Из „Окото на любовта“

„Казано е, че любовта изключва всички противоречия и страдания. Въпреки това, хората страдат, защото любовта им е слаба. – Защо любовта ни не се е развила? – Защото странични неща отвличат вниманието ви. Ако искате да имате правилно отношение към любовта, трябва да се определите към нея. Тогава вие ще давате цена на всичко. Любовта има определен център, който трябва да се развива. Докато едни хора ви са приятни, а други – неприятни, вие разглеждате нещата вън от любовта. И любовта има свое око. Днес малко хора гледат през окото на любовта. Човек има много очи, важно е, през кои очи гледа.“

„Който разбира законите, казва, че злото се превръща в добро. Злото, използвано чрез любовта, се превръща на добро; злото, неизползвано чрез любовта, си остава зло. Всяко добро, използвано чрез любовта, се превръща във велико благо на живота. Като знаете това, лесно можете да си помагате. – Аз искам да бъда добър, да обичам. – Как ще обичаш? С коя любов: с минималната, или с максималната? При минималната любов, човек се занимава с малки, дребни неща, които никой не вижда. При максималната любов, той се занимава с велики работи. Изучавайте и двата вида любов. Като изучавате малката любов, ще имате малки постижения; като изучавате голямата любов, ще имате големи постижения. И в малката, и в голямата любов може да се заблудиш. – Кога? – Когато проявяваш малка любов, а очакваш големи постижения. И обратно, когато проявяваш голямата любов, а очакваш малки постижения.“

„Истинската любов всеки я разбира. Силният знае, как да се постави, как да прояви любовта си. Като срещне човек, той пръв му отдава нужното почитание и уважение. Ще отдадеш на човека нужното почитание, понеже Бог му го е дал. Бъди искрен към ближния си. Кажи му: Има нещо в тебе, което всякога обичам – то е Божественото. Има нещо в тебе, което не обичам – то е човешкото. Ще дойде ден, когато ще обичам и човешкото. Христос дойде на земята и се пожертва за човечеството. Той пое греховете на хората. Това нещо човешкият ум не може да разбере. Човек не може да си представи, как е възможно да умреш за грешния. Затова, именно, човешката любов е ограничена и несъвършена.

– Как да обичаме грешните хора? – Там е философията. Ти си грешен човек. Въпреки това, Бог те обича. Кажи си тогава: Както Бог ме обича, така и аз мога да обичам грешния.“

„Дойде някой при мене и ми казва: Много те обичам, но ти не ме обичаш. Какво означават думите „много те обичам“? Щом в мое присъствие казва, че ме обича, това значи, че той възприема моята любов към него. Понеже аз го обичам, и той ме обича. Обаче, той не подозира, че е възприел моята любов. Аз наклаждам огъня, и той се грее на моя огън. Като не схваща това, той мисли, че топлината, която е възприел от моя огън, е негова. Затова казва, че ме обича. Друг е въпросът, ако се е грял на свой огън. Един ден, когато той запали своя огън, аз ще се грея на огъня и ще кажа, че го обичам. Като кажеш, че не обичаш някого, това показва, че нищо не си му дал, не си запалил огъня си да се грее той. Щом не го обичаш ти, аз ще го обикна. – Как? – Ще запаля огъня си и ще го повикам да се грее на моя огън. Тази е новата мисъл за любовта.“

„Ако нямаш любов, казваш: Едно време обичах един човек, но сега не го обичам. – Никога не си го обичал. Невъзможно е да си обичал един човек и после да го разлюбиш. Ако, наистина, си го обичал и после го разлюбиш, ти ще изпитваш голямо мъчение. Любовта е огън. Запали ли се веднъж, никога не изгаря. Никаква сила не е в състояние да изгаси този огън. Той може само да тлее, но никога няма да изгасне.“

Из „Окото на любовта“ – УС, 9 януари 1938 г.

Пуснато на: Сря Фев 11, 2009 9:43 pm Заглавие :

Истинско и правдиво казано ... това е.

Проявлениеята на Любовта и не-любовта се изразяват именно по този начин.

Много трудно е да приемеш своя върл враг за свой Учител и приятел, за свой благодетел, въпреки че е точно така.

Много трудно е да обичаш зловредните и злосторни хора! Confused

Можем често да си казваме дори: "Е, простила/простил съм му/й ..." , но ... това далеч не е така, защото все нещо ти напомня за страданията ти (болести, загуби, физически и какви ли не психически наранявания и терзания) свързани с тях.

Много малко са хората, които ще си спомнят и осъзнаят какво всъщност добро е направил за тях врагът им, какъв урок им е помогнал да научат в своя кармичен план и аспект на живота.

А когато вече могат и стигат до това осъзнаване и разбиране, те дори и тогава не съумяват да превъзмогнат нито себе си, нито вкостенилото се Его в тях за да постигнат вътрешния процес на истината за Любовта, истинската, пълна, и всеотдайна Любов ... Confused

А вие какво мислите? Какви са вашите мнения?! Sad

Пуснато на: Сря Фев 11, 2009 10:26 pm Заглавие :

Забравихме думичката "любов" , но пък я заменихме с "Те са виновни за всичко" !

Но как може някои да забрави нещо ,което не е изпитвал никога?

И като се замислим ,че не можем да забравим нещо,което не сме преживели ... остава само "Те са виновни за всичко"

Пуснато на: Чет Фев 12, 2009 12:11 pm Заглавие :

Съгласна съм с всичко, с изключение - на "приятел". Не мисля, че имам чак толкова върли врагове, но и аз /както всеки човек/ съм се сблъсквала с хора, които правят нещо зло срещу мен с цел да ми навредят. С малки изключения, досега те всичките са ми били много полезни, научили са ме на много неща и са съдействали да стана по-силна в тази област, в която са ме атакували. Няма за какво да им прощавам, защото не им се сърдя. Те не са изначално зли хора, а просто в даден момент от живота им, така са се стекли нещата, че са решили да ме нападнат. Поне аз така си мисля /може и да бъркам за някои от тях/. Но чак пък "благодетели и приятели"?! Не мога да определя един човек за приятел, при положение, че мотивите му за действие не са приятелски. Полезен - да. То и лекарството горчи, ама е полезно, обаче не го бъркам с шоколад. Laughing

Пуснато на: Чет Фев 12, 2009 3:42 pm Заглавие :

За жалост, Пенка, си абсолютно права в съжденията и позицията си.

Да, нашето общество е преизпълнено с людоеди, приятелството просто е една камуфлажна думичка, зад която те се крият преди да те атакуват за да те ... схрускат с пълно удоволствие.

Не защото са гладни, а просто защото са завистливи, алчни и зли.

Да, така е, човекът в изначалната си същност не е замислен, създаден и моделиран от Бога като зло същество, но факта че той е единственото същество, на което са дадени свободна воля и право на избор му дават възможността да бъде безотговорен, зъл и агресивен.

Ще дам веднага ярък пример, на който някои от вас бяха директни свидетели. Те самите предполагам си спомнят "нашата потребителка и предана приятелка" от Варна, дето по настоящем играе ролята на производител на хранителни добавки и "оторизиран вносител" (адвокатите ми паднаха от смях като прочетоха в онлайн магазина й каква глупост е написала, защото просто "оторизирани вносители" не съществуват, а има оторизирани дистрибутори).

Тази светска "дама" (тук отново е навлязля в роля!) ми се правеше на най-преданата приятелка и добродетелка, която най-храбро ме брани и помага да се браня от "страшния" й бивш шеф - "върлото психотронно чудовище" на България.

Никога няма да забравя артистичните й постановки, които тя до ден-днешен разиграва пред хора, които наистина й вярват, с цел да ми навреди, да не казвам, унищожи, защото е прекалено параноидно, но ... е така - все пак.

Никога няма да забравя как прекупира и открадна всичко от бившия си шеф, мен и Живин и сега се прави на видна и преуспяла бизнес-дама за сметка на ... всички ни.

Та ... когато се сдоби от нас с полезната за нея информация как да си устрои личния семеен живот и бизнес тя измисли за пред хората, че Живин и прави "черни магии", видите ли ... Sad

, така, както пък съчини, че бившия й шеф бил влюбен в "неземната й красота и майсторска кулинария" ... ужасссссс! ... и какви ли не още простотии ...

Разтръби наляво и дясно безумни измислици до такава степен цинични, вулгарни и извратени (някои от вас лично четоха SMS-ите й!), че мозъка ми не може все още да побере как спокойно си живее това "невинно" създание?! Дали изобщо в нея мъжди нещо поне подобно на съвест?! Confused

За подобни хора приятелството дори не може да бъде и камуфлаж за определени интереси, прекалено нанагорно им идва, защото те просто са си самодостатъчни - приятелите за тях са потенциални врагове.

Ха сега , де ... това не е ли диагноза, кажете ми?! Очевадна и отявлена при това!

На тази "дама" няма как да й простя, защото просто няма какво да й прощавам. Така мисля аз, защото тя живее в заблудите си мислейки, че е надхитрила и ще продължи да надхитрява всички "простаци" съотнесени към нейното самодостатъчно величие.

Подобни индивиди наричат "приятели" онези хора, които раболепничат пред тяхната сила, богатство и "умения". И не само ги наричат такива, ами ги и възприемат, че са такива. В един портал, дето се изнесе наша Кати, картинката за "приятелство" от този род е направо крещяща.

Всъщност ... за какво говоря?!

Като, че ли маййй ... беше за приятелството, струва ми се ... Sad

Невероятна е лекцията на Петър Дънов, дето Дидинка е пейстнала в първия пост и е открила темата за разговор ... но може би по негово време приятелството все още е съществувало?! Sad

И хората, все пак, са имали поне правилната представа и понятие за него.

Но ... в днешно време то просто звучи абсурдно. Абсурдно, защото ежедневието ни е изпъстрено все с такива "приятели" и благодетели като "нашата" бивша потребителка, а по настоящем "видна варненска бизнес дама" ...

И ако следваме дума по дума проповедите на Дънов, които наистина са много мъдри, това означава сами да се качим на ешафода, сами да си сложим главата под гилотината и сами да си я резнем ... в името на преданото ни приятелство към нашите неприятели и недоброжелатели, само за това, защото просто те не ни харесват, не ни обичат, защото ... им пречим с нашия начин на живот, мислене и разбиране.

Да, ама не.

Не ги мразя, не им завиждам, нито пък бих желала тяхната казън, но няма и да позволя в името на едното камуфлажно приятелство да постъпя безотговорно както към себе си, така и към всички останали около мен, като удовлетворя тежните зли и алчни намерения.

По този начин първо ще помогна на тези, които дълго време са играли ролите си в театъра на камуфлажното приятелство, и на себе си, пък и на всички свързани хора с мен, което е и целта на живота.

Защото за мен всяко действие насочено към когото и да било, което не създава или отработва карма е определено приятелско, защото то не е вредно за никого в нито един аспект от живота.

А самото приятелство като такова е израз на дълбока и чиста Любов.

А вашето мнение?!