Психология на сънищата

Ние имаме седем тела: физическо, етерно, астрално, ментално, духовно, космическо и нирванично.

Всяко тяло има свой тип сънища. Физическото тяло в западната психология е известно като съзнание, етерното - като подсъзнание, а астралното - като колективното неосъзнато.

Физическото тяло ражда свои сънища. Ако ви е разстроен стомахът, сънувате определен тип сънища. Ако имате температура - друг тип. Едно нещо няма съмнение: всеки сън е причинен от някакъв дискомфорт.

Физическото неразположение и дискомфорт раждат свой особен свят от сънища, затова физическият сън може да бъде стимулиран отвън. Вие спите. Ако ви сложат мокър чаршаф на краката, може да сънувате, че газите в река. Ако ви сложат възглавница на гърдите, може да ви се присъни, че някой е седнал върху вас, или че е паднал камък на гърдите ви. Това са сънищата, които идват чрез физическото тяло.

Етерното (второто) тяло също има свои сънища. Тези етерни сънища са объркали западните психолози. Фройд приема етерните сънища за проява на потиснати желания. Наистина съществуват сънища, предизвикани от потиснати желания, но те се отнасят към първото, физическото тяло. Ако сте потискали физическите си желания, например, когато сте гладували, много е възможно да сънувате, че закусвате. Ако сте потискали сексуалните си желания, възможно е да имате сексуални фантазии на сън. Но тези сънища се отнасят към физическото тяло. И оттук идва голямото объркване.
Етерното тяло по време на сън може да пътува. То може да напуска тялото ви. Ако си го спомните, струва ви се, че е сън, но не е сън в смисъла, в който разбираме сънищата на физическото тяло. Етерното тяло може да ви напуска, когато спите. Вашето физическо тяло е тук, а етерното тяло излиза и пътешества в пространството. За него няма ограничения в пространството или разстояния. Тези, които не разбират това, не признават съществуването на етерното тяло, обясняват го като сфера на подсъзнанието. Разделят човешкия ум на съзнание и подсъзнание. Тогава наричат физиологичните сънища съзнание, а етерните - подсъзнание. А те не са подсъзнателни. Те са така съзнателни, както и физиологичните сънища, просто са на друго ниво. Ако започнете да осъзнавате етерното си тяло, сънищата от тази сфера ще станат осъзнати.

Подобно на физиологичните, етерните сънища също могат да бъдат стимулирани отвън. Един от методите за предизвикване на етерни видения и сънища е мантрата. Определена мантра или определена нади (слово, звучащо периодично в етерния център) могат да предизвикат етерни сънища. Има много начини. Звукът е един от тях.
Суфиите използват аромати за създаване на етерни видения. Самият Мохамед много обичал благоуханията. Определен аромат поражда определен сън.
Може да се използва и цвят. Летбитер веднъж имал етерно видение на синева - син цвят, но с определен оттенък. Започнал да търси този особен син цвят по пазарите из света. След неколкогодишно дирене намерил някъде в Италия кадифе в този цвят. С помощта на това кадифе предизвиквал етерни сънища и у други хора.

Когато се потопите дълбоко в медитация и виждате цветове, усещате аромати, чувате звуци и музика, непознати дотогава, това също са сънища, сънища на етерното тяло. Към тях се отнасят и тъй наречените духовни видения - те също са етерни сънища. Учителите, явяващи се на своите ученици, не са нищо друго, освен етерно пътешествие, етерни сънища. Но тъй като сме изследвали ума си на едно ниво от битието - физиологичното - то такива сънища се обясняват или на езика на физиологията или се отхвърлят и отричат, или се от¬насят към подсъзнанието. Когато казваме, че нещо е част от подсъзнанието, ние просто признаваме, че нищо не знаем за него. Това е технически трик. Няма нищо подсъзнателно, просто това, което е осъзнато на по-дълбоко ниво, е неосъзнато на предхождащото го ниво. Затова за физическото тяло етерното е подсъзнание; за етерното - астралното тяло е подсъзнание; за астралното менталното е подсъзнание. "Съзнание" е всичко, което познаваме, "подсъзнание" - онова, което още не познаваме, неизследваното.

Има и астрални сънища. Чрез тях влизате в свои¬те предишни прераждания. Това е третото измерение на сънищата ви. Понякога етерният или астралният сън може да бъде част от обикновения сън. Тогава сънят ви става объркан и нищо не разбирате от него. Тъй като седемте тела съществуват едновременно, понякога нещо от една сфера може да проникне в друга. Затова понякога даже в обикновените сънища се съдържат фрагменти от етерен или астрален сън.

В първото, физическото тяло, не можете да пътешествате нито във времето, нито в пространството. Ограничени сте от физическото състояние и от своето конкретно време - например - десет часа вечерта. Физическото ви тяло може да сънува в това определено време и пространство, но не и извън неговите предели.

В етерното тяло можете да пътешествате в пространството, но не и във времето. Можете да се отправите където поискате, но часът, все едно, ще бъде десет часа вечерта.

В астралната сфера, в третото тяло, може да се пътешества и в пространството и във времето. Астралното тяло може да пресича бариерата на времето, но само по посока към миналото, не и към бъдещето. Астралният ум може да проникне в безкрайната верига на миналото - от амебата до човека.

В юнгианската психология астралният ум е наречен колективно безсъзнателно. Това е вашата индивидуална история на преражданията. Понякога тя прониква в обикновените сънища, но предимно в патологични състояния, а не когато сте здрави. При хората с психични разстройства първите три тела губят обикновените си различия едно от друго. Психично болният може да сънува предишните си животи, но никой не му вярва. И той самият не си вярва и смята, че това е просто сън.

При него вече не е сънуване на физическо ниво, а на астрално. Астралните сънища имат голямо значение и смисъл. Но третото тяло може да вижда само миналото, не и бъдещето.

Четвъртото тяло е менталното. То може да пътува и в миналото и в бъдещето. В критични ситуации дори обикновен човек може да погледне в бъдещето. Ако умира близък човек, това може да бъде предадено и чрез обикновен сън. Тъй като не познавате другите нива на сънуване, не познавате другите възможности, съобщението може да проникне в обикновения ви сън. Но подобен сън няма да е ясен за вас, защото ще му се е наложило да преодолее много бариери преди да стане част от обикновения ви сън. Всяка бариера премахва по нещо, променя нещо. Всяко тяло има собствена символика и всеки път, преминавайки от тяло в тяло, сънят се превежда в символите на даденото тяло. Ето защо всичко се обърква.

Ако сънувате непосредствено в четвъртото си тяло, а не чрез другите тела, тогава имате възможност да проникнете в бъдещето. Но само в собственото си бъдеще. Това все още е индивидуално ниво, не можете да проникнете в бъдещето на друг човек.

За четвъртото тяло и миналото и бъдещето са толкова реални, колкото и настоящето. Минало, бъдеще и настояще става едно. Всичко се превръща в сега: сега се връщаш назад, сега се движиш напред. Вече няма минало и бъдеще, но все още има време. Времето, дори и като "настояще", пак си остава като течение на времето. Все още ви се налага да фокусирате ума си. Можете да видите миналото, но за целта трябва да фокусирате ума си в тази посока. Просто сякаш временно изключвате настоящето и бъдещето. Когато се съсредоточите върху бъдещето, изчезват настоящето и миналото. Можете да видите и настоящето, и миналото, и бъдещето, но поотделно, не като едно. И можете да сънувате само свои¬те собствени индивидуални сънища, сънища, принадлежащи ви като на отделна личност.

Пуснато на: Сря Юли 16, 2008 12:55 am Заглавие :

Петото тяло, духовното, излиза извън пределите на индивидуалното ви време. Сега сте във вечността. Сънят ви не се отнася само до самите вас, а обхваща цялото съзнание. Вие вече знаете цялото минало на всичко съществуващо, но не знаете бъдещето.

Чрез петото тяло са се появили всички митове за сътворението. Те навсякъде са еднакви. Различни са символите, малко се различават историите, но независимо дали са християнски, индийски, юдейски или египетски, всички митове за сътворението - как е създаден светът, как е възникнал - са сходни и имат обща основа. Например, в целия свят съществуват митове за великия потоп. Исторически сведения за това явление не са запазени, но митове има. Те се дело до петото, духовното тяло. Петото тяло може да ги вижда насън.

Колкото по-дълбоко прониквате навътре, толкова повече сънят се доближава до реалността. Физиологичните сънища не са много реални, макар че имат известна доза реалност. Етерните сънища се доближават повече до действителността, астралните са по-близо, менталните - още по-близо, и накрая, в петото тяло, в сънищата си откривате истинската реалност. Те са начин за опознаване на реалността. Това не може да се нарече точно сънуване, но в някаква степен е сън, защото реалността не присъства обективно. Тя има обективност, но се проявява като субективно преживяване.
Двама души, реализирали петото си тяло, могат едновременно да сънуват еднакви сънища, което дотогава е невъзможно. Обикновено не може да се сънуват общи сънища, но от петото тяло нататък един и същи сън може да бъде сънуван едновременно от много хора. Ето защо тези сънища, в известен смисъл, са обективни. Можем да ги сравняваме. Именно по такъв начин много хора, сънувайки в петото тяло, са научавали едни и същи митове. Тези митове не са измислени от отделни личности. Те са създадени от цели школи чрез съвместен труд и в рамките на определени традиции.

И тъй, петият вид сънища е доста по-реален от предшестващите четири, които, в известен смисъл, са нереални, тъй като са индивидуални. Никой друг не може да сподели твоето преживяване. Невъзможно е да се провери неговата достоверност - може да е само твоя фантазия. Фантазията е една ваша проекция; сънищата са нещо несъществуващо, което само вие сте видели. Когато навлизате навътре в себе си, сънищата стават все по-малко илюзорни и фантастични, и все по-обективни, по-реални и по-истински.
Всички богословски понятия са създадени от петото тяло. Те могат да се различават в езика, терминологията, концепциите си, но в основата си са еднакви. Това са сънища, сънувани от петото тяло.

В шестото, космическото тяло, преминавате границите на съзнанието, подсъзнанието, материята и разума. Всички различия изчезват. Шестото тяло сънува космоса. Вие прекрачвате прага на съзнанието и подсъзнателният свят става осъзнат. Вече всичко е живо и съзнаващо. Даже това, което наричаме материя, става като част от съзнанието.
В шестото тяло са реализирани космическите митове. Вие сте трансцедентирали индивидуалното, транс-цедентирали сте съзнателното, трансцедентирали сте пространството и времето, но все още остава езикът. Той сочи нещо, той нещо обозначава. Теориите за Брах-мана, майя, за единството и безкрайността - всички те са реализирани в шестото тяло. Тези, които са сънували сънища в космическото измерение, са били създателите на великите системи, на великите религии.

Чрез шестия тип ум сънищата се явяват като проекции от битието, а не от небитието; обличат се в термини на позитивното съществуване, а не на несъществуването. Но при тях се наблюдава привързаност към съ¬ществуването и страх от небитието. Материята и съзнанието са станали единни, но не и битието и небитието. Съществуването и несъществуването все още са разделени. Това е последната бариера.
Седмото тяло, нирваничното, преминава границите на позитивното и прави скок в нищото. То има свои сънища: за небитието, за нищото, за пустотата. "Да" е останало далеч назад, даже "не" сега е престанало да бъде "не"; нищото не е нищо. Напротив, това нищо е станало повече от безкрайно. Позитивното трябва да има граници, то не може да бъде вечно. Само отрицателното е без граници.

Седмото тяло има свои сънища. Но в тях няма нито форми, нито символи. Има само безформеност. Няма звук, има само беззвучие - само абсолютно безмълвие. Сънищата на безмълвието са всеобхватни и безкрайни.

Пуснато на: Сря Юли 16, 2008 1:11 am Заглавие :

В четвъртото, менталното тяло, сънищата и реалността стават съседи. Те толкова си приличат, че вероятността да приемеш едното за другото е много голяма. Менталното тяло сънува сънища, сходни с реалността. Има начини за предизвикване на такива сънища. Чрез практикуване на йога, тантра и други методи, чрез гладуване, усамотение и тъмнина, се създават сънища от четвъртия тип - ментални сънища. И те изглеждат по-реални от околния свят.

В четвъртото тяло умът достига върховете на творчеството - не му пречи нищо обективно и материално. Той има пълна свобода за творчество. Поетите, художниците - те всички живеят в четвъртия тип сънища. Този, който сънува в четвъртата област, може да стане велик художник. Но не и знаещ.

В четвъртото тяло трябва да се осъзнава всичко, създадено от ума. Не трябва да се проектира нищо; иначе то ще се осъществи. Не трябва да се желае нищо, иначе е много възможно желанието да се осъществи. Не само вътре, но и вън желанията могат да се изпълнят. В четвъртото тяло умът е много силен и кристално чист, защото то, четвъртото тяло, е последното му убежище. По-нататък започва не-умът.

Четвъртото тяло е първоизточник на ума, затова може да сътвори всичко, което човек желае. Трябва постоянно да си бдителен, да нямаш никакви желания, фантазии, образи, нито на Бог, нито на Учител. Иначе ще ги създадеш от самия себе си. Ти ще си техен творец! Да ги видиш е такова блаженство, че често не можеш да устоиш на желанието да ги създаваш. Това е последното препятствие за садхака, за търсещия. Ако го преодолее, няма повече бариери.
Ако в четвъртото тяло само осъзнавате като наблюдател, тогава реално знаете. В противен случай, сънищата продължават. А никаква действителност не може да се сравни с тези сънища. Блаженството им е несравнимо. Затова е нужно да осъзнавате екстаза, щастието и блаженството и постоянно да се пазите да не попаднете в клопката им. Един образ довежда след себе си друг и вие продължавате да спите.

Четвъртият тип сънища може да се преодолее само ако останете наблюдатели на случващото се. Цялата работа е да останеш наблюдател, а не да се отъждествяваш. Отьждествяването е сънят за четвъртото тяло. В четвъртото тяло осъзнаването и наблюдението са пътят към реалното.

В петото, духовното тяло, сънят и реалността стават едно. Всяка двойственост изчезва. Вече не става дума за осъзнаване. Дори и да не осъзнавате, ще осъзнаете неосъзнаването си. Сънят вече е отражение на реалността. Има разлика, но няма разграничение. Ако виждам себе си в огледалото, няма разлика между мен и отражението ми, но има различие. Аз съм истински, а то не е.

Петият ум, ако е усвоил различни понятия, може да добие илюзията, че опознава себе си, само защото се вижда в огледалото. Той ще опознае себе си, но не такъв, какъвто е, а само като отражение. В това е единствената разлика. А тя е по-своему опасна. Опасна е, защото човек може да се задоволи с отражението и да приеме огледалния образ за реален.

За самото пето тяло това не представлява голяма опасност, но за шестото тяло е опасно. Ако сте се виж¬дали само в огледало, няма да успеете да преминете границата, разделяща петото от шестото тяло. Тази граница не може да бъде премината през огледало. Мнозина са достигнали на петото тяло. Тези, които твърдят, че съществува безкрайност на душите и всяка душа има своя индивидуалност, са хора, задържали се на петото тяло. Опознали са себе си не непосредствено, а чрез посредничеството на огледалото.

Откъде е дошло това огледало? То възниква от култивиране на понятието: "Аз съм душа - вечна и без¬смъртна. Стоя над пределите на смъртта и над пределите на живота." Да си представиш себе си като душа, без да познаваш нещата, значи всъщност да създадеш огледало. Тогава няма да се опознаеш, какъвто си, а само отразен в собствените си понятия. Единствената разлика е, че ако знанието идва чрез огледалото, то е сън; а ако идва пряко, непосредствено, без всякакви огледала, тогава е истинско. Това е единствената, но много важна разлика - не по отношение на вече преминатите тела, а по отношение на тези, които предстои да бъдат преминати.
Как може да се осъзнае сънуваш ли в петото тяло или живееш в реалността? Пътят е един: да изоставиш всички писания, да се разделиш с цялата философия. Вече не ти трябва никакъв гуру, защото той ще се превърне в огледало. От този момент си съвършено сам. Не ти трябва водач, защото водачът ще се превърне в огледало.
От този момент следва пълно и съвършено уединение. Не самота, а уединение. Самотният човек винаги съпоставя себе с другите. Уединението означава да си насаме със себе си. Аз съм самотен, когато има връзки между мен и другите, уединението е аз съм.
Нужно да си уединен във всички измерения: думи, понятия, теории, философии, доктрини; учители; писания; християнство и индуизъм; Буда, Христос, Кришна, Махавира. Необходимо е да оставаш в уединение; иначе всичко може да се превърне в огледало. Много ценно, но много опасно.

Ако сте абсолютно насаме със себе си, няма нищо, в което да се отразявате. Затова ключът към петото тяло е медитацията. Чрез нея намирате съвършено уединение, ставате свободни от всякакъв умствен процес. Това означава да си без ум. Ако има някакъв ум, той се превръща в огледало и вие се отразявате в него. Сега трябва да си с не-ум - без мисли, без представи.

Пуснато на: Сря Юли 16, 2008 12:02 pm Заглавие :

Каква по-добра духовна есенция може да има от тази! Какъв по-добър екстаз и величие на духа! Very Happy