НАПРАВИ СИ САМ И АМ

Трябва да напомня, че свободния избор не е само права, а и задължения. Казано директно – никой друг няма да дойде и да ни свърши работата. Всеки иска да ползва облагите на свободния избор, а все чака някой да друг да му каже какво трябва да прави или, ако го направи вместо него – още по-добре. Но има неща, които никой не може да свърши вместо вас.

Става въпрос за съзнанието. Във всички други светове, работата се върши не с ръце а със съзнание и осъзнаване. Така че, всеки сам трябва да се погрижи да овладее този инструмент, няма как някой друг да овладее вместо вас собственото ви съзнание, т.е. има как, но вие няма да можете да го ползвате, с всички последици от това.

Да започнем с представата за себе си. Вие сте това, за което се мислите. Всички очакват най-после да им падне от небето обещаното единство с Висшия им Аз. Но това единство никога не е било нарушавано – само съзнанието ви се е отрекло от него, забравило е за съществуването му.

Докато си мислите, че сте тялото си – никога не можете да чуете Висшия си Аз. Докато си мислите, че сте чувствата и емоциите си – няма как да се свържете с Висшия си Аз. Докато си мислите, че мислите в главата ви са Висшия ви Аз – не можете да го възприемете. Дори душата ви не е Висшия ви Аз. Всичко изброено е само инструменти, които използвате временно – успяхте ли да се дистанцирате от тях или е само теоретично?

Висшият ви Аз е Духът във вас, божественото присъствие – само ако се отъждествите с Него, можете да станете едно с Цялото и да ползвате всички облаги и знания. Тук възниква в съзнанието ви едно голямо противоречие: Ако аз съм Бог, защо съм толкова слаб? Точно за това съзнание става въпрос. Ако искаш да си Бог, заеми се с божиите проблеми.

Божиите проблеми се решават като осъзнаеш реалността, т.е. се избавиш от илюзиите, от невежеството. А за това трябва винаги да имаш желание да се променяш, а не да го оставяш за по-добри времена.

Второ, за да имаш божествената сила трябва много ясно да осъзнаваш, че Бог е колективно същество и силата му е от Единството, от обединението около една цел. Т.е., първо трябва да промениш себе си – да се настроиш да вършиш божиите дела и с това да привлечеш към себе си единомишленици.

Тепърва ще установяваме, какво значи колективна сила. Има древни съоръжения, които са направени от огромни камъни, тежащи хиляди тонове. Съвременната цивилизация все още не може да повдига такива тежести. А навремето са ги вдигали двадесетина човека, само със силата на съзнанието си. Но това не може да се постигне от хора, които са си въобразили, че са слаби и незначителни.

И другото важно условие - тези хора да имат една цел, едно желание – колко трябва да се работи за да може да се получи от днешните орел, рак и щука, единна мисъл и абсолютно доверие? Силата на мисълта може да влиза в резонанс и да нараства милиони пъти, но е достатъчно само едно малко съмнение за да срине този резонанс.

Кога ще станете толкова уравновесени, че дори да не допуснете и най-малък нюанс на съмнение? Всичко е във ваши ръце – няма кой да го направи вместо вас.

Друга насока за работа със съзнанието е възприемането на обкръжаващата действителност. Христос намира в едно полуразложено куче красиви бели зъби. А вие какво забелязвате? О-о-о-о! Колко гадно вони!

Какво става в действителност: Христос вижда красивото и минава покрай гадното и то не може да наруши равновесието, спокойствието и щастието му. А на вас вонята може да ви развали целия ден, че дори и храненето. Да не говорим, като сте с гадно настроение, на колко хора още можете да го развалите. Но възприемането на действителността е във ваши ръце, напълно е по силите ви, да промените гледната си точка.

Достатъчно е да свикнете с мисълта, че всичко, което съществува има и положителна, красива страна и лоша, гадна. Отначало ще е нужно съзнателно да търсите красотата, но след известно време това ще става автоматично, както и автоматично няма да обръщате внимание на това, което ви възмущава сега.

Ще трябва и да дадете правото и другите хора да грешат и да не наставлявате постоянно – не забравяйте, те също имат право на свободен избор, не само вие. Когато се научите да обръщате внимание само на красивото, ще се чувствате винаги прекрасно, нищо няма да може да ви подтиска или изкарва от равновесие.

Ще кажете, че това е бягство от реалността. Не, не е! Това е само здрав смисъл и избавяне от илюзиите. Защото, както много пъти съм повтарял, съзнанието е енергиен диспечер или по-нагледно може да си представите съзнанието като силен прожектор.

Накъдето го насочите, натам потича поток енергия. Осветявате тъмнината и тя изчезва, стопява се. Когато забелязвате лошото, го подхранвате с енергия и то нараства и се умножава. Умножавайте красивото, доброто.

Следващият важен проблем пред съзнанието е изобилието. На Земята има блага да задоволят ДЕСЕТ пъти повече население. Но някой има интерес да поддържа масовото съзнание в постоянен стрес от липсата на това или онова. Няма ли най-после да осъзнаете тази манипулация и да се избавите от хватката й.

Това масово внушение води до презапасяване, следователно стимулира нарастването на печалбите. Но огромната част от презапасеното не се използва никога и се изхвърля. Следователно, за да няма гладни, боси и голи по света, не се презапасявайте, не изхвърляйте храна, дрехи, обувки.

Осъзнайте, колко много неща събират прах в къщи, а ги използвате толкова рядко. Нима не могат да ги използват и други хора, за да не чувстват липсата им и да има изобилие и за тях. Недостига и изобилието (както и всичко друго) също са подвластни на съзнанието ви.

Мислите постоянно, че това нямате, онова ви липсва, за еди какво си нямате пари – съзнанието ви подхранва недостига и ако той не нараства постоянно, се задържа на едно ниво. Ако се радвате на изобилието, което имате, подхранвате го и то нараства.

Т.е., бъдете благодарни постоянно, всеки ден, за това, което имате – не дръжте в съзнанието си, какво ви липсва. Така ще бъдете постоянно доволни и радостни. Ще ставате все по-центрирани и хармонични, и нищо външно няма да може да ви вади от равновесие и да ви причинява неприятни емоции.

Вселената е хармонично единство и постоянно се стреми да поддържа хармонията, там където вече е създадена, както и тъмните сили се опитват да поддържат хората в постоянен страх и депресия. От вас зависи, какво избирате.

Ако сте в хармония, само да усетите някаква липса, във Вселената се задвижва процес, който се опитва да запълни тази липса и да възстанови хармоничното ви равновесие. Но Вселената е разумна и не пълни къртичини с вода (колкото и часове да наливаш – няма напълване).

Т.е. повечето хора, колкото и да имат, все им се струва малко, защото еди кой си имал повече. И затова докато сте съсредоточени върху недостига и това ви разстройва, нямате никакъв шанс да разберете какво е изобилие и задоволство. Наистина ли е толкова трудно да сте доволни от това, което имате?

Надявам се, че повечето от вас знаят за промените, които стават със Земята. До нея достига все повече енергия и следствие на това се покачват и честотите и амплитудите на енергиите й. Тъй като всички хора сме едно цяло със Земята, няма как да стоим настрана от тези процеси.

Според енергийното си състояние, има три вида хора (условно казано). Тези, които са завладени от илюзиите и егото, поради постоянната потиснатост вибрират на по-ниски честоти от тези на Земята. Поради бързите промени това води и до бърза деградация.

Ако преди години се е забелязвало влошаване на здравето от година на година, сега това се забелязва от месец на месец, а дори в някои случаи може да се наблюдава и по-бързо влошаване – зависи, за колко успяват да изплуват от депресията.

Отдавна е известно, че депресивното състояние намалява имунитета. Сега това е особено силно. Масовостта на това явление ще доведе до поява на заболяване подобно на спина, което пряко или косвено, заедно с природните катаклизми и военните действия, ще доведе до намаляване на земното население с около ПЕТ МИЛИАРДА човека през следващите двадесет години.

До година-две вече ще бъде очевадно за всички, че смъртността нараства прогресивно и тогава започва големия ужас. Тази колективна емоция е много силна и ще наруши крехкото равновесие в земните пластове.

Втората група от хора, които сравнително рядко изпадат в депресивни състояния, успяват да следват промените в земните енергии. Когато започне масовата психоза, която наричам „големия ужас”, тези хора все още имат шанс да се опазят от сриване на емоционалното си състояние, т.е. от намаляване на енергийните им вибрации, което автоматично би ги прехвърлило в първата група.

Т.е. тези хора все още имат големия шанс да преживеят критичния земен период. Хубавото е, че повечето от тази група са млади хора.

И третата група са хора, които по една или друга причина са в хармонично състояние, радват се активно на живота, а това подържа вибрациите им на високо ниво и в известен смисъл изпреварват повишаването на земните честоти. Тези хора се радват на добро здраве и отлична имунна система и имат най-големия шанс да преминат безпрепятствено през всички проблеми на критичния период.

Поради активната енергетика, в известен смисъл тези хора светят, макар и не с видима светлина. Това се отразява благоприятно на околните, като дори може да ги вади от депресия. По време на големия ужас ще има огромна нужда от тези хора, ако разбира се успеят да останат уравновесени и хармонични.

Хиляди паникьосани хора около тях ще имат нужда от спокойствието им и усмивката им – да дадеш надежда в такъв момент е спасение за мнозина. Но подчертавам: волевото спокойствие не върши работа – все пак трябва да се дава състрадание и любов, а ако отвътре ти е свито, малка ще е ползата от тебе. Нужно е действително стабилно равновесие и то се постига чрез посочените по-горе преобразования на съзнанието.

Много хора имат голямото желание да служат на Бога и по време на големия ужас ще имат възможност да го направят. Все още има време да се подготвят за това, но ако се заемат със съзнанието си сериозно. Ако разчитат на промените, които стават със Земята, да ги изтеглят на буксир, няма да могат да помогнат дори и на най-близките си хора, а може би и на себе си. Можете сами да се оцените (ако не гледате лекомислено на въпроса), ще запазите ли хладнокръвие при масов ужас?

Тези хора са шанса на Земята да подържат равновесието в известни граници, за да не се разруши планетата. Тези хора ще трябва да неутрализират със собствената си енергия масовия ужас. Колкото по-добре се справят, толкова повече хора имат шанса да оцелеят от критичния период. Наемате ли се?

СЕГА трябва да направите избора. Промените в съзнанието, както надявам се, добре знаете, не стават с вълшебна пръчица – за тях е нужно време. И затова трябва да се започне веднага. Успех.
----------------------------------------------
Източник : Интернет Very Happy

Пуснато на: Вто Мар 25, 2008 2:10 pm Заглавие :

Случайно попаднах на статията и ми се стори интересна,ако искате или имате нещо да добавите ... давайте ! Cool

Пуснато на: Вто Мар 25, 2008 7:41 pm Заглавие :

Браво, Диди!

Не знам откъде точно си изровила този драгоценен бисер, но той е точно онова, което мисля, виждам и чувствам самата аз.

Бих се радвала някои хора да дадат коментари относно съдържанието на това великоелпно писание, но едва ли ще се намерят смелчаги за тази цел! Cool

Дори се съмнявам и в това, че биха отделили от безценното си време за да потърсят подобен материал, статия или каквото и да било там, за да продължат темата ... Confused

Може би малко по-късно аз ще те последвам, но едва ли някой друг би го направил! Sad

Едно е да четеш духовни текстове, друго е да се придържаш към тях и да ги разбираш, трето е да се саможертваш - както ти самата/самият - или пък да жертваш личното си време за отдих и да пейстнеш подобен такъв текст тук - във форума.

Нещата просто са различни ... Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Мар 25, 2008 11:35 pm Заглавие :

Аз ще си позволя да коментирам !

При мен обаче е малко различно ... разбирам тези неща,които чета и тук във форума и в книги или дискусиите,но е доста трудно да се придържаш към тях или поне на мен!

Разбира се че няма как да се свържеш с висшия Аз ,когато мислиш ,че ти представляваш тяло,емоции и чувства ! Колко пъти сме говорили ,че трябва да преодолеем емоциите си ,привързаностите ... и т.н. защото само ни вредят ! Мен само мисълта за освобождаване от тях ме кара да се чувствам свободна !

Според мен това,което представляваме ние е едно съзнание с безкрайни възможности .Живеем живота си в едно тяло ,но то е временно... ние няма как да сме това тяло,защото съзнанието ни ,духа ни съществува от много,много по отдавна.Ние сме това !
Поправете ме ако не съм права !

В статията пише "Ако аз съм Бог,защо съм толкова слаб?" ... Първо че Бог не е нито слаб,нито силен.Бог е любов ! Бог е единство и няма как да се дели на слаб и силен !

Едва ли са много хората,които имат смелостта да се занимават с божиите проблеми .

Това е може би най-трудното ,да скъсаш със старите илюзии ,да живееш в реалността !

Има много хора,които желаят да се променят ,но като ги попиташ "Какво е за теб реалността ?" те мълчат !

Навремето хората са дигали толкова тежки камъни само с мисълта си,защото са нямали друг избор,това е било техния начин !
Навремето е нямало телефон , интернет ,хората са общували с мисълта си ... разбира се че ще се развият до толкова много,че да дигат толкова тежки камъни само с мисъл!
Сега сме мързеливи

Crying or Very sad

Не вярвам да има слаби и незначителни хора,всички сме уникални и заслужаваме най-доброто за себе си ... стига да го осъзнаем !

Лично аз съм опитвала да забелязвам хубавите неща ,да отминавам неприятните ,даже да не ги забелязвам.Е успях ,но за кратко... чувството е приятно ,даже прекрасно ,защото виждаш всичко хубаво и нищо не е в състояние да ти свали усмивката от лицето !!! И ето тук съмнението разруши всичко !
Ако бях по упорита в това ,то щеше да се превърне в нещо като навик и щях да видя реалността.Никой обаче не ме спира да продължа с опитите ,нали ? Laughing

Всичко си има плюс и минус ,какво ни пречи да забелязваме повече плюсовете ,иначе ако гледаме само негативното се превръщаме в едни начумерени лица ,топка от нерви Sad

Съгласна съм с това,че всеки ден трябва да сме благодарни за това,което имаме . По-този начин сме по положителни и насочваме мисълта,съзнанието си в положителна насока.Ако започнем да се оплакваме , то нещата ще станат още по-зле ... знаете защо ,още в началото на текста е обяснено много ясно!

Друго няма какво да коментирам,всичко е написано много ясно от тук до края на статията !
Мен лично тази статия ми припомни какво правя аз тук и всъщност на къде съм тръгнала Embarassed

Надявам се да се включат и другите потребители ,темата е интересна...нищо че текста е дълъг .Ще се радвам ако си направите труда да го прочетете целия !

Пуснато на: Сря Мар 26, 2008 12:32 am Заглавие :

За четенето ще го прочетат, но когато стане въпрос за коментар - странно защо?! - те се изплъзват ловко като змиорки от него като дори не се и показват кои са (имам предвид присъствието им като "гости" във форума).

Тяхна си работа!

Нека си трупат негативна карма ... Razz

Иначе аз споделям абсолютно цялото ти виждане по въпросите, на които ти даваш много точен коментар.

Радвам се за теб! Продължавай в същия дух!

Човек по Пътя си пада от умора, спъва се в невежеството на другите около себе си, но по-важно е винаги да намира сили да става и да продължава отново и отново, та чак до последния си дъх в това тяло ... до избавлението си от него.

Ами ... пожелавам ти лек попътен вятър в житейския и духовен път на крехкото ти, нежно и красиво тяло! Very Happy

Пуснато на: Сря Мар 26, 2008 12:40 am Заглавие :

Благодаря !

Пуснато на: Сря Мар 26, 2008 12:46 am Заглавие :

ВЕЛИКИЯТ ИЗПИТ

В ежедневието, постоянно, всеки ден всеки час, всички ние преминаваме през някакъв изпит. Всяко наше действие оставя своята следа в пространството, а това променя взаимодействия. Тези, които следят разпространението на хаоса, следят косвено и ефекта от нашето битие. Когато се очертае тенденция към увеличаване производството на хаос (зло), ограничават се възможностите на съответния индивид.

Преди всичко се намалява натискът на злото (разгонват се недоразвитите индивиди, които поради своите илюзии, оказват силен натиск в негативна посока). Ако това не помага, ограничават се енергийните възможности на съответния причинител на зло, като с това се ограничават пораженията, които нанася.

Когато един индивид отбележи трайна тенденция в дейността му да преобладават резултати, които произвеждат хармония (добро), тогава като общополезен се засилват енергийните му възможности (посещава го Светия Дух) и колкото е по-полезен за общата кауза, толкова се увеличават и свръхестествените му способности.

В този смисъл ще се опитам да заостря вашето внимание върху способността ви да произвеждате зло, като отговаряте на злото със зло. Ето три много показателни примера: Когато тълпата убива Св. Стефан с камъни, последната му мисъл е: "Прости им Господи, те не знаят какво правят".

В живота на Учителя Петър Дънов има един такъв епизод. Един ден, когато бил в обкръжението само на няколко от своите ученици, той ги предупреждава категорично, каквото и да стане в следващия момент, в никакъв случай да не се намесват. Влиза някакъв огромен българин, и под претекста, че Учителя е объркал живота на някого си, го потрошава от бой. След излизането му Учителя успява само да промълви: "На Рила". Изнасят го на носилка в планината и почти цяла седмица не е било ясно, ще оживее ли.

Животът на Исус Христос и особено последните му дни в материалния свят, са добре известни. Всичко е било една голяма гавра, отделно са огромните физически страдания причинени от измъчващите го войници и след това на кръста.

Тези хора са имали огромни енергийни възможности, и са ги осъзнавали, и са могли да ги управляват много добре. Достатъчно е било през ума им да мине мисълта: "Ах, твойта...", и от мъчителите им няма да остане и мокро място. Сега сериозно се замислете какво е необходимо на един човек за да изтърпи всичко това без да злоупотреби с възможностите си (да прогони няколко досадни мухи). Безкрайната любов и стабилните знания, които изграждат убедеността, че тези хора (мъчителите), поради своето несъвършенство не могат да постъпват по друг начин. Нима не е абсурдно цял живот да проповядваш не насилие и любов, а накрая да отговориш на насилието с насилие.

Ще кажете, че тези изпити са за много извисени същества. Да вярно е. Но пред всеки от нас стои проблемът за ненасилието. И докато стигнем до толкова тежък изпит, ще преминем през хиляди такива много по-леки - и ще трябва да ги издържим, защото няма движение нагоре без еволюция. Така че, гответе се. Този изпит е винаги на дневен ред.

Пуснато на: Сря Мар 26, 2008 12:51 am Заглавие :

Забравих да добавя ,че това е откъс от книга ! Embarassed

Пуснато на: Чет Мар 27, 2008 11:14 am Заглавие :

Ние живеем в двуполюсен свят и според мен нещата се свеждат не до това да забелязваме приоритетно само хубавото и доброто, а в това да можем да възприемаме нещата в цялост, да ги възприемаме такива, каквито са. Нещо трудно ми върви изразяването, но ще опитам да се поясня. Ако се стараеш да виждаш и забелязваш само хубавото около теб, то това означава, че в някаква степен си слагаш "розови очила" и бягаш от реалността.Да, може да се чувстваш по-добре, по-хармонично, но това е изкуствено състояние, което природата дълго не търпи - в някакъв момент здраво ще те шамароса, за да ти "отвори очите".По-скоро би трябвало да се стремим не да не забелязваме лошото, злото, грозното, а това да го възприемаме като другата - по-тъмна, но необходима страна на нещата, необходима за равновесието.Не бива да си създаваме сами демони, защото те ни обсебват и се хранят от нашия страх или нежелание да погледнем право в нещата.Това не означава, че не трябва да се борим срещу злото в себе си и по света, но чак пък да се опитваме да не го забелязваме, ми се струва малко крайно.Важна е и вътрешната нагласа, с която човек подхожда към дадено явление. Ако ти се умихнеш на света, то шансът светът да ти отговори с усмивка е по-голям. Very Happy

Пуснато на: Чет Мар 27, 2008 11:51 am Заглавие :

Точно това което ти казваш за дорото ,злото,красивото и грозното и розовите очила е обяснено в първия материал ,които качих и много точно е цитирал точно твоите думи ,автора че повечето хора ще си кажат ,че това е илюзия ... Прочети го пак!

А защо да не объщаш внимание само на красивото.В статията пак е обяснено защо това трябва да става и аз съм дала също коемнтар по тоя въпрос !

Когато обръщаш внимание на хубавото,красивто ти насочваш мисълта си в положителна посока ,а силата на мисълта е голяма и тя може да промени много неща в нашия живот ,именно ако знаем как да я насочим правилно!

А когато обръщаш внимание и на грозното , мръсното и т.н. ти насочваш мисълта си в отрицателна посока , а ние каквито сме писимисти има цял ден да мислим за грозната сграда дето сме видели или мръсния боклук пред някой блок или някакви други по сериозни неща и ще забравим за красивия залез или чистото небе и т.н.

Пуснато на: Чет Мар 27, 2008 11:51 am Заглавие :

Извинявам се за грешките ! Embarassed

Пуснато на: Чет Мар 27, 2008 12:55 pm Заглавие :

Няма как да не се съглася с товите думи, Диди!

Просто съм убедена в тях, защото съм изпитала всичкото това на собствения си гръб.

Е, малко е неприятно когато сторените злодеяния започнат да рекушират в така наречените "мъчители", защото всъщност те са нещастни многострадалци, въпреки че се явяват такива след като са се вживявали, понякога доста дълго време, в ролята на могъщи и справедливи мъчители, съдници или пък злодеи.

ВЕЛИКИЯТ ИЗПИТ не е за много извисени хора!!! Sad

Преди всичко той е за неизвисените такива, за да достигнат своя духовен апогей, т.е. за да станат ИЗВИСЕНИ! Very Happy

Пуснато на: Чет Мар 27, 2008 1:05 pm Заглавие :

Човек в нищо не бива да е краен!

Нито в злото, нито в добро! Нито в красивото, нито в грозното!

Защото те взаимно се допълват и допълвайки се създават баланс, равновесие, което ни позволява да живеем без илюзии и без заблуди.

Защо така ли, Диди?!

Защото сам по себе си човека не може да бъде идеален, той винаги греши, просто защото е човек.

И никога не бива да забравяме, че само Бог е съвършен!

А дали и той е съвършен???!!!

Не бива да забравяме и това, че всяка крайност води до унищожение - няма значение точно какво и от кого.

Е, в никакъв случай не трябва да бъдем естествено непоправими песимисти и да търсим другата крайност - на грозния, неприветлив и озлобен човешки свят, защото така му даваме сили и храна да става още по-грозен, още по-неприветлив и озлобен ...

Всъщност ние хората отдавна живеем именно в тази срайност и аз напълно те разбирам защо призоваваш да се обръща повече внимание на красивото, доброто и приветливото.

На този етап от времето човешкият род наистина има въпиюща нужда именно от това! Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Мар 27, 2008 2:23 pm Заглавие :

Може би не трябва да сме крайни, но същевременно да се стремим забелязвайки и не подминавайки грозното и негативното около нас да го променяме в положителна насока. А как може да стане това? Никак не е лесно, като се има предвид, че ни залива отвсякъде. Rolling Eyes

Като се почне от излизането на улицата и се стигне до информацията от медиите.

Да се абстрахираме не е най-доброто решение, поне според мен, защото не съм от хората, които се изолират и са индеферентни към случващото се "по света и у нас". И не става въпрос само за събития, а и за тенденции - в начина на мислене и възприятие на света от мнозина - критериите за това кое е "красиво" и кое "грозно". Тук вече се е получила тотална криза в ценностите.

За едни красотата се състои в залеза, цветята, усмивките, добротата, духовните ценности, за други - в луксозните вещи и атрибути, лъскавите коли, моделираната чрез естетична хирургия и други средства визия на известни шоузвезди и "произведенията на тяхното творчество", които ни се предлагат като новите "естетически" ценности и като такива се вменяват на цели поколения вече. Далеч съм от мисълта, че не трябва да се стремим по някакъв начин и към някаква чисто външна и материална естетика в бита си, но важно е да има за това и верен критерий за отсяване и мярка. Това трябва да става без да изпадаме в краен негативизъм спрямо това, което не ни се нрави и да се настройваме емоционално в тази насока, защото по този начин вредим първо на себе си.

За да противостоим на всички лоши явления и да спомагаме за прокарването и умножаването на добрите трябва да имаме отворени сетива и вярна вътрешна оценка и за едните, и за другите. За целта е нужно може би първо да поработим върху себе си - да можем вярно да ги различаваме и същевременно да се променяме към добро. Променяйки себе си, ще имаме по-голяма възможност да направим нещо по и въпроса в полза на заобикалящата ни действителност. Или казано иначе - да работим за промяната на реалността на всичките и нива - вътрешни и външни. Cool

Разбира се не сме в състояние да "спасим света", но ако повече хора стигнат до това прозрение, може би ще има някаква надежда за промяна.

Това на практика никак не е лесно за всеки, по-лесно е да се каже на думи /съдя по себе си, дано за другите не е така/. Все пак първата стъпка е осъзнаването, което все пак е нещо. От там нататък е по-трудно - следващите стъпки са някакво действие - от всеки според желанието и възможностите си. Wink

Пуснато на: Чет Мар 27, 2008 2:30 pm Заглавие :

Да се изкажа и аз за злото и доброто. Мисля, че злото/ което за някои е зло, а за други добро/ съществува като субективно възприятие. Но все пак има морално-етични критерии на обществото в което живеем. Мислила съм - що е зло? Какъв е критерия да го разпознаем? За мен зло е това, което противоречи и се възпротивява на Десетте Божи Заповеди. В основата на всяка зла постъпка стои тяхното нарушаване. Мисля, че злото съществува реално в нашия нереален /проявен/ свят и всеки, който чувства поне малко отговорност за това, че е част от човечеството трябва да се опитва да се бори, а не да се опитва да не го забелязва. Нямам предвид отвлечените фрази от рода "Аз съм за световния мир" или "Искам всички хора да са щастливи", " Искам да няма зло на Земята."....Това всички го искаме.Обикновено подобни фрази се използват демагогски - да ни покажат колко искащият е добричък. В ежедневието си можем да забелязваме злото да сверим по критериите си дали е зло и да му се противопоставим. Възниква въпросът за критериите - според мен са Божите Заповеди.Тук вече съм съгласна със статията, че трябва по такъв начин да го направим, че самите да не предизвикаме зло. Даже като пиша това в главата ми хрумва мисълта, че пък доброто е предотвратено или поправено зло. Абе нещо се оплетох в разсъжденията, ама дано сте разбрали какво имах предвид.