Освобождаване от миналите впечатления

Подтискането на спомените за нашите стари опитности може да влияе на живота ни много силно. Чрез практиките на Йога можем да позволим на тези впечатления да излязат на повърхността и да бъдат освободени. По този начин ще подобрим живота си. Следващите три истории ще илюстрират това.

Свами Шанкардевананда дошъл в Йога като пациент от астма. Практиките на йога му помогнали много, но въпреки това астмата от време на време се връщала. Тогава, един ден в Мунгир, когато практикувал медитация, той имал изумителни преживявания. Когато ние правим медитация, често имаме въпрос към ума: дори да не осъзнаваме, но въпроса е там. Неговият въпрос очевидно е бил: „Откъде ми дойде тази астма?” – и той скоро разбрал. Той наблюдавал пространството пред затворените си очи в точката в междувеждието /чидакаша/, когато видял грамадна жена с голяма лъжица пълна с тиква. Почуствал как тя бута храната в гърлото му и той се задавя. Подтиснатите в миналото впечатления изплували отново, в този момент. Когато бил малко момче, за него се грижeла детегледачка. Тази жена решила, че той трябва да изяде тиквата, която му e определила, независимо от това дали иска или не. Затова тя насила натъпквала храната в гърлото на детето. Именно това задушаващо усещане било същото, което той изпитвал при всяка астматична атака. След тези удивителни преживявания по време на медитацията преживeните опитности от миналото постепенно утихнали. След това той не е получавал пристъпи от астма в продължение вече на много десетилетия.

Свами Нишхалананда дошъл в Йога, за да опита да преодолее клаустофобията си – изпитвал страх от затворени пространства. Една сутрин той практикувал медитация, когато пред затворените му очи изплувал следният спомен - когато бил малко момче, събирал личинки, за да отиде на риболов. Но той така и не отишъл на риболов, защото когато отварил съда с личинките, множество мухи излетели от там и залетели около лицето му. Те били навсякъде – в носът му, в очите му, в ушите му. Той бил изплашен. Този подтиснат в миналото страх бил причина за неговата клаустофобия. След като преживял отново този спомен в медитацията, той успял да се освободи от него.

Аз имах подобни преживявания в медитацията, когато се върнаха стари впечатления от времето преди 30 години, когато бях общопрактикуващ лекар. Веднъж, докато шофирах към работата си, видях на шосето млад мъж и млада жена, които току що изпуснаха автобусът за Сидни. Аз спрях и ги попитах: „Желаете ли да пътувате с мен?”, при което те с благодарност приеха. Жената седна на предното място до мен, а мъжът се качи отзад. След няколко секунди жената започна религиозна проповед във форма на: „Вие или ще дадете сърцето си на бог Исус Христос, или ще останете ужасен грешник?” За нея това е изглаждало напълно нормално, защата това е била нейната религиозна вяра. Аз силно се ядосах и с такава ярост започнах да въртя волана на колата, че ставите на ръцете ми побеляха. Бях толкова ядосан, че започнах да си представям как разбивам лицето й. В следващият момент бях потресен от своята реакция. Не мога да си спомня да съм изпитвал подобно чувство на насилие през целия си живот.
В този момент аз бях един представителен доктор, който обаче фантазираше за убийството на тази жена, само защото тя ми говореше за своите религиозни вярвания. Тогава аз си казах: „Така можеш да стигнеш твърде далеч.”, затово спрях колата и казах на спътниците си: „Бихте ли слезли от колата.” Жената каза: „Но вие ни казахте, че можете да ни закарате до Сидни!”. Аз отново настоях да слязат. Когато тя слезе от колата и затръшна вратата след себе си, аз почти излязох от себе си, но успях да стисна с още по-голяма ярост волана и продължих към болницата си. Когато стигнах там, казах на регистратора, да не позволява на никого да влиза и да ме прекъсва, даже да има умиращ в чакалнята, да повика друг лекар, но аз трябва да реша някои неотложни неща.

В кабинета си легнах на пода, влязох в практикуване на Йога Нидра и продължих да задавам въпроса: „Защо бях толкова силно и невъздържано ядосан?” …. Внезапно получих голяма картина пред очите си, като от широкоспектърен филм. Пред очите ми стоеше един силно ядосан човек със зачервено лице, който гледаше отвисоко на мен и с ирландски акцент ми крещеше: „ Ако Вие не дойдете в католическото училище, тогава ще изгорите в ада!” Аз излязох от практикуването на Йога Нидра обзет от паника, но не след дълго целият се разтресох от смях, защото си спомних, че това, което току що бях видял като на филм, се беше случило с мен, когато бях на четири години и половина. Но целият този спомен беше извън моето съзнание, извън достъпната памет.

Моят баща беше презвитариански масон от Глазгоу, а майка ми беше католичка от Единбург. Назад във времето, в началото на 1930-та година това е била опасна комбинация, но въпреки това те много се обичали. Те имали съглашение, че техните деца ще посещават неделно училище, което в моят случай било Конгрегацианската църква, намираща се над пътя, но посещавах Католическото училище, намиращо се под пътя. През 1930-та година католическата църква беше съвсем различна от това, което е тя днес. Монахините ме преследваха, затова, че посещавах Конгрегацианското неделно училище. Поради тази причина родителите ми ме спряха от Католическото училище и ме изпратиха да уча в обществено училище, което обаче се намираше на доста голямо разстояние от дома. Веднъж, когато се прибирах към къщи, ме срещна местният католически свещенник, който ме спря и започна да ме заплашва, че ще горя в ада. Бях ужасно изплашен. Бях на четири години и половина и към мен беше връхлетяло огромно животно облечено в черно. Аз даже не знаех, кой беше това. Само мислех, че той иска да ме убие или да направи с мен нещо друго, също толкова неприятно. Аз с пълна скорост се затичах към къщи. Не след дълго бях вече забравил за този инцидент. В паметта ми не беше останала и следа от този случай, но преживяното беше повлияло дълбоко на моя живот след почти 30 години.

Аз бях пълен атеист и бях силно убеден, без очевидна причина, че най-лошите влияния на Земята идват от Католическата църква. Разбира се, аз не вярвам, че една сесия на Йога Нидра ще освободи паметта ми. Но тя откри път към моя потенциал за духовен живот, откри моят потенциал, който ме свърза със свещенници, докато бях учител по йога в Колумбия в продължение на 2 години. Така един малък момент от Йога Нидра откри пред мен цяла нова област от живота ми, най-важната част – духовната област. Ако това не се беше случило и беше останало покрито до ден днешен, щеше да трови цялата ми индивидуалност и потенциала на моя живот. Ето как, дори и малка практика на пратияхара, извлича от дълбините разни неща, с което оказва важни положителни промени в нашия живот.

Голяма част от психологията, помагаща ни да опознаем емоциите, ни води към освобождаване на впечатленията чрез осъзнаване. Това именно прави психоанализата и хипно-терапията. Йога психологията е част от йога, чрез която получаваме целебно подобрение на умствените и емоционалните си функции, на отношенията си с другите хора и отношението ни към духовността въобще. По този път ние започваме да откриваме грешки в толкова много неща, които до момента не сме подлагали на съмнение. Ние „знаем”, че те са правилни, даже фактически да са неправилни. Аз бях пълен атеист. Аз „знаех”, че Бог не съществува. Аз не мислех за това, аз знаех това. Но аз съм грешал и това осъждане е парализирало най-важната част от моя живот. Ето как нашите отношения и мнения, нашите фантазии и уклони ни обземат. Много от тях /които са значими/ ние складираме дълбоко, като добре заровен боклук, без да имаме достъп до тях, защото споменът за истинското преживяване е подтиснат надълбоко. Ако ние искаме да се развиваме, трябва да влезем там, където са подтиснати, да ги открием и да се освободим от тях.

Патанджали е класифицирал паметта като част от вритис/модификациите на ума/. Тя се явявя онази част, която нарушава нашето индивидуално съзнание. Паметта се осъществява на няколко нива. Има ежедневна памет. Когато аз срещам някого често, знам добре, че веднага ще се сетя за името му и за още много други неща, които знам за него. Но когато срещна някой, който не съм виждал отдавна, и не мога да си спомня името му, ако някой ми подскаже, ще се сетя. В този случай, вместо да извикам паметта на ниво отзоваване/припомняне/, аз слизам по-надолу до паметта на ниво разпознаване. Тези нива са лесно достъпни. Това, което трябва да направим е – да влезем в тях и да си припомним нещо или да го разпознаем.
Следващото ниво в паметта е бетонираният етаж на репресията, която държи и не допуска към дълбоко заровеният материал в себе си. Защо това ниво задържа нещата? Защото в това ниво паметта държи дълбоко подтиснатите отрицателни емоции от рода на страх, ужас, вина и други подобни. Опитът, който аз имах, когато бях малко момче – абсолютният ужас, беше напълно покрит от репресията. Как тогава да достигнем до тези дълбоко заровени преживявания?

Практиките на йога са разработени точно за това – да ни дадат възможност да пренесем всички онези неща, дълбоко заровени в нас, до повърхността и да ги приемем, че съществуват. Понякога - това е доста примитивен материал, дори може да е част от предишен живот, но въпреки това ние трябва да получим достъп до него. Ако той е на невербално ниво, например от времето преди да сме се научили да говорим, то той дори няма да бъде привързан към никакви думи. Но все пак той – опитът /т.е. преживяванията/ е там и ние трябва повторно да го изпитаме и да го преживеем. Вие може да мислите, че вече сте се срещали лице в лице с него, но това не е така. Опитът трябва да се преживее и да се приеме. И разбира се йога е за опита.

Красотата на практиката Йога Нидра се състои в това, че тя ни води стъпка по стъпка към състоянието на пратияхара. Неврофизиологът ще нарече това състояние зона на алфа и тета вълните – точно на границата на съня. То също е близо и до хипнозата, но техниката на хипнозата съществено се отличава от Йога Нидра. На това ниво несъзнателният ум и всички потиснати емоционални опити са достъпни за нас. Понякога те са в комбинирана форма. Възможно е няколко преживявания да са се наслоили едно върху друго и тогава ние ще ги преживеем заедно. Това което преживяваме по време на Йога Нидра, може дори да не се е случило с нас, но ние ще го преживеем като емоционална разтовареност. Ако ние успеем в максимална степен да поддържаме нашето хладнокръвие и баланс и да бъдем непривързани наблюдатели, свидетели на този процес, който се развива на екрана пред нас, то тогава подтиснатите впечатления, преживявания и опит ще излязат на повърхността, ще ни освободят от присъствието си и ще си заминат. Тогава ние ще бъдем малко по-добри хора. Този процес ще открие пред нас нови пътища и възможности, нови способности за отношения, които сме мислили, че са абсолютно невъзможни преди това да се случи.

Състоянието Пратияхара и зоната на алфа и тета вълните ни дават достъп до несъзнателния ум, за да можем да изпитаме всички тези неща. Усвоявайки състоянието на пратияхара, вие може да влезете в него винаги, когато имате нужда да успокоите възникнала емоционална суматоха, която се случва в живота ви. Вие може да продължите и още по-напред и да достигните чрез медитация състоянието Дхарана или Дхаяна. Тогава вие ще се занимавате с чидакаша дхарана и ще питате ума „Какво причинява това? Защо аз се държах по този начин?” … Доста често опитът, който лежи на дъното на ума, ще излезе на повърхността и вие ще работите с него.

Вие също може да поставите положителни утвърждения в ума, когато той е в състояние на пратияхара. Това е ролята на санкалпата, която ние използваме в Йога Нидра. Много хора наистина не знаят как да съставят своята санкалпа. Тя трабва да бъде положителна и в сегашно продължително време, нещо от рода на ”Аз ставам все по-уверен, все по-способен да раздавам любов и състадание на другите хора” и т.н. Никога не казвайте неща от рода на „Аз преставам да бъда долна свиня”, защото несъзнателният ум чува думите „долна свиня”, вместо думата „преставам” и това ще има отрицателен ефект. Затова санкалпата трябва винаги да е положителна.

д-р Риши Вивекананда Сарасвати
/Австралия/

yogamudita.com