ДУШАТА ПОД МИКРОСКОП

Според религията не мозъкът, не сърцето, а душата прави човека човек. А какво мисли за нея науката? На хората не е дадено да разберат чрез научни методи Божия промисъл, Неговите замисли и деяния. Защо Творецът е дал на човека душа и можем само да гадаем какви функции изпълнява тя в нашето тленно тяло...

ПО ПЪТЯ НА ОПИТА

През 1972 г. на научна конференция в Канада известният кардио - хирург д-р Уилфред Бигълоу шокирал своите колеги, като предложил "ненаучната" тема - има ли човекът душа? Кардиологът заявил, че след тридесет и две години хирургическа практика той самият няма никакви съмнения по отношение на съществуването на душата:

"Понякога ми се е налагало да присъствам в момент, когато хората преминават границата между живота и смъртта. Тогава се наблюдават тайнствени промени. Една от най-забележимите е внезапното изчезване на блясъка в очите. Те стават мътни и буквално безжизнени".

Изказването си д-р Бигълоу завършил така: "Като човек, който вярва в съществуването на душата, смятам, че е дошло време да проникнем в тайната на това явление и да разберем какво всъщност представлява то".

Заявлението на канадския кардиохирург било посрещнато скептично в научните среди. Може би причината е, че научното знание винаги се е опирало на практическия опит, който може да бъде възпроизведен и повторен.

А да се получи понятие за душата по опитен път е невъзможно. Това бил и главният аргумент на противниците на съществуването на душата. Но този солиден довод бил опроверган: за изминалите десетилетия фактът на наличие на "неанатомичен" орган при човека се потвърдил многократно - при това именно по пътя на опита...

ИЗЧЕЗВАЩИТЕ ГРАМОВЕ

В края на 1990 г. една сензация обиколи света: душата е материална и тя може да се премери! В лаборатория в САЩ открили, че душата - това е биоплазменият двойник на човека, който има яйцевидна форма. Той напуска тялото в момента на смъртта на homo sapiens.

Като мерел умиращи хора на специално конструирани везни, отчитащи всички колебания в теглото на тялото, известният физиолог изследователят Лайъл Уотсън, открил поразителен факт: хората ставали по-леки с 2,5 - 6,5 грама! При това във всеки случай загубата на тегло ставала не плавно, а скокообразно. Което означавало, че душата напуска тялото не отведнъж, а на части.

Поначало научният свят отказал да повярва в тази фантастика. Но опитите на доктора по естествени науки Еугениус Кугис променили положението. Докторът провел уникален цикъл от изследвания в Института по полупроводници на Академията на науките на Литва в отделенията за тежко болни. Точните измервания на учения показали, че в момента на смъртта човек губи от 3 до 7 грама тегло. Според Кугис, именно това е "теглото на душата, напускаща тялото".

По този начин била установена възпроизводимостта на явпението, което според науката е критерии за неговата истинност.

Струва си да отбележим, че промените в теглото на тялото се наблюдават не само в момента на смъртта, но се фиксират и по време на сън на човека. Изследователи провели интересен експеримент в един медицински център в Швейцария. Двадесет и три доброволци легнали върху свръхчувствителни легла-кантари и заспали.

Изяснило се, че в момента, когато човекът преминава границата между реалността и съня, той губи 4 до 6 грама от теглото си. Сякаш по време на сън душата напуска тялото и се отправя в странство. При пробуждането теглото на участниците в експеримента възвръщало предишните си стойности.

Следващите опити позвопили да бъде хвърлена светлина върху отделни любопитни детайли на процеса на "раздяла" на душата с тялото.

Например френският лекар Иполит Барадюк се опитал да види душата на неговата умираща жена и използвал специална фотоапаратура, за да улови външните промени, които се случват в непосредствена близост с човека, напускащ този свят.

На снимките, направени 15 минути, един час и девет часа след смъртта, били зафиксирани три етапа на раздяла на тялото с душата. 15 минути след смъртта снимката фиксирала над тялото полупрозрачно замъгляване, напомнящо малко облаче. На снимката, направена след час, облачето заема почти цялата повърхност на фотографията. След 9 часа то представлява вече разпокъсан на части облак...

ЗАМЕСТИТЕЛ НА МОЗЪКА

За разлика от учените, които дълго време отказваха сериозно да обсъждат въпроса за човешката душа, народът никога не е подлагал на съмнение наличието й. Устойчивите изрази - "душата ме боли", "душата се радва", "камък ми падна от душата", "душата ми отиде в петите", "да вземеш грях на душата си" - са красноречиво доказателство за това.

Не се съмняват в съществуването на душата и парапсихолозите: те наричат тази "божествена искра" енергетична същност. Нещо повече, уверени са, че в екстремални ситуации душата за известно време поема върху себе си управлението на организма, като заменя мозъка, и едва след това напуска тялото...

НЕ ВЯРВАМ!

Нима душата наистина може да замени мозъка и да управлява тялото? Да. Това неоспоримо се доказва от научното изследване, направено от Питър Фенуик от Лондонския институт по психиатрия и Сам Парин от Централната клиника в Саутхемптън.

След като изучили старателно анамнезата на 63 кардиологично болни, преживели клинична смърт, учените стигнали до сензационния извод, че традиционната представа за спирането на работата на мозъка заради дефицит на кислород е погрешна. В момента на спирането на сърцето нивото на кислорода в тъканите на централната нервна система не се намалявало при нито един от пациентите.

Функциите на "командир" поела върху себе си душата - тя управлявала и белите дробове, и кръвоносната система, като ги принуждавала да поддържат организма на човека.

По-късно в Холандия било проведено най-мащабното изследване на хора, преживели клинична смърт. И холандските учени мъже стигнали до същите изводи, както и техните английски колеги: душата е способна да поддържа жизнената дейност на човека.

Но, разбира се, далеч не всички са съгласни с това твърдение. Видният американски кардиолог проф. Майкъл Саб извършил огромна изследователска работа с една-единствена цел: да опровергае "безумната" идея за излизането на душата от тялото. Докторът съпоставил разказите на 116 свои пациенти, преживели клинична смърт, и наблюденията на учените върху тях в момента на изпадането им в кома.

В резултат проф. Саб стигнал до неутешителния извод, че след временната смърт на физическото тяло душата продължава да съществува, запазвайки способността да вижда, чува и чувства. Това неопровержимо доказали и разказите на пациентите, завърнали се "от онзи свят". Често се случвало те да знаят какви действия са извършвали лекарите с безжизнените им тела и освен това били в течение на това, което ставало в момента в съседни отделения...

ИЗЛИЗАНЕ ОТ ТЯЛОТО

Сравнително наскоро учени направили още едно поразително откритие: оказало се, че душата може за известно време да напуска и жив човек, при това не само насън! Става дума за загадъчния феномен, известен като "излизане от тялото". Работата е там, че някои хора по неясен начин са способни да пътешестват в пространството, като при това физически остават на едно и също място.

На Изток тази уникална дарба отдавна се приписва на будистките монаси и на индийските йоги. Западните учени се отнасят към това явление, меко казано, с недоверие. Но, щом сериозно се заели с изучаването на "излизането от тялото", скептицизмът им се изпарил.

По време на експериментите абсолютно здрави хора били въвеждани в състояние на хипнотичен транс, който позволявал на душата "да излезе на свобода". В същото време се водела двойна проверка: от една страна - душата, напуснала физическото тяло, можела да отиде в зададена зона и след завръщането си да разкаже за своите наблюдения. От друга страна - учените фиксирали присъствието на душата с помощта на специална апаратура.

Именно такива изследвания били проведени от доктор Ч. Тарт от Калифорнийския университет и доктор Р. Морис от Института по бионерегетичен анализ. Подобни експерименти се провеждали и в Русия в клиниката по неврохирургия "С. М. Киров", както и в такива авторитетни научни учреждения като Института по психология и Института по биология на Руската академия на науките.

В един от експериментите в Русия участвала група доброволци от 18 души, владеещи метода на медитация чрез потапяне в транс. Състоянието на транс било фиксирано чрез регистрация на биоритмите на мозъка. В резултат, намирайки се извън тялото, участниците в експеримента успели да посетят различни райони на Москва, отдалечени от мястото на провеждане на опита, и дори други градове.

Разбира се, можем да се усъмним в достоверността на получените резултати. Но водещият специалист в областта на физиологията на мозъка от Института по радиоелектроника на РАН, докторът на медицинските науки И. В. Родщат е уверен: "Хората в състояние на излизане от тялото извършват дълги пътешествия и не е възможно да класифицираме техните преживявания като халюцинации, тъй като информацията, почерпена по време на техните странствания, се отличава с висока достоверност".

НЕСЪЗНАТЕЛЕН ПОЛЕТ

Изследвайки загадъчния феномен, учените неочаквано за себе си открили, че "излизането от тялото" бива не само преднамерено, но и несъзнателно! Подобни "непланирани" пътешествия извършват... родилките. Група научни сътрудници, начело с доктора на медицинските науки проф. Л. Сливак, заедно със сътрудници на Института по акушерство и гинекология на РАМН, изследваща този необичаен феномен, установила, че излизане от тялото преживяват от 4 до 10 % от родилките. В действителност този показател би могъл да е по-голям: трябва да се има предвид, че далеч не всички жени се осмеляват да споделят с изследователите своите необичайни преживявания и впечатления.

Според учените неволното отделяне на душата от тялото се предизвиква от тежките родилни болки, изискващи максимално напрежение на силите, излизащо извън пределите на физиологическата норма, тоест по своята същност - екстремална ситуация.

Самите "извънтелесни" пътешественици единодушно разказват, че усещането за това, че си напуснала собственото тяло и се наблюдаваш отстрани, се появява мигновено - без всякаква връзка със случващото се наоколо. Това се случва много неочаквано, но жените не изпитват никакъв страх или болка, само се учудват - и то само в първия момент. Родилките не изпитват желание да се обърнат към околните или да влязат в контакт с тях. И изобщо не си представят колко време се намират извън тялото си...

СЪЩНОСТТА НА ЧОВЕКА

Досега са проведени достатъчно изследвания, посветени на изучаването на излизането на душата от тялото. Могат да се направят някои изводи, с което се заела Американската асоциация на психиатрите на ежегодната си среща.

Учените стигнали до следните заключения. Първо, по време на напускане на тялото от душата става пълно отделяне на личността. Второ, материалното (физическото) тяло изглежда обездвижено и "лишено от съзнание". Трето, в случаите на излизане на душата от тялото при участниците в експеримента не се появява загуба на съзнанието като при хипноза, съновидения и т. н.

Изобщо, има напредък: налага се да констатираме, че днес науката най-малкото е готова да обсъжда въпроса за наличието на душа у човека. И ярко свидетелство за това е сензационният доклад на доктора на медицинските науки Игор Гундаров на конференция по демографската криза. За първи път от официалната трибуна руският учен изказал мисълта, че днес . науката признава наличието на някаква субстанция под названието "душа" при човека.

Нещо повече, учените вече разглеждат заболяването на тази същата душа като основна причина за демографската криза, която се наблюдава в много европейски страни.

Така че можем с пълно основание да твърдим, че душата е уникална, непознаваща тлението и смъртта субстанция, живееща в различни времена, среди и пространства. Душата е безсмъртната основа и същността на човека, частица от вечността, която никога не ни напуска...