Успение Богородично

Народът ни нарича днешния празник Голяма Богородица или Голяма Черква и почита Божията майка като покровителка на майчинството и на жените и пазителка на семейното огнище

Един от най-големите празници в литургическия календар е 15 август. На Изток той се нарича Успение Богородично.

От далечни времена празникът се предшества от т. нар. Успенски пост - от 1 до 15 август, и продължава девет дни, като неговото "отдаяние" се извършва на 23 август.

"Успение" означава заспиване или лека като сън смърт на Божията майка.

Днес празнуват всички жени, носещи името Мария. То не само е едно от най-популярните женски имена, но и е символ на любов и саможертва.

Преданието разказва, че след като се върнали от Елеонската планина подир възнесението на Христос, апостолите останали в Ерусалим, като всички вярващи живеели в единодушие и любов и непрестанно се молели. С тях била и Дева Мария, чието присъствие било радостно и утешително за учениците, скърбящи за раздялата със своя учител.

Пресветата Дева живяла на хълма Сион в дома на св. Йоан Богослов, когото сам Господ в последните Си минути й поверил за син. И след слизането на св. Дух над апостолите Богородица останала в града. Скъпи й били ония места, където страдал и умрял нейният Син.

Тя често ходела да се моли там, като се предполага, че от нея християните са възприели благочестивия обичай да посещават местата, осветени чрез присъствието на Христос.

Когато цар Ирод започнал гонения срещу църквата, Божията майка заминала за известно време в Ефес, където проповядвал св. Йоан Богослов. Има предание, че е посетила Атон и остров Кипър, където праведният Лазар, когото Иисус възкресил от мъртвите, бил епископ.

Когато гоненията поутихнали, св. Богородица се завърнала в Ерусалим. С разпространението на християнската вяра растяла и славата на Божията майка. Мнозина дохождали от далечни страни да я видят.

Езичниците и юдеите обаче, които мразели християните, негодували заради уважението, с което се ползувала. Те я следели, за да я убият.

Господ обаче я запазвал, готвейки й славно успение

Пресвета Богородица била вече на преклонни години (64-годишна). Веднъж, докато се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се представи отвъд, дал й клончето и я оставил.

С жива радост приела тя вестта за близката си смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели при Сина си. Тя дълго се молила и благодарила на Господа.

Когато тя се върнала у дома, св. Йоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало лицето й. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своя край.

Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Йоан да погребе тялото й в село Гетсимания, където лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник.

Скоро всички вярващи, дочули новината, се събрали при нея. Те плачели и скърбели, но тя ги утешавала, предавала им думите на архангела, показвала им райското клонче и обещала винаги да се моли за тях.

Пресвета Богородица имала още едно желание - да види още веднъж светите апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички, освен Тома, били пренесени в Ерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на дома й.

Настъпил денят на нейното представяне. Божията майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж в третия час (9 ч.) чудна небесна светлина озарила стаята.

Покривът на къщата като че ли се разтворил и чудно явление се представило пред очите на вярващите. Сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове на ангели и светци, слязъл от небесата за душата й. Чуло се пеенето на ангелите, които я славели с думите на архангел Гавриил:

Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените

На третия ден след успението (заспиването) на Богородица пристигнал ап. Тома. Той много се огорчил, че е пристигнал твърде късно. В желанието си да го утешат апостолите му предложили да отвалят камъка от гроба на Божията майка, за да може да се поклони.

Когато влезли в пещерата обаче, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото, е останала само плащаницата, с която го били покрили. По-късно тя им се явила с думите "Радвайте се, защото с вас съм през всички дни!"

Оттогава апостолите повярвали, че св. Богородица е възкръснала в третия ден след успението си и с тялото си е била взета на небесата.

В памет на това нейно явяване пред апостолите църквата е наредила да се прави възношение (въздигане хляб). То се нарича "панагия" (пресвета, от гръцки).

По-късно над пещерата, където било положено тялото на Божията майка, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да отбелязват Успение Богородично. Този ден е един от 12-те велики църковни празници.

Народът ни нарича празника Голяма Богородица или Голяма Черква и почита Божията майка като покровителка на майчинството и на жените и пазителка на семейното огнище.

На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки.

На този ден правят и родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, пиле каша, тиганици, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.

Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.