи са стотици.

Стана известно, че военният министър и по правило глава на правителството се е наричал-„капаган” или съкратено ”капкан”. Самоназванието „капанец” изразява принадлежност към нещо. И в този смисъл нашето население тук може да сме потомци на отделен разряд хора, със статут на правителственно население.

По подобен начин едно славянско племе се кръстило на името на Кан Кубрат. В младостта си той бил бек/управител/ при тях. Те толкова го обикнали, че ги запазил от аварското иго, че постоянно си повтаряли, че са негови, на Хорт/славянското му название/, че са хорвати. . . Така останало и до днес.

Антропологът Петър Боев прави изследвания на населението в Разградския регион. Според него при капанците има запазени компактни маси прабългари, защото и сега се срещат типични расови черти.

Фолклористът доц. Иван Койнаков, също твърди, че някои обреди и носии свързват капанците с прабългарите. При тях доскоро съществувал традиционен консерватизъм в бракосъчетанията-дълго време те се женели и омъжвали или в селото или за свои сънародници от близките села. За пръв път според него капанците се споменават в турските регистри от 1430 год.

Учени от Чувашката република, през шестдесетте години на миналия век, правейки паралел между чувашите и капанците, откриват много сходни елементи в етнографското богатство на двете групи. Много характерни, според проучванията, са сходството в облеклото и празнично-обрядната система, съхранени до наши дни.

Предизвикан от тези твърдения, през осемдесетте години, когато работех в тогавашния СССР, реших да си направя един експеримент. По време на една от отпуските си донесох в България един брой от списанието ”Советская женщина”. Водещото заглавие на броя беше: ”Изкуство чувашких мастериц”, а на задната корица имаше 5-6 цветни снимки на различни видове чувашка бродерия.

Показах на майка си тази корица, без да знае тя кое е и какво е това списание. Какво беше учудването ми, когато тя ми назова подред коя шевица как се казва по капански. . . ! Оттук нататък за мен съмнения, хипотези и разсъждения повече по този въпрос нямаше.

Какво казва „Джагфар Тарихи” за чувашите: ”В Идел/Източна Европа с център Волго-Уралието, където булгарската държавност не е прекъсвала от древни времена/, болшинството от хуните бързо се върнало към господстващия там огузо-тюркски език. Но няколко десетки излезли от обръщение хунски думи, били съхранени от булгарските жреци. Те били заинтересовани от дистанцирането на своята каста от всичко простонародно и светско/в това число и от народната реч/. Част от сербийците/хуните/ по-късно се смесила с иделските фино-угри и положила началото на сербийската етногрупа, която в 16-ти век получила названието - „чуваш”. ”

Приликата в етнокултурата на чуваши и капанци явно се дължи на общите хунски предци. Освен това консерватизма наследен от жреческата каста се е съхранил в бита и културата ни до 50-60 години на миналия век. Има преки и косвени сведения, че и по време на Второто Българско Царство, останки от старата вяра и обичаи са били живи. Включително сред аристокрацията и дори Царския двор. Много от обичаите и обредите били приспособени към християнството и доживели до наши дни, по територията на цялата страна.

Миналото на капанския етнос е изследвано от българската историческа наука още в началото на 20-ти век от проф. Любомир Милетич. След продължителна обиколка и изучаване на населението в Североизточна България, той написва книгата”Старото българско население в Североизточна България”.

Изтъкнатия етнограф проф. Иван Коев/родом от с. Топчии/, обнародва няколко монографии, в които отделя значително място на капанците. За капанците черпим сведения и от голямото научно дело на изтъкнатия историк и краевед акад. Анание Явашов и от група местни краеведи, като Йордан Добрев от с. Кривня, Цоньо Христов от с. Топчии, СаваД. Попов от с. Осенец и др.

Не трябва да се пропуска и колективният труд на БАН-”Капанци”от 1985 год.

Въпреки това нито в Интернет пространството, нито като печатно издание, не открих събрана на едно място прилична информация за капанците. В един по-компактен и научно-популярен вид за широката публика. Затова се опитах да запълня тази празнина и дано да е от полза за всички.

Валентин Ив. Иванов

==============
Литература:
1. ”Сеново-моя гордост и съдба”/географски, исторически и етнографски проучвания/автор. Слави Спасов Цанков. Спонсор и научен редактор проф. дпн Пламен Радев Иванов. Унив. изд. ”П. Хилендарски”-гр. Пловдив. 2008год.

2. ”Джагфар Тарихи”-сборник от булгарски летописи в три тома. Изд. на редакцията на в-к”Болгар-Иле” от 1993, 1994 и 1997 год. Под редакцията на Р. Шарипов и акад. Ф. Г-Х. Нурутдинов

Много благодаря на Атил ( atil.blog.bg), чийто материал ви предложих.
Той е човекът, който е качил в нета следващите два клипа и така е запазил това богатство.
Самият той е капанец и 8-годишен, заедно с майка си участвал във филма.

Капанска сватба
Част 1
Част 2