НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Чет Ное 28, 2024 12:44 pm Вижте мненията без отговор
Млада жена остава жива след въртене в пералня
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Авг 26, 2008 1:15 pm
МнениеЗаглавие : ????? ???? ?????? ???? ???? ??????? ? ???????
Отговорете с цитат

23-годишната Кремена е без крака и с помрачен ум, за нея се грижи майка й

В китарата ми е надеждата -
тази неурочасана
жажда за живот,
непрокопсана номадска кръв,
скочила над себе си
готова да се обеси
заради свободата си.

(Георги Парушев, "Номадска кръв")


"Не ме е страх да умра. Смъртта не ме плаши. Ужасявам се само от това, че изведнъж ще престана да съм. Вече няма да усещам слънцето. Няма да ме гъделичкат струните на китарата по пръстите и няма да се излива музиката - като топли вълни, съвсем осезаема в мозъка, дори по кожата ми. Не искам да умра не заради това, че ще трябва да поема последната си глътка въздух и дробовете ще ме болят от жажда. А защото има толкова много неща, които трябва да изживея. Не в следващ живот, а тук, сега, в този миг, най-късно утре..."

Така е написала Кремена (всички имена са променени - б.а.) в единственото, незнайно по какъв начин изпратено писмо до майка си от Холандия. Месец преди да се случи онова, което слага край на безграничния й стремеж към свобода и живот.

Днес майка й Невена се грижи за нея. Бута инвалидната количка с дъщеря си. Две огромни черни очи вече не блестят с предишния си плам, а гледат празно и безумно. Кремена не говори, не разбира, никой не знае какво мисли. Гарвановочерната й гъста коса е почти бяла. А краката й ги няма. След онзи зловещ 29 август преди година в Холандия.

Единият крак е отрязан целият. Другият е до коляното. Помляните кости лекарите в плевенската ортопедия се опитват да наместят и да заменят липсващите с протеза. Макар че никой не вярва в полезността на това действие.

Кремена дори да бъде възстановена физически благодарение на всички чудеса на съвременната медицина, няма да стане пак същата. "Ще ви разкажа, само не снимайте. Това вече не е тя. Не искам да остане на лентата такава", с равен и безизразен тон прошепва майката.

Кремена е циганка, но от другите, с огнената кръв и романтичната жажда за свобода, с болезненото чувство за достойнство и вярата в днешния ден. Поне допреди една година. Може би от това, че

циганската кръв на баща й

е премесена с тази на родопчанка. Че всеки по своему я е възпитавал в своите ценности и морал, преплетени в семейната клетва, която е оставила и двамата без род и подкрепа.

Кремена от малка е впечатлявала околните с остър ум и разностранни дарби, с екзотична външност и импулсивност, но и с невероятна упоритост във всичко, с което се захване.

"Ето каква била косата й, черна като зърната на бъз. А тия очи, а тая луничка под едното от тях. И по-хубава е, когато се смее. Не е бяла, но не е и черна. Лицето й е като пръст на стомна, поляна с глеч",

четяла й майка й за Йовковата Божура, а Кремена разливала от звънкия си смях и всеки път й повтаряла: Стига, мамо, нали не ме мислиш за такава будала, че да чакам един мъж година и после да умра заради него. Мечтаела да стане поетеса.

И сама да пише музика за стиховете си. Вярвала в голямата любов, но не погубващата, а изгарящата като огън, циганската, дивата, която вместо да изстива с годините, се разпалва още повече от вятъра по пътя. Но никой от познатите й до този момент не можел да бъде обект на чувствата й.

"Не че нямаше момчета покрай нея. Всякакви. Омайваше ги, привличаше ги, всички я обичаха, беше душата на компанията. Свиреше и пееше, хипнотизираше ги с усмивка. Но изведнъж се появи някакъв Милен. По-голям беше от нейните приятели. Не знам кой го доведе. Софиянец. Хубав, синеок, със скъпи дрехи. Малко надменен и със странно отнесен поглед. Но Кремена го хареса.

Беше по-различен от останалите. Влюби се. Познавам си детето. Няма как да сбъркам. Стана една отнесена. Подскачаше на всяко позвъняване на телефона. Един неин приятел - Митко, от съседния вход, ми се обади, за да сподели с мен, че е притеснен от поведението на Кремена.

Избухлива била станала, не искала да излиза с тях, нагрубявала ги. Казала му, че иска повече от живота, а не с някакви мижитурки да си губи времето. За Милен се носели слухове, че бил обвързан с група за разпространение на наркотици

и вероятно той самият се друса.

Това не било доказано, но във всеки слух има и доза истина", спомня си майката. Тогава Кремена е на 19. Започва да прекарва все повече време с него. Вечер закъснява, без да обяснява къде е била. По цял ден спи, изглежда уморена и с дълбоки сенки под очите.

Една нощ изобщо не се прибира. Баща й я чака изнервен в кухнята. Не иска обяснение. След превъртането на ключа се нахвърля върху нея и я пребива.

Единствените му думи са: Няма да позволя дъщеря ми да бъде парцал. Кремена не излиза три дни от стаята си. После уж смирена се връща към обичайните си занимания. Обажда се на старите си приятели, вечерите прекарва пред телевизора.

Но Невена е нащрек и знае, че това не е на добро. "Тя не се примиряваше с нищо. Не можеше да приеме някой да й налага своите правила. Знаех, че играе театър и че нещо е замислила. Беше твърде горда, за да я пречупи боят на баща й. Напротив.

Това я амбицира повече да докаже, че държи живота си в свои ръце", припомня си майката. Един ден съкрушените родители осъмват с бележка: "Съжалявам, че ще ви разочаровам, но аз избрах пътя си. Заминавам с Милен."

Следващите осем месеца родителите не получават никакъв знак от дъщеря си, че е жива. Невена успява да намери познати, които й подхвърлят откъслечна информация. Митко е студент в София и при всяка от ваканциите си се отбива при Невена, за да й разкаже.

Кремена живее с въпросния Милен в София, в богат квартал с хубава къща. Има собствена кола, но винаги я придружава охрана. Красива е както преди, но не се усмихва. Избягва да говори с познатите си, които я свързват с предишния й живот.

Срещнала веднъж Митко на оживена търговска улица. Взряла се продължително в очите му, сякаш искала да му се извини за нещо, после отметнала коси и отминала. Безвратият мъж, който вървял на пет метра от нея, го изгледал презрително. После и тази информация секва. "Година и половина аз

не знаех къде е детето ми,

живо ли е, дали е щастливо. Проклинах себе си, че не успях да я прилаская като майка. Обвинявах баща й, че я прокуди, вместо да поговори с нея и да разбере защо. Знаех, че и двамата сме виновни. И ние навремето прекрачихме общоприетото и тръгнахме да доказваме любовта си. Трудно беше.

Но явно проклятието на роднините се стовари на нашето дете. Най-тежкото наказание за нашите грехове е, когато децата ни са обречени да го понесат", тихо плаче Невена. Но това не е най-големият ужас, който трябва да преживее.

На 4 септември миналата година от холандското посолство любезен женски глас я моли да дойде в София възможно най-бързо по важен въпрос. Невена изтръпва. Не помни как е хванала първия автобус до столицата, как е стигнала до посолството и как са я пуснали вътре.

"В съзнанието ми беше Кремена. Мъртва. Никой нищо не ми каза, но аз бях сигурна, че се е случило най-лошото. На сън ми беше глухият коридор, по който ме преведоха, отварянето на кожената врата. Не помня физиономията на човека, който учтиво ме прие в кабинета си. Но това, което ми каза, се вряза в паметта ми", спомня си Невяна.

Разказват й как Кремена е изпратена в България от една холандска хуманитарна организация. Намерена е в мазето на голям хотел в безпомощно състояние. Лекувана е в клиника и след стабилизирането й е изпратена в България. В момента е била под наблюдение в софийска болница. Жива е. Но...

През 2006 година Милен е изпратен в Холандия с мисия. Слуховете, че се занимава с разпространение на наркотици, се оказват истина.

Преразпределението на пазара

обаче засяга недотам силните играчи като него. "Командировката" в чужбина е по-скоро наказание, отколкото издигане в службата. Кремена не се двоуми да тръгне с него, все още твърде влюбена и доволна от охолния живот, който води. Или пък вродената й страст към пътешествия и номадски начин на съществуване провокират авантюристичния й дух?

Никой не може да каже. Възможно е да е била заплашена и принудена да замине, защото вече е въвлечена в играта. Както и да е, след първоначалната еуфория от пътуването и новата обстановка, както и плановете на Милен за бързо забогатяване, нещо сякаш не върви както трябва. Според разследващите случая Милен е получавал заплахи, бил е следен и изнудван.

Телефонните разговори и на двамата са подслушвани. Явно затова Кремена не е направила никакъв опит да се свърже с близките си, усещайки, че заплашва и тяхната сигурност. Писмото до майка си също е изпратила, без да остави никакви следи и подозрения, че го е направила.

Една вечер Милен и Кремена отиват да заредят в малка бензиностанция. Когато мъжът слиза от джипа, трима маскирани изкачат от нищото, стреляйки по него с пистолети. Оставят го мъртъв до джипа, а Кремена набутват в тяхната кола. Откарват я в сервизното помещение на голям хотел. Измъчват я, за да разкрие подбробности за връзките на Милен. Тя обаче не може да каже много.

Подробностите съзнателно са крити от нея. Престъпниците са безсилни пред една жена. Трябва по някакъв начин да излеят агресията си и да отмъстят за това, че я има, а не може да им бъде полезна. Изнасилват я. Няма кого да изнудват за пари - тя няма близки. Или поне тя и това не иска да им издаде. В безумно озлобление и безпомощност похитителите я хващат и я бутат

в гърлото на огромна пералня,

в която се обработват чаршафите на целия хотел. Като в черен сценарии зверовете натискат копчето и си тръгват... Половин час живата Кремена се превърта в черния метален хаос на машината.

Какво е изпитвала през това време, няма кой да обясни. Болката, паниката, животът, който преминава като въртележка пред очите преди да дойде едноцветната светлина на безсъзнанието. Но оцелява.

Макар и с помлени кости. С побелели коси. И без разум. Със силата на своите 23 години. С циганската издръжливост. Или с копнежа за още една последна глътка въздух.

Намирaт я две камериерки, дошли да заредят прането. Полуживи от ужаса, който изпитали при гледката на размазаното женско тяло в пералнята и кръвта, която плиснала при отварянето на вратата, те извикали помощ.

Невена не може да осъзнае напълно случилото се, докато не я отвеждат в болничната стая на Кремена. "Това не беше моето дете. Беше сянка, беше труп, беше някаква смляна и обезобразена плът без дух. Лежеше малка и безпомощна в белите чаршафи.

С широко отворени и зловещо втренчени очи. Сякаш гледаше себе си отгоре и се плашеше до лудост от гледката. Ръката й не потрепна, когато я докоснах. Не можех да заплача, защото не знаех какво изпитвам", спомня си майката. Следват мъчителните дни на осъзнаването на трагедията. И примирението със съдбата. Връщат се в Плевен.

"Не искам да си представя какво е преживяло детенцето ми в този ад. Тя, която ми беше написала, че не се страхува от смъртта, в онези безумно дълги минути очи в очи с нея. Борила се е неистово за онези мигове, които още са пред нея. Но защо? Грях непростим е онова, което си мисля,

но е било по-добре да я гръмнат

като онзи, заради когото се погуби. Нямаше да го преживея никога, майка жали до гроб, но сега... Тя диша, но я няма. Какво мисли? Дали още чува китарите? Не знам. А искам да ме види и да заплаче. Искам да ми разкаже какво е преживяла и да ме прегърне", шепне през сълзи Невена, вперила поглед в неподвижната си дъщеря.

Дните се зареждат побъркващо еднакви и монотонни, мъчителни и безперспективни. Невена бута инвалидната количка бавно и с равния, повтарящ се ритъм на тъгата. До процедурите в болницата, до вкъщи, безцелно по улиците.

Не се знае какво или кой - образ, звук, човек от миналото, ще събудят искрицата в празните очи на дъщеря й. Не се е отказала да води борбата за оздравяването й докрай. Не защото ще успее. А заради действието. Движението. Свободата. Заради Кремена и несломимия й дух. Заради неурочасаната жажда за живот, която може би някой ден ще се събуди в безумните й очи.

И китарите ще звъннат още един акорд. Та бил той и прощален.

Мая ПАСКОВА
------------------------------------------------
А вашите коментари за човешката топлота и изгубилите облика си до пълно озверяване от алчност "хора"???!!!

Очаквам ги ... или ви се смръзна кръвта от ужас ...Confused Sad

------------------------------------------------------
bgsever.info

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Didi




Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
Пуснато наПуснато на: Вто Авг 26, 2008 1:49 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Много тежка съдба има това момиче !

За всичко си има причина обаче ... Някои чел ли е приказката за малката душа ? Може би има нещо общо !

Тя не случайно е все още тук ... на този свят !
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
kati




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Вто Авг 26, 2008 3:44 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Да, приказката за Малката душа може би обяснява нещата....

Всички участници в потресаващата история може да са превъплътени души с определена роля и мисия за да рзиграят един сюжет, който ще им даде възможност да научат и си помогнат взаимно едни на други в научаването на състрадание, смирение, прошка. И твърде е възможно някои от тях въобще да са забравили, че са души или че имат души, иначе как да се обясни поведението на жестоките мъчители и убийци, дето не се вмества в обикновените човешки представи. А ако нарочно са си избрали точно тази роля, то явно са направили голяма жертва, защото се обричат на големи кармични страдания за в бъдеще след стореното и земните подбуди за постъпките си.

А в чисто земен и човешки план ме впечатли и внушението на майката на момичето, че ги е застигнало и проклятие на роднините, чиято воля и ограничения са пристъпили някога заедно с бащата, та сега заплаща детето им. Сигурно това е просто нейно си лично обяснение за нещата, иначе ако действително е така също звучи страшно...Какви за тези близки, дето ще желаят лошо на потомците си, дори и да са нарушили някакви правила или традиции, плод на ограничения човешки ум и егоизъм....




_________________
Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...

Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
penka




Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
Пуснато наПуснато на: Сря Авг 27, 2008 10:25 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Това е такова зверство и такава човешка трагедия, че аз лично не мога да разсъждавам за малки и големи души, за "услуги" от отвъдното и прочие.... Twisted Evil Виждали ли сте някога някаква жертва на насилие, виждали ли сте изнасилена жена, били ли сте изнасилвани? Едва ли! Никому не го пожелавам! Подобен академичен тон и разсъждения нямат нищо общо с истинския живот, а не познавам човек, който да може да ги запази, когато се сблъска наяве, а не от екрана на компютъра, с истинско насилие.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
kati




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Авг 27, 2008 10:51 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Първата ми реакция като прочетох материала беше същата и въобще не мислех академично, в последтвие се опитах да надникна зад очевидните неща. Защото наистина е трудно да се обясни как е възможно да се постъпва по този начин - защо има хора, за които човешкият живот, физическа цялост и достойство да не означават нищо и как живеят, спят, дишат...За съжаление подобен случай вече не е прецедент за нашата действителност и не са малко хората, които са преживели или били свидетели на нещо свързано с насилието. Всеки е имал и има живот, който не се изчерпва само с екрана на компютъра.




_________________
Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...

Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Авг 27, 2008 10:58 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Права си, Пенка, но ... само в известен смисъл.

И ще ти кажа защо?!

Наистина това е едно не голямо, а ненадминато може би зверство породено от болния мозък на оалчнели изроди ... такива има навсякъде около нас, но едва ли ги забелязваме преди да извършат подобно зверство.

А ако ги забележим преди са го извършили не те ще си получат заслуженото, а ние - незаслуженото. Напъхват ни в лудницата, компрометират ни пред "обществеността" Shocked , съсипват ни психическото здраве (вече чрез най-модерни технически средства като GSM-и, телефони, монитори на компютри!!!)... Confused

Такава е "човешката" справедливост ... определено ...

Да, зверство е, но има и по-лошо от това - всекидневно, ежечастно, ежеминутно да си подложен на терор, който не можеш да докажеш, за който няма изписан закон, пък и да има никой не го спазва,

... терор който отнема жизнените ти сокове непрекъснато, който ти сломява и психическите и физическите сили - терор, който те убива бавно и мъчително в съзнателна агония ...

Тя, милата, поне не съзнава нищо ... Crying or Very sad

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
penka




Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
Пуснато наПуснато на: Сря Авг 27, 2008 12:41 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Знам. Остап Бендер го е казал ясно и точно: "Делото за спасение на давещите се, е дело на самите давещи се". Когато имаш истински проблем, за съжаление, в един момент осъзнаваш, че всъщност няма кой да ти помогне.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
merigi




Регистриран на: 24 Фев 2007
Мнения: 250
Пуснато наПуснато на: Сря Авг 27, 2008 1:55 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

ужасна история! Такава жестокост!Уж нищо не е случайно...
Какво ли е знаело толкова това момиче?! И се е забъркало в такива среди знаела още в самото начало.И е знаела на какво са способни извергите!
Обаче те са навсякъде около нас! Всеки ден има несправедливости, които могат да ни доведат до психично разстройство.А справедливост няма Shocked
Най ми направи впечатление думите на майката, че дъщеря им започва по проклетия път, едва ли не като неодобрение на това, което върши и ,че ще свърши зле.Сякаш са искали да я предпазят от лошото.
Представям си и ужаса на родителите!
Аз самата съм била обект на полунасилие така да го кажа, защото не се случи докрай това което беше замислено и направо е съсипващо, такова преживяване не може да се разкаже, трудно е да се опише, само този, който го е изпитал знае картината на ужаса,Дълго време ти се отпечатва в съзнанието извършителя,Нарушава се психиката, мислиш с какво си го предизвикал това, какво си грешил.
Разбира се при момичето е направо трагедия! Crying or Very sad
Чудя се как живеят нормално такива извратени типове?!
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
reveta




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 826
Пуснато наПуснато на: Сря Авг 27, 2008 8:45 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Колкото и да разправят, че и наркоманите били хора, изводът от тази зловеща и трагична история е: Не се забърквайте с наркомани - никога и при никакви обстоятелства, защото не знаете какво може да ви сполети когато най-малко очаквате!
Жалко за горкото момиче. Crying or Very sad
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Авг 27, 2008 9:25 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

merigi написа:
Чудя се как живеят нормално такива извратени типове?!


Нормално ли???!!!

Това нормален живот ли е - да вършиш жестоки извращения с нищо неподозиращи хора?!

Нито този, който го е направил е нормален, нито пък живота му ...

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov