Зловещи факти! Лекари килъри във връзка с погребални агенции

Всички си спомняме как дете загуби живота си след вкарана по погрешка тръба за анестезия в хранопровода. Трябвало да го оперират от апендикс, но момчето умряло още на операционната маса. Цели два часа никой нищо не съобщавал на родителите. Колега на виновния де факто доктор се самоубива по мистериозен начин и никой не се наема да намери връзката между двата случая.

Чували сме и за рязано здраво, вместо болно ребро на раково болна от Пловдив, макар сцинтиграфията ясно да показвала къде е проблемът.

Знаем, че лекарите отказват да свидетелстват за грешки на колегите си. Проявяват пагубна лоялност, която и в бъдеще може да коства нечий живот. При това никой не е застрахован. Но докторите не ги съдят. И сестрите също. Макар да не е рядкост „милосърдна” сестрица да ти устрои кървава вендета с вените на ръката, на крака или на шията в краен случай, ако не улучи накрая оцеляла вена. И да ти вкара спринцовка или игла на система, предварително отворена и насочена от вратата към теб като остро копие, без да знаеш дали не е употребявяна. Иди и се разправяй!

Ами за ширещото се мнение между препатили и дори медици, че много, ама много често диагнозите на лекарите се градят като хипотези, общо казано нервна, имунна, генетична и други системи.

Впрочем не е точно така. За съда. Ако все пак влязат в съда и фаталната им грешка се докаже, ги осъждат условно на по 2-5 години, лишаване от право на практикуване за година – две или глоба от порядъка на има – няма хиляда лева.

Нито в Министерството на образованието, нито в Лекарския съюз имат сведения за допуснатите грешки през последните 3 години. Във форумите от доста време се правят списъци на лекари убийци и на стойностни медици. Хората се спасяват сами.

Но не е нормално в Съединените щати да си признават за лекарски грешки от порядъка на еди колко си и на починали еди колко си, а тук медицинските власти да се съюзяват с практикуващите килъри в бели престилки и да не могат да посочат фактическото състояние на нещата.

Във Франция пък съществувал специален фонд от 70 млн. евро за изплащане на обезщетения. Което ще рече, че не само не си завират главите като щраусите, но признават проблема и намаляват пораженията от лекарските грешки поради незнание и небрежност.

Няма защо да се лутаме между вината на лекарите или тази на държавата. Едните позволяват, а другите нямат съвест. Всъщност никъде в случаите куриози не ще намерим такова нещо като угризение, морал и чест.

За да бъде представата за шока и ужаса от това каква помощ можем да очакваме от „Бързата помощ“, нека споменем и разкритието преди време, което разтръби, че лекари водят война за трупове, че за някои медици пациентът е по-ценен мъртъв, отколкото жив, защото стотици левове получават такива зловещи екземпляри от погребални агенции за всеки осигурен труп. Сигурно и затова „бързата“ помощ е толкова бавна понякога, особено ако става въпрос за попрехвърлил годините човек, смъртта на когото ще припишат на възрастта…
На частните болници се възлагат повече надежди, особено ако упованието се подплати с пари.

Само че и тук го има това съмнение, което ни е вкоренено – хубава работа, ама българска.

razkritia.com