ДА ПОГОВОРИМ И ЗА ЗАВИСТТА

Добрите и злите сили влезли в дома на човека и му донесли своите дарове. Най-лошият “подарък”, който получил той била завистта.

Докато са на земята хората са длъжни да живеят в съгласие, да намират път един към друг, да се обединяват и да си помагат.

Иначе земята ще се разтвори под тях или небето ще се разпали срещу тях, над главите им. Но завистта е най-силното средство на развалата и разпада. Тя е измислена от майстора на “Самота” и “Един срещу друг”.

За да живеем в мир с останалите, трябва да “прощаваме” различността на другия, преимуществата му и неговото първенство.

Не само в откриването на това състояние, но във всичко: ти си умен, надарен, красив, образован, силен, богат, стоиш високо в обществената стълбица – а аз не, ти си горе, аз съм долу; но все пак аз приемам това, аз съм доволен от това.

Моето “ниско” ме устройва, то за мен е достатъчно “високо”; остани по-високо от мен, ако можеш и ако това ти харесва. Аз не ти завиждам. Ако моето положение в ниското престане да ме удовлетворява, аз ще се боря за повече и по-добро, но аз не искам да ти отнема твоето.

Аз ще се трудя, ще творя, ще се пренеса “нависоко” – в състезание, но без завист. Ти само остани на върха – аз ще се издигна до теб.

Съревнованието като вътрешна подбудителна причина е нещо добро, съзидателно и братско. Неговата форма е разумна и нравствена. Тя гласи: “Аз, ти, ние, всички ние... Заедно, въпреки противопоставянето. Заедно един с друг в името на добрия резултат.”

А завистта като вътрешна подбудителна причина е тъкмо обратното – болезнена, разрушителна и враждебна. Нейната формула е неразумна и безнравствена. Тя гласи: “Аз, а не ти, не той! Единствено аз! Всички други да се махнат! Това, което не стане мое – нека загине!”

И тъй като “мои” могат да бъдат не толкова много неща, точно затова в завистта, заради тази невъзможност да имаш повече, да имаш чуждото – дреме инстинкт за убийство и разрушение.

Завистта е преди всичко отнемане и алчност. Тя е ненаситна, както любопитството; тя означава едно: вечна бедност, вечна грижа, вечно лошо настроение.

Завистта превръща всеки успех в неуспех и в един момент оставя човека, който е неин пленник да бедства в безнадеждна самота.

Жестокият завистник е зложелател: той се обижда на нечие щастие, засяга го всеки чужд успех, а всяко чуждо положително качество го мъчи като рана в сърцето.

Гневът на губещия, напротив, го зарежда, радва го и яростта на непълноценния, който чувства и вижда своята непълноценност.

Завистникът дори не се хваща на работа, защото застива на пътя между “аз” и “ти” и се посвещава на тази борба между “мен” – добър, но неоценен и “теб” – несправедливо увенчания, успелия. Оттук той извежда и себе си, и своя противник.

А ако неговата ярост против другия се разшири до социална програма, то тя се превръща в класова борба и прераства в марксизъм, във война против другия.

Къде тогава е спасението и утехата? - В изкуството да не завиждаш. А то никак не е сложно. Примири се с хората и ги приеми такива, каквито са. Не се окопавай постоянно в собствената си непълноценност.

Отхвърли от себе си това жалко пресмятане – за твоята мнима “нищета”, в сравнение с чуждото “превъзходство”. Знай, че ти също си “поставен”, на мястото, където сега се намираш.

Издигай се нагоре без да сриваш долу другия. Не завиждай! Не завиждай! И най-важното – научи се в голямото и доброто дело да забравяш за себе си!

Превод от руски: Дария Захариева
--------------------------------------------------------------------------------------------------------

Попаднах на тази статийка и ми хареса страшно много!

Затова и я публикувам като тема във форума ... нека побеседваме относно нея, тъй като всеки един от нас е потърпевш от върли завистници.

Очаквам коментарите ви! Very Happy

Пуснато на: Сря Яну 09, 2008 11:13 am Заглавие :

Вътре в мен винаги е стоял въпроса - защо хората завиждат? В тези у които съм видяла зависта, е било поради ниска или неправилна самооценка. Защо да завиждаш на някого за това което има или може, когато ти самия имаш и можеш куп други неща. Имам приятелка, която се омъжи в Германия. За по-малко от година тя загуби всичките си т.нар. добри и верни приятелки тук в България. Бяха и казали - ти се уреди и вече няма да те мислим, живей си там, нека си добре. Да, но не са видели колко много неща и липсват. При всеки един избор човек едно печели, а друго губи. Но не винаги близко стоящите виждат отрицателното, а само положителното. И когато надделее мисълта - "защо ти, а не аз? " става страшно.

Пуснато на: Сря Яну 09, 2008 11:40 am Заглавие :

Ооооо завистта ли?Тя е като болест ,която се предава сякаш само ,като докоснеш някои друг!

Страшно е!

Много е неприятно да я усетиш ! Да я видиш в очите на хората! Тя ,завистта ги разяжда от вътре ,прави хората чудовища , не им дава мира и спокойствие !

Недоволни от живота си ,недоволни от приятеля си ,недоволни от работата си ,недоволни от позицията си в обществото и вместо да вземат пример от тези,които са на по -високо ниво ,те започват да ги унищожават ,започват да ги мачкат и тъпчат,да ги обиждат , да им се месят в живота !
И това е така защото са болни от завист , душичките им са болни !

Те имат добри сърца и съм сигурна,че могат да се поправят , но ето и тук пак ще говорим за егото!
Тяхното е толкова голямо и просто не могат да приемат факта,че са по-долу от останалите ,нямат търпението да извоюват сами позициите си,да защитят тезите си,да построят основите ,на които да градят ако ще и замъци (изразявам се образно ) Rolling Eyes

Не помня някога да съм завиждала ,честно с ръка на сърце го пиша,защото съм доволна и съм щастлива от това ,което имам и вярвам,че това е моя път и това е начина по-които трябва да го извървя!

Понякога съм си казвала "Ех,ако имах **** като него/нея" , но се замислям какво мога да направя ,за да го имам и как да го постигна,а не да му го взема!

Embarassed

Не мога да се примиря със другите , но мога да се примиря с това ,което имам аз ,да искам да постигна това ,което сега е далеч ,моя връх ,а не това което е близо , върха на някои друг!

Пуснато на: Сря Яну 09, 2008 12:01 pm Заглавие :

И тогава идва лъжата, идва измамата, лицемерието ... идва онзи унищожителен порив в Егото, който пък създава още куп невероятни злиникато: клюкарставнето, интригите, провокаторството, посегателството (независимо дали е на психическо или физическо ниво) и ... т.н.

Всички те водят до тотално поражение на всички нива ...

Като казвам на всички нива това означава, че първо поразените са тези, които са изпълненеи със завист, второ - това са техните най-близки и свидни хора, трето и не на последно място това са вече пък техните жертви (често нищо неподозиращи хора).

Завистникът е едно от най-злите същества на планетата ни, защото убива чрез методи, които в повечето случаи са незабележими и ... не могат да бъдат регистрирани като нападателни, защото често се крият под най-невинни "приятелски чувства и усмивки" ...

Пуснато на: Сря Яну 09, 2008 12:11 pm Заглавие :

Това е и правилния начин за разбирането на нещата от живота!

Защото ... Никой не може да е по-добър от това, което Е. Човек в старанието си да изглежда добър често стига до най-унищожителното лицемерие спрямо себе си и Бога именно чрез завистта.

Пуснато на: Сря Яну 09, 2008 12:24 pm Заглавие :

Ако кажа,че не съм завиждала никога,ще излъжа.Било е отдавна,но се научих,че е безсмислено - вредях най-вече на себе си.Когато изчезна завистта започнах да се чувствам много добре.Започах не се вторачвам какво другите имат,а аз го нямам,а да виждам обратното.Най-смешното е,че хора,спрямо които ми се е прокрадвало чувство на завист и на мен са завиждали.Доста завист съм видяла у другите.А с времето осъзнах,че е безсмислено да се завижда,защото днес имаш нещо,утре го нямаш или обратното,другите също,така че няма за какво да се завижда всъщност.

Пуснато на: Сря Яну 09, 2008 12:40 pm Заглавие :

Да, така е ... точно така е, просто няма за какво да се завижда на никого, естествено.

Всеки живее живота си в един обозрим негов житейски периметър и ако не се съобразява със закономерностите в него, просто вреди преди всичко на себе си, после на другите.

Но ... когато едно човечество, което е луднало в жестока надпревара кой над кой да доминира, само и само за да избива собствените си комплекси (независимо от това дали го прави съзнателно или несъзнателно- това няма никакво значение), то завистта е на водеща позиция.

За съжаление ...

Пуснато на: Вто Яну 15, 2008 6:02 pm Заглавие :

До къде стигат хората ,а ?

Всеки ден се сблъскваме с тях .... вижте ги само до къде може да стигне завистта !

Способни да губят от времето,от парите си ,от себе си само и само да си отмъстят!

Живеят,дишат и дори когато спят те са обсебени от тази мисъл !Това чувство ги разяжда ,присвиват очи ,стискат и хапят устни ,блъскат по масата с ръце ,тропат с крака и какво постигат ? Това ли е духовния човек ,от такива ли да се уча аз ???

Жално ми е и не ми се мисли какво ще става с такива хора,когато дойде време да си платят за всичко сторено !

Вместо да работят върху себе си ,вместо да си помогнат ,вместо да се извисят и да стигнат други равнища,те просто се самоунищожават , те не вредят на теб,на мен,на нас .... те вредят на себе си !

Не сте ли съгласни ?Ами вижте ги на какво са заприличали , погледнете и себе си колко са чисти душите ви .... те са нищо , нищо са защото са празни ,празни са ,сами се унищожиха ,сами си го направиха ,а сега ще сърбат попарата си !

Та така ,това имах да кажа аз по въпроса ! Музата ми дойде Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Яну 15, 2008 6:22 pm Заглавие :

В такива случаи се казва: "Пусни ги по наклонената плоскост" и те сами ще си затъркалят надолу, или пък "пусни ги да пасат", като си нямат друга работа. Twisted Evil

Пуснато на: Вто Яну 15, 2008 6:27 pm Заглавие :

Кати ти помниш ли уговорката ни ?

Ритай ... аз ще дебна долу Smile

))))

Пуснато на: Вто Яну 15, 2008 6:31 pm Заглавие :

Абе те са си ритнати в главите /ако въобще имат такива на раменете си,сигурно и за украса не им стават/. Twisted Evil

Пуснато на: Вто Яну 15, 2008 6:34 pm Заглавие :

Хахахахахахахахаха поне ме разсмя Laughing

Пуснато на: Съб Фев 09, 2008 10:25 pm Заглавие :

Кати клипчето на двете жени във фитнеса направо ме разби - смях се от сърце Laughing

!

Ето какво мисля относно завистта. Аз също ако кажа, че не съм завиждала ще излъжа, обаче когато й да се е случвало не съм трупала злоба в себе си. Сега обаче съвсем откровено мога да заявя, че не бих завидяла на никого и за нищо, защото вече гледам по друг начин на света,... на хората... на живота като цяло. Трябва да се радваме на хората, които са постигнали нещо повече от нас, а не да завиждаме. Завистта наистина е една много страшна и опасна болест. Според мен хора, които завиждат са пленници на своите комплекси, абсолютно ограничени хора, които непрекъснато живеят в съмнения и страх...!
И все пак според мен един човек не може да бъде само лош или само добър. Всеки има своите положителни и отрицателни качества. Затова мисля, че хора които завиждат също могат да са добри, стига те самите да го пожелаят и да се стремят към по-добро... но не към по-добро материално положение /защото съседа е по-богат... например/, а към по - добра духовна извисеност - само така биха се преборили със завистта, която ги изяжда отвътре!!!

Пуснато на: Нед Фев 10, 2008 9:03 am Заглавие :

И според мен завистта е присъща на всеки, друг е въпръсът в каква форма е облечена ." Бяла"завист, " черна " завист" , ... все едно - това са са все човешки слабости, форма на ограниченост .

Завистта изключва искреността , като такава. Ако човек завижда , значи при него ситуацията е по- лоша отколкото у другия. Завистта е нещо като протест, че на някого е дадено повече, отколкото на теб самия. Затова завиждащият винаги ще се опитва да възстанови " равновесието ", баланса за " спаведливост "според собствените си разбирания и ще трови живота ни , както съзнателно, така и безсъзнателно .... Безсилието винаги е раждало и ще ражда завист, ненавист и жестокост .

Пуснато на: Нед Фев 10, 2008 9:11 am Заглавие :

По мое дълбоко убеждение Подобното привлича подобно. Всеки получава според това, което е дал- нито повече. И ако човек по природа е доброжелателен, към него няма да се привлече никаква негативност. Чистото сърце и ум не могат да привличат никакви негативни вибрации ...така мисля .