САМОНАВЛЕЧЕНИ СЪБИТИЯ И ...

Самонавлечените събития създават така наречената ЗАРАЖДАЩА СЕ карма.

Тя се създава непрестанно от нашите мисли, чувства, емоции, желания и постъпки. И именно тази карма представлява съзидателната сила у човека.

Съзнателно изграждащият своя характер човек е длъжен да владее своите мисли, да бъде господар на своите желания, чувства и емоции, и да направлява своите постъпки.

Действайки така, той сам си създава своето бъдеще!

Ами ... споделете вашите мнения от личните ви житески наблюдения - свързани както с вас, така и със заобикалящите ви хора - пак ако ви стиска само ...

Пуснато на: Пет Мар 09, 2007 10:36 pm Заглавие :

Здравейте Маг Селена! Very Happy

като гледам май не смеят още да се изкажат по въпроса останалите ама аз нали съм си бърборана ще подхвана темата,защото е много интересна според мен.като се позамислих наистина нещата допират до това как сами си навличаме понякога този вид карма-аз например като се замисля за нещо негативно че ще ме сполети/и то постоянно си го мисля/след време наистина така става.давам пример веднага-аз не обичам рожденния си ден и празниците,защото винаги ги свързвам с неприятни случки и веднага ми "светва" следната мисъл "всяко удоволствие се заплаща".именно заради това не се радвам на празниците си и винаги съм в очакване на "заплащането".според мен именно този негативизъм в моите мисли ми създава лично моите обърквации в зараждащата се карма. Confused

Пуснато на: Пет Мар 09, 2007 10:55 pm Заглавие :

Браво ... ето защо обичам да си говоря с пробудени хора!

Разбира се, че е така ... Благодаря за мнението все пак! Другите се катаят някъде, ама и те сигурно ще вземат участие по-нататък!

Пуснато на: Пет Мар 09, 2007 11:40 pm Заглавие :

Това, че всяко удоволствие се заплаща мисля, че е вярно,но това не значи, че след всяка радост трябва да очакваш и удар.Аз лично също си бях внушила, че когато се почувствам много добре по някаква причина, след хубавите емоции обезателно ще се случи нещо неприятно, или което ще разстрои.Това ми отнемаше голяма част от удоволствието и не можех до край да се отпусна и насладя на радостта.Сега се опитвам да си го избивам от главата, защо пък трябва да очаквам наказание за всеки хубав момент от живота си. Мисля, че съм си "заработила" карма и с мислите и чувствата си - и добри и лоши.Проблема е с лошите - негативните спрямо някои хора /макар и предизвикани от тяхното поведение спрямо мен и близките ми/.Опитвам се да се освободя от такива саморазрушаващи емоции и успявам! Е, на моменти пак по малко ме връхлита малко яд, ама бързо го пропъждам.Определено се чувствам по-добре и освободена.Ако го бях сторила по-рано, сигурно много неприятни преживявания щях да си спестя - явно едното поражда другото.Констатирам, че и тази причинно-следствена връзка действа и при други мои познати, при някои по-бързо и драматично, при други по-бавно и незабележимо, но както се казва"Бог забавя, но не забравя". Smile

Пуснато на: Пет Мар 09, 2007 11:52 pm Заглавие :

явно аз трябва докато е ощи рано да се оттърва от това негативно мислене за да пропъдя по тоя начин докато още не се е "настанила"за постоянно предизвиканата от мен самата карма. Embarassed

Пуснато на: Нед Мар 11, 2007 8:14 pm Заглавие :

Това са трудно достижими неща, но скритите човешки възможности са ... безкрайни! Стига да се прояви известно старание ...

Пуснато на: Нед Мар 11, 2007 9:46 pm Заглавие :

Маг Селена кармата винаги ли трябва да я свързваме с нещо лошо? Ами ако по съдба ни е отредено нещо не много благоприятно, тя не може ли да се избегне с карма в по-благоприятен аспект Question

Пуснато на: Нед Мар 11, 2007 10:18 pm Заглавие :

От доста време си мисля следното.
"Пиша" си Плана,избирам си място,родители,време за раждане и..тръгвам.
Предвидил съм,че за да изпълня всичко ,ще са ми нужни 70г.Обаче,както едновреме-"Петилетката за 3 години!"- успявам за много по-малко време.Тогава?"Умирам" ли?Или "живея втори живот"и датата ми на раждане не може да дава инфо вече,а аз живея само това,което сега "запиша".

Това едва ли е нещо честосрещано,но няма начин вече да не е станало пшоне 1 път някога някъде.

Пуснато на: Нед Мар 11, 2007 10:30 pm Заглавие :

Различно е ... ама вече ми се спинка та две не видя!

Пуснато на: Пон Мар 12, 2007 12:37 am Заглавие :

Нали кармата може да се променя и в настоящия живот в зависимост от мислите и постъпките ни, ако си се справил успешно и си успял да си заработиш хубава карма занапред, защо да умираш, а не да продължиш да живееш още с новосъздадената, т.е. по-хубаво, отколкото си го "планирал" предварително.Иначе има и обратен вариант, ако си тръгнал в много грешна посока, може и без време да прекъсне жизнения път, че да не затънеш съвсем.

Пуснато на: Пон Мар 12, 2007 1:02 am Заглавие :

В това даже има по-голяма логика,но аз тук ползвах информация дето съм прочела оттук-оттам, всъщност мисля, че съществуват и двата варианта.Колкото и да не ми се е вярвало, но познавам и хора, които доста са поживели и са осъзнали някои свои грешки спрямо други /успели са да пообъркат нечий и друг живот заради собствени разбирания за добро и зло/ от по-младите си години.Щото не всички се осъзнават, до последно си мислят, че са постъпвали правилно.Много е популярно питането:"защо еди-кой си толкова добър човек, а млад си отиде, а другия - какъв злобар, колко лош, а си живее ли живее до дълбоки старини и "се пържи в собствения си сос"/разбирай ад/?"

Пуснато на: Вто Мар 13, 2007 3:27 pm Заглавие :

Не е задължително. Когато човек се отклони съществено от възможността да реши кармичните си задачи, понякога просто се отказва - независимо от възрастта. Изкусително е да се ласкаем и пудрим и да вярваме, че след смъртта има някакво по-добро място на което отиваме да си чешем доволно коремчетата, но това са по-скоро инфантилни мераци. Старият окултен принцип е: "Каквото горе, такова и долу". Както повечето принципи, той е двупосочен. Да не съм влизал в контакт с духове, можете да ми говорите всякакви... Но в общи линии който е бил ...

... в този живот си остава ...

... и отвъд.

Недосегаемото в повечето случаи - душата, остава толкова далечна за някои духове след смъртта, колкото е била и приживе, докато ca се занимавали с елементарности. Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Мар 13, 2007 3:46 pm Заглавие :

Кармата трябва да я свързваме единствено и само с изпитанията, които сме си заработили лично ние!

Кармата е онова най-хубаво нещо в живота на човека, което той чрез собствените си усилия и любов може винаги да промени и преодолее, като приключи и изчисти окончателно негативните й тенденции!

Пуснато на: Вто Мар 13, 2007 3:55 pm Заглавие :

Не е задължително да УМРЕШ! Просто се изкачваш на по-високо духовно стъпало и ... ставаш да речем Учител!

И продължавайки да живееш,учиш другите около теб да постигнат това ,което си постигнал и ти ... Докато в един даден момент скачаш на още по-високо духовно стъпало и ... по някое време, разбираш ли, спираш да се прераждаш или ... се сдобиваш с правото да се появиш във физическия земен план като месия!!!

И така ... постепенно излизаш от кармичния кръг ... на преражданията!!!

Просто си избираш какво да правиш и кой път да следваш - какво толкова му се чудиш, значи?!

Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 1:23 pm Заглавие :

Здравейте, аз съм от скоро в този форум и ми харесва да чета написаното по различни теми. Потърсих и намерх асолютно случайно този форум и ми харесва ка говорите помежду си. Искам да ви разкажа за нещо което си бях обещала да не правя , но в пристъп на ярост направих. За мен то е свързано с кармата. Може би бъркам, но вероятността е малка. Когато пожелаявам някому нещо от сърце обикновено то се получава. Но когато съм ядосана и пожелая нещо не много добро пак се получава. Опитвам се да опитомя гнева си заради кармата, която мисля че нося в себе си. Сякаш живота ми е дадаен, за да се науча на търпение и смирение. И така преди 15 дни /от тогава нямам мира щом се сетя/ в момент на дива ярост през сълзи и от сърце пожелах на един човек сърцето му да се раздели на две и да изпита тази болка която причини на много мои близки и на мен. След два дни мислене се сетих че съм си обещала преди около три години да не правя така и до сега се получаваше. Но тогава успях да изляза от релси. Не се притеснявам толкова че ще обременя кармата си, колкото че това може да стигне този човек а аз не искам и не знам какво да направя. Виждам че този човек е достатъчно наказан и не искам аз да допринасям с моите думи . Наистина не знам.... може би затова толкова дълго четох без да участвам тук, но по добре да споделиш, там някъде ще го има и отговора