НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Нед Ное 24, 2024 2:12 pm Вижте мненията без отговор
Виталните гъби
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Яну 22, 2009 11:39 am
МнениеЗаглавие : Виталните гъби
Отговорете с цитат

Тридесет хиляди българи всяка година се разболяват от рак. Половината от тях умират. Тази черна статистика се посочва от доц. Здравка Валерианова от Националната болница по онкология и ръководител на националния онкорегистър.

Доц. Валерианова допълва, че онкоболните у нас в момента са 230 000. Половината от тях умират още в първите две години. Писмо от Европейската комися ни нарежда в черната статистика редом с Румъния, Естония и Литва, обяснява доцентката. Тя съобщава още, че в България няма организация за системно наблюдение и профилактика на раковите заболявания.

Днес ракът е вторият по значимост и смъртност здравен проблем след сърдечно- съдовите болести и е отговорен за смъртта на 20% от населението на земята. В България у всеки пети човек откриват раково заболяване.

В периода 1903-2003 година е регистрирано намаляване на заболяемостта на мъжкото население и увеличаване сред женското. Всяка година в света от злокачествени ракови заболявания умират 6,2 мил. души. През 2001 год. ракът е причинил смъртта на 12 мил. души по света. Всеки ден в Америка от рак умират 1500 души.

Днес фунготерапията (лечение с витални гъби) е изключително ефективна и динамична терапевтична наука. “Фунго” на японски означава гъба, а метода за лечение с гъби датира от около 4000 години.

Сега, всеки втори антибиотик е синтезиран от съставките на гъби.За съжаление, синтезираните препарати имат своите негативни свойства, докато натуралните биологично активни препарати от гъби нямат такива – те са абсолютно безвредни, не дават странични ефекти и имат мощна терапевтична сила.

В състава на гъбите са представени балансирани от природата комплекси от различни биологично-активни вещества. Едни от тях - гъбените полизахариди (лентинан, ланостан, ганодеран, ланофил, грифолан и др.) имат мощни противотуморни свойства, които нямат аналог в растителния свят.

Те стимулират Т-лимфоцитите, те пък - макрофагите и организмът започва да отделя веществото ПЕРФОРИН (високо молекулен белтък), които унищожава злокачествени клетки. Перфоринът създава отверстия във външната мембрана на туморните клетки („перфорира” ги), вследствие на което те губят течност и загиват.

Изследванията доказаха, че лентинанът стимулира не само дейността на Т-лимфоцитите, но стимулира и дейността на естествените клетки-убийци или NK-клетките - тип имунни клетки, на които принадлежи главната роля при унищожаването на туморите и вирусите. Тези клетки развиват противотуморна активност чрез стимулиране с интерферон.

Фундаментални изследвания в този план са направени през 1969 г. от д-р Тетсуро Икекава от Университета Пурдуе в Токио- японския еквивалент на Националния Институт по Рак в САЩ. Препарат от гъбата Шиитаке е бил приготвен във вид на воден екстракт и вкаран в стомаха на мишки с имплантирани вътрешно-мускулни тумори – Саркома-180. Шиитаке е показала високи стойности за спиране развитието на тумори- между 72% и 92%.

Сега в Япония и Унгария се провеждат сериозни изследвания за действието на тези гъби върху доброкачествени тумори и още преди 4 години в списанията за здраве се появи информация, че реалната противотуморна активност е няколко пъти по-висока от очакваната! Така например, лечението на доброкачествени тумори при жените е успешно в 60% от случаите, а при 30% от останалите жени туморните клетки спират да прогресират и тяхното деление се забавя с десетки, и дори стотици пъти!

Според японския професор Токи Мори, клетки се израждат във всички организми, и винаги присъстват ракови. Но организмът изработва ензима перфорин, който като куче–търсач следи тези изродени клетки и ги убива.

Докато човек е млад, перфорина обикновено се изработва в достатъчно количество от организма, но след 35-40 годишна възраст изработването му намалява. Когато изработването му намалее много или спре, онкологичните клетки започват бързо да се делят, без да са притеснени от нищо. Полизахарида лентинан, съдържащ се в гъбата Шиитаке влияе на изработването на перфорина – той го увеличава няколкократно и дава мощен тласък на организма за борба с тумора!

Т.е. гъбата Шиитаке не унищожава раковите клетки сама, а само възвръща към живот армията от клетки, защитаващи организма. Приемането на екстракт от Шиитаке веднъж годишно за 1 до 3 поредни месеца поддържа изработването на перфорин в организма на необходимото ниво и не дава възможност на раковите клетки да се „размножат!”

По време на клиничните изпитания е установено, че значително намаляват страничните ефекти от облъчване и химиотерапия при болните, които успоредно са приемали Шиитаке.

Освен поразителната антимикробна способност, гъбите притежават и редица други, не по-малко удивителни свойства. Последните изследвания на американски учени предизвикваха сензация: в гъбите са открити летливоподобни вещества, които са наречени гъбени фитонциди. Тези фитонциди са способни да унищожат всеки вирус: от безобидния риновирус, предизвикващ хрема, до страшния вирус на СПИН.
--------------------------------
fungo.ws

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Яну 22, 2009 12:06 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Фунготерапията - наука за лечение с лекарствени гъби

Названието е официално въведено в Япония преди 2000 години. Тогава е била издадена безценната книга “Shinnoh Honsohkyo”, явяващата се като първоначален учебник на Източната медицина. В нея са упоменати повече от 350 вида билки и гъби, класифицирани и обяснени основно в 3 категории: 120- „превъзхождащи”, 120- „средни” и 125- „справедливи”.

Първите ги наричали „Растения на Бога”, те били за подмладяване и дълголетие. Това били „лекарствата на легендарните вълшебници”. Тук се намирали почти всички известни гъби, а най- първа била записана Рейши- „Гъбата на дълголетието” или „Свещената гъба”.



Твърдяло се, че е най- ценното средство срещу всякакъв вид тумори.

В Китай от векове гъбите имат репутацията на “елексир на живота” и им е отредено място в групата на „висшите билки.”

През 1309 г. знаменитият лечител Ву Горин също описва лечебните свойства на гъбите в трактата си „Лекарствени средства за ежедневна употреба”.

През 14 век китайският лекар Ву Руи от династията Мин (1368-1644) написал: „Тази гъба (Шиитаке) е средство за запазване на здравето, тя лекува настинки и стимулира кръвообръщението”. Той също открил, че гъбата Шиитаке проявява противотуморна активност.

В книгата „Канон” на най-великият азиатски лекар Авицена първо място по лечебни свойства отново заемат гъбите.

Известният билкар Ву Син съставил трактат за лекарствените гъби, където са описани свойствата на повече от 100 вида гъби, растящи в Китай и Япония. Той доказва, че лечебните свойства на гъбите са по-големи от тези на билките.



Фунготерапията изучава лечебните свойства на висшите гъби и това е най- младият клон на Микологията. За сведение, от 21 март 2003 със заповеди № 115 и 116 на МЗ на Руската Федерация са въведени две нови специалности: Клинична Микология и Лабораторна Микология.

Във Фунготерапията се използват висшите гъби (макромицети), т.е. тези, които образуват плодни тела видими с просто око. Делят се на 2 класа: базидиомицети и аскомицети. Общо висшите гъби са 14 000 вида. Над 2000 са ядливи, а около 700 притежават лечебни свойства.

Повечето от базидиомицетите имат антибиотична активност и отделят антибиотични вещества: агроцибин, брозофилин, немотин, биформин, полипролин и много други. Водните екстракти от плодните тела на повечето от тях оказват въздействие на микрофлората на раните на болните аналогично на идентифицираните антибиотици: левомицетин, биомицин, стрептомицин.

Гъбите са междинна форма на живот между растенията и животните и съдържат биологично активните вещества (БАВ) и на едните, и на другите. За разлика от растенията, гъбите не съдържат хлорофил, не могат да извършват фотосинтеза, и не са в състояние да синтезират от неорганична– органична материя. Приликите с животните са, че гъбите секретират така наречената „урина” и изработват около 20 ензима (гликоензими), чрез които усвояват въглехидратите.

От гъбите се получават нови лечебни хранителни вещества и фармацевтични препарати, които се използват като адаптогени, имуномодулатори и терапевтични средства. Специално при базидиомицетите около 300 от тях имат лекарствени свойства. Днес всеки втори антибиотик е синтезиран от съставки на гъби. Виталните (лечебни) гъби нямат токсичност и значителни странични действия.

Шиитаке (Lentinus edodes)

Гъбата Шиитаке е легенда на народната медицина в Югоизточна Азия. Има 3-хилядна история на култивиране и използване. В древна Япония е използувана най-вече при лечение на захарен диабет.

Наричали я „Гъба на спящия Буда” и считали, че е подарък от самия него, но трябвало периодично да го будят, за да не забравя да вложи лечебни свойства в Шиитаке. За тази цел, от време на време почуквали със специални за целта дървени чукчета по кестеновите дънери с прорасли по тях гъби (всъщност така стимулирали нарастването на мицела).

Още преди 600 години по време на династията Мин са давали профилактично Шиитаке на Императора и придворните му преди есенно- зимния сезон за повишаване на съпротивителните сили. За това я наричали и „Гъба-император”.

Шиитаке е най-добре изучената гъба. Основното и действие е противотуморното, благодарение на съдържащия се в нея полизахарид лентинан, който въздейства чрез имунната система.

В Япония по настоящем лентинанът е одобрено лекарство за лечение на рака на стомаха, а Института за Военно- медицински изследвания на САЩ във Фредерик, щата Мериленд, определя лентинана като едно от най- активните вещества за защита от радиация. Според учените дори саркома на Капоши се поддава на лечение с лентинан.

Култивирането й в Щатите се увеличава по-бързо от това на която и да е друга гъба. Месестият й вкус подхожда на почти всяко ястие, и наред с чудесните си кулинарни качества, гъбата притежава лековити свойства.

Дори сред останалите гъби Шиитаке има високи хранителни стойности: тя съдържа всички основни аминокиселини, както и еритаденин – уникална аминокиселина, която според някои учени понижава холестерола.

Шиитаке е също богата на желязо, ниацин и B витамини, особено B1 и B2. Изсушена на слънце, тя е богата на витамин D. Запарки от култивираният й мицел съдържат полизахарида KS-2 – пептид, който съдържа аминокиселините серин, треонин, аланин и пролин.

Мейтаке (Grifola frondosa)


Наричат я Гъба-овен, а японското и название- „Танцуващата гъба”е свързано с нейната форма, която напомня танцуваща нимфа. В древността хората, които имали щастието да намерят тази гъба танцували от радост, тъй като през феодалната епоха за нея давали сребро, равно на теглото и (а тя по някога стигала до гигантски размери- повече от 50 см в диаметър и до 4 кг тегло). Използували я основно за намаляване на „злобата и болестите на живота” и за успокояване на нервите.

Гъбата расте в див вид в Япония и някои райони на Китай. Използува се традиционно в китайската и японска кухня. Наричана е още „Гъба на японските гейши”. Гейшите били длъжни да опитват всяко от многобройните блюда на госта да не би да е отровно и така те били застрашени от напълняване. За да не напълняват, редовно приемали Мейтаке и ефектът бил отличен.

В англоговорящия свят, Мейтаке е известна като „горската кокошка”. Казва се че гъбата, която расте на снопове, прилича на настръхналата опашка на мътеща кокошка. По-рядко гъбата се нарича „овча глава”, а понякога и „кралят на гъбите” заради размера си. Латинското й име е Grifola frondosa (Грифола фрондоса).

Грифола е името на гъба, която расте в Италия. Някои учени вярват, че е получила името си от митичното същество грифон, което имало глава и криле на орел и лъвско тяло. Фрондоса означава „като листо”, тъй като припокриващите се качулки на гъбите мейтаке наподобяват листа.

Мейтаке е вкусна кулинарна гъба, но японците я ценят и заради лековитите й свойства. Традиционно са я използвали като тоник за стимулиране на имунната система и увеличаване на жизнеността, и се е предполагало че предпазва от рак и високо кръвно налягане.

Поради тази причина учените се насочили към ефекта й върху тези болести при началото на експериментите с Мейтаке преди три десетилетия. В последните години гъбата е обект на голям научен интерес. В Медлайн, интернет база данни на Националната библиотека по медицина, съществуват повече изследвания на мейтаке от колкото на която и да е друга описана гъба.

Тъй като култивирането на Mейтаке е скорошно изобретение, производителите успяват да станат независими от гъбарите едва през последните 2 десетилетия. Японската промишлена култивация започва през 1981 с 325 тона предимно за храна. Световното производство на Mейтаке днес може би надхвърля 50 000 тона.

Рейши (Ganoderma lucidum, Ling Zi)


Според вярванията на китайците Ганодерма е "вълшебният крал на билките". Наричат я още „Манентаке" и „Гъба на дълголетието”. Тя има дълга история на използване от 5000 години като лечебен препарат.

Императорите от Великите японски и китайски династии превръщат консумацията на Ганодерма под формата на чай или извлеци във вид религиозен ритуал, осигуряващ дълголетие и жизненост.

Рейши се смята за "елексир на вечната младост", обект на постоянното търсене от древните привърженици на Даоизма. Тя е класифицирана като най-доброто от всички лечебни средства от домашната аптека, използвани от китайски лекари.

Рейши е няколко вида: червена, виолетова, розова, но най-лековитата е тази, която расте в Япония на сливови дървета. Използват се само млади гъби. Гъбата е дървесна, горчива на вкус.

Много трудно се намира в природата. Спорите и са грапави, твърди и се закачат на всякакъв вид дървета, но могат да прорастнат само при определена температура. Поради това е невероятно капризна гъба и рядко се открива в див вид.

Ако имал късмет, на берача на гъби му било достатъчно един- единствен път да открие гъбата Рейши и пазейки в тайна дървото години на ред да събира реколта, продавайки я на китайските придворни лекари. Рейши е много популярна в Азия. Това е най- древната гъба, използвана като лечебно средство.

Терминът „лин джи” на китайски буквално означава „растение на душевната потентност” или „гъба на безсмъртието”. Китайският символ за това име се състои от три логографични знака – един за „шаман”, един за „молитва” и един за „дъжд”.

Рейши се зове още „десет хиляди-годишна гъба” и „гъба на безсмъртието”, защото се вярва, че носи дълголетие. Гъбата е наричана още „лакиран нос”, заради лъскавата й повърхност, и „гъбата фантом”, защото се открива много трудно. Днешното й име Рейши, под което е известна и на запад, идва от Япония.

Заради високите си здравословни качества и отсъствието на странични ефекти гъбата придобива на Изток репутацията на първоелемент измежду лечебните гъби. „Линджи" сега е включена в американското „Ръководство по билкова фармакология и терапия” (American Herbal Pharmacopoeia and Therapeutic Compendium).

Тайната на култивирането и е открита едва през 1972 г., когато един японски фермер успява да извлече култура от гъбата. В Япония и Китай екстракт от Рейши се използва практически при всички заболявания. Като митично свойство на гъбата се явява нейната способност да увеличава силата на духа и повишава позитивната емоционална нагласа.

Гъбата Рейши е царицата на адаптогените и превъзхожда дори женшена. Адаптогените имат три важни качества: безопасни са и нямат странични ефекти, действат върху цялото тяло и нормализират физиологичните функции. Рейши съдържа и органичен германий - елемент с функции на адаптоген.

Рейши не е кулинарна гъба. Въпреки че някои хора правят чай от нея, тя се използва предимно с медицински цели, тъй като има много неприятен горчив вкус. Той се дължи на съдържащите се в рейши 119 вида терпеноиди – ароматни вещества, които имат противовъзпалително, антираково и антивирусно действие. Култивираният мицел на гъбата не горчи, така че хората които я приемат на капсули не бива да се притесняват от вкуса.

Рейши се счита за тоник. Като такъв, тя натрупва енергия и увеличава силата на организма, при все че билкарите й приписват краткотраен успокояващ ефект. Вярва се че витамин C помага за по-доброто усвояване на Рейши от организма, затова учените препоръчват успоредния му прием с гъбата.

Кордицепс (Cordiceps sinensis)

Кордицепса расте при много студени условия в Цинхай-Тибетските гори, от 2000 до 4000 метра надморско равнище, при силен недостиг на кислород. В китайската провинция Дзилин расте и тъй нареченият Северен Кордицепс. Това е друг вид Кордицепс- Cordiceps militaris (L.) link. Латинският произход на името „кордицепс” е следният: „корд” означава „бухалка”, „цепс” означава „глава” а „синенсис” означава „китайски”.

Един килограм висококачествен субстрат на кордицепса струва над 3 хил. долара. Това е много рядка гъба, притежаваща уникален цикъл на развитие. Тя паратизира на гъсениците на определен вид пеперуди- Hepialide („пеперуда-прилеп”).

При приближаването на гъсеницата гъбата изхвърля спори, които проникват в нея през кожата. Спорите прорастват едва когато гъсеницата се зарива в земята, за да прави пашкул.

За отбелязване е, че загиналата гъсеница не гние, вероятно кордицепсът произвежда вещества, които възпрепятстват процесите на разлагане. Във връзка с това фунготерапевтите по света го използват в онкологията го назначават при некроза на инфилтратите, защото спира процеса на некроза.

Чудесата на гъбата Кордицепс са познати в Китай от най-малко 1000 години, и гъбата там се счита за национално лековито съкровище, скъпоценен и на практика свещен тоник. Като хранителна добавка тя повишава енергията и жизнеността.

Кордицепс е една от най-безопасните медицински храни. В традиционната китайска медицина гъбата се използва за лечение на чернодробни заболявания, рак, ангина пекторис, сърдечна аритмия, бронхиални проблеми, анемия, туберкулоза, жълтеница, емфизема, безплодие и сексуални смущения.

Кордицепс подхранва Ин, стимулира Ян и съживява меридианите на белите дробове и бъбреците.

Гъбата има дълга писмена история в Китай. Първото й споменаване датира от 620 г. сл.н.е. по времето на династията Танг. Литературата от този период описва странен организъм който живее високо в планините на Тибет и може да се превръща от растение в животно и обратно.

Кордицепсът става популярен в света след високите постижения на китайските лекоатлетки през 1993 г. Те са приемали Кордицепс по време на тежките тренировки на голяма надморска височина.

Агарикус Блазеи (Agaricus blazei murrill)

Гъбата Агарикус има няколко имена: „Златната гъба”, „Гъба на живота и дълголетието”. На конгреса по микология и фунготерапия през 2006 г в Ню Йорк Агарикус Блазеи е призната за най- перспективната гъба за лечение в онкологията и за употреба в геронтологията (наука за старенето).

Учените твърдят, че веществата съдържащи се в нея не само убиват онкоклетките, но и забавят процесите на стареене. Гъбата е открита и описана едва в 1965 г. от американския миколог Мюрил. Националният Раков Център в Япония оповестява своите първи резултати от изследването си още през 1980 година. От тогава в САЩ биват публикувани много научни изследвания за тази гъба.

Agaricus Blazei Murill произхожда от бразилските дъждовни гори. Местните я наричали „Гъбата на Бога” и я използвали като последно средство за помощ при сериозни заболявания. Навсякъде по многочислените фрески и глинени фрагменти на ацтеките има изображения на тази гъба.

Дълго време се е считало, че това е магическа или халюциногенна гъба, с която жреците докарвали в транс своите съграждани, но се оказало, че това е обикновенна ядлива гъба.

При изследване на коренните жители на тропическите гори недалеч от Сан Пауло, където основно живеят 90- 100 годишни ловци и рибари, учените установили, че биологичната им възраст била много по- малка от официалната.

Те определили, че клетките на организма им се делят със забележимо по- малка скорост в сравнение с останалите хора, а това означава, че процесът на стареене се забавя. Те редовно приемали Агарикус Блазеи.

В див вид Агарикус е наричана „ Гъба- копче”, тя едва се подава от земята. Характерно за нея е много резкият и мирис, има необичаен кисело- сладък вкус. Местните жители я търсят с кучета и ежедневно я прибавят във вид на прах към сосове, месни блюда и при приготвяне на тинктури.

Сега в света са открити около 30 близкородствени видове на Бразилския Агарикус, но само този- Агарикус Блазеи Мюрел може да се похвали с такива лечебни свойства и само той носи името „Слънчевата гъба на ацтеките”.

Освен много ценни витамини и минерали Agaricus Blazei Murill има най- високо съдържание на полизахариди от всички познати лечебни гъби, преди всичко бета D- глюкан. В екстракта всички тези вещества се съдържат във висока концентрация. Както пише в научната литература, гъбата силно стимулира имунната система.

Приемането и довежда до нарастване на броя и активизиране на клетките "естествени убийци” и на макрофагите, т.е. на клетките, които отговарят за разрушаването на ракови клетки, бактерии и вируси и за изхвърлянето на чуждите вещества, както и за образуването на химичните вещества „куриери” (като интерферон, интерлевкин), които също взимат участие в отбранителните процеси.
-----------------------------------------------------
bg-pishtov.com

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov