Пътуване към себе си

Селена,за по малко от месец,аз прочетох много неща-и Лазарев,и Блаватска,и Кастанеда,и Уилсън,и "Холографската Вселена"...най-общо казано,всички говорят за едно и също нещо-за да се промени живота ни в положителна посока,просто трябва да променим себе си,т.е. отношението си към въпросните ситуации.Например Лазарев казва"Молете се на Бог;според него най-висша ценност е любовта към Бога;отработете прилепването си към....,молейки се и т.н.и т.н.
К.Кастанеда говори за "път със сърце", за това как дон Хуан го учи,най-общо,на ПРАВОТО НА ИЗБОР.Защото ние наистина сме изправени пред избор.Всеки ден.Но не за това ми е думата.
Всички дават ключовете,в своите статии и вие ги давате.
Знаете ли какво правех аз в миналото?Потисках дълбоко,дълбоко вътре в мен всяка отрицателна емоция.Защото някой ме е учил че "не бива да се плаче",че сълзите са за слабите.Обаче,на принципа на атомната бомба,в един момент всичко си прелива.Оф...не знам как да Ви го обясня-имам мноого за чистене в тонала,мноого калотия в мазето.
Докато един ден осъзнах че че всяка една емоция е необходимо да се преживява. Енергията в тялото , не се интересува дали това е тъга, радост, скръб, любов, тя просто иска да се изрази.
Потискайки определени видове емоции,човек се привързва към тях, колкото повече ги потиска, толкова повече се привързва към тях и респ., като си привързан искаш да ти се случват , естествено всичко това е на несъзнателно ниво. После незнайно защо попадаш в точно такива ситуации , към който си привързан-в случая аз цял живот попадам в ситуации където се провокира чувствителността ми и винаги съм слагала"желязната маска".Само че в един момент ми дойде в повече.Прииска ми се да крещя и да плача.И тук се появи моя съзнателен ум,който отрича тия чувства,с оглед на това,че не може да изразиш тъга ,защото показваш че си слаб,вътрешния диалог се опитва както винаги да набута всичко някъде навътре в теб.
Обаче природата на съществуването не разграничава радост от мъка,нито добро от зло,това са понятия на двойнствения ум,на аналитичната лява половина.Тя просто съществува , нещата се случват.
И вече знам,че просто мога да направя избор към какво да се привържа,дали да е радост, и любов, или страдание и мъка. Ако ние не искаме да има скръб, тъга и мъка ние се концентрираме върху това което не искаме, и го получаваме всъщност и то във все по-големи дози.
Ако ние решим че искаме любов, радост, щастие, ние се концентрираме върху това което искаме и го получаваме.Защото Вселената не се интересува дали искаме или не искаме, въпроса е към какво сме привързани и за какво мислим и точно тук е идеята , хванете съзнателния си ум и вижте за какво мисли , огледайте живота си,това което мисли присъства ли във вашият живот.
Това трябва да направя аз.Да гледам как съзнателния ми ум, наречен интелект, управлява живота ми, заради модели и начини на поведение наложени ми от мен самата и от обществото,от родителите ми през годините,от религиозни догми, и изобщо от всички,които са били в досег с мен!Да реша кое е добро и кое трябва да изхвърля...Паролката е проста-променяте и преработвате стереотипа, и се променя живота ви, умът се контролира от нас , нека да не се оставяме той да ни контролира.
Направих и друго-най-накрая съумях да се изправя пред себе си,да се погледна безпристрастно отвътре.Оле...ама че кофти човек,с толкова много слабости и страхове,пълна с негативи и с лоши мисли!И какво?!Как се премахва всичко това,та то е трупано толкооова много време!Но предпочитам да съм осъзната,отколкото заблудена!И как мога напълно да се освободя от собствените си илюзии?Та нали света е е интерпретация на онова,което влиза през канала за възприятие,през призмата на собствената ни ценностна система!Време е вече.Да изгубя илюзиите си – да погледна на нещата, такива каквито всъщност са. Да ги оставя да бъдат каквито са. Да бъда техен свидетел. Играта не се казва притежавай. Не се казва и анализирай (а анализът е просто опит за интелектуално притежаване). Просто човек трябва да бъде безпристрастен наблюдател...
Тогава ми попадна една чудесна книга.Тя се казва "Факторът Айнщайн" и горещо я препоръчвам на всички!Съвсем накратко,ще ви разкрия една мощна форма за медитация.Това е моята панацея-мисля,че по този начин ще успея да изхвърля от себе си блокажите,да се науча да изживявам всяко ново чувство,вместо да го обръщам навътре.С тази техника,според автора, повечето хора не достигат до дълбоки трансперсонални преживявания, остават на ниво изцеление на текущи проблеми. Това е много мощна техника за промяна на съзнанието.Принципът е следният:
1.Седнете,затворите очи,отпуснете дишането и просто не мислете за нищо.
2.Започнете да описвате на глас всичко ,което виждате пред затворените си очи-каквото и да е се появява просто го описвайте възможно най-изчерпателно на глас.
3.Нека изображението бъде синестетично-т.е. използвайте и петте си сетива при визуализацията-ако видите цвете пипнете го и го помиришете,опишете всичките му характеристики,докосвайки се до тях.След няколко дни ще започнете да виждате такива чудесни картини,образи и асоциации,за които не сте и сънували,че може да сте носили в себе си!
Това е,приятели.Наистина се получава.Благодаря Ви за вниманието,че не плъзнахте мишката по текста и ме прочетохте Smile

Пуснато на: Нед Фев 18, 2007 11:51 pm Заглавие :

И понеже е късно,а аз не мога да заспя,не мога да се сдържа да не ви пейстна нещо,което ми попадна някъде из Интернет.
"Когато разберете че самите вие сте причината за всичко което ви си случва, за всичко, което чувствата - радост, тъга, добро или лошо, че вие създавате своя свят: рай или ад...когато разберете и приемете това, във вас ще започне една промяна."
Една известна притча на Ошо за ума:

В Индия представата за рай е като дърво, което изпълнява желанията. Щом като седнеш под това дърво, всяко желание веднага ти се изпълнява. Няма никакво забавяне, никакъв временен промеждутък мужду желанието и неговата реализация.
Един човек, уморен легнал да спи под такова дърво и когато се събудил, почувствал силен глад и си помислил: Гладен съм. Как ми се иска да намеря малко храна отнякъде.
- И веднага от нищото се появила храна, направо изплувала от въздуха. Той бил толкова гладен, че не се замислил откъде е дошла храната и веднага започнал да яде.
След като утолил глада си, се огледал наоколо. Той бил доволен, но сега в него се появила друга мисъл: - Ако можех да пийна нещо...
В рая няма забрани и веднага се появило хубаво вино.
И така, лежейки и пийвайки от виното, той започнал да размишлява: - Какво става, може би аз спя? Или тук има някакви привидения, които си правят шега с мен?
...И привиденията се появили. Те били ужасни, жестоки и отвратителни - точно такива, каквито си ги представял.
Той се разтреперал от страх и си помислил: - Ей сега ще ме убият!
...И те го убили!
Тази притча има много дълбок смисъл. Твоят ум е като дърво за изпълнение на желания и каквото си помислиш, рано или късно се изпълнява. Понякога временния промеждутък е такъв, че ти забравяш, че си искал точно това и не можеш да намериш източника, откъде идва това. Но ако се вгледаш по-дълбоко, ще разбереш, че твоите мисли създават твоя живот и теб самия. Те създават твоя рай и твоя ад; твоите радости и страдания.
Всеки от вас е Вълшебник, Създател на своя живот. Всеки сам създава светът около себе си - -той го тъче и върти, този вълшебен свят...а после се оказва обвързан с него и не може да се освободи от собственото си творение. Като паяк, който изплита паяжина и сам пада в собствената си мрежа.
Никой друг не те измъчва, освен ти самият. И когато това е осъзнато, нещата започват да се променят. Мрежата, в която си попаднал започва по малко да се разхлабва и да се разплита. Тогава ти можеш да обърнеш всичко обратно, можеш да превърнеш своя ад в рай, своя затвор в разкошен дворец. Ти самият носиш отговорност за това.
Е,как мислите? Smile

Пуснато на: Нед Фев 18, 2007 11:59 pm Заглавие : :)

Трябва ми иконка за "бурни аплодисменти" които за са за теб Елиза...
с притчата уцели десятката според мен Very Happy

!!!!!!!!!!!!!!! ако знаех тази притча щях да я пейстна преди теб... точно това е мнението ми по въпроса за суеверието и внушението... блатодаря Wink

за хубавите неща, които написа Exclamation

Пуснато на: Пон Фев 19, 2007 12:08 am Заглавие :

Просто прочети Кастанеда...

Пуснато на: Пон Фев 19, 2007 12:16 am Заглавие : :)

Елиза може ли да те помоля да пейстнеш притчата в темата за суеверието Rolling Eyes

мисля че е подходящо... не искам да те цитирам Wink

Пуснато на: Пон Фев 19, 2007 10:10 am Заглавие :

Здравей Елиза, написала си доста неща, които ми допадат. Аз също съм чела нещата за които пишеш.След като си прочела гореспоменатите книги, бих ти препоръчала да прочетеш поредицата на КРИОН. Аз останах удивена. Успешна седмица на всички! Smile

Пуснато на: Пон Фев 19, 2007 9:48 pm Заглавие :

На Елиза искам да кажа, че много се радвам, че се е събудила ... просто не го очаквах дори! Smile

Но ... нека всичко бъде с мярка! Бива да успокоиш съзнателния си ум, Елиза, да го релаксираш - като начало, защото в теб е настъпило едно тотално "взривяване", което ако не успееш да регулираш и съответно балансираш, може и да загазиш ... т.е. чети, но нищо не приемай за чиста монета! Просто го трупай механично като знание и не му се впечатлявай, а за познанието има още време при теб ...

И пак ще ти кажа ... следвай крия йога! Винаги сравнявай всичко с онова, за което се говори в крията ... така може да запазиш разсъдъка си абсолютно нормален! Smile

И никога не забравяй ... ти също си като повечето тук във форумите!!!

Съжалявам елиза, но смятам, че е добре подобни "трудове" да се четат по-бавничко и постепенно, за да не се достига до състоянието на остра окултно-психоаналитично-литературна токсикоза, в което си изпаднала според мен. Няма нито лошо, нито страшно, човек да почете това-онова.

Повечето тук сме чели до припадък, но от четенето се стига до интересни идеи и умозрения. Още веднъж съжалявам, но ако не искаш да чуеш нас, поне знай, че хората на просветлението говорят за всичко друго, но не и за идеи.

Както и няма лошо в нашите форуми да се разискват именно подобни теми, а не толкова марки хладилници, прашки, плетки и печива. Въпросът е как го правим. Умът е ловък и ще ти изкове каквато поискаш реалност, усещане, изживяване. Всичко търсено ти бива "намирано" и "предоставяно" от ума, защото това е предназнаначението му. И изведнъж ставаш просветлен и... умен. Успенски говори за подобно заболяване, но той не е Кастанеда, кой да го чете. И се получава така, че вместо умът ти да ти служи, ти започваш да му служиш, и се заплита едно порочно клъбце. Има ли стремеж, има удовлетворение. Има ли стремеж и противоборство - просветлението е като че ли някъде встрани. Има ли насилие или пък прекалена леснота в постижението, постигнатото не е просветление и т.н.

Инак всички можем да си се въобразяваме всякакви. Въображение дал Бог всекиму, услужлив ум също.

Не искам да те обиждам по никакъв начин, защото си ни другарче, а просто да те опомня, стига да има кого.

Пуснато на: Сря Фев 21, 2007 12:03 am Заглавие : ?????

Много ми хареса мисълта Ви, че "има ли стремеж, има удовлетворение, ако има стремеж, има и противоборство"/цитирам приблизително/, макар и изваден от контекста на цялото обяснение много ще се изкуша да Ви цитирам някой път по някакъв повод, ако не възразявате. Smile

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 6:58 pm Заглавие :

Всъщност ... защо трябва да "пътуваме" към себе си?!

Това кому е нужно???!!! Cool

Никой никога от нас (имам предвид всички хора) не се е изгубвал или пък забравял, където и да било ... всеки винаги и непрекъснато е принадлежал и принадлежи на себе си!

Единственото нещо, което трябва да направим е да не се изразходваме центробежно "пътувайки към себе си", а да насочим вниманието си центростремително ... към нас ... Трябва да надникнем вътре в себе си, където се намира нашата истинска същност! Не е нужно нищо повече и ... всичко си идва по местата. Smile

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 9:24 pm Заглавие :

охххх ама докато се научим да надникваме в самите нас много време ще мине,но най-важното в случая е да се научим да го правим./по добре късно отколкото никога нали?/ Confused

Пуснато на: Съб Фев 24, 2007 9:27 pm Заглавие :

А беее ... Просветлението понякога настъпва изведнъж! Cool

Така, че изобщо не се знае дали ще се учим или учите твърде дълго!!! Smile