Къде е границата между смирението и бездействието?

Често ми се случва да изпадам в ситуация, когато трябва да направя нещо с някого да се сблъскам с противоположно мнение или незаинтересованост, обикновено от леност или просто негативизъм. Обикновено съм от страната, която е активна, може би си поставям високи цели или съм нетърпелива за постигането им. Много започнах да се замислям дали трябва да съм настоятелна ако съм вътрешно уверена в правотата си и е за добро / разбира се по моите критерии/. Та нали навлизам в "свободната воля" на отсрещната страна. Ько настоявам може да се окаже, че се опитвам да манипулирам другите.
Трябва ли да се откажа от набелязаната цел или да настоявам и да се боря? Ако се смиря с отсрещния отказ попадам във фаза на бездействие. Така може да се кара цял живот и никога нищо да не направиш, в един момент се усещаш, че си бил смирен, но загубил времето си в бездействие или си пропуснал подходящия момент. Моля за вашите гледни точки!

Пуснато на: Пет Апр 11, 2008 4:36 pm Заглавие :

Ще ти отговоря, taniuga, така накратичко хем ... Wink

На никого не можеш да натрапиш твоето виждане, разбиране, схващане за каквото и да било ... Confused

Всеки човек е дарен със свободна воля и право на избор. Така, че всеки човек има правото сам за себе си да решава какво да прави и как да постъпва.

В противен случай, ако ти настояваш да наложиш твоето виждане за нещата, извинявай, упражняваш вмешателство в неговата съдба и кармичен път, което се таксува от Владетелите на Кармата като насилие.

Къде тогава ти съзираш в подобно деяние "граница на смирението и бездействието" - не виждам?!

Смирението е онова тихо и спокойно място в душата ти, където не даваш на ограниченията в ума да командват твоето Его, което се апликира в случая с налагането на твоето виждане и ... какво още?! - ами твоето желание.

Бездействието е онова нещо, свързано с незаинтересоваността относно твоите деяния и постъпки, а не тези на другите хора.

Но ... ако говорим за не-действието, то това вече е процес, който ни въвежда в друго състояние, което ни позволява да медитираме и разбираме правилно нещата от живота.

Има разлика в понятията, нали?! Cool

Пуснато на: Пет Апр 11, 2008 4:51 pm Заглавие :

Разбирам чудесно, но значи ли, че някои хора са кармично обременени да са мързеливи и непукисти. И дали нашата карма се състои в това да се съгласяваме и да се примирим с последствията от тяхния мързел или нехайство. Какво трябва да направим в подобни ситуации?

Пуснато на: Пет Апр 11, 2008 7:32 pm Заглавие :

Не, никой човек не може да бъде кармично обременен да е мързелив и непукист.

Тези проявления са вътрешни нагласи от грешките в минали или настоящи животи, породени в индивида по един или друг начин.

Причините могат да обхващат много аспекти като наследствена обремененост, психическо увреждане, друг вид болестно състояние или патология.

Ние не бива да се примирява с подобен род деяния, ако това се отнася до нашите деца - да речем.

Но ако това засяга партньора ни, близките ни, съседите ни или приятелите ни можем да се опитаме да помогнем в известен смисъл, но само тогава, когато индивида дава своето съгласие и има - все пак - някакво разбиране по въпроса за неговия мързел или непокизъм.

В противен случай можем да работим само и единствено в посоката на нашата личната реализация за излизане от ситуацията, в която сме се вплели не на място.

Можем да променяме нещата едниствено в себе си, за себе си с цел не само личното ни добруване, но и добруването на съответния индивид проявяващ мързел и непукизъм, защото само така можем да му дадем реалната възможност той да си коригира поведението или да задълбочи проблем си.

Но ... в крайна сметка - така или иначе - било в този или следващ живот този "мързелив непукист" ще има реалната възможност сам да се осъзнае и сам да се справи с личния си проблем.

Иначе ние го лишаваме от възможността той да си учи и сам да се справя с кармичните уроци и си самонавличаме събития от неговия живот, от неговата карма.

Ние в цялата ситуация просто сме един външен фактор и нищо повече.

Сори ...

Пуснато на: Пет Апр 11, 2008 7:37 pm Заглавие :

Не мисля,че трябва да се примиряваш с лошите черти на хората !"Примиряваш" не е точната дума,защото по принцип човек с нищо не бива да се примирява ,по-скоро трябва да го приеме .

Естествено ,че е трудно да приемеш човека такъв какъвто е ,особено когато разбереш ,че е по-мързелив от теб или че е непукист и т.н.

Кармата по-скоро е свързана с твоите действия и твоето отношение,твоите постъпки ,а не е свързано с другите хора и техния начин на живот !

Може и да греша ,не знам но така мисля аз по въпроса ! Confused

Пуснато на: Пет Апр 11, 2008 7:48 pm Заглавие :

Дидок, ти пак ми "скри шапката", значи!

Правилно мислиш и до правилни заключения стигаш!

Браво на теб! Браво!

Я не се надувай ...

Пуснато на: Пет Апр 11, 2008 7:56 pm Заглавие :

Аз се засрамих !

Пуснато на: Пет Апр 11, 2008 8:23 pm Заглавие :

Просто няма защо!

Еееее ... спри да се изчервяваш, де! То вече мина ... Wink

Пуснато на: Пет Апр 11, 2008 9:09 pm Заглавие :

Благодаря за мненията! Разбирам , следователно приемам съществуването на подобно поведение, още повече, когато са ми ясни мотивите, но как конкретно да реагирам като се сблъскам с това? Има ли рецепта и каква е ако има?
Стигам до извода, че трябва да приемем природата на хората / не казвам недостатъците, това само според мен може да са недостатъци/, да приемаме неразбирането и нежеланието им за действие за кармична обреченост и да се молим те в този живот да се осъзнаят / да им дойде акъла в главата/.
Да се молим ежедневно, да се надяваме, да им прощаваме и с две думи да се държим с тях едва ли не като с деца. Но подобно поведение намирисва ли на проява на снизхождение, което подхранва нашата гордост, усещане за превъзходство, да се чувстваме като по-осъзнати, по-мъдри? javascript:emoticon(' Mad

')
Ох, понякога имам чувството, че мога "света да повдигна" и сблъсквайки се с такова поведение /особено като трабва да се работи в екип/ направо все едно са ме поляли с леден душ. Май ще излезе, че влагам много емоции в цялятя рябота.

Пуснато на: Пет Апр 11, 2008 9:21 pm Заглавие :

taniuga, все по-често изпадам и аз в тези ситуации, но Диди как да се държим наистина с мързеливците, които искат да им свършиш работата, със санитарките в болницата, които те изнудват за пари като седят до тебе и половин час ти обясняват колко работа са свършили от сутринта за твоя роднина, който лежи безпомощен на леглото до теб, как да се примириш и да не възроптаеш срещу всички тези несправедливости... да трупам нервички и карма със сигурност, но аз лично не съм от хората, които тихичко ще прикрият огорчението и възмущението си и ще се успокоят с мисълта че възмездие ще има за всички... Rolling Eyes

... понякога усещам че вредя сама на себе си... и махвам с ръка, но не винаги е лесно да го направиш повярвай ми... но не сме и ние тези, които ще раздаваме правосъдие... нямаме право на това...

Пуснато на: Пет Апр 11, 2008 10:00 pm Заглавие :

Viki ,не бива да се натъжаваш от човешката алчност ,постъпките на хората не трябва да те засягат,не трябва да ти влияят.Ти не отговаряш за тях,техните действия ,думи и желания нямат нищо общо с теб ,нищо че изглежда тъкмо обратното!

Пак ти казвам ,не е въпроса да се примириш ,въпроса е да приемеш човека такъв какъвто е !

Какво ти пука ,че този е такъв и такъв ,ти си тук ,на Земята не за да се ядосваш на хората,а за да промениш това,което те дразни в другите.Помисли върху това ! Защото човек първо себе си трябва да промени и дори когато промени себе си ,пак не бива да се старае да променя другите,те сами ще поискат промяната !

Аз както говоря така умно , мога да кажа че също така се ядосвам и ми е трудно да приема хората такива каквито са , но се старая да го направя !И приемането е една крачка към промяната !

Веднъж с Маг Селена си говорихме за тези неща ! Тогава тя ми каза,да не се ядосвам на хората,да не се сравнявам с тях и да не искам да ги променям ,защото те самите не искат да се променят,а просто да ги приема такива каквито са .Каза ми също така да обичам себе си и да търся пламъка в мен!

Разбираш ли ... живеем тоя живот ,за да усъвършенстваме себе си ,а не да гледаме другите и техните грешки .... губим време,а то не е много !

Дразни ли те някой ,изолирай го .... бъди максимално спокоен и се усмихни , отначало ще е трудно ,всяко начало е трудно,но после е по-лесно,до като не стане твои навик(навик не е точната дума)

Аз все още се уча на това и ми е много,много трудно ... но не се отказвам,защото имам едничка цел и искам да я постигна !

Пуснато на: Пет Апр 11, 2008 10:02 pm Заглавие :

Вики, и аз се опитвам поне да започна да приемам по-спокойно нещата, които със сигурност не мога да променя. Санитарките са част от този пейзаш. И аз го играх това занятие, когато моят партньор беше в болница. Принципът е - два лева /сега може и да е друга тарифата/ плюс мъдро кимане и изслушване. Първият път не спазих този простичък принцип. Той беше наистина безпомощен и заради моите принципи му биха инжекциите в корема, вместо в бедрото. Картинката не беше хич за разправяне. Има неща, срещу които можем да се борим, но има и такива, които не можем да променим, особено, ако цената се заплаща от нашите близки хора, а не от нас самите.

Пуснато на: Съб Апр 12, 2008 12:11 pm Заглавие :

Има рецепта, разбира се ... Много е проста при това ...

"Каквото посееш това и ще пожънеш."

Действай на този принцип и със сигурност ще имаш резултати. По-важно е обаче какви ще бъдат те?! Sad

Пуснато на: Съб Апр 12, 2008 12:17 pm Заглавие :

Как да се държим ли?!

Като проявяваме завидно самообладание и говорим истината право в лицето им - без злоба, без гняв, без каквато и да е емоция, защото ако я проявим сме попаднали на секундата в капана им и ще ни изстискат целият жизнено-енериген потенциал - до шушка, като ти оберат и парите същевременно.

Пуснато на: Съб Апр 12, 2008 12:28 pm Заглавие :

А ти Пенка, провери ли после, ей така, от едното любопитство, кой с какво си е платил и какво му се е случило заради тези инжекции в корема на И.?!

Аз винаги го правя за да съм наясно след коя постъпка на човека какво точно би могло да го сполети!!!