Малки ПРИКАЗКИ с Големи ПОУКИ...

В един блог са започнали пускането на поредица от малки приятни басни и притчи. Ето пуснатите до сега, като се появят нови ще ги пействам тук:

ЛЪВИЦАТА

Веднъж сред животните станало дума за това, кое от тях може да роди най-много деца наведнъж. Всяко от тях имало различно мнение, започнали да спорят, дори да се карат и...Като не успели сами да стигнат до верния отговор, решили да отидат при Лъвицата, понеже била с авторитет сред тях и да я попитат нея.
- Ти колко деца можеш да родиш? – попитали я те в очакване.
- Едно – отвърнала им тя. – Но аз раждам Лъв! – добавила с усмивка Лъвицата...

ПОУКАТА
Качеството е много по-важно от Количеството!

*********************

МАЛКОТО РАЧЕ

- Защо вървиш така странично, сине? – попитал татко Рак своето дете. - Върви правилно – казал му той малко укорително.
- Добре, тате... – отвърнало малкото раче – Хайде, ти тръгни пред мен, върви правилно и аз ще те последвам...

ПОУКАТА
Действията са по-важни от думите!

**********************

jenite.blogspot.com

Пуснато на: Чет Авг 14, 2008 9:40 pm Заглавие :

Действията са по-важни от думите?!

Не е така.

И ще обясня защо?!

Думите винаги нараняват повече от самото действие.

В действието можеш да стигнеш до истината, но в думите - никога.

Никой не може да разбере една истина без самото действие. Затова действието също е важно.

Думите в повечето случаи са лъжовни и измамни.

Току-що четох едно писмо. В него една жена разказва как напуснала мъжа си и заминала за Испания с друг мъж, в когото се влюбила безумно и който й обещал, че ще се разведе и ще заживеят като в приказките - заедно с нея

Съпругът на тази жена впоследствие починал, защото бил вече достатъчно деградирал алкохолик.

Но ... любовникът й до ден-днешен не се развел с жена си и често прелитал до България за да й помага, както да наглежда и децата си.

И така ... изминали цели 12 години.

Преди няколко дин въпросният "обещавач" се прибрал тихо, кротко и ... разкаяно! ... при съпругата, при семейството си.

А безумно влюбената жена останала сама - нещастна, самотна и нереализирана.

Кое е по-важно в случая - действието или думите?!

Лъжливото обещание чрез думи или безмълвната действаща истина?! Cool

Пуснато на: Пет Авг 15, 2008 1:16 pm Заглавие :

Тази житейска история е много често срещан случай в живота.

Отстрани погледнато или научавайки версията на един от участниците в нея, нещата изглеждат по един начин, според версията на другия може да се види по друг начин, а според трети - пак различно. Както и да се беше развила - все щеше да има наранени и ощетени хора.

Според мен един от изводите е, че човек не бива да дава обещания, които не е уверен на 100%, че ще може да изпълни, особено за жизненоважни и съдбоносни неща, въпреки, че по тази лолика на теория излиза, че не трябва нищо да се обещава, защотото никой не може да предвиди какво ще му поднесе животът в един момент за в бъдеще. Така ще е коректен не само към другите, но и най-вече към себе си. Може би човекът искрено си е вярвал, че ще се разведе и ще заживее щастливо с новата си изгора и го е искал, но в последствие нещатата около връзката им са се променили. Това, че е ходил да помага на досегашното си семейство не го считам за лошо, дори напротив - може би проява на отговорност, промяната в личните отношения не е причина да се отнесе някой към бившия партньор и особено към децата, които нямат никаква вина, като към ненужни вещи за изхвърляне. Може би пък в течение на времето нещо в развитието на последващата връзка или други обстоятелства да са го накарали да преосмисли някои неща и да реши да възстанови семейството си, въпреки, че след предишната история би било трудно да се възстановят стари отношения, доверие и пр.

Мисля, че когато човек се събере с партньор, който е бил семейно обвързан трябва да приеме наличието на ангажименти от негова страна към старото семейство, това говори за неговото чувство за отговорност по принцип и да го приеме за плюс в личността му. Не бива да очаква, още по-малко да изисква от човека да зачеркне от живота си предишните хора - нека си предтстави, че в една евентуална последваща раздяла биха постъпили и с него и с децата им по същия начин. Проблемът в случая е бил според мен в прекомерните обещания на единия, прекалените очаквания на другия и егоизма му, всъщност егоизмът присъства и при двамата по един или друг начин.

Това е само мое предположение и тълкуване, защотото не съм запозната със случая в детайли и подробности, но знам подобни примери в живота много и макар всеки да е уникален сам по себе си имат много общи неща, които могат да се тълкуват гор-долу по гореописания начин.

Иначе по отношение на това, че думите също са важни съм абсолютно съгласна. Макар, че не водят до истината, могат да направят големи поразии и да наранят за дълго. Не е случайна популярната притча за човекът и мечката - побратимили се двамата и веднъж като понечила да го целуне той се дръпнал, защото много лошо миришела, както и обяснил. Тогава тя го накарала да я удари със секирата по рамото. Той не искал, дърпал се, защотото не искал да и причини болка, но след настоятелната и молба накрая я ударил и причинил дълбока рана. След време, когато раната заздравяла тя му показала само белега и казала, че раната е минала и повече не я боли, но от думите му още я боли.

Сега сигурно тук пък ще изникне и въпосът как да не допускаме да бъдем наранявани и от думи, приемайки нещата като нечия проява на нещо, което е в самата личност на другия и той трябва да работи върху себе си /ако желае/ и да си учим урока, като не намразваме, прощаваме /заради себе си/ и приемаме всичко това като уроци, но това са други теми, по които е говорено много.

Пуснато на: Пет Авг 15, 2008 6:14 pm Заглавие :

Според мен няма по-важно или по-маловажно ... !

Всичко е от значение .

Няма ли да е по-лесно ако обръщаме внимание и на думите и на действията и си имаме все пак едно на ум?!

Всеки е силен на думи ... но на действия ... Laughing

Ето в този случай например ... този мъж е казал ,че ще се разведе с жена си ... но в крайна сметка се връща при нея ... нали ?!

Нооо това си е мое мнение ...

Пуснато на: Нед Авг 24, 2008 12:38 pm Заглавие :

“Нехайна дума спор запалва;
жестоката живот съсипва;
от остра враг ще си спечелиш;
суровата дори убива;
а мила дума изравнява пътя;
приятна дума светлина разлива;
уместна дума тежко бреме снема;
с любяща благодатен дар поемаш.”

автор - неизвестен

Пуснато на: Вто Авг 26, 2008 8:45 pm Заглавие :

И според мен всичко е от значение.То жената трябва да е била много внимателна около нещата , които стават с нея още в самото начало.
Изречените думи са форма на мисълта , а оттам следват и действията.Думите се запомнят за цял живот,остават в съзнанието ни, особено ако очакваме нещо и се надяваме за нещо.А действията показват всъщност дали става това нещото в реалността.И после правим преоценка на нещата-как думите са се отметнали в бездействия , в случая.
Много по-лесно е да се изрекат думите, като не си даваш сметка, че всеки един миг от живота на човека се променя.
Сигурно всеки се е спречквал с хора, които обещават, на думи са много велики, а на дела-кръгли нули! Защо тогава трябва да обещаваш, като в бъдещето не се проектират думите?!Защото повечето хора май им е изгодно да забравят или маей по-скоро не искат да си спомнят какво са казвали преди време! Защото нещата се променят и страдат тези, които са повярвали на изречените думи, които са очаквали да станат действие.

Пуснато на: Чет Сеп 11, 2008 7:32 pm Заглавие :

Старата слива и градинските цветя

В голямата градина на един богат чифликчия имало много и красиви цветя. Той бил много горд с тях и хората от цялата околия идвали да ги гледат и да им се радват, че имало редки видове отдалеч донесени. Жълти нарциси, дъхави теменуги и розови зюмбюли посрещали хората от лявата страна на портата. Кървавочервени рози, пъстри лалета и загадъчни орхидеи ограждали пътя от ситни речни камъни, водещ до господарската къща. А около нея чудни анемонии и виещи се перуники спирали дъха на гостите.
С много любов се грижели за тях чифликчията и цялото му семейство, както и многобройните им слуги. И цветята били много благодарни за обичта и грижите, които получавали и по цял ден говорели помежду си щастието си и големия си късмет. А старата слива, отдавна поникнала на десетина метра от оградата, слушала техните разговори и тежко въздишала :

- Щастливи цветя! Толкова хора ги гледат и поливат, а за мен никой не се грижи! Ох – горката аз!

После вятърът нежно полюшвал клоните й, и тя казвала :

- И все пак, не съм сама! Вярно е, нямам грижовни господари, но ето – всеки ден небето ме поглежда мило, а слънцето ми се усмихва. Вятърът милва клоните ми, а дъждецът оросява жадните ми листа.

Но един ден господарите заминали. Напуснали чифлика, а с тях тръгнали и слугите им. Чакали ги цветята да се върнат, но – те не се появили!
Главичките им тъжно увиснали надолу и започнали да вехнат.

- Защо сте тъжни? – запитала ги тогава самотната слива.

- Господарите ни заминаха, няма кой да ни полива, нито да се грижи за нас – рекли цветята.

Отвърнала тогава старата слива :

- Вижте, моето положение не се изменя. Небето винаги ми се радва, слънцето всякога ми се усмихва и дъждецът навреме ме полива.

Минало време, градинските цветя изсъхнали и следа не останала от тях, а самотната слива още продължавала да живее и да се радва на небето.

Радислав Кондаков

Пуснато на: Съб Сеп 13, 2008 10:24 pm Заглавие :

Значи извода е, че е хубаво господарят ти да е по-постоянен с грижите /като слънцето, въздуха и дъждеца/, защото сливата също си има тези "господари" и без тях не може да живее.

Пуснато на: Нед Сеп 14, 2008 2:18 pm Заглавие :

Извода ли?!

Тук няма извод, има мъдрост.

Цветята играят ролята на майя (илюзията) или нека го наречем Егото.

А господарят и слугите му това е онази същност, която се грижи за Егото - красиво и надменно, но илюзорно.

И когато господарят напусне своето Его, то просто загива, защото е изкуствено привнесено и поддържано в заслепението човешко.

Останала е само сливата, нали?!

Защо ли?!

Ами защото тя е продукт на самата природна интелигентност. За нея никой не се грижи специално, но вятър, слънцето и дъжда са непрекъснато съпровождещите я елементи на природата.

И тук нека си припомним кой са основните животворни природни елементи - земя, въздух, вода, огън и етер, нали така?!

Та какво по-добро и живително от естествено действащите природни закономерности?!

Нали това е живота! Smile

Пуснато на: Вто Окт 14, 2008 4:59 pm Заглавие :

Притча за Малките Жабчета

Имало едно време една групичка от малки жабчета ...
Един ден малките жабчета си организирали надбягване.
Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула.
Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците.

Състезанието започнало .

Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата.

Чували се изказвания...
-О, пътят е толкoва труден!
-Те НИКОГА няма да достигнат върха.
-Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!

Малките слабички жабчета започнали да се скапват.
Едно по едно. Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре.
Тълпата продължавала да крещи..
-Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!

Все повече жабчета се уморявали и се отказвали ...
... Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре ...Не се предавало!

На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кула.
С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха!

ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи?

Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта?

Оказало се, че Победителят бил ГЛУХ.

Поуката от тази история е...
Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте, защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти.
Онези които носите в сърцето си!

Винаги мислете за силата, която носят думите.
Защото всичко, което чувате или четете, повлиява на действията ви!
Следователно....Бъдете ВИНАГИ…ПОЗИТИВНИ!

И преди всичко...
Бъдете ГЛУХИ, когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ!

Винаги мислете...
Аз мога да го направя!

jenite.blogspot.com

Пуснато на: Сря Окт 15, 2008 8:52 pm Заглавие :

И аз като глухото жабче се опитвам да изпълзя от житейската тиня на всеобщото заблуждение на ума човешки.

Явно това ще да е начина да се преодолее отчаянието ... а?! Sad

Явно ще трябва да оглушея съвсем - разбира се, в преносния смисъл на думата, а не в буквалния ...

Пуснато на: Сря Окт 15, 2008 9:04 pm Заглавие :

Не знам дали това е решение, ако "чуваме" избирателно, може да си спестим много неприятни неща, но пък ще бъдем ощетени като цяло - ще пропуснем живота в цялостност, няма да научим каквото трябва.

Пуснато на: Чет Окт 16, 2008 9:53 am Заглавие :

Но няма да "научим" и това, което пък изобщо не ни трябва ... особено в цялата цялостност ... Wink