НИШКАТА НА ЙОГА

Пазителите на древното знание за йога, мъдреците и учителите на човечеството по пътя към хармонията и мира, винаги са насърчавали усилията на човека за научно обяснение и разбиране на заобикалящия го свят.

В този смисъл науката и изкуството са били разглеждани като взаимнодопълващи се проявления на жадния за Истина човешки дух.

Вдъхновените изразители на човешкия гений в различните области на познанието са достигали по свои си пътища до много от идеите и разбиранията на йога.

Широкоизвестно е например делото на “мистика” на физиката Алберт Айнщайн, но не по-малко гениални са и прозренията на редица видни творци в областта на литературата, музиката, медицината, психологията, философията и т.н.

В поредицата от материали под заглавие “Нишката на йога” ще се опитаме да проследим всесвързващата и всепроникваща нишка н а хуманизъм, жажда за Истина и вяра във възможностите на човешкия дух, вплетена в творчеството на иначе толкова различни велики хора.

КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ

Преди около половин век великият мъдрец, йогин и учител Свами Шивананда Сарасвати определя пътищата и целите на йога по следния начин:

“Давай. Обичай. Служи. Пречиствaй. Медитирай. Осъзнавай.”

Приблизително по същото време големият изследовател на човешкото несъзнавано, д-р Зигмунд Фройд, бил запитан какво според него трябва да е способен добре да прави нормалният човек.

Фройд просто казал: “Да обича и да работи”.

Представям на вниманието ви размислите на един от най-талантливите последователи на Фройд (а по-късно и автор на своя психоаналитична теория)- швейцарския психиатър д-р КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ (1873-1961).

* * *
“Животът винаги ми е приличал на растение, което съществува благодарение на корените си. Неговият истински живот e невидим, той е скрит в корените. Онова, което е над земята и се вижда, живее само едно лято.

След това увяхва - едно ефимерно явление... Все пак аз никога не съм губел чувството, че нещо живее и продължава скрито под вечния кръговрат. Това, което виждаме, е цвета - той си отива, но коренът остава.”

* * *
“Макар че ние, хората, имаме свой собствен личен живот, от друга страна, ние сме във висша степен представителите, жертвите и двигателите на един колективен дух, чийто живот се измерва със столетия.

Така цял живот може да мислим, че следваме собствения си разум, и никога да не открием, че сме били главно статисти на сцената на световния театър.”

* * *
“Често в живота ми се е случвало да знам нещо, което изобщо не бих могъл да зная. Знанието ми идваше като че ли от само себе си.”

* * *

“Едно пътешествие ме отведе при индианците пуебло в Ню Мексико. Там за пръв път имах щастието да разговарям с неевропеец - вожда на индианците пуебло. Казваше се Ошвиай Биано (Планинско езеро).

“Виж - казваше ми Ошвиай Биано - виж колко жестоки изглеждат белите - те постоянно търсят нещо. Какво търсят? Те винаги искат нещо, винаги са неспокойни, угрижени. Ние не знаем какво искат. Не ги разбираме. Смятаме, че са луди”.

Попитах го защо смята, че всички бели са луди.

Отговори ми: “Те казват, че човек мисли с главата си!”
“Но, разбира се. С какво мислиш ти?” - го попитах учудено.
“Ние мислим тук” - ми отговори той, посочвайки сърцето си.

Потънах в дълбок размисъл. Този индианец бе уцелил нашето болно място, бе докоснал нещо, за което ние сме слепи.”

* * *
“Всеки човек, който не е преминал през ада на своите страсти, никога не ги е превъзмогнал.

Тогава те обитават “съседната къща” и без той да подозира, може да избухне пожар и да се прехвърли към неговия собствен дом.

Когато човек се отказва от твърде много неща, а други изоставя или забравя, възниква възможността или опасността изоставеното или отказаното да се върнат с удвоена сила.“

* * *
“Рационализмът и доктринерството са болести на нашия век, те претендират, че знаят всичко. Но много неща, които днес, от нашата ограничена гледна точка смятаме за невъзможни, ще бъдат открити...

Когато не можем да осъзнаем нещо, би трябвало да се откажем да го разглеждаме като интелектуален проблем.

Разумът ни поставя твърде тесни граници и ни предизвиква да преживяваме само познатото, и то в ограничени рамки, сякаш човек наистина знае докъде се простират реалните предели на живота.”

* * *

“Има признаци, че поне част от психиката не е подвластна на законите на времето и пространството; психиката понякога функционира и отвъд пространствено-времевия закон за причинността.

Дори и да не е възможно да се даде убедително доказателство за живот след земния, все пак съществуват преживявания, които ни предоставят материал за размисъл.”

* * *
“Историята на моя живот е история на едно самоосъществяване на несъзнаваното.
Всичко, което се намира в несъзнаваното, се стреми да се превърне в събитие, както и личността иска да се разгърне от своите несъзнавани условия навън и да се изживее като цялост.”

* * *
“Колкото повече човек изтъква фалшиви притежания и колкото по-слабо чувства главното, толкова по-неудовлетворен е животът му. Той се чувства ограничен, защото си поставя ограничени цели, а това поражда завист и ревност.

Когато чувства и разбира, че още тук, в този живот, се докосва до безкрайното, то неговата нагласа и желания се променят. В края на краищата човек е значим само поради същностното в него, а ако него го няма, животът му е пропилян.”
----------------
Откъсите са подбрани от К.Г.Юнг, “Автобиография” , ЕА, 1994
-------------------------------------------
yogabg.com