Глобално съзнание

Възможно ли е Проект Глобално Съзнание наистина да предвижда бъдещето?

Циниците с право биха посочили, че винаги може да се намери някакво глобално събитие, с което да бъде обяснено поведението на генераторите. Все пак светът е пълен с войни, природни катастрофи и терористични изстъпления, както и с периодични глобални празници. Дали учените не се опитват прекалено старателно да открият закономерности в случайностите? Екипът, който стои зад проекта настояват на противното. Те твърдят, че използвайки строги научни методи и сложна математика е възможно да се елиминира всякаква такава случайна връзка.

"Ние искаме да открием че сме допуснали грешка", казва д-р Нилсън, "но до сега не сме открили такава, нито някой друг е успял намери. Нашите данни показват ясно, че шансовете да получим тези резултати по щастлива случайност са едно на един милион. Това е много малко." Но някои остават скептично настроени.

Професор Крис Френч, психолог и известен скептик от Голдсмитс Колидж в Лондон казва: "Проект Глобално Съзнание е произвел някои много интересни резултати, които не могат да бъдат пренебрегнати лесно. Аз също съм ангажиран с подобен проект, като целта ни е да проверим дали ще получим същите резултати. Ние още не сме ги постигнали, но проектът ни е съвсем в началото. Още е рано да съдим."

Колкото и странно да изглежда обаче, няма нищо в законите на физиката, което да отрича възможността за предвиждане на бъдещето. На теория е възможно времето да се движи не само напред, но и назад. И ако времето приижда и се оттегля като морските приливи, може и да е възможно да се предсказват събития от световен мащаб.

"Има много доказателства за това, че времето може да се движи назад", казва проф. Баерман от Амстердамския университет."

И щом това е възможно във физиката, то тогава това може да се случва и в нашето съзнание." С други думи проф. Баерман вярва, че ние сме способни да виждаме в бъдещето, стига да можехме да използваме скрития потенциал на нашето съзнание. И има огромно количество факти поддържащи тази теория.

Д-р Джон Хартуел от университета Утрехт в Холандия първи открито представя доказателства за това, че хората могат да предусещат бъдещето. В средата на 70те години той прави следния експеримент – свързва хора към болнични сканери за да наблюдава измененията в мозъчните им вълни. Той започва да им показва серии от изображения като на неопределен период от време, между напълно стандартните картинки на екрана изникват шокиращи провокативни изображения.

Сканерите са регистрирали реакциите на хората като резки изменения в мозъчните им вълни. Това и се е очаквало. Много по-трудно било да се обясни това, че в много случаи реакцията е настъпвала преди провокативните изображения да са показани на екрана. Изглеждало е така, сякаш изследваните хора някак си са могли да видят в бъдещето и да предусетят кога ще им бъде показана следващата шокираща картина. Това било необикновено и необяснимо.

Но трябвало да изминат още 15 години докато някой друг, в случая Дийн Радин, развие по-нататък изследванията на д-р Хартуел. Американският учен свързал хора към уред измерващ устойчивостта на кожата на електричество. Известно е, че данните варират в зависимост от измененията в настроението на хората. Този принцип е залегнал в устройството на много детектори на лъжата. Радин повторил опита на д-р Хартуел с реакцията на изображения, като едновремено с това измервал и реакцията на кожата. Отново хората започнали да реагират няколко секунди преди провокативните картинки да им бъдат показани.

Това било просто невероятно и затова Радин продължил опитите, но резултатите оставали същите. "Аз също не вярвах в това," каза проф. Баерман "затова аз също направих този опит и получих същите резултати. Бях шокиран. След този случай аз започнах да се замислям по-дълбоко за същността на времето." Правейки нещата още по-интригуващи, проф. Баерман каза, че и други лаборатории, поддържащи традиционните насоки в науката, са получили подобни резултати, но все още не говорят публично за това.

"Те няма да публикуват резултатите си защото не искат да бъдат осмивани. Затова се опитвам да ги убедя да публикуват резултатите от изследванията си едновременно. Така поне ще споделят осмиването." Обаче резултатите от тези експерименти изобщо не са смешни. Те могат да обосноват използването на научни подходи за изследване на феномени като Дежа-ву, интуицията, и други куриозни явления, които всички ние изпитваме понякога.

Те могат да открият и далеч по-интересна възможност - един ден да развием психическите си способности като използваме устройства, чрез които да се настройваме на вълните на своето подсъзнание, устройства, като малката черна кутия в Единбург.

Така, както сме създали машини, които да заместват физическата ни сила, един ден бихме могли да създадем уред, който да усилва и интерпретира нашите екстрасензорни психически способности. Д-р Нилсън е оптимист - това е възможно, но не скоро. "Сега ние можем да предскажем, че ще се случи голямо световно събитие, но ние не знаем какво точно ще се случи или къде ще стане това." - каза той- "С други думи, ние още нямаме уред, който можем да продадем на службите за сигурност."

Но за д-р Нилсън идеята за създаване на подобни машини, с потенциала да регистрират глобални катастрофи или терористични изстъпления, не е толкова важна, колкото значението на работата му за развитието на цялото човечество. Защото, може би, това което неговите опити демонстрират е, че докато ни изглежда сякаш всички ние действаме като самостоятелни индивиди, всъщност ние споделяме едно много по-велико глобално съзнание.

Някои може да го нарекат Божие съзнание. "Ние сме свикнали да се мислим за индивидуалистични чудовища, принудени от обществото да се дистанцираме един от друг. Това не е вярно - казва д-р Нилсън - Ние всички сме свързани далеч по-интимно, отколкото съзнаваме.”
=======================================
bg.netlog.com