ПЕСЕН ЗА МАХАМУДРА

ПЕСЕН ЗА МАХАМУДРА - от Тилопа

Махамудра е отвъд всички сумволи и думи, но на теб, Наропа, ревностен и верен, трябва туй да бъде казано:

Пустотата не изисква никаква опора, Махамудра почива върху нищо.

Без полагане на никакво усилие, а оставайки свободен и естествен, човек може да разтроши ярема и освобождение да стигне.

Ако човек вижда нищото, когато в пространството взре се; и ако след туй с ума си наблюдава ума, той различията ще унищожи и ще постигне състояние на Буда.

Облаците, които се носят в небето, нямат корени, нямат дом; нито стават отличителни мислите, които блуждаят в ума.

Когато видиш собствения ум, разграничаването спира.

В пространството се образуват цветове и форми, но в него няма черно или бяло.

От собствения ум всички неща произлизат, не е той опетнен със добродетели и пороци.

Вековният мрак не може да затъмни блестящото слънце; дългите калпи на самсара никога не могат да засенчат сияйната светлина на ума.

Въпреки че се изричат думи, за да се обяснява пустотата, същността й никога не може да бъде изразена.

Макар да казваме - "умът е сияен като светлината", той е отвъд всички символи и думи.

Макар и пуст във най-дълбоката си същност, умът обхваща и съдържа всичките неща.Нека тялото не върши нищо, отпусни се; затвори устата плътно и мълчание пази; опразни ума си и за нищо не мисли.

Нека тялото остане в покой като кух бамбук.
Без да даваш, нито вземаш, остави ума в покой.
Махамудра е като ума, който към нищо не се привързва.

Практикувай така и след време ще достигнеш състоянието на буда.Практиката на мантра и парамита, инструкциите в сутрите и предписанията, учението на школите и свещените писания не ще те доведат до реализиране
на дълбоката истина.

Защото, когато изпълненият с желания ум се устреми към някаква цел, той само скрива светлината.

Онзи, който спазва тантрическите предписания, но продължава да различава, изменя на духа на самая.

Спри всякаква активност, изостави всички желания, остави мислите да се надигат и спадат като вълните в океана.

Онзи, който никога не нарушава необитаването, нито неразделението, придържа се към тантрическите предписания.

Онзи, който изостави страстните желания и не се привързва към нищо, разбира истинското значение, дадено в писанията.

В Махамудра изгарят всички грехове човешки;
в Махамудра човек се освобождава от затвора на този свят.

Това е върховният лъч на дхарма. Онези, които не вярват в това, са глупци, тънещи във вечни страдания и мъки.

За да се стремиш към освобождение, осланяй се на гуру.

Когато умът ти получи неговите благословии, освобождението не е далеч.

Уви, всички неща в този свят са безсмислени, не са нищо друго освен семена на скръбта.

Малките учения водят до действия - човек трябва да следва само велики учения.Трансцедентирането на двойствеността е царско виждане.

Овладяването на разсейването е царска практика.
Пътят на не-практикуването е пътят на всички Буди.

Онзи, който премине този път, достига състоянието на Буда.

Преходен е този свят, като фантоми и ъновидения, няма никаква реалност.

Отречи го и се откажи от рода си, скъсай всякаква връзка със сладострастието и омразата и медитирай в горите и планините.

Ако без усилия останеш в естествено състояние на покой, скоро ще постигнеш Махамудра и непостижимото.

Отсечи корените на дървото и листата ще изсъхнат; отсечи корените на своя ум и самсара ще отпадне.

Светлината на всяка лампа в миг разпръсва тъмнината на продължителните калпи; силната светлина на Ума изгаря в миг завесата на невежеството.

Който е привързан към ума, не вижда истината за онова отвъд ума.

Който се мъчи да практикува дхарма, не открива истината на отвъд-практикуването.

За да узнае какво има отвъд ума и отвъд практикуването, човек трябва да отреже изцяло корените на ума и да гледа с просто око.

По този начин трябва да скъса с всички разграничения и да остане в покой.

Човек не трябва да дава или взема, а да остане естествен - Махамудра е отвъд всякакво приемане и отхвърляне.

Тъй като алая е неродена, никой не може да и попречи или да я опетни; когато останеш в царството на неродените, всяко проявление се разтваря в дхармата, а личната воля и гордостта изчезват в нищото.

Висшето разбиране трансцендентира всички това и онова.

Висшето действие се състои в голяма находчивост без привързване.

Висшето осъществяване е да реализираш присъщото без очакване.

В началото йогинът чувства, че умът му бучи като водопад; в средата, подобно на Ганг, тече бавно и спокойно; накрая се превръща в обширен, огромен океан, в който светлината на сина и майката
се сливат в едно.