НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Нед Ное 24, 2024 6:46 pm Вижте мненията без отговор
Злото не съществува
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
kati




Регистриран на: 30 Дек 2006
Мнения: 4761
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Авг 07, 2008 4:28 pm
МнениеЗаглавие : ????? ?? ??????????
Отговорете с цитат

Професор в университета задал на студентите си въпрос:

- Всичко, което съществува, е създадено от Бог, нали?

Един студент смело му отговорил:

- Да, създадено е от Бога.

- И Бог е създал всичко? - попитал професорът.

- Да, сър, - отвърнал студентът. Професорът попитал:

- Ако Бог е създал всичко, то Бог е създал и злото, щом то съществува. И съгласно принципа, според който действията ни определят нас самите, Бог се явява зло.

След като чул отговора, студентът притихнал. Професорът бил много доволен от себе си. Той още веднъж „блеснал” пред студентите, доказвайки, че вярата в Бог е мит.

Друг студент вдигнал ръка и казал:

- Професоре, мога ли да ви задам въпрос?

- Разбира се, - отвърнал професорът. Студентът станал и попитал:

- Професоре, студът съществува ли?

- Що за въпрос е това? Разбира се, че съществува. Никога ли не ти е било студено?

- В действителност, сър, студът не съществува. В съответствие с физичните закони това, което считаме за студ, в действителност е отсъствие на топлина.

Един човек или един предмет могат да се разглеждат според това, дали притежава енергия или не, дали я излъчват или не. А абсолютната нула (-273°С) се явява пълното отсъствие на топлина. При тази температура материята става инертна и неспособна да реагира. Следователно студът не съществува. Ние сме създали тази дума, за да опишем това, което усещаме при отсъствието на топлина.

Студентът продължил:

- Професоре, тъмнината съществува ли?

Професорът отвърнал:

- Разбира се, че съществува.

Студентът казал:

- Отново не сте прав, сър. И тъмнината не съществува. В действителност тъмнината е отсъствие на светлина. Ние можем да изследваме светлината, но не и тъмнината. Използвайки призмата на Нютон, можем да разделим бялата светлина на множество цветове и да изследваме различните дължини на вълните на всеки цвят. Но вие не можете да измерите тъмнината.

Простият светлинен лъч се разпространява в света на тъмнината и я осветява. Как определяте доколко тъмно е дадено пространство? Измервате съдържащата се в него светлина, нали така? Следователно тъмнината е само понятие, което хората използват, за да опишат явлението, при което липсва светлина.

След това младият студент отново попитал професора:

- Сър, злото съществува ли?

Вече неуверен в себе си, професорът отвърнал:

- Разбира се, както вече казах. Ние го виждаме всеки ден. Жестокостта в отношенията между хората, престъпленията, насилието по света - всичко това не е нищо друго, освен проява на злото.

На това студентът отговорил:

- Злото не съществува, сър, или, в крайна сметка, не съществува само по себе си. Злото е просто отсъствието на Бога. Подобно на студа и тъмнината, тази дума е създадена от човека, за да опише отсъствието на Бога.

Бог не е създавал зло. Злото - това е липсата на вяра и липсата на любов, които - от своя страна - съществуват както светлината и топлината. Злото - това е резултат на отсъствието на Божествената любов в човешкото сърце. То е като студа, който настъпва, когато няма топлина, или като тъмнината, която настъпва, когато няма светлина.

Професорът седнал.

Името на младия студент било Алберт Айнщайн.


slaveiko.blogspot


Историята може да не е действителна, а т.н."градска легенда" и не е толкова важно дали самият Айнщайн е казал всичко това или някой друг, но звучи поучително.




_________________
Универсална рецепта няма, всеки сам трябва да намери пътя към върха...

Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
taniuga




Регистриран на: 11 Мар 2008
Мнения: 223
Пуснато наПуснато на: Чет Авг 07, 2008 8:08 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Hапълно съм съгласна със студента. Мисля, че категориите "добро" и "зло" са субективни понятия в реалността, създадена от нас. Това, което на мен ми изглежда зло всъщност от друга гледна точка е добро или обратно.
Хората сме такива същества, че за да приемем нещо трябва да виждаме и антипода му. Дуалистично виждане и мислене.Щом има плюс трябва да има минус; ако има светло, трябва да има и тъмно; ако има топло, трябва да знаем и какво е обратното, студеното - просто начина на мисленето ни е такъв.
Но ние сме хора от трето измерение, а Вселената и законите и са многообразни и съществуват много измерения, където просто начина на мислене /проявление/ е друг.
Доста попрочетох през последните дни и много ми хареса израза "Универсално уместно" използван вместо добро. Какво значи това? Универсално уместно, както аз го разбирам е това, което е подчинено на законите на еволюцията и е в хармонична закономерност с тях. Абе просто се връзва така, че това, което е Универсално уместно има смисъл, съзидателно е , в него е проявена любовта и е създадено с мъдрост, така, че Вселената / респ. Създателят/ го приема и приветства. Когато сторим нещо Универсално уместно, то повдига духовността ни и ни извисява, а чрез него се проявява и Създателя / тъй като носим частичка от него/.
А това, което е нехармонично, създадено без любов, несъзидателно всъщност се подлага на поправка / респ. натрупва се Карма/ и до тогава - докато урокът не се усвои и не се създаде Универсално уместното. Те това мисля, че хората наричат злини - повтарящите се неусвоени уроци от училището, наречено живот
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Авг 08, 2008 8:14 am
МнениеЗаглавие : Re: ????? ?? ??????????
Отговорете с цитат

kati написа:
Бог не е създавал зло. Злото - това е липсата на вяра и липсата на любов, които - от своя страна - съществуват както светлината и топлината. Злото - това е резултат на отсъствието на Божествената любов в човешкото сърце. То е като студа, който настъпва, когато няма топлина, или като тъмнината, която настъпва, когато няма светлина.


Наистина е така, но е създал човека и му дал свободна воля, и право на избор.

Дали това е грешка Негова?!

Не, не е със сигурност. Проблема обаче е само в едно от всичкото създадено от Него - плътната материя, тази на майя, на съвършената илюзия.

А дали всъщност е проблем?!

Плътната материя е до толкова реалност, доколкото преобладава в привидността, а привидността е илюзия. Затова най-подходящото название за материалния свят е привидна реалност.

Та човека чрез своята свободна воля и право на избор твори именно в тази привидна реалност без да има наистина реалната представа и разбиране, че това, което твори в привидната реалност е просто една огромна ... илюзиииияяяяя ...

Така, че наистина светлината и тъмнината, злото и доброто, бялото и черното не са нищо повече освен разделение породено от човека.

А иначе те са едно Цяло, Божественото Цяло.

Ама трябва да те трясне ябълката по главата за да го разбереш, а някои дори и тогава не го разбират ... за огромно съжаление .

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Авг 08, 2008 9:07 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

taniuga написа:
Но ние сме хора от трето измерение, а Вселената и законите и са многообразни и съществуват много измерения, където просто начина на мислене /проявление/ е друг.


Начина ни на мислене в това трето измерение е изкривен, изкълчен, изроден, защото самия човек се е докарал до тези състояния - изкривени, изкълчени и изродени умове.

И дали все още сме в трето измерение?!

Защото някои от нас живеят отдавна в четвъртото и освен, че живеят в него го и отчитат, и осъзнават на този етап от времето, и развитието си.

А други са се принизили до там, че са "слезли" в сферата на второто измерение като не отчитат абсолютно нищо друго освен безплодните си инстинкти, пъстра смесица от желания и емоции!

Що се отнася до времето пък то отдавна е изменило параметрите си до там, че денонощието вече нисхожда към 12 часовото - до толкова чак е сгъстено.

Ама проблема е в това, че има просто едно парадоксално мислене, плод на Его-истичното схващане и доминиране, сътворени от ограничените и невежи умове, неразбиращи, че са слуги на това същото Его.

Механизма на самото мислене иначе също е подчинен на закономерностите във Вселената. Мисленето не е нито друго, нито различно ... то просто е определен процес, който ти дава самото разбиране или не-разбиране.

Нищо повече.


taniuga написа:
Доста попрочетох през последните дни и много ми хареса израза "Универсално уместно" използван вместо добро. Какво значи това? Универсално уместно, както аз го разбирам е това, което е подчинено на законите на еволюцията и е в хармонична закономерност с тях.


Уместно?! Какво е уместното и какво е не-уместното?! Това не е ли също разделение и дуалност?! Shocked Confused

Кое е универсалното и кое не-универсалното?!

Човешкият ум, когато е обсебен от неразбирането започва да категоризира, квалифицира, определя и измисля най-различна терминология за да ласкае собственото си Его.

Универсален е единствено Бог! Very Happy

А ние, човеците би трябвало да се стремим към правилното разбиране за да бъдем синхронни с Него.

Ние отдавна сме доказали, че не сме универсални, защото човечеството не е еволюирало, а е де-волюирало поне в 95 % от числеността си, и то тотално.


taniuga написа:
Абе просто се връзва така, че това, което е Универсално уместно има смисъл, съзидателно е , в него е проявена любовта и е създадено с мъдрост, така, че Вселената / респ. Създателят/ го приема и приветства.

Когато сторим нещо Универсално уместно, то повдига духовността ни и ни извисява, а чрез него се проявява и Създателя / тъй като носим частичка от него/.


Любовта е твърде непозната за човека, поради простата причина ,че я отчита на съзнателно ниво при това, чрез израза на собствения си сексуален нагон и желанията породени от него, чрез собствените си необуздани и неконтролирани емоции и чувства безразборни, както и проявленията от тях именно като такава.

А Тя не е това.

И тъй като човека не е универсален, то не може да бъде и правилно осъзнат поради което не може да бъде и позитивно съзидателен.

Но ... ако излезе от стандартните рамки на привидната реалност, в която се е потопил по собствено желание, той може да стане осъзнат и да се докосне до Универсума на Създателя си. И едва тогава може да пребивава в този Универсум като вече ще има и възможността за позитивна съзидателност.

В този смисъл самата "уместност" като израз, определение, категоризация и квалификация губи изцяло значението си.


taniuga написа:
А това, което е нехармонично, създадено без любов, несъзидателно всъщност се подлага на поправка / респ. натрупва се Карма/ и до тогава - докато урокът не се усвои и не се създаде Универсално уместното.

Те това мисля, че хората наричат злини - повтарящите се неусвоени уроци от училището, наречено живот


Не-осъзнатият и не-разбиращ човек е не-хармоничен и деструктивен, поради което именно не може да бъде позитивно съзидателен, а както вече споменах поне в 95 % от числеността си човечеството е преобладаващо такова.

Именно това е и основната причина да съществува самата Карма.

И именно затова е даден шанса на ограничения човешки ум да стигне до пълното само- или себе-осъзнаване - за да прекъсне веригата на кармичността чрез правилното разбиране на живота и всичко съществуващо в него.

Затова са му дадени свободната воля и право на избор, жалкото обаче е, че човека ги насочва в съвсем друго, негативно направление.

И ако търсим по принцип "злината" като определящо понятие можем да я открием единствено и само в това същото човечество и преобладаващия в него ограничен ум и не-разбиране.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
penka




Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
Пуснато наПуснато на: Пет Авг 08, 2008 10:41 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Думите на студента звучат много красиво и на първи прочит - убедително. Но, нещо вътре ми подсказва, че и те изкривяват нещата, само за да защитят дадена теза. Любов, вяра и т.н. - това са чувства, емоции. Липсата на емоции не се дефинира с тяхната противоположност от типа любов - омраза, добро - зло, а означава единствено и само липса - т.е. - безразличие и чувствена пустота, които пък се явяват нещо като точката на застой в махалото на Фуко. И понеже нищо не може да се задържи равновесно в точката на покой, то през нея се преминава непрекъснато в движението към една от двете посоки. Всичко друго ми звучи като идеализиране, или - пълно отричане, а това са полярни позиции, които също са изтъкани от емоции и не отразяват реално действителността. Във всеки един човек, струва ми се, непрекъснато се случва това движение. А защо и как и дали това е правилно - кой може да каже? Самото наричане "правилно" и "неправилно" е вече вид оценка, граничеща с присъда, а кои сме ние, че да оценяваме и да даваме присъди?
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Авг 09, 2008 11:29 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

penka написа:
Думите на студента звучат много красиво и на първи прочит - убедително. Но, нещо вътре ми подсказва, че и те изкривяват нещата, само за да защитят дадена теза. Любов, вяра и т.н. - това са чувства, емоции.


Истината няма нужда от защита! Тя се защитава сама по себе си чрез своята истинност.

Що се отнася до понятията "любов, вяра и т.н." в земното им измерение и погрешно схващане в това същото измерение те действетелно са сведени до едните голи чувства и емоции.

Но в другите измерения нещата не стоят точно по този начин ... сори ... Confused Rolling Eyes

Там вече боравим с други реалии и с друга действителност - коренно различни от нашите тук, на земната повърхност.


penka написа:
Липсата на емоции не се дефинира с тяхната противоположност от типа любов - омраза, добро - зло, а означава единствено и само липса - т.е. - безразличие и чувствена пустота, които пък се явяват нещо като точката на застой в махалото на Фуко.


Липсата на емоции, чувства, желания и т.н. хаотични неорганизираности граничи с две сфери - психично отклонение или духовно овладяни константи.

При психичното отклонение има непрекъснатост на неовладяни хаотични ментални потоци и дезорганизираност в мисловните процеси - т.е. всичко е подвластно на патологията.

При духовно овладяните константи обаче става въпрос за ментални процеси от твърде висок порядък, до който земните хора стигат в много редки случаи.

Именно при тях можем да говорим за пустотата, където всичко спира - и време, и мисъл, и действие, и движение.

Когато се помещаваме в стабилността на овладяната константа нашата духовна субстанция си почива и набира сили за продължението на своя Път и духовно развитие в много по-високите нива от земното.

Така, че махалото на Фуко е едно, а пустотата - съвсем друго и съвсем различно нещо.


penka написа:
И понеже нищо не може да се задържи равновесно в точката на покой, то през нея се преминава непрекъснато в движението към една от двете посоки.


Много неща могат да бъдат задържани в точката на покой и това става или по-точно казано се случва именно тогава, когато сме в измерението на пустотата.

И нещото, което може да ни свърже с тази пустота сме самите ние. Така, че преодолявайки ограниченията на ума ни, излизайки от традиционните закостенелости и представи на извратените човешки понятия чрез съответните медитативни техники и практики всеки един от нас може да постигне пустотата.


penka написа:
Всичко друго ми звучи като идеализиране, или - пълно отричане, а това са полярни позиции, които също са изтъкани от емоции и не отразяват реално действителността. Във всеки един човек, струва ми се, непрекъснато се случва това движение. А защо и как и дали това е правилно - кой може да каже?


Да, във всеки човек има един непрекъснат действен процес, който е свидетел и показател за неговото вътрешно състояние.

Външното е от твърде малко значение!

Но ... за коя реална действителност става въпрос - все пак, Пенка!

За тази в привидната земна реалност ли или за онази във Висшите духовни сфери?! Sad

Защото не си се конкретизирала, а нещата в тези две дуални позиции са съвсем, ама съвсем различни ... Rolling Eyes

Обикновено идеализира неразбиращия и невеж човек, а напълно отрича само фанатика.

Тук вече се сблъскваме с кое?! - ами с хаотичната неорганизираност на емоциите и чувствата, които хвърлят индивида в духовно неовладяните константи, които на свои ред го въвеждат в патологията на психичните разстройства.

Във Вселената няма нищо така идеално, нито пък може да бъде отречено нещо напълно поради факта, че всичко е в абсолютно движение и съответно във всеки един следващ миг от това движение това всичко изпада пък в абсолютен покой или пустотата.

В противен случай живота от висш порядък не би могъл да съществува изобщо ... сори.

penka написа:
Самото наричане "правилно" и "неправилно" е вече вид оценка, граничеща с присъда, а кои сме ние, че да оценяваме и да даваме присъди?


Да, така е, но не всяка оценка е една окончателна присъда, а и не може да бъде - поради непрекъснатостта на живота редуваща се в действие и не-действие (т.е. пустота). Както е при махалото на Фуко!!!! Wink Cool

Присъдата според земните ни понятия е нещо абсолютно и крайно като продукт, така, че тя е несъстоятелна независимо от това каква е нейната форма.

Това е неточна и измислена терминология от ограничения човешки ум, чрез който боравим в неточните си представи и виждания за живота и света в земното ни измерение, породени от неправилното ни разбиране за тях.

Животът наистина е един непрекъснат процес, който обаче се движи на дадени цикли съгласувани с всички закономерни процеси във Вселената като точката на всеки следващ цикъл се прелива в стоянието на точката на пустотата.

Така, че всичко е преливащо и зависимо едно от друго поради което не би могло да има нито добро, нито зло!

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
penka




Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
Пуснато наПуснато на: Съб Авг 09, 2008 7:02 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Благодаря, че си отделила толкова време за анализ на поста ми. Казала си много неща, които и аз бих искала да изкажа по същия начин, но не ми стигат думите. Звучи много еретично, но и на мен все повече започва да ми се струва, че няма добро и зло. Това са си наши човешки понятия, които са силно субективни, или пък - социално и антропологически обословени. Все пак е по-лесно да можеш да наименоваш нещата около теб. Твърди се, че човек започва да опознава нещо, когато го наименова. Това е първата стъпка. После следва класификацията. После решаваш, че вече всичко ти е ясно и мяташ нещата на лавицата с надпис и етикетче. Е, точно тук познанието загива. В момента, в който решим, че като сме минали по този път /описах го съвсем накратко/ и сме сложили етикетчето, то вече познаваме, знаем, разбираме. Но все пак, засега, хората не сме измислили друг начин.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Авг 09, 2008 7:19 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

penka написа:
Благодаря, че си отделила толкова време за анализ на поста ми. Казала си много неща, които и аз бих искала да изкажа по същия начин, но не ми стигат думите.


А на мен не ми стига все по-често времето ... Confused

penka написа:
Звучи много еретично, но и на мен все повече започва да ми се струва, че няма добро и зло. Това са си наши човешки понятия, които са силно субективни, или пък - социално и антропологически обословени. Все пак е по-лесно да можеш да наименоваш нещата около теб. Твърди се, че човек започва да опознава нещо, когато го наименова. Това е първата стъпка. После следва класификацията. После решаваш, че вече всичко ти е ясно и мяташ нещата на лавицата с надпис и етикетче. Е, точно тук познанието загива.


Абсолютно вярно! Smile

penka написа:
В момента, в който решим, че като сме минали по този път /описах го съвсем накратко/ и сме сложили етикетчето, то вече познаваме, знаем, разбираме.


И сме в дълбока заблуда ... Rolling Eyes

penka написа:
Но все пак, засега, хората не сме измислили друг начин.


А можем да го направим ... Cool Razz Wink

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov