Отношенията през Новата Ера

През Новата Ера отношенията претърпяват основна трансформация. Често отношенията предизвикват във вас силни емоции, простиращи се от голяма радост до дълбока агония. В отношенията си можете да осъзнаете вътрешната болка, която е много по-стара, отколкото вашия човешки опит.

През този век сте поканени и често сте поставени пред необходимостта да постигнете дълбоко излекуване в областта на отношенията. Благодарение на присъстващата нова енергия е възможно преобразуването на диструктивните елементи в позитивни, в равнопоставен обмен на енергии между вас и друг човек. Обаче излекуването и личното преобразуване може да означава също, че ще се избавите от тези отношения, чрез които не можете да се изразите по нужния начин. Често това означава, че дори и силно да обичате някого, ще ви се наложи да кажете „сбогом”, защото вътрешният път ви води на друго място. Независимо дали ви води към нови отношения или раздели всички може да се срещнете с големи проблеми в личните отношения. Зовът на сърцето, зовът на сърдечните енергии, който известява Новата Ера, е навлязъл в ежедневието ви и повече не можете да игнорирате тази енергия.

За да поясня защо отношенията могат да причинят такава болка и да преобърнат живота ви нагоре с краката, бих искал да разкажа за древната болка, която носите в душата си. Тази болка е много стара, много по-стара от този живот, дори по-стара от всичките ви животи на Земята. Искам да ви върна към изначалната болка от раждането на душата.

„Някога много отдавна” всичко било цяло и неделимо. Можете ли да си го представите? Пуснете въображението си да плува свободно за малко. Просто си представете, че не сте в тяло, че сте същност от чисто съзнание, част от огромно енергийно поле, което ви обгръща уютно отвсякъде. Усещате се като част от това единство, усещате, че се грижат за вас безусловно. Усетете как това енергийно поле ви обгръща като огромна и уютна завивка, като много любвеобилна енергия, която ви дава възможност да изследвате и да се развивате свободно, без да се съмнявате в себе си или във вътрешното си право да бъдете това, което сте. Няма безпокойство, няма страх. Усещането за комфорт и безопасност е средата, в която сте били преди да се появите като индивидуална душа.

Вътре в това божествено съзнание или под „покривалото на любовта”, в някакъв момент било решено да бъде променена ситуацията. Това е трудно да се обясни с човешки думи, възможно е да успеете да си представите, че в Бог, в тази сплотена осъзнатост, се появил стремеж „към нещо друго”, различно от единството. Това било жажда за опит. Когато сте в пълно единство с чистото битие, вие не живеете… просто сте. Независимо от екстаза и пълната безопасност в Бога част от тази космическа осъзнатост поискала да изследва и да се променя. Тази част се отделила „от себе си”.

Точно вие сте тази част от Бога. Съзнанието ви се съгласило някога за този експеримент за отделяне от единството. За да станете „Аз”, същество в себе си, отделна осъзната индивидуалност. Това било гигантска крачка. В дълбините на своята същност сте усещали, че това е хубаво. Усещали сте, че жаждата за творчество и промяна е позитивен, ценен устрем. Обаче в момента на отделянето от единното поле е възникнала болка. За първи път в паметта ви, в живота ви, сте усетили силна болка. Били сте откъснати от царството на любовта и безопасността, които са били напълно очевидни за вас. Това е болката от раждането, за която говоря. Дори при първия ви самостоятелен опит нещо в съкровената ви същност ви казва: „това е правилно, това е ваш избор”. Но болката била толкова силна, че сте се объркали във външните нива на вашата същност и сте загубили посоката. Станало трудно да поддържате връзка със знанието вътре в себе си, с вътрешното ниво, където сте Бога и знаете, „че всичко е наред”.

Тази измъчена част от вас, която се появила по това време, наричам „вътрешно дете”. От една страна, вашата душа, вашата уникалност носи в себе си висшата ценност на чистото божествено знание, а от друга - травмираното космическо дете. Единството на Бог и Детето, на знанието и опита, се отправило на дълго пътешествие. Тръгнали сте по пътя на индивидуалната душа. И сте започнали да изследвате и изпробвате, какво е да си „Аз”, отделен индивид.

Бог преобразувал част от самия себе си в Душа. На душата е нужен опит, за да постигне божествения източник. Душата трябва да живее, да преживява, да открива, да се саморазрушава и възстановява… за да усети истински коя е в действителност, а именно Бога. Самоочевидното битие, единно и цялостното, било разрушено и трябва да бъде възстановено чрез опита. Сам по себе си това е велик творчески подвиг. Раждането на самосъзнанието е действително чудо! То не е съществувало преди.

Често се опитвате да прекрачите границите на вашата индивидуалност, за да изпитате отново единството и дълбокото единение. Бихте могли да кажете, че това е целта на вашите духовни търсения. Но за момент се замислете: от божествена гледна точка, точно индивидуалността, разделението създава чудото! Състоянието на ЕДИНСТВО е нормална ситуация, „както е било винаги”. В чудото на битието – индивидуалната душа – е скрита невероятна красота, радост и творческа сила. Причината, поради която не виждате нещата по този начин е, че и досега се борите с болката от раждането ви като душа. Някъде дълбоко вътре във вас отеква първоначалния вик от болката и предателството: това е спомена ви за откъсването от Майката/Бащата, загубата на всеобхватното покривало от любов и безопасност.

В своето пътешествие през времето и опита сте минали през много изпитания. Изпробвали сте различни видове форми. Имало е само няколко въплъщения, когато не сте били в човешко тяло, но това не е толкова съществено. Какво, според мен, има значение в този контекст – през цялата тази дълга история сте се ръководили от два различни мотива. От една страна, влечението към изследване, съзидание и обновление, а от друга, тъгуване по живота, усещането за изгонване от рая и подтискащата самота.

Чрез смелата, напредничава част от самите себе си, чрез енергията, която ви е избутала от космическата вътрешност, сте преживели и създали много. Но поради болката от раждането и тъгуването по Дома, които носите вътре в себе си, ви се е наложило да се сблъсквате с много травми и разочарования. Затова вашето творчество не винаги е било доброжелателно. По време на пътешествието си през времето и пространството сте извършвали действия, за които сте съжалявали. Действия, които могат да бъдат наречени „лоши”. Тези действия, от наша гледна точка, са резултат от решителността ви да се „потопите в опита”, от смелостта ви да навлезете в неизвестното. Обърнете внимание, щом сте решили да станете индивидуалност, щом сте решили да се откъснете от очевидното единство, не можете да преживявате само светлината. Трябва да опознаете всичко ново. Затова имате усещане за тъмнина. Изпробвате всичко, което съществува, в най-големи крайности.

В настоящия момент на развитие сте достигнали до осъзнаването, че всичко стои или пада със силата, с която прегръщате своята „индивидуалност”. Трябва действително да прегърнете своята божественост и от това самоосъзнаване да изпитате радост и изобилие. В момента на космическото ви раждане, откакто отчаянието и болката са ви обкръжили, сте започнали да се усещате малки и незначителни. От този момент сте започнали да търсите това, което може да ви спаси. Могъщество или сила извън вас, бога, лидера, партньора, детето и т.н. В процеса на пробуждане, който изживявате сега, започвате да разбирате, че желаната от вас безопасност не може да бъде намерена в нещо външно, не е важно какво е – баща, любим или бог. Колкото и силни да са стремежът или тъгата по Дома, „въплътени” в тези отношения, не можете да намерите в тях необходимата ви безопасност, дори и в отношенията си с Бог.

Богът, в който вярвате, Богът, който сте наследили от традициите, не оказва положително въздействие върху вашия мироглед – това е Бог извън вас. Това е Бог, който определя какво да правите, планиращ вашия път. А такъв Бог не съществува. Вие сте същността на Бога, вие сте творческата Му част, решила да върви по свой път и да опита от всичко по напълно различен начин. Били уверени, че ще можете да се излекувате от първородната травма. Можете да кажете, че необузданата енергия на изследването и промяната е мъжка, докато сливането, обединението, енергията на Дома, е женска. Но тези енергии са вашата същност. Като душа не сте нито мъж, нито жена. По същество сте едновременно и мъж и жена. На това пътешествие сте тръгнали и с двете съставки. А сега е настанало времето да им позволите да работят заедно, в хармония, като по този начин откриете единението в себе си. След продължително отричане на собственото си величие, ще започнете да осъзнавате, че няма друга алтернатива, освен да сте Бога, към който толкова много се стремите.

Това е окончателния пробив към просветлението: да разберете, че вие самите сте Бога, който жадувате. Отвън няма нищо, което може да доведе в сърцето ви собствената ви сила, вашата цялостност. Вие сте същността Му, вие сте същността на единството, винаги сте били единни! Винаги сте очаквали себе си!

Запалването на пламъка на самоосъзнаването вътре във вас носи такава радост, такова дълбоко усещане за завръщане в Къщи, че поставя отношенията ви в нова светлина. Например, много по-малко ви интересува мнението на другите. Ако някой ви критикува или ви няма доверие, вие не го приемате автоматично на лично ниво. Много по-слабо усещате влиянието или желание за ответна реакция. По-лесно позволявате на тези емоции да ви напуснат и за двама ви намалява потребността да се защитавате. Когато емоционално сте уязвими за мнението на другите хора, означава, че вътре изпитвате презрение към себе си и това ви кара да обръщате внимание на чуждото мнение. Не можете да се справите с презрението към себе си чрез конфликт с другите, може да успеете само ако навлезете дълбоко и изследвате емоционалните си рани. Те са много по-стари от този конкретен момент на самоотричане.

Фактически цялата болка от самоотричането, болката в отношенията, води своето начало от неизлекуваната рождена болка. Може да изглежда, че правя прекалено голяма крачка, защото има най-различни сложни ситуации в отношенията, които сочат, че болката има много по-повърхностен произход. Може да ви се струва, че причината за болката ви е в партньора ви – нещо, което е направил или не е направил. Може да ви се струва, че нещо друго вътре във вас ви причинява болка. И тогава стигате до извода, че решаването на проблема е в поведението на другите. Но позволете ми да кажа: в действителност, работите върху лечението на древна болка във себе си. Ако не осъзнавате това, може много лесно да се забъркате в проблемни отношения, което може да е изключително болезнено.

Особено в отношенията между мъжа и жената (в любовните отношения), често помежду си, се опитвате да изградите нещо подобно на единство и безопасност, наподобяващо изначалното състояние на единство, което смътно си спомняте. Опитвате се подсъзнателно да пресъздадете комфортното усещане за обвиване с покривало от безусловна любов и приемане. Обаче, ако детето във вас се вкопчи в детето на партньора ви, прекалено често се получава задушаване и на двамата партньори, което блокира действителното им самоизразяване.

Какво се случва? Ставате емоционално зависими, изпитвате необходимост от любовта и одобрението на другия човек за собственото ви благосъстояние. Зависимостта винаги предизвиква възникването на проблеми със силата и контрола, защото възниква желание в някаква степен да се контролира поведението му. Това е началото на диструктивните отношения. Да се откажеш от своята индивидуалност в отношенията, бъдейки воден от подсъзнателния си стремеж за абсолютно единство, е диструктивно, както към себе си, така и за другия човек.

Истинската любов между двама човека са две енергийни полета, които могат да функционират напълно независимо едно от друго. Същността на всеки е единството вътре във себе си и на тази база е връзката с другите. В отношенията, когато двамата партньори зависят един от друг, ще откриете неконтролиран стремеж за „органична цялост”: нежелание или неспособност да се действа без другия. Това води до затлачване на енергиите, което може да се наблюдава в аурата във вид на енергийни шнурове, чрез които партньорите се подхранват един друг. Подхранват се с пристрастните енергии на зависимост и контрол. Подобен вид объркване на енергиите показва, че не поемате отговорност, че не осъзнавате старата душевна рана, която можете само вие да излекувате. Ако се обърнете към тази дълбока болка и поемете отговорност, ще забележите, че нямате нужда от никого, за да бъдете цялостни и се освобождавате от диструктивния аспект на отношенията.

Пуснато на: Съб Апр 25, 2009 8:07 pm Заглавие :

Кармични отношения

В този контекст ми се иска да поговорим за „кармичните отношения”. Под това понятие разбирам отношения между хора, които са се познавали в предишни животи и са изпитали силни емоции един към друг. Признак на кармичните отношения е, че партньорите носят вътре в себе си неразрешени емоции, такива като вина, страх, зависимост, ревност, гняв и други подобни. Благодарение на неизразходвания емоционален „заряд”, се привличат един към друг и в новото въплъщение. Целта на новата среща е да си предоставят възможност да решат назрелия проблем. Това се случва чрез повторение на проблема за кратък период от време. Срещайки се първия път, кармичните „играчи” изпитват настоятелна потребност да се сближат и след известно време започват да повтарят своите стари емоционални роли. Сцената е изградена така, че отново да се сблъскате със стария проблем, и ако е възможно, да го решите по по-просветлен начин. Духовната цел от повторната среща е да се направят други избори, различни от тези в миналия живот.

Давам пример. Представете си жена, която в миналия живот е била с мъж, собственик и командир. След известно време отношенията й омръзват и тя ги прекъсва. Мъжът се самоубива. Жената изпитва угризения. Тя вярва, че има вина. Навярно е трябвало да му даде още един шанс? Тя носи чувството за вина през целия си останал живот.

В следващ живот се срещат отново. Между тях се усеща странно привличане. В началото мъжът е необикновено очарователен и тя е център на вниманието му. Той я обожава. Завързват отношения. От този момент той става невероятно ревнив собственик. Той я подозира в измяна. В нея бушува вътрешна борба. Тя е ядосана и разстроена, че напразно е обвинявана, но също така изпитва и странното задължение да му прости и да му даде втори шанс. Тя си мисли, че той е наранен, че не може да се справи със страха си да не бъде изоставен. Възможно е, да му се помогне в това отношение. По този начин тя оправдава своето поведение, но реално позволява да бъдат нарушени личните й граници. Отношенията влияят отрицателно на самооценката й.

Най-освобождаващият избор за жената е да прекъсне отношенията и да продължи пътя си без да изпитва вина. Болката и страхът на мъжа не са нейна отговорност. Неговата болка и нейната вина водят до деструктивни отношения. Тези отношения вече са били емоционално заразени в предишното въплъщение. Значението на новата среща е жената да се научи да се освобождава от чувството за вина, а мъжът да се научи да стои емоционално самостоятелно на краката си. И така, единствената реалност е прекъсването на отношенията. Решаването на кармичния проблем за жената е да се освободи от чувството за вина. „Грешката” допусната от нея в миналия живот не е в това, че е изоставила мъжа си, а в поемането на отговорност за неговото самоубийство. Скъсването на отношенията в този живот, отново ще остави мъжа насаме с неговите болка и страх, което ще му даде възможност отново да се срещне с тях, а не да ги избягва.

Кармичната среща можете да разпознаете по факта, че другия човек ви се струва странно познат. Доста често е налице взаимно привличане, нещо привлекателно витае „във въздуха”, което ви кара да бъдете заедно и да се опознавате. Ако се представи възможност, силното привличане може да прерасне в любовни отношения или в тежък „крах”. Изпитваните от вас емоции могат да ви препълват и да си мислите, че сте срещнали родствената си душа. Обаче обикновено не е така както изглежда. В такива отношения винаги има проблеми, които рано или късно изплуват на повърхността. Често партньорите се оказват въвлечени в психологически конфликт, главните съставки на който са: властта, контрола, зависимостта. С това се повтаря трагедията, която носят подсъзнателно от миналото си въплъщение. В миналия живот може да са били влюбени, родител и дете, началник и подчинен или някакви други отношения. Но са докоснали един в друг дълбоката вътрешна болка с неверието си, със злоупотребата със сила или напротив, с прекалено голямата привързаност. Силните емоционални отношения между тях са станали причина за дълбоки белези и емоционални травми. Точно по тази причина силното притегляне, а също и отблъскване, могат да бъдат толкова жестоки, когато отново ги срещнете в новото въплъщение.

Духовната покана към всички души, енергийно ангажирани по подобен начин, е да се освободят един друг и да станат същества „сами по себе си”, свободни и независими. Споменатите тук кармични отношения, почти никога не са дълготрайни, стабилни, любящи отношения. Често основната цел на тези отношения е освобождаването един от друг. Това е нещото, което не сте успели да направите в един или няколко предишни животи, но сега имате възможност да се разделите с мир и любов.

Ако сте се оказали в отношения, които се характеризират с наситени емоции, които предизвикват много болка и гняв, но които не можете да прекъснете, моля ви, разберете, нищо не ви задължава да останете с този човек. Разберете, често силните емоции се предизвикат от дълбока болка, а не от силна любов. Енергията на любовта е извънредно спокойна и мирна, радостна и вдъхновяваща. Тя не е тежка, изтощителна и трагична. Ако в отношенията се наблюдават такива усещания, настанало е време за раздяла, за „да не ги отработвате” още веднъж.

Понякога се убеждавате, че трябва да останете заедно, защото имате „обща карма” и сте задължени да я „отработите заедно”. Хващате се за „природата на кармата” като аргумент за да продължите отношенията си, макар да страдате силно. В този случай изкривявате понятието карма. Вие не отработвате кармата заедно: кармата е индивидуална. Кармата в споменатите по-горе отношения, често изисква напълно освобождаване, отказване от такива отношения, разбиране, че сте цели сами по себе си. Повтарям отново: разрешаването на кармата е във вашия собствен избор. Другият човек може да се докосне до нещо вътре във вас, което да предизвика многочислени драми. Но вашата единствена задача и предизвикателство е да се справите с вътрешната си болка, а не с проблемите на другия човек. Носите отговорност само за себе си.

Това е важно да се осъзнае, защото е един от многото капани в отношенията. Вие не носите отговорност за партньора си, и той/тя не носи отговорност за вас. Решението на собствения ви проблем не се намира в поведението на другия човек. Понякога така сте обвързани с вътрешното дете на партньора си, с емоционално уязвената част от него/нея, че имате усещането, че сте единственият, който може да го „спаси”. Или партньорът ви изпитва същото по отношение на вас. Но това не върши работа. Само ще засилвате усещането за безсилие и жертва в другия човек, докато може да е много по-полезно да ударите чертата и да се погрижите за себе си. Това е вашето предназначение да се чувствате цялостни и пълни, сами по себе си. Това е най-важното условие за наистина удовлетворяващите отношения.

Пуснато на: Съб Апр 25, 2009 8:12 pm Заглавие :

Лечебни отношения

Съществуват лечебни и разрушаващи отношения. Отличителната черта на лечебните отношения е, че партньорите се уважават такива, каквито са, без да се опитват да се променят един друг. Изпитват огромно удоволствие да са един с друг, но не изпитват безпокойство, отчаяние или самота, когато другия човек не е до тях. В такива отношения предлагате разбиране, подкрепа и одобрение за любимия/та без да се опитвате да решавате проблемите му. Отношенията са изпълнени със свобода и мир. Разбира се, от време на време има неразбиране, но предизвиканите емоции са краткосрочни. И двамата са готови да прощават. Между тях съществува сърдечна връзка, благодарение на която не приемат емоциите или грешките на партньора на лично ниво. Тъй като това не предизвиква дълбока болка, те не му придават голямо значение. И двамата партньори са независими емоционално. И двамата не черпят своята сила и благосъстояние от одобрението или присъствието на своя съпруг/а. Той/тя не запълва празнина в живота си, а допълва нещо ново, жизнено.

В лекуващите отношения партньорите също могат да се познават от едно или няколко предишни въплъщения. Но в този случай е малко вероятно да съществуват описаните по-горе емоционални кармични връзки. Две души могат да се познават от предишен живот по невероятно ободряващ и подкрепящ начин. Като приятели, партньори или родител и дете, се разпознават като родствени души. Това поражда здрава връзка в продължение на няколко живота.

Ще приведа друг пример. Младеж израства в бедно семейство някъде в Средните векове. Той е мек и чувствителен, различава се много от обкръжението си. Семейството му се състои от трудолюбиви, но доста груби хора, които не се интересуват от неговата мечтателна, „непрактична” природа. Вече голям отива в манастир. В действителност той не е щастлив там, защото живота му е строго регламентиран и сред живеещите има малко топлина и приятелство. Обаче там има и доста различен човек. Това е свещеник с доста висок ранг, непокварен от властта, който искрено му симпатизира. Ден след ден се интересува как се чувства, дава му приятна градинарска работа. Всеки път, когато се видят, между тях възникват усещане на признание, на единомислие. Мълчалива сърдечна връзка. И макар да не се срещат или разговарят често, свещеникът е надежда и подкрепа за младежа.

В следващия живот този мъж е жена. И отново тя е с нежна, мечтателна натура. Има трудности с утвърждаването си. Като пораства се обвързва с авторитарен, обичащ да командва мъж. Отначало попада под неговата явна и силна харизма, но по-късно осъзнава, че неговото влияние я ограничава и подтиска. Но независимо от това й е трудно да го изостави. На работата си понякога разговаря за това с колега, който е доста по-възрастен от нея. Той я насърчава да отстоява твърдо себе си, да остане вярна на своите интереси. Всеки път, когато разговаря с него, тя усеща интуитивно, че той е прав. По-късно, след продължителен вътрешен конфликт, се развежда с мъжа си. Сега отношенията с колегата се променят. Тя изпитва симпатия към него. Оказва се, че е самотен. Тя се усеща толкова свободно с него, все едно се познават от дълги години. Започват нежни, отпускащи, подкрепящи и двамата, отношения. Симпатията възникнала в тях през миналия живот, сега преминава в удовлетворяващи отношения на мъж и жена.

Това са лечебни отношения. Жената е взела важното решение да напусне съпруга си и да избира сама. С това е потвърдила емоционалната си независимост. Това от своя страна е създало основа за любящи, добре балансирани отношения със сродна душа.

Пуснато на: Съб Апр 25, 2009 8:15 pm Заглавие :

От книгата "Христос говори чрез Памела Крибе"

Пуснато на: Съб Апр 25, 2009 8:54 pm Заглавие :

Като четох първата част по темата се сещам, че понякога, особено като дете, а сега доста по-рядко съм изпитвала някакво странно усещане, трае много кратко - от секунди до минута може би, на тотална самота, усеща се почти физически. И не зависи от присътвието или отсъствието на близки и льбими хора, напротив, обикновено се е случвало в тяхно присътвие. Като малко дете, опитвайки се да го опиша по някакъв начин, макар, че съм избягвала да го споделям и коментирам с някого, съм го представяла като "чувството, все едно, че нямаш майка", нормално за тази възраст - майката е присътвието, което създава усещане за пълнота в живота. Но още тогава осъзнах, че няма нищо общо с нейното присътвие или отсътвие, случвало се е и когато тя е наблизо. Нещо друго е, мисля, че сега си го обясних с горенаписаното. Иначе започнах да го свързвам с някакво чисто физическо състояние, което биохимично влияе на мозъка, даже не съм се и замисляла на какво се дължи - случва се рядко, минава и заминава, обикновено дори когато има хора около мен, не когато съм сама.

А по принцип когато съм сама никога не чувствам самота, напротив, "самотнотността" не ми е присъщо чувство. Човек понякога може да се чувства по-самотен, когато е с хора, дори с много близки и обичани, ако усеща, че "вибрират на различни честоти", казано по-просто усеща се неразбран и сякаш има някаква бариера.

Това за отношенияата е много полезно да се знае, защото хората правят огромни грешки в живота си, подвластни на криворазбрани емоции и обременености.