Eньов ден

Еньовден – денят на лятното слънцестоене, посветен на борбата между доброто и злото, на надеждата за здраве и добруване

Денят на Рождеството на Св. Йоан Кръстител – 24 юни по нов стил е известен у българите като Еньовден. По стар стил обаче Еньов ден съвпада с лятното слънцестоене - магическата нощ тази година е на 20 срещу 21 юни. В народния календар това е най-големият летен български празник, посветен на слънцето и борбата срещу болестите.

Това е най-дългият ден в годината.

Нощта срещу празника, считат за най-силна и тайнствена. Тогава звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила. Вярва се, че преди да "тръгне към зима" слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила.

Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

Появата на огненото светило на небесния свод, показва победата на доброто над злото. Затова, който посрещне изгрева на този ден считали за щастливец. Според народното поверие в еньовското утро потича „жива” вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве.

На Еньовден се берат билките, защото се смята, че те са придобили голяма магическа и целебна сила от празничната „игра” на слънцето. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина-ще боледува.

А който се окъпе в еньовската роса, си изгражда преграда срещу болестите през цялата година. На този ден от лековитите треви се свива венец около черничева, крушева или ябълкова пръчка. Трябва да е кръгъл „като слънцето”, билките да са завързани с червен конец и всеки да се провре през него – за здраве.

В празничния венец непременно трябва да е вплетено Еньовче – царят на билките с най-чудотворна сила. Останалите почитани билки са невен, вратига, комунига, жълти бял равнец и вечно зелените бръшлян, чемшир, и здравец. А набраните Еньовски тръни се слагали на вратите на домовете, защото пазели от зли духове.

В миналото старите българи пеели на този ден песни за змейове, а някъде прескачали и огньове.

Най-колоритният обичай на празника е „Еньова буля”. Избирали малко момиче, което да е земната невеста на свети Еньо /Йоан Кръстител/. То вадело пръстените и китките на момите от котле с вода и наричало пожелания и предсказания коя за кого ще се омъжи. Вярвало се, че всичко, което „булята” каже на този ден, ще се сбъдне.
=========================================
Източник: facebook.com