КАКВО ПРАВИ КОМПЮТЪРНИТЕ ИГРИ ПРИСТРАСТЯВАЩИ?

Или как нормалните геймъри могат да се превърнат в зомбита

MSNBC
Неизвестен геймър е променил на “Фотошоп” обложката на играта EverQuest, смятана за една от най-пристрастяващите.

Пристрастяващи ли са компютърните игри?

Американската медицинска асоциация все още не може да каже с точност и да сравни игрите с хазарта, например. Но всеки от нас е чувал истории за пристрастени геймъри – и някои от тях са доста ужасни.

Примерно за южнокорееца, който играл “StarCraft” до смърт. Или пък семейната двойка, която не обръщала внимание на децата си заради “Dungeons & Dragons Online”.

Геймърите сами признават, че някои игри са много пристрастяващи – като „World of Warcraft“ и „Championship Manager“, нищо че психиатрите все още нямат официална диагноза.

Но как точно игрите стават пристрастяващи? Какво в игри като “EverQuest” или“Call of Duty” кара нормални хора да се държат като зомбита и даже да забравят да си платят тока? Дали разработчиците на игри нарочно правят някои по-пристрастяващи?

„Да, това е точно така, това е основната задача, когато се прави една игра“, казва Джейсън Капалка, един от основателите на PopCap, фирма производител на игри.

Капалка и екипът му разработват игри като “Peggle” и “Bejeweled”, които са „бързи“ и не изискват повече от 40 нива общо, за да бъдат превъртяни. Бизнес моделът на компанията е „опитай преди да купиш“. Затова идеята е играчът бързо да се „зариби“, за да си купи продукта.

И все пак, Капалка казва, че не вярва да съществуват дизайнери на игри, които стоят и мислят как да направят една игра безкрайно пристрастяваща. Дори и създателите на „World of Warcraft“.

„По-трудното е да се направи играта интересна. Затова повечето хора биха се радвали, ако играта им излезе пристрастяваща, казва той. „По дефиниция това означава, че играта е успешна.“

Шейн Дабири, един от главните разработчици на “World of Warcraft” казва, че играта ползва много от елементите на други ролеви игри. Според нея разликата е в отношението към детайла – от визията до поддръжката.

Клинт Уорли от екипа направил „ЕverQuest“ или („Evercrack“ за пристрастените) казва, че не самите игри са пристрастяващи, а социалните аспекти на жанра масов мултиплейър.

„Тези игри са вид социална мрежа и тъкмо това залепва задълго хората пред екрана“, смята той.

Д-р Хилари Каш, психиатър, занимаващ се точно с пристрастяването към Интернет и компютърни игри, е напълно съгласна. Тя работи с много тинейджъри и млади мъже, които имат малка връзка с реалния живот. Те играят онлайн игри, за да запълнят липсата на реални приятелства, другарства и дори любов.

„По моите лични наблюдения, повечето пристрастени геймъри са самотни хора, които са отегчени от живота и за това по-лесно се поддават“, казва тя.

Но има и по-специални случаи. Не скуката кара Шери Мироу да играе “World of Warcraft,” а обсесията на мъжа й. Мироу е знаела, че съпругът й е страстен геймър и преди да се омъжи, но излизането на “World of Warcraft“ е направило нещата още по-сложни.

Решена да запази брака си, Мироу приела предложението на съпруга си да се присъедини към играта. Не след дълго тя й се отдала почти като на религия.

Веднъж играла точно 15 часа без прекъсване. Първоначално героите на Мироу и мъжа й се движели заедно, но той предпочитал битките, а тя изследването на картата. Затова не след дълго се разделили.

Мироу казва, че това не е било проблем. Тя се срещнала с много отзивчиви хора, които й помагали по пътя, дори й давали злато.

„Хората в играта са много по-истински, отколкото в реалния живот, казва тя. Те са скрити зад маските на героя си и затова са по-отворени и честни.“

В “World of Warcraft” много често приятелствата стават по-важни от играта. Но това не омаловажава достойнствата на самата игра. Ако имате поне малко борбен дух, игри като “World of Warcraft” могат да ви пристрастят сериозно.

„Чувството е страхотно, когато се издигаш в играта и ставаш все по-добър. По някое време започваш да се състезаваш със себе си, а това също има своята привлекателност, казва д-р Каш. Но все пак нищо не може да замени чувството, че се бориш с други хора, които ще те уважават, ако имаш висок статус и играеш добре.“

Самир Лалджи може да потвърди това. Той работи като консултант в Торонто и за около година играе сериозно “World of Warcraft”. За това време е успял да развие един от най-добрите герои.

„“World of Warcraft” работи по такъв начин, че колкото повече време отделяш на играта, толкова по-добър става героят ти и можеш да правиш повече неща с него, казва той. Но най-пристрастяващото за мен беше, че се опитвах да стана най-добрия.“

Лалджи успява в тази мисия – героят му става най-добрия в категорията си на сървъра. Но това не минава без последствия за личния му живот. Лалджи тотално губи форма, седейки на бюрото по 20 часа на ден. Той губи скорост и в професията си, затова преди една година решава да спре да играе.

Лалджи обаче е заменил играта на “World of Warcraft” с друга мания. „Ходя шест дни от седмицата на фитнес, казва той. При мен се получи добре – замених едно пристрастяване с друго – по-полезно.“
-----------------------------------------
e-vestnik.bg