Удоволствие и ум

Обикновено, за да се осъществи тази промяна в съзнанието чрез практика, са необходими години. Светските люде се управляват от сетивата. Трудно е умът да бъде концентриран върху каквото и да било, ако той се разсейва от страсти и желания. Обектите на сетивата и желанията теглят навън - те окуражават естествената тенденция на ума да бяга.

Насочен навън, умът непрекъснато се занимава с
безкрайния поток от отминаващи събития. Умствените лъчи се разсейват и енергията се разпръсква. За да се фокусира тя, тези умствени лъчи трябва да бъдат събрани и насочени навътре към Аза. Когато човек ги съсредоточи, достига до просветление.

Правилното използване на сетивата може да помогне за насочването на ума навътре. Най-ефективни от различните методи за намаляване на присъщата на ума осцилираща тенденция са онези, при които се използват зрението и слуха. Тези две сетива са най-силни. Те могат да овладеят вниманието и да успокоят мисловните вълни.

Хипнотизаторът подчинява ума на субекта, като го гледа втренчено и повтаря внушенията си ритмично. "Гледайте тук!" - казва изведнъж лекторът, когато иска да каже нещо важно. Чрез фиксиране погледите на учениците той фиксира и вниманието на техния ум.

По същия начин методите за развитие на концентрацията се осланят на зрението и слуха. За зрението може да се използва абстрактен символ, образ на любимо божество (това е разгледано в разделите за Джапа-медитацията), небето, роза, или какъвто и да е конкретен обект.

Вместо визуална концентрация, ученикът може с редовен ритъм и интонация да повтаря мантра, името на Бога, ОМ или различни песнопения. Чрез това умът се насочва навътре. Със задълбочаването на това състояние човек постепенно загубва усещанията си за заобикалящите го неща. Следващата стъпка е медитацията, в която се загубва усещането за тялото.

Когато бъде усъвършенствана, медитацията довежда до самадхи - върховното състояние на Самоосъзнаване или Реализация на Бога.
Светските удоволствия усилват желанието за все по-големи наслади. Умът никога не може да бъде удовлтворен, независимо с колко удоволствия го подхранваме.

Колкото повече има той, толкова повече иска. Без да знаят това, хората безкрайно много страдат от нестабилността на своя ум. За да я избегнем, трябва да отстраним желанието за стимулиране на сетивата. След като веднъж умът бъде успокоен и концентриран, той вече не подтиква притежателя си да търси нови удоволствия.

Когато сетивата бъдат контролирани и стремежът за насочване навън - преодолян, умът вече не представлява опасност за успешната медитация. При медитация умът е интроспективен, насочен навътре, за да изследва своите тайни.

Сетивата могат да бъдат контролирани чрез намаляване на желанията и дейностите. Дисциплината на хранене е основна. Освен това човек трябва да избягва нежелана компания, както и стимуланти и депресанти. Телевизия, филми, вестници, които възбуждат ума, трябва да бъдат избягвани и заместени от периоди на тишина и усамотение.

Чрез наблюдаване и укротяване на желанията и чувствата се изкореняват егоизма, гнева, лакомията, страстта и омразата. За напредналите йоги разликите между отдръпването на сетивата (пратияхара), концентрацията (дхарана), медитацията (дхияна) и началото на състоянието на свръхсъзнание (самадхи) изчезват. Когато те сядат за медитация, всички процеси протичат почти едновременно и те достигат състоянието на медитация много бързо.

Начинаещите първо изпитват отдръпването на сетивата. След това започва концентрацията. Едва по-нататък бавно идва истинската медитация. Преди състоянието на свръхсъзнание умът обикновено става нетърпелив и уморен, тъй като не е трениран да понася напрежението на продължителното съсредоточаване и иска да се откаже.

Успехът за достигане на самадхи зависи от постоянната и интензивна практика, от познаването на дейността на ума, от осъзнаването на клопките и от желанието да се направят жертви, за да се преодолеят препятствията.
-------------------------------------------------------------
"Медитация и мантри"
Свами Вишну Девананда