Озонотерапия

Кислородът играе жизненоважна роля в поддържането на здравето на организма. Кислородът и глюкозата са основните вещества, от които се нуждае всяка клетка, за да може да произвежда енергия за своите функции. Кислородът има и изключително важна роля за отстраняване на отпадните продукти от обмяната в човешкото тяло.

С годините, все по-трудно се извлича кислорода и се транспортира до клетките с по-малка ефективност. Натрупващият се ефект от хроничния недостиг на кислород е нарушаването на нормалното протичане на хиляди химични реакции, което в крайна сметка води до различни заболявания. Именно тук се намесва със своето силно положително влияние озоновата терапия.

Озонът е алотропна форма на кислорода, състояща се от три атома. Озонът е газ, токсичен ако се вдишва, но, приложен по подходящ начин и в подходяща концентрация, има забележителен ефект върху здравословното състояние на организма, като многократно надвишава ефектите на чистия кислород.

Ефекти на озона върху човешкото тяло

• Антивирусно, антибактериално и фунгицидно действие

• Активира клетъчния метаболизъм - намалява нивата на холестерола и триглицеридите, понижава кръвната захар, подобрява чернодробната функция, намалява нивото на пикочната киселина

• В ниски дози потиска съсирваемостта на кръвта, във високи дози я засилва

• Детоксикиращ ефект - активира антиоксидантните системи на организма. Увеличава количеството на доставяния до тъканите кислород, води до по-добрата му абсорбция, позволявайки нивата на кислорода в тъканите да останат високи, дълго след приключване на курса на лечение с озон.

• Имуномодулиращ ефект – в зависимост от дозата може да прояви стимулиращо или подтискащо действие върху имунитета, следователно може да се прилага както при вторични имунодефицитни състояния /след продължително боледуване/, така и при автоимунни заболявания.

• Пряк ефект върху дихателна и сърдечно-съдова система: подобрява микроциркулацията, намалява периферното съдово съпротивление, повишава еластичността на мембраните на еритроцитите и като краен резултат намалява кислородния глад в клетките. Особено осезателно се повлияват атеросклеротични изменения, постинсултни нарушения, мигрена, главоболие, нарушение на равновесието като следствие от циркулаторни или възрастови изменения. Понижава артериалното налягане – систолата до 30 мм Нg, а диастолата до 22 мм Нg.

• Озонът ускорява разграждането на мазнините, което води до намаление на холестерола и триглицеридите в кръвта - създават се условия за предпазване на съдовете от склероза. Освен това, озонът има тенденция да разтваря атеросклеротичните плаки в малките кръвоносни съдове.

• Озонът има силно обезболяващо действие и силен противовъзпалителен ефект при ставномускулни заболявания – артрози, артрити, тендинити.

• Противовъзпалителен и репаративен ефект върху тъканите – при външни раневи или възпалителни процеси, варикозни или други трудно заздравяващи рани (външно озониране).

• Възстановява чревната лигавица – при улцерозен колит, чревни възпаления.

• Антираков ефект - ако цитираме носителя на Нобелова награда в областта на медицината, д-р Ото Варбург: “Казано с две думи, основната причина за рак е заместването на нормалната респирация на здравите клетки с ферментация на захар”.

Често задаван въпрос е дали образуваните свободни радикали при процеса на окисление са опасни?

Здравите клетки имат антиоксидантна система, която ги защитава, за разлика от болните клетки, поради това голямото количество озон унищожава само увредените и туморни клетки, които нямат тази антиоксидантна защита.

Не трябва да се прекалява и с антиоксидантните добавки защото така собствената антиоксидантна система става мързелива. Кислородният радикал по елегантен начин стимулира собствената антиоксидантна защита на организма. А и антиоксидантните добавки не решават проблема с кислородния глад на клетките.
=====================================
ozonebg.net

Пуснато на: Нед Дек 13, 2009 8:01 pm Заглавие :

Какво е озон?

Озонът е специална вариация на кислорода състоящ се от три атома.

Той притежава много висок окислителен ефект и поради това е познат още като активен кислород.

Озонът е естествен компонент от нашата атмосфера.

Как се произвежда озон?

Озонътт се произвежда от чист кислород ( медицински кислород ) под въздействието на изключително висок заряд електрическа енергия.

През 1857 година Вернер фон Сименс за първи път използва такава техника за производство на озон.

Принципът за производство на озон от медицински кислород се е запазил непроменен и до днес.

Какъв ефект има озонът върху човешкото тяло?

* Подобрява чернодробната функция и по-специално с детоксикация.
* Подсилва разграждането на мазнините (холестерол и триглицериди). Тези мазнини са познати като важен увреждащ кръвоносните съдове фактор.
* Значително подобрява метаболизма на клетките, мотор на продукцията на енергия в тялото.
* Регулира нивото на пикочните киселини, които са причина за подагра и разрушаващ съдовете фактор, или значително ги редуцира.
* Подобрява кръвният поток, редуцира циркулатарните затруднения и по този начин подобрява транспорта на кислород и кръвният поток.
* Увеличава количеството транспортиран кислород до тъканите и по този начин води до по-добрата му абсорбция.
* Унищожава различни видове бактерии, вируси и гъбички и предпазва от тяхното ново появяване.

Приложения на озоновата терапия

* остри и хронични възпалителни заболявания;
* грип;
* простатит, цистит, генитални възпаления;
* хронични гъбични процеси;
* различни видове артрози;
* атериална калцификация на коронарните артерии (сърдечна болка при стрес или по време на сън);
* всички чернодробни увреждания причинени от алкохол, вируси, медикаменти, химикали и тежки метали;
* нарушена кръвоносна циркулация на ръцете, краката и мозъка;
* възстановяване след инсулт (включително парализа);
* ревматични заболявания в това число мускулен или ставен ревматизъм, лумбаго, ишиас;
* висок холестерол и триглицериди;
* високо ниво на пикочна киселина (подагра);
* забавено физическо възстановяване след тежки заболявания;
* допълнителна терапия на рак (доказан терапевтичен ефект);
* разнообразни кожни заболявания (акне, екзема);
* всички очни заболявания причинени от намалена кръвна циркулация;
* мигрена;
* виене на свят;
* обща умора;
* трудно заздравяващи рани, варикозни язви;
* хемороиди;
* парадонтоза;
* озониране при спортисти за повишаване на кислородният капацитет.

Едно важно поле на приложение на Озоновата терапия е: Предпазване срещу заболявания, породени от контакт с рискови фактори като никотин, висок холестерол, висока пикочна киселина, високо кръвно налягане, диабет и старост. Преди 50 години продължителността на живот беше около 50 години. Днес тя е средно мужду 70 и 77 години.

С напредване на възрастта се проявяват значителни промени на тъканите като калцификация на всички кръвоносни съдове (миокарден инфаркт, инсулт, намалена периферна кръвна циркулация, артериосклероза и т.н.), слаба кислородна абсорбция чрез дробовете, общ спад на имунната система и рак.

Типове озонова терапия

Озоновата терапия е с 80 годишна история и се използва много успешно от терапевти в цял свят. Милиони пациенти са лекувани по различен начин: Интрамускулни инжекции, подкожни, интравенозни и интраартериални, смесени с кръв като малки кръвни терапии.

В специални случаи може де се приложат инжекционно в болезнени зони, мускули, ставно, околоставно и подранево, във и около варици и целулитни зони. Важна крачка в озоновата терапия е възможността за провеждане на "Озонова терапия под високо налягане".

Тази безпрецедентно интензивна озонова терапия става възможна с озоногенератори от ново поколение. Чрез тази терапия, кислородо-озонната смес се свързва с хемоглобина под високо налягане.

По този начин озонът и кослородът се абсорбират и достигат до увредените зони в много по-високо концентрация ".

Автохемотерапия

Автохемотерапията се провежда чрез озониране под "високо налягане" на 150-200мл. собствена венозна кръв в абсолютно затворена система, без контакт с външната среда. По този начин напълно се елиминара рискът от евентуално замърсяване.

Системата притежава скенираща кръвта система с клапан за недопускане навлизането на газов ембол при обратното вливане на кръвта. За този начин на озониране се използват еднократни комплекти за хемотрансфузия, газови филтри и антикоагуланти съгласно стандартите за най-висока степен на хигиена.

Концентрацията на озон в кислородо-озонната смес, с която се озонира кръвта е прецизно и се контролира в терапевтичните граници 5- 80μg./ мл. Дозирането на озона е в зависимост от типа заболяване и статуса на пациента.

Автохемотерапията е доказала ефективността си при следните заболявания:

* всички чернодробни увреждания причинени от алкохол, вируси, медикаменти, химикали и тежки метали;
* нарушена кръвоносна циркулация на ръцете, краката и мозъка;
* атеросклероза;
* възстановяване след инсулт (включително парализа);
* ревматични заболявания в това число мускулен или ставен ревматизъм, лумбаго, ишиас;
* артрит;
* висок холестерол и триглицериди;
* високо ниво на пикочна киселина (подагра);
* забавено физическо възстановяване слес тежки заболявания;
* всички очни заболявания причинени от намалена кръвна циркулация;
* мигрена;
* виене на свят;
* обща умора;
* грип, остри вирусни и бактериални заболявания.

Автохемотерапията е най-качественият anti aging метод използван в стотици клиники в цял свят.

Чревна инсуфлация

Чревната инсуфлация се извършва чрез подаване на дозирано количество озоно-кислородна смес в дебелото черво. Газовата смес постъпва в чревната система чрез малък спекулум през ануса.

Този вид терапия освен с високата си ефективност при някои конкретни заболявания е алтернатива за извършване на озонова-терапия при пациенти при които е невъзможно извършването на автохемотерапията ( деца, възрастни , както и пациенти страдащи от заболявания на кръвоносната мрежа). Чревната инсуфлация е доказала ефективността при следните заболявания:

* различни кожни заболявания (акне, екзема, дерматит);
* често болудуване;
* остри вирусни и бактериални заболявания;
* остър и хроничен цистит;
* остър и хроничен колит;
* болест на Крон;
* хепатит;
* алкохолна интоксикация;
* хемороиди.

Забележка: за по-добра ефективност на чревната инсуфлация е препоръчително провеждането и след колон хидротерапия или при невъзможност за това, след евакуиране на чревното съдържимо.

Вагитална инсуфлация

Озонирането на женските гениталии се извършва чрез дозирано въвеждане на озоно-кислородна смес през малък катетър във влагалището. Гениталната лигавица притежава добро кръвоснабдяване и чистота, което дава възможност за ефективна пенетрация на газовата смес в кръвта и лимфната система. По този начин на администрация се повлияват бързо:

* локални генитални възпаления;
* венерически заболявания;
* гъбички;
* бяло течение;
* цистит;
* уретрит;
* туморни процеси в гениталиите и малкият таз.

Забележка: не се препоръчва при бременност и кърмене.

Малка автохемотерапия

Малката автохемотерапия представлява мускулно инжектиране на 10-15мл. собствена кръв, озонирана непосредствено след нейното венозно изтегляне.

Методът е приложим само за локално протичащи възпалителни или дегенеративни процеси. Малката автохемотерапия е по-слабо ефективна от голямата автохемотерапията провеждана по венозен път, а след навлизането на озоновата терапия под "високо налягане" се провежда изключително рядко.

Външно озониране

Външното озониране се провежда чрез излагане на част от тялото под продължителното въздействие на високо-концентрирана озоно - кислородна смес.

Методът е високо-ефективен при локални болестни процеси (предимно на крайници). Външното озиниране е доказало ефективността при следните заболявания:

* трудно-заздравяващи рани;
* варикозни рани, особено при диабетно болни;
* локални възпалителни и гъбични процеси на крайниците;
* възпаления на външното ухо;
* дерматити и други кожни заболявания позволяващи локалното приложение;
* локални изгаряния.

Озонирана вода

Озонираната вода се приготвя чрез продължително озониране на неминерализирана вода. Нейното приложение е познато още по време на Първата световна война като силно дезинфектиращо средство.

В днешно време масово се използва за дезинфектиране на различни материали в хранително-вкусовата промишленност и медицината. Озонираната вода за медицински цели се прилага чрез жабурене, поглъщане на дозирано количество, капково приложение при процеси в носните или ушните кухини, силен дезинфект върху раневи повърхности, вагинални промивки или клизми.

Озониран зехтин

Озонираният зехтин е произведен от висококачествен „Extra Virgin” зехтин подложен на продължителна озонация при концентрация от 65 mkg / ml. и съхраняван в специални условия при температура под 4 градуса.

Озонираният зехтин има доказано най-силният бактерициден, антимикотичен и регенериращ ефект върху кожата и лигавиците.

Приложения:

- anti aging ефект: приложението на озонираният зехтин за профилактика чрез лицева маска или намазване възстановява здравият вид и тен на кожата, премахва умората и оточността. Продължителното приложение премахва повърхностните бръчки, подобрява елестичността и предпазва от увреждане от никотин, грим и химикали. В активният период прилагайте озониран зехтин сутрин и вечер, за профилактика – вечер преди сън.

- външно: акне, екземи, себореа, псориазис, херпеси, ухапване от насекоми, слънчево изгаряне, вулвовагинит, импетиго, фурункули, еризипел, хемороиди, фистули, рани, порязвания и повърхностни наранявания на кожата и тъканите, онихомикоза, петна, възпалена и уморена кожа на лицето и тялото, кожни и генитални гъбички.

- вътрешно: гингивит, пародонтоза, афти, остър и хроничен ринит, синузит, фарингит, гастрит, язвена болест.

======================================
ozon-terapia.com

Пуснато на: Нед Дек 13, 2009 8:17 pm Заглавие :

История на озонотерапията

Озонът (O3 ) е газ -алотропна форма на кислорода (O2) (конфигурация от три атома кислород, свързани в полярна молекула с форма на незавършен триъгълник). От гръцки ozein, което означава с приятен мирис. Във въздуха той се образува след силна гръмотевична буря или в близост до електрически разряд.

Първите опити са свързани с еволюцията на най-ранните концепции в химията. Те са дело на холандския физик Мартинус Ван Марум (Martinus Van Marum) през 1785 г. Той развива теорията, че под действие на електрическа искра в присъствие на кислород се получава особена “електрическа материя”. Озонът официално е открит през 1840г. от немския учен проф. Кристиан Фридрих Шьонбайн.

Повтаряйки тези експерименти в периода 1840 – 1868 г. той заключава, че специфичният аромат произлиза от газ, който нарича озон и описва някои от неговите свойства. Много изследователи от онова време са работили да извлекат естеството и действията на озона. Оттогава поколения изследователи и теоретици разглеждат динамиката на електронните процеси в много от хибридните му форми, и неговата кинетика.

През 1857 г. Шьонбайн с помощта на Вернер фон Сименс (Werner von Siemens) конструира първата апаратура за изкуствено генериране на озон - „Тръбата на Сименс”, на чиято основа тогава с Кр. Фридрих Шьонбайн изучавали физическите и химически свойства на газа. В практиката той се използва от 1880 г. Първите опити при използването на озона среща основен проблем в намирането на материал, който да издържа на окисляването, за да може след като бъде генериран да се използва с медицински цели. През септември 1896 г. световноизвестният изобретател Никола Тесла (Nicola Tesla) патентова първия генератор на озон.

Способността на озона да разрушава на токсичните или вредни промишлени отпадъци и деактивирането на бактериалните замърсители го прави привлекателна алтернатива на хлорирането. През 1901 г. в германския град Висбаден е построена първата хидростанция с озонаторна апаратура. Висбаден и Ница във Франция са първите градове, които използват озонирането за прочистването на техните питейни води, последвани от Цюрих, Флоренция, Брюксел, Maрсилия, Сингапур и Москва.

През Първата световна война (1914 – 1918 г.) немски лекари забелязали, че раните на войниците в една полева болница, която се намирала близо до електроцентрала заздравявали по-бързо. Оказало се, че ефектът се дължал на голямото количество озон във въздуха. Д-р А. Волф (А. Wolff) още през 1915 г. започва масовото приложение на озона като антисептично (противобактерицидно) средство. Германските лекари обработвали трудно зарастващи и декубитални рани, гангрени, тежки изгаряния и спирали силните кръвотечения.

Кр. Фридрих Шьонбайн През 1921 г. Х. Клайнман (Н. Кleinmann) осъществява първите бактериологични проучвания за въздействието върху патогенните организми, използвайки „Тръбата на Сименс”.

През 1928 г. д-р Ото Варбург (Otto Warburg) - Нобелов лауреат за медицина, доказва, че в метаболитните процеси на нормалната клетка изместването на кислорода от ферментационните процеси при разграждането на захарта е една от причините за ракова трансформация. За здравата клетка е необходимо наличието на кислород, докато патогенните микроорганизми и туморните клетки са пригодени да живеят и да се развиват в среда бедна на кислород.

По-късно става ясно, че насищането на туморната клетка с кислород чрез озон може да забави растежа й и тя дори да се превърне в нормална клетка. Изучаването на лечебните действия на озона продължават през 30-те години на XX век от зъболекаря Е. А. Фиш (E.A. Fisch). Той представя богатия си опит в приложението на озона в стоматологията с публикации на италиански, френски и немски. (По-късно през петдесетте години пише обширна дисертация въз основа на този материал.) Фиш започва лечение с озон в практиката.

През 1932-а Eрвин Пейър (Erwin Pair) става негов пациент, върху когото е приложен този метод, а след това сам активно използва озон за лечение на гнойни рани. Негово изобретение е първият лабораторен прибор „CYTOZON", който и днес е сред озоногенераторите, използвани в стоматологичната практика. Йоахим Хензлер (Joachim Hensler 1908-1981) създава първия медицински озоногенератор, който позволява точно дозиране озонокислородната смес, като дава възможност за широко използване на озонотерапията.

По време на Втората световна война активно продължава изучаването на лечебното действие на озона в Германия, където успешно се използва за местно лечение на тежки рани, изгаряния, след оперативни интервенции и ампутации, и други тежки травми, получени на фронта.

След войната обаче практически за двадесет - тридесет години изследванията са прекратени, вследствие на появата на антибиотиците, отсъствието надеждни компактни озоногенератори и издръжливи на озон материали. Единствено изключение правят САЩ, където използват медицинските свойства на озона срещу лъчевата болест и при експериментите си с ядрено оръжие, но повечето изследвания в тази област все още са секретни.

Едва през 70-те години на миналия век отново специалистите си припомнят за лечебните свойства на озона и го включват в програми за международни научни изследвания. Ханс Волф (Hans Wolff) и Зигфрид Риллинг (Siegfried Rilling) учредяват през 1972 г. Германско медицинско дружество на озонотерапевтите.

Цялата лекарска и изследователска работа на Волф е посветена на озона и чрез множеството си публикации и практика той има огромен дял в разпространението на озонотерапията по целия свят. През ноември 1973 г. е основан Международният институт за озона като обществено-научна и просветителска организация. От 80-те години до днес са разработени рационални методи и оптимални дози за медицинската употреба на газа.

През 1979 г. започва работа Международната медицинска асоциация на озонотерапевтите. Днес тя работи активно, провеждайки международни конгреси, в които вземат участие лекари от различни специалности от страните на Европейския съюз, САЩ, Канада, Русия, Бразилия, Куба, Япония, Китай, Израел, ЮАР и други. Първите интрадискални приложения на озона се дължат на италианския ортопед д-р Чезаре Верга (Cesare Verga), който е един от основоположниците на създадената през 1983 г. Асоциация на озонотерапевтите в Италия.

Сериозен тласък за развитието на озонотерапията, така както я познаваме днес, е даден от озонотерапевтичната школа на Русия. Държавният медицински институт на Нижни Новгород (основната научно изследователска и научно практическа база в Русия) през 1977 г. разработва озонотерапевтичен метод – вътре съдово въвеждане на наситени с озон разтвори.

През април 1979 г. за първи път в света озониран кардиопротективен разтвор е въведен в коронарния кръвоток на болен при операция на вроден порок на сърцето. Разработени са и приложени в практиката още множество авангардни методики на озонотерапията, които се изучават и използват в целия свят.

От 1994 г. работи Асоциацията руските озонотерапевти, а в Нижниновгородската медицинска академия се провежда обучение на лекари от цял свят по различните методики, както и множество научнопрактически конференции на озонотерапевти с участието на световни специалисти.

В резултат на голямата експериментална и клинична работа на изследователите по целия свят ОЗОНОТЕРАПИЯТА заема водещо място в съвременната и авангардна медицина.

От началото на новото хилядолетие озонотерапията отбелязва огромни успехи в прилагането й при различни заболявания и не случайно е определена от световноизвестният италиански озонотерапевт д-р Паоло Анджели като ПАНАЦЕЯ НА ХХІ ВЕК!
========================================================
ozonotherapy.eu

Пуснато на: Нед Дек 13, 2009 9:26 pm Заглавие :

Растенията са заплашени от нова опасност - озон

Кафявите петна на листата на растенията са признак за увреждания от високите количества озон. Този газ може да намали способността на растенията да усвояват въглеродния двуокис от въздуха. Снимка: LiveScience.com

В края на века растенията в целия свят могат да спрат да растат заради замърсената атмосфера. Високото ниво на озон във въздуха ще навреди на растителността на планетата и може да й попречат да абсорбира от въздуха невидимия газ, който й гарантира живот. Озонът, който високо в атмосферата пази повърхността на Земята от слънчевите излъчвания, ниско на земята обаче се образува от горенето на въглища газ и др., и може да вреди на растенията.

Промяната може да настъпи въпреки повишените заради глобалното затопляне количества въглероден двуокис, които много учени твърдяха, че ще стимулират развитието на фауната. В резултат концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата може да се увеличи повече от очакваното.

Това са заключенията от изследване на британската компания Met Office - една от водещите метеорологични фирми в света, която анализирала последиците от замърсяването на околната среда върху растителния свят. Резултатите бяха публикувани на 25 юли в онлайн изданието на списание Nature.

Досега много учени смятаха, че една от ползите от глобалното затопляне ще бъде бумът в популацията на растенията заради високите нива въглероден двуокис във въздуха, който растенията използват за фотосинтезата. Флората е важен механизъм за намаляване нивото на въглерода и досега се възприемаше като средство за абсорбиране на газа, който предизвиква парников ефект.

Оказва се обаче, че други фактори, включително озонът, имат голямо влияние и могат да попречат на растенията да усвояват въглеродния двуокис чрез листата си. Според Стивън Сич от Met Office досегашните модели са разглеждали главно полезните ефекти за растенията, но „не включваха негативните последствия”.

Добър и лош озон

Озонът в атмосферата се образува по естествен път от други химични съставки. Озонът близо до земята обаче се излъчва при изгарянето на полезните изкопаеми – въглища, нефт и газ. И въпреки че озонът в стратосферата е полезен и действа на планетата като предпазен слой слънцезащитен крем, близо до земята той може да бъде вреден за хората, които го дишат и да бъде токсичен за растенията, които го абсорбират.

Озоновата дупка над Антарктика, снимана през 2005 година. Озонът в атмосферата е полезен за хората, но близо до земята – причинен от изгарянето на нефт и въглища – може да е пагубен за растенията. Снимка: NASA/GSFC

Обикновено растенията поглъщат озона и другите газове чрез своите пори, наричани устица. Когато нивото на озона надхвърли определени нива, той уврежда тези пори, те видимо покафеняват и стават на петна.

Освен това озонът намалява способността на растенията да фотосинтезират и ограничава растежа им. „Клетките на растението се разрушават,” казва Сич. „Основната причина е, че механизмът на фотосинтезата е увреден.”

Тези вреди могат да причинят големи загуби за икономиката чрез значително понижение на реколтата. В някои райони на света озонът близо до почвата вече достигна рекордни нива заради индустриалните емисии, а до края на века се очаква да се повиши концентрацията на газа и в атмосферата.

Озонът срещу въглеродния двуокис

Проблемът обаче не е само в повечето озон. Когато въглеродния двуокис се увеличава, растенията затварят някои от порите си, за да продължават да усвояват същото количество от този газ, необходим за храненето им. Затварянето обаче блокира достъпа на озон и най-вероятно по този начин се предотвратяват някои от вредните му влияния.

От друга страна, ако нивата на озон се покачат над определена концентрация, те могат да затворят порите дотолкова, че те да не поемат достатъчно количество въглероден двуокис. А това ще ограничи фотосинтезата още повече.

За да констатират последствията, които газовете имат върху растенията, Сич и колегите му симулирали ефекта от причиненото от човека увеличаване на озона и въглеродния двуокис. Те констатирали, че в края на века повишените нива въглероден двуокис ще увеличава плодовитостта на растенията и поглъщането на въглерод, но повечето озон ще ги ограничи така, все едно че в атмосферата изобщо няма озон. Авторите на изследването отбелязват, че има доста неизвестни за начина, по който отделните видове ще реагират на увеличението на двата газа.

Ако растенията започнат да поемат по-малко въглероден двуокис от въздуха, тогава нивата на парниковите газове може да се увеличат много по-бързо от очакваното и ефектът от глобалното затопляне да стане много по-силен.

Учените са категорични също, че озонът, който също е газ, предизвикващ парников ефект, може да допринесе много повече за глобалното затопляне чрез влиянието си върху растенията, отколкото чрез абсорбирането и излъчването му на планетата.
-------------------------------------------------------------------
e-vestnik 4 Август 2007

Или както още отдавна лечителите са забелязали:
"Дозата прави лекарството!"