ОБАЖДАНЕ ОТ СВЕТА НА БЕЗПЛЪТНИТЕ СЕНКИ

Възможността за общуване по телефона с безтелесни същности от тънкия свят, недостъпни за нашите сетива, на пръв поглед изглежда фантастика. Но практиката показва, че това е напълно реално...

Подобни опити са били регистрирани още в средата на XIX век -след изобретяването на телефона. Дълго време съобщенията за "обажданията от онзи свят" не се възприемали сериозно. Но с годините се натрупвали все повече достоверни свидетелства за това, че с помощта на телефона мъртвите могат да влизат в контакт с живите.

През 1923 година излязла книгата "Глас от онзи свят по телефона", в която бразилският изследовател Оскар Д'Орагон цитирал записите на своите телефонни разговори с неизвестни събеседници от отвъдното. Книгата имала сензационен успех.

Но минали десет години, преди неговите последователи бразилците П. Лапагеси и К. Пирес да публикуват събраните от тях сведения за телефонни контакти с обитателите на по-добрия свят.

Те дори предложили да се конструира за целта специален прибор - по-чувствителен от телефонната мембрана, но никой от представителите на инженерната мисъл не подкрепил идеята им.

Впрочем това не попречило на "абонатите" от тънкия свят редовно да се обаждат на живите. Доктор Дженифър Матинпи от Манчестърския институт по изучаване на паранормални явления обобщила резултатите от това многогодишно общуване:

- Телефонното обаждане е най-разпространеното средство за комуникация, с помощта на което починалите се опитват да се свържат с роднини и приятели от света на живите.

Много хора са изпадали в следната ситуация: късно през нощта телефонът звъни, но когато вдигнем слушалката, не чуваме нищо, освен разрядите на статичното електричество.

Често това е опит на починал човек да се свърже с хора, които приживе са му били скъпи, а статичните разряди не са нищо друго, освен фоновият шум на пространството и времето.

Доктор Матинли е документирала 1067 случая на телефонен контакт между покойници и живи хора. В половината от случаите между обадилия се и неговия жив близък или приятел е била осъществена размяна на фрази.

В 204 случая е говорил само починалият. В двата варианта има един характерен детайл: отвъдният глас се чува ясно, но някак отдалеч, а след края на разговора няма сигнал за прекъсване на линията.

Впрочем случва се да не се чува и сигналът за обаждането: човек вдига слушалката, за да позвъни на някого, и изведнъж чува познатия глас на този, който е напуснал нашия свят. В останалите случаи на отвъдни контакти гласът е бил неразбираем или се е губел в шума.

Според доктор Матинли една от най-драматичните истории бил диалогът между 73-годиш-на вдовица от Портланд (Орегон, САЩ) и покойния й съпруг, продължил няколко минути.

Разследването, проведено от телефонната компания, показало, че в посоченото време апаратурата на станцията не е зафиксирала никакви позвънявания. Покойният съпруг говорил на вдовицата за любовта си към нея и я разпитвал за други роднини и приятели.

- Всички свидетели, които са общували с покойните, разказват, че разговорът не е предизвикал у тях неприятни емоции, а - напротив -донесъл им е умиротворение и радост - твърди д-р Матинли.

ГЛАСОВЕ ВЪРХУ ЛЕНТАТА

Решаващо доказателство за реалността на "електронните гласове от нищото" били магнитофонните записи. За първи път явлението било открито от двама католически свещеници -отец Джемели, президент на Ватиканската академия, и отец Ернети, световно признат физик и философ.

На 15 септември 1952 година Джемели и Ернети записвали християнски песнопения в лабораторията на Католическия университет в Милано. Нещата не вървели, лентата на магнитофона непрекъснато се късала.

Джемели промълвил: "Колко жалко, че те няма. Толкова ми е нужна подкрепата ти!", мислейки си за своя покоен баща. За изумление на свещениците им отговорил гласът на бащата, записан на магнитофона: "Вземи се в ръце и се успокой. Аз съм винаги с теб".

Не вярвайки на ушите си, Джемели попитал: "Нима това си ти, татко!". Този път ясният глас, в който се усещали шеговити нотки, казал: "Разбира се, аз съм, Зукчини, кой друг?". Джемели се опулил: така го наричал само баща му в детството му. Това окончателно го убедило, че действително е говорил с него.

Радостта била смесена със страх: имал ли право да контактува с мъртвите? В края на краищата и двамата участници в това невероятно събитие заминали за Рим и помолили за аудиенция при папа Пий XII. Отец Джемели, дълбоко развълнуван, разказал на понтифика за своя опит и за съмненията си.

За негово учудване папата се отнесъл спокойно към чутото: "Скъпи отче - казал той, - не се безпокойте. Това, което се е случило с вас, няма нищо общо със спиритизма. Магнитофонът е абсолютно обективен.

Той приема и записва само звукови вълни, независимо откъде идват те. Този експеримент може би ще постави началото на нови научни изследвания, които да затвърдят вярата на хората в живота след смъртта".

След това посещение Джемели разбрал, че е постъпил правилно. Но отец Ернети го убедил не повтарят повече опита и да не разказват на никого за това, иначе вестникарите ще ги разкъсат. Затова отчета за техния контакт с тънкия свят бил публикуван едва през 1990 г., когато неговата възможност била потвърдена и от други изследователи.

През 1959 година шведският кинопродуцент Юргенсон записвал на магнитофон пеенето на птици. Той бил потресен, когато, прослушвайки един от записите, чул гласа на покойната си майка: "Фридел, мой малък Фридел, чуваш ли ме?".

Юргенсон разказал, че когато чул гласа на майка си, разбрал, че е направил важно откритие. Започнал да ходи в гората и в пълна тишина включвал магнитофона, като произнасял ключовата фраза: "Чувам. Говорете!".

През следващи-те четири години Юргенсон записал десетки паранормални гласове, които след това демонстрирал на международна пресконференция, а през 1964 година публикувал разшифровката на записите в книгите "Гласове от Вселената" и "Радио-контакт с мъртвите".

Тези книги били изучени от скептично настроения латвийски психолог Константин Раудив. Той се срещнал с шведа и като се убедил, че записите му са оригинални, също решил да се заеме с опити с отвъдни гласове, но по собствена методика.

Както и Юргенсон, първото, което чул Раудив, бил гласът на покойната му майка, която го нарекла с детското му име: "Костулит, аз съм майка ти". Вкрайна сметка Раудив съставил огромен каталог от хиляди гласове, много от които били записани под строг контрол.

Като пример може да . се приведе експериментът, проведен през 1971 година от инженери от водеща американска компания за звукозапис. Те поканили Раудив в акустична лаборатория, специално оборудвана, за да блокира всякакви радио- и телевизионни сигнали.

Не му разрешили дори да се докосва до магнитофона, а само трябвало да говори в микрофона. Записът продължил осемнадесет минути и никой от участниците в експеримента не чувал никакви странични звуци. Но когато специалистите прослушали лентата, там се оказали повече от двеста гласове!

През 60-те и 70-те години експериментирането с феномена на магнитофонните гласове станало много популярно. Изследователите на паранормални явления обаче смятат, че не всеки може да ги запише. За целта е необходимо наличието на екстрасензорни данни у този, който използва магнитофона.

ЗАДГРОБНИТЕ МАСМЕДИИ

След телефона и магнитофона дошъл ред на радиото и на телевизионния екран. Най-впечатляващи успехи в ефира постигнал радиоинженерът Ханс Ото Кьониг. През 1983 година той бил поканен от една от най-големите европейски радиостанции.

Водещият Райнер Холбе му позволил да разположи в студиото своята апаратура, чието устройство пазел в тайна. Когато всичко било готово, един от инженерите, който не подозирал, че ефирът е включен, се усъмнил:

"Нима същностите от онзи свят могат да говорят направо тук, в студиото?". И тогава се чул силен глас: "Ние чуваме гласа ви. Ото Кьониг влезе в радиоконтакт с мъртвите".

Потресеният Райнер Холбе се обърнал към милионите радиослушатели в цяла Европа: "Уважаеми слушатели, кълна се в живота на децата си, че нищо не беше нагласено. Това беше не-чий чужд глас и не зная откъде се появи". Но с това радиомостът с тънкия свят за съжаление прекъснал.

Изследванията за възможността за радиоконтакти с представители на задгробния свят били изместени на втори план, когато станало ясно, че отвъдните същности могат да бъдат видени на телевизионния екран и дори да се говори с тях.

Пръв успял да го направи електронният инженер Клаус Шрайбер. Той изобщо не мислел за общуването с покойници, а просто разработвал нова телевизионна антена. През юли 1990 година, когато тя била готова, инженерът решил да я изпита и я включил в телевизора.

И изведнъж вместо кадрите от телевизионното предаване на екрана се появило... изображение на дъщеря му Карин, която четири години преди това загинала в автомобилна катастрофа на 18-годишна възраст. Девойката говорела на баща си, но гласът й бил заглушаван от смущения.

След първия кратък сеанс Шрайбер с удвоена енергия се заел с усъвършенстването на антената. Скоро той успял да види и да чуе дъщеря си, а след това и покойната си съпруга. След това на телевизионния му екран от хаотичния фон започнали да се появяват и други същности от тънкия свят, включително лицето на Алберт Айнщайн и на австрийската актриса Роми Шнайдер.

Според изследователите на феномена на инструменталната транскомуникация случаят с Шрайбер е изключителен. Екранните изображения на починали са по-редки от записите на магнитофонна лента.

Смята се, че днес стотици хора по света правят записи на гласове и само единици успяват да получат изображение на екрана на телевизора. За последните тридесет години пет такива случая били регистрирани в Германия, три - в Англия, и един - в Бразилия.

Обикновено това става спонтанно. Когато няма предаване по някой канал, но той остава включен, на екрана изведнъж се появява лицето на починал, а понякога се чува и гласът му.

Учените засега не могат да обяснят феномена на инструменталната транскомуникация, макар и да не отхвърлят неговата възможност.

Съществува хипотеза, според която съзнанието на човека не изчезва безследно с физическата му смърт, а се запазва във вид на самостоятелна, или на езика на учените - дискретна същност в енергоинформационното глобално поле.

Традиционно се говори за безплътна душа, която пребивава в задгробния или тънкия свят. Но проблемът не е в термините. Главното е, че неопровержимо е доказано, че информацията от там постъпва в съзнанието на хора, притежаващи екстрасензорни способности.

Въпросът е могат ли тези същности да установяват контакт с живи хора с помощта на технически средства? Съдейки по множеството събрани в последно време факти, отговорът е еднозначен - да.

Пуснато на: Пон Авг 04, 2008 9:15 am Заглавие :

Звучи доста стряскащо ...

Пуснато на: Пон Авг 04, 2008 10:12 am Заглавие :

Защо да е?! Shocked

Лично аз съм разговаряла с такива духове по телефона.

А лично пък моите мъртви роднини често се обаждат на злонамерени хора, които са с намерения да ми вредят, за да ги предупредят какво лошо ще им се случи, ако го направят. Confused

Дори често им изпращат и предсказателни съновидения! Cool

Малко зловещо и неразбрано звучат, но явно това е поради затруднената астрална "радио" връзка. Razz

Пуснато на: Пон Авг 04, 2008 10:52 am Заглавие :

Звучи ми така защото нямам опит в това и защото не съм се сблъсквала с подобен вид контакт !

Страха е от непознатото ... това е стряскащото ... В момента ,в които опознаеш нещо то вече не ти изглежда толкова страшно !

Пуснато на: Пон Авг 04, 2008 11:39 am Заглавие :

Когато за пръв път чух такова нещо ми полазиха тръпки по цялото тяло, но не съм се страхувала.

Напротив, винаги ми е било любопитно, но само до толкова, доколкото съм имала усещането за пълен дискомфорт.

В случай, дори и само за части от секунда да съм изпитвала някакъв дискомфорт по време на "разговора" веднага съм го прекъсвала. Confused

А да се е случвало подобно нещо на някой друг от вас?!

Пуснато на: Пон Авг 04, 2008 12:34 pm Заглавие :

Когато тази информация се появи у нас преди години /аз четох за това в края на 80-те и началото на 90-те/ единствено ми беше изключително любопитно и интересно, не стряскащо. Естествено не съм очаквала, че точно на мен ще се случи да осъществявам подобни контакти, не ми се е случвало а и не вярвам, че ще ми се случи, но ако стане ще гледам да не се стряскам. В онези години като го прочетох ми беше толкова любопитно, че дори ми е минавало през ум дали да не пробвам номера с лентата. Но за това се иска и голямо търпение, защото от много опити в продължение на дни я се получи, я не. Дори като споделих идеята си на шега у дома, отнесох много майтапи по този повод, но не съм мислела сериозно да си правя такива експерименти. А ако се случеше да прекъсне излъчването на някой канал по тв и се появяваше на екрана сиво-бял фон на мърдащи точки, известно време се взирах дали пък случайно няма да се появи нечий образ там. Е, не се появяваше никой, а и всяко чудо за три дни.

По темата продължава да се пише, че явлението върви в крак с развитието на новите технологии, т.е. обитателите на отвъдното използват всяка техническа новост, ако решат да осъществяват контакт с нашия свят. Преди е било радиовръзка, магнетофонна лента, телевизор, сега се появявали на компютрите и по интернет. Някои хора получавали съобщения на компютрите си от починали близки. Само с мобилните телефони не ставало, защотото излъчванията от тях пречели - не помня точно как беше обяснено, но им действали зле на духовете, така както примерно на нас живите ни действат зле невъобразимия шум с високи децибели или определените честоти, които ни причиняват физически и психически дискомфорт. Сигурно звучи леко налудничаво, ама знае ли човек... Rolling Eyes