Люляк

Люляк

(Siringa Vulgaris L.)
Сем. Маслинови - (Oleaceae)

Легенда:
Съществува легенда за това цвете “храст”. Веднъж през април, когато земята очаквала с нетърпение небесните дарове, богинята на цветята и младостта тръгнала да буди Слънцето, за да види по-бързо вълшебната провяна на дърветата, да чуе песента на приците, да потъне сред уханните цветя. Чувайки призива и, Слънцето съпровождано от своята неизменна спътница, богинята на дъгата Ирида, слязло на земята.

Размесила разноцветните лъчи на дъгата си със златистите лъчи на Слънцето, богинята започнала да ръси с тях ливади, поля и дървета. В местата, където попадали лилави багри, ту по-светли, ту по-тъмни се появили люляковите храсти. Люлякът е особено красив привечер, когато ти се струва, че самата пролет се къпе в ухаещо море, заливащо задрямалата градина.

Ето и друга легенда за люляка:
През май от планините зефирът донася аромата на цъфналия люляк. Ето легендата за него. Преди да тръгне по земята от юг на север, пролетта смесила лъчите на слънцето с цветовете на дъгата и започнала да ги хвърля върху земната гръд. Там, където те паднали, се разпуквали сини, жълти, оранжеви и бели цветове. Когато достигнала севера, останали й само лилави лъчи.

Разхвърляла ги и от тях израстнали храстите на люляка. Но от къде тези прекрасни цветове носят названието си? Друга легенда разказва как Пан - грозният и страшен бог на горите и полята, се влюбил в прекрасната нимфа Сиринга.

Изплашена от неговия външен вид, тя започнала да бяга. Спасявайки се от преследванията му, тя се превърнала в миризливо цвете, получило названието люляк.

Описание:
Широко разпространен храст, размногава се чрез резници, издънки и присаждане. Получени са много сортове и вариетети. Познат е и като лекарствено растение. Използват се листата и цветът, които се берат по време на цъфтежа. Цветът се суши на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса, а листата при температура до 45 градуса. Срок на годност цял и рязан цвят – 1 год., смлян – 6 месеца, цели листа – 2 год., рязани – 1 год. и 6 месеца.

Разпространение:
Расте по каменливи, влажни и предимно варовите места в предпланинските части на страната.

Използваема част:
Листата, брани по време на цъфтежа. Сушат се на сянка или в сушилня до 50 градуса.

Химичен състав:
Листата съдържат горчиви вещества, витамин С и други още неизучени вещества.

Дейстие:
Потогонно, температуропонижаващо и стимулиращо секрецията на стомаха, апетитовъзбуждащо. В българската народна медицина листата на люляка се използват при малария, цветът – при епилепсия, семената – при оскъдна менструация.

Приложение:
При простуда с много висока температура, малария, безапетитие, нередовна менструация.

Начин на употреба:
Вътрешно приложение: 1 супена лъжица от листата или цвета се залива с 500 мл вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно. От семената се взима 1 чаена лъжичка и се залива с 500 мл вода. Ври 5 мин. Приема се по същия начин.

Още рецепти от народната медицина:

1. Листата на люляка се употребяват вместо хинин, против треска, 1-2 супени лъжици смлени листа се варят в 500 мл вода или вино 1-2 мин. Кисне се 5-10 мин. Прецежда се и се пие по 1 винена чаша, преди ядене 4 пъти дневно.

2. При гнойни ангини с повишена телестна температура, се прави гаргара като се приготва смес от по 2 супени лъжици цветя и сухи смлени листа. Залива се с 500 гр вряща вода и се оставя 1-2 минути да поври. Кисне се 10-15 мин. За гаргарата се слага 1 чаена чаша отвара и 1 кафена лъжичка хлебна сода. Пие се по 1 винена чаша 4 пъти дневно преди ядене.
------------------------------------------------------------
natural.hemuz.org