КРУШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ

КУРШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ (клип)

Крушунските водопади

България е известна зад граница с около 10 туристически обекта. Всъщност страната ни изобилства от природни забележителности, които дори самите българи малко познават - на 111 000 кв. км са събрани природни феномени, вариращи от земни пирамиди до водопади, от върхове до пещери и т.н.

На 34 км североизточно от Ловеч и на 8 км южно от Летница се намира поредната спирка очарование - слабо известна дори на специалистите - Крушунските водопади. Голямо дърво скрива от погледа на пътниците табелата с надпис Крушуна.

Пътят се разделя на две части и за да стигнете до т. нар. местност Маарата, в която попадат водопадите, няколко пещери и още куп прелести, трябва да завиете надясно. Само след километър се озовавате пред приятна сграда на два етажа. Вътре гори камина, а 4 души се грижат всичко да е наред - от доброто настроение до храната за гостите. Тук може да опитате местни специалитети и биволско мляко с мед и орехи за десерт.

Крушунските водопади се намират само на 15 минути път от хижата. Пътеката започва със стълби, които слизат към рекичката долу, минавайки покрай позеленелите от мъх и влага стъбла на дърветата.

Гората ни посреща с влажната си тишина, със синевата и блясъка на небето над върхарите. Въздухът е бистър и хладен, ухаещ на клен и хвойна. Вече сте в областта Маарата - най-голямата в страната варовикова водна каскада, осеяна с много прагове, басейнчета и тераси. Екопътеката, изградена около водопадите, се стели навсякъде.

Главният водопад, прорязан от мощна скала, се разделя на няколко ръкава и създава още водопади. Обраслата с подбел и волски език пътека свива наляво и тогава затаявате дъх. От- тук се разкрива невероятна панорамна гледка - Крушунският водопад!

Той се спуска от височина 20 м, мантията му се разкъсва от устойчивата скала, която дори и сега се подава от водната пелена, силата му намалява при покритите с мъх черни урви, върху които летящата надолу река се разбива. Приближавайки се още повече, водата започва да ви пръска и да поглъща думите ви. Въздухът е примесен с водни капчици, които проникват в дрехите ви за секунди.

Следват още няколко мостчета, минаващи съвсем близо до водопада, който сега обаче е излязъл от нормалните си граници. Струята вода се излива директно върху моста, части от нея се разплискват настрани и потичат по пътеката. Склонът тук е съвсем отвесен, местността напълно непроходима и без стълба би било невъзможно да се стигне до извора на водопада, скрит в едноименната пещера.

А до там води тясна пътека, която се провира под шуплеста варовикова скала. Няколко черни скали, излъскани от устрема на водопада, лишени от всякаква растителност, ви дават възможност да застанете под първата му половина. Тук най-ясно се усеща силата му, онова могъщество, което може да роди само природата, което ви изпълва всецяло и ви слива с нея.

Ако отсядате тук за по-дълго време, на следващия ден може да посетите пропастта Вранница. Тя се намира само на 4 км от селото. Веднага след табелата за селото завивате наляво по асфалтовия път за с. Кърпачево. Стигнете ли мантинелата, заграждаща големия завой, пред очите ви се ширва “истински геологически разлом”.

Пред вас е цялата пропаст, затворена вдясно и отваряща се наляво. Дъното й е изпълнено с дървета и храсти, които пълзят по извисяващите й се стени. Скални тераси и прагове позволяват на буйната растителност да се захване за тях и изкачи още по-нагоре. Накрая зъберите й стават съвсем отвесни, дори надвисват над самата пропаст и се оказват съвсем голи.

Обагрени с жълти и кафяви петна, те са като живи, набраздени от десетки водопади - тънки, сребърни струйки, изгубващи се в зеления килим отдолу. Няколко подковообразни скали стърчат във въздуха над пропастта. Човек има чувството, че се намира между 2 континентални плочи, които всеки момент ще се сблъскат и канарите под краката му ще се разлюлеят.