Проектът Ешалон - това, което не знаем за него

Какво представлява проект Eшалон?

"Eшалон" е терминът, масово използван във връзка с автоматизираните глобални приемащи и релейни системи, разработени от тайните агенции на пет нации: САЩ, Англия, Канада, Австралия и Нова Зеландия (вероятно това е кодовото име за част от системата, която приема използващите сателит комуникации).

Докато американската "Агенция за сигурност" (NSA) заема водещото място, "Eшалон" работи съвместно с други тайни агенции, включително Австралийския директорат по сигнали за защита на страната (DSD). Счита се, че по силата на различни споразумения работи и със службата "Британски правителствени комуникации" (GCHQ) и с агенции на други съюзници на САЩ.

Тези страни координират своите действия по силата на споразумението UKUSA, сключено през 1947. Оригиналният проект "Eшалон" датира от 1971. Но оттогава неговите възможности и приоритети са се разширили неимоверно много. Той може да подслушва и обработва много видове излъчвания по света.

Всъщност, може да подслушва по три милиарда комуникации всеки ден, включително телефонни разговори, изпратени по електронната поща съобщения, информация за сваляне на информация от Интернет, сателитни предавания, и т.н. Системата "Eшалон" събира всички тези излъчвания безразборно, след това пресява информацията, представляваща интерес, посредством програми за изкуствен интелект.

Твърди се, че "Eшалон" пресява около 90% от трафика, който тече по Интернет. Но точните способности и цели на проекта остават неясни. Например, не се знае дали той държи на прицел местните комуникации. Освен това, очевидно му е много трудно да следи комуникациите по оптични кабели. Как работи този проект?

"Eшалон" събира данни по различни начини. Използват се масивни наземни радио- антени за приемане на сателитни предавания. Трафикът по някои сайтове се проверява. Тези антени са разположени в САЩ, Италия, Англия, Турция, Нова Зеландия, Канада, Австралия и още няколко места.

Използват се и средства за прихващане на "изтекли" излъчвания между градовете. След това, тези сателити излъчват информацията надолу към центровете за обработка на Земята. Главните центрове са в САЩ (близо до Денвър), Англия (Менуид Хил), Австралия и Германия.
"Eшалон" приема и излъчвания по Интернет и използва много "подслушващи" устройства, които събират информация от пакетите с данни докато те пътуват по Интернет, посредством няколко ключови връзки.

Използва и търсещи програми, за да сканира за уеб-сайтове, които могат да представляват интерес. Освен това, използват се и подводни устройства - за прослушване на кабелите, пренасящи презокеанските телефонни разговори. Според публикувани доклади, американските водолази са поставили следящи устройства на подводните кабели. Едно такова е било открито през 1982, но останалите очевидно функционират неоткрити.

Засега не се знае дали могат да се подслушват и телефонните кабели. Ако горните методи не свършат работа, има и други. Държавите, имащи споразумение по този проект, обучават специални агенти за поставяне на множество специални устройства за събиране на данни. Едно от тях е комплект за обработка на информацията с размерите на дипломатическо куфарче. Друго подобно представлява радиоприемник с големината на кредитна карта.

След събирането на този суров материал, "Eшалон" го проверява посредством системата "Dictionari" ("Речник"). Това е специална система компютри, която намира съответната информация по ключови думи, адреси и т.н. Тези търсещи програми помагат за сравняването на голям обем излъчвания, преминаващи ежедневно през мрежата на ECHELON. Тези програми дават възможност на потребителите да се съсредоточат върху всяка специфична тема, във връзка с която се търси информация.

Ако такъв проект съществува, защо досега не съм чул нищо за него? Правителството на САЩ е стигнало до крайности, за да запази този проект в тайна. До ден днешен, американското правителство отказва да признае, че такъв проект изобщо съществува.

Ние знаем, че той съществува, защото правителствата и на Австралия и на Нова Зеландия признаха този факт. Дори при наличието на тези признания, обаче, официалните власти на САЩ отказват да коментират темата. Тази "стена от мълчание", обаче, започва да се руши.

Първият доклад за проекта е публикуван през 1988. В допълнение, освен признанията на Австралия, в Европейския парламент са получени два доклада, които описват дейностите по този проект. Така се появиха стряскащи доказателства, че възможностите на проекта може би са прекалено подценявани.

В първия се говори, че той цели предимно цивилни лица. Установено е, че за разлика от многобройните електронни системи за шпиониране, разработени през студената война, проектът е предназначен предимно за не-военни обекти: правителства, организации и бизнес в буквално всяка страна.

Системата приема огромни количества комуникации и след това отделя ценното чрез средства за изкуствен интелект от типа на "Мемекс" - по ключови думи. Петте държави си делят със САЩ резултатите. Всяка от тях осигурява речници на останалите, ключови фрази, хора и места, за откриване на допълваща информация при тях, което се изпраща на поискалата информация страна.

Освен информация за потенциални терористи, се събира и много друга информация - например за държавите, участващи в преговорите на GATT. Установено е, че засега основните приоритети на тази система продължават да бъдат военното и политическо разузнаване.

При подслушването на телефони, процедурата е известна като "Мантис". При телексите се нарича "Мейфлай". Програмата се използва и за даване на предимства на американски фирми пред конкурентните им фирми, както и за икономически шпионаж.

Първоначално, програмата е създадена в името на националната сигурност, но на практика се занимава и с много други дейности, включително с подслушване и на частни лица - например под нейно наблюдение е била принцеса Даяна. Не съществува начин, по който да се знае с точност с какво се занимава и за какво се използва ECHELON. Не е ясно доколко е причинил вреди на частни лица.

Разбира се, и други страни, например Русия, Франция, Израел, Индия, Пакистан, както и редица други, също събират информация по подобни начини, но ECHELON е системата, която е най-голяма от този вид. Другите страни нямат средствата за да се ангажират с толкова мащабно събиране на информация, каквото се провежда в САЩ.

Източник: "Тайните проекти",
Автор: Емилия Манолова,

Пуснато на: Сря Юни 15, 2011 6:09 pm Заглавие :

Ето още:

КАК ФБР ПОДСЛУШВА МОБИФОНИТЕ

Дигиталната буря и Червената кука следят денонощно щата комуникационна мрежа в САЩ

ФБР работи с нов тип система за наблюдение, разузнаване и събиране на информация, която прехваща в реално време комуникационните канали в САЩ.

Гигантската шпионска мрежа се нарича DCSNet (Digital Collection System Network) и свързва специални ФБР подслушвателни центрове с "топли" връзки, контролирани от наземни оператори, доставчици на Интернет и телефонни услуги и мобилни компании. DCSNet се е вплела изкусно в телеком инфраструктура на САЩ, разкриват 1000 страници документи на ФБР.

Те бяха частично разсекретени по искане на фондация Electronic Frontier, която се позова на американския Закон за свободата на информацията.

Разсекретените документи подсказват, че Федералното бюро за разузнаване има достъп до VOIP Интернет телефонията, Skype и пуш ту толк (push-to-talk), позволяваща мобилните телефони да се използват като радиостанции. Новосъздаденият дигитален шпионин DCSNet функционира по подобие на глобалната мрежа от геостационарни спътници и наземни устройства с название "Ешелон", който следи дневно до 2 милиарда разговори, радиосигнали, факсове, имейли и други електронни съобщения.

"DCSNet засича стационарни и мобилни телефони, чете SMS-ите и текстовете, които си разменяме оn-linе чрез програмките push-to-talk. Освен това

записва, анализира, класифицира

и съхранява телефонни номера. Свързва ФБР постовете в страната с външни частни комуникационни мрежи", разяснява Стивън Беловин, професор по компютърни науки от Колумбийския университет и дългогодишен експерт в разузнаването. От разсекретените документи става ясно, че софтуерният "Джеймс Бонд" се състои от три шпионски подсистеми. DCS-3000 събира телефонните номера при изходящи и входящи повиквания. Оценена е на 10 млн. долара и е кръстена Червената кука (Red Hook). DCS-6000, с прякор Дигиталната буря (Digital Storm), колекционира съдържанието на самите обаждания и текстовите съобщения. Окото на третата DCS-5000 следи денонощно топшпиони и терористи. Благодарение на софтуерните "брадъри" агентите прослушват многократно записите, създават профили на "мишените" и проследяват местоположението им. Когато разговорите са на чужд език, идва ред на лингвистите от Федералното бюро, след което информацията се обработва. Подслушвателните центрове са свързани помежду си чрез частна, криптирана електронна мрежа, която е отделна от Интернет.

"Тя позволява на ФБР агентите в Ню Йорк например да запишат разговор по мобилен телефон в Сакраменто, Калифорния, и светкавично да установят къде се намира притежателят му. Техен е изборът дали да продължат със SМS-ите и съобщенията от гласовата и електронната му поща, разбивайки всички възможни пароли за личен достъп. Само с няколко удара по клавиатурата шпионите пренасочват записите към езиковите специалисти на ФБР за превод и коментар", обяснява журналистът от Сан Франциско Раян Сингел.

Набираните цифри се проучват от анализатори, които ги съпоставят с други, включени в базата данни за

телефонно приложение

на ФБР. Законът, който даде зелена светлина на новия телефонен шпионаж, е от времето на Клинтъновата администрация. През 1990 г. Министерството на правосъдието на САЩ се оплака пред Конгреса, че дигиталните технологии, клетъчните телефони и прехвърлянето на обаждания затрудняват експертите да подслушват ефективно. Конгресът отговори, приемайки шпионския Закон за комуникационната помощ на правоприложителите CALEA (Сommunications Аssistance for Law Еnfоrсеmеnt Асt). Предназначението на САLЕА е да внесе поправка в член 18 от федералния Кодекс на САЩ,

изяснявайки пределно точно

задължението на телекомуникационните компании да съдействат за прехващане на съобщения и разговори с оглед прилагането на правните норми. Преди закона ФБР трябваше да се снабди със съдебна заповед и да я връчи на компанията, за да може тя да запише на физически носител исканите от разузнавачите разговори. Мотивирайки се с САLЕА, Федералното бюро за разузнаване представя заповедта и се логва без забавяне и директно в мрежата на телекома. Фондацията Еlесtrоniс Frоntiег изиска по съдебен ред от Министерството на правосъдието документите, доказващи съществуването на шпионската подслушвателна програма DCSNet. Делото стартира през август 2006 г. със заявление, подписано от адвоката на фондацията Марчия Хофман, до Дейвид Харди, шеф на Отдел за събиране и разпространение на информация към ФБР. През май 2007 г. сезираният федерален съд задължи бюрото да предоставя ежемесечно на фондацията посочените от нея документи, докато не удовлетвори молбата й съгласно Закона за свободата на информацията. "През 1997 г. подслушвателната програма DCSNet; беше замислена като временна мярка, но се разрасна в пълноценна софтуерна мрежа. САLЕА революционизира начините, по които събираме информация в приложението на законовите разпоредби. Разбира се, компаниите запазват пълен контрол. Те имат свои правни екипи, които четат съдебните заповеди и проверяват дали набелязаните обекти са техни клиенти", обобщава специален агент Антьни Диклементе, шеф на Секцията

за придобиване и засичане

на данни към Отдела за оперативна технология на ФБР. "За съжаление винаги, когато се събира и съхранява информация, възникват огромни рискове за сигурността - предупреждава професор Беловин. -Самата шпионска система може да стане мишена за трета страна, която да се закачи за нея и да източва каквито си поиска данни. Стига да открие слабите й места. Така шпионинът шпионира шпионина. Най-важният въпрос тук е кой контролира окото на Бит брадър".

Вестник "168 часа"