Кога един ген става причина за раздвояване на личността?

Сцена от филма „Полет над кукувиче гнездо”. Един от често използваните методи до скоро, а понастоящем крайна мярка за болни от шизофрения, е електрошокът.

Въпросът за "Аз-а" вълнува човечеството от времената, когато сме започнали да се осъзнаваме като хора. И тогава, и в наши дни, няколко милиона души по света неволно се сблъскват с по още едно "аз" като следствие на заболяване на централната нервна система. Състоянието е известно на медиците като шизофрения.

Можем ли и в този случай да потърсим корените на раздвояването на личността в гените си? Най-новите научни изследвания доказват въздесъщността на гените и по този въпрос.

Като че ли в последното десетилетие медицината изглежда твърде зависима от резултатите на генетиката в търсенето на по-голяма успеваемост в профилактиката и лечението на болестите. И изглежда има защо. Дори и в най-загадъчните области като човешкото съзнание, поведение и психическо здраве, съдбата на процесите в мозъка е предопределена от „здравето” на няколко групи гени.

Изследователски екип от университета Джон Хопкинс съумя да надникне зад завесата на трудно податливите за изучаването причини за психически състояния като шизофренията. Научният експеримент, предизвикащ симптоми на шизофрения при опитни мишки, е свързан с повлияването на работата на специален ген, наречен DISC1.

Името му показва (Disrupted In SChizophrenia 1), че е познат на учените като част от тежкото психическо разтройство. Новото изследване разкрива как работи този ген в нормална обстановка и какво води до верижния процес - разрушен ген – психическо заболяване.

Образуването на нови нервни клетки в човешкия мозък при зрели индивиди (над 20 години) е рядко явление. То е характерно само за отделни участъци от главния мозък и най-вече за област, наречена от анатомите хипокампус. Хипокампусът, както се предполага (защото все още няма достатъчно доказателства), е отговорен за съхранението на спомените и способностите за запаметяване.

Дори би могъл да бъде оприличен на склад за резервен „строителен материал” на главния мозък. Разбира се сравнението е приблизително и описва възможността за делене на нервните клетки от този участък.

Въпреки че регенерацията на увредена мозъчна тъкан е невъзможна, някои медицински феномени на възстановяване могат да бъдат обяснени именно с необичайното функциониране на този участък.

Новите нервни клетки не остават на мястото, където са се образували. Чрез клетъчна миграция те заемат определено място, където се свързват с околните клетки. Това става с помощта на изграждането на специфични структури между новата и съседните нервни клетки, наречени синапси.

Новото, което досега е оставало скрито за учените е, че генът DISC1 е отговорен както за придвижването до точното предназначение на всяка клетка, така и за скоростта на изграждане и броя на синапсите.

Когато поради мутация или друга причина генът не „работи правилно” се наблюдава хаотично придвижване и погрешно установяване на нервните клетки, както и изграждане на изключително много синапси. Така се изграждат множество ненужни материални връзки между различни участъци от главния мозък.

Те са предпоставка за нарушаване на правилния поток на нервни импулси като те стават изключително много, безразборни и без ясна закономерност. Тогава започва кошмарът с име шизофрения – личността на засегнатият индивид няма нищо общо с тази, която е била преди развитието на болестта.

За клиничните психиатри е известно, че симптомите на шизофренията се проявяват у предразположените почти винаги в зряла възраст. За учените обаче все още остава неясно кога се задействат причинителите, довеждащи личността до раздвоението и.

Дали в ембрионална възраст, когато се изграждат нервните връзки и генът DISC1 работи във всички нервни клетки?

Или дали DISC1, останал активен в хипокампуса при възрастните причинява в кратки срокове щетите върху съзнанието на заболелия. Каквито и да са отговорите на тези въпроси е ясно едно – лечението на тези състояния остава труднои засега е по-скоро налучкване в тъмното. Пътят обаче е начертан.

Само времето ще покаже, кога ще отпратим в историята мрачни сцени на психиатричната практика като тези от филма „Полет над кукувиче гнездо”...
..............................................................
Георги Балджиев
capital.bg