НЕЩО И ЗА ФИЗИОГНОМИКАТА

Физиогномиката дели лицето на три зони.

Тонусът на лицевите мускули издава тайните на темперамента.

Историята на физиогномиката – изкуството за четене на лицето – крие корените си в дълбока древност. В епохата на средновековието в Япония и Китай са съществували даже специални школи, където човешкото лице се е изучавало буквално милиметър по милиметър.

Важно значение имали всяка издатинка, всяко зачервяване на кожата, всяка бръчица. На база техните изследвания физиономистите се опитвали да определят характера на човека и да тълкуват съдбата му.

В наши дни физиогномиката се отнася към разред «занимателни науки», макар и в някои области на медицината специалистите да са склонни да я разглеждат като напълно оправдан метод за изучаване на човека. Става дума за така наречената физиогностика, или наука за поставяне на диагнози по лицето.

Физогномистите делят условно човешкото лице на три части. Първата се нарича витална (от латинското «vita» - «живот») и показва доколко силно човекът може да отстоява своето право на съществуване.

В тази част много внимание се отделя на характеристиките на брадичката, чийто строеж позволява да се разбере до каква степен човек използва своите волеви качества, за да постигне поставената цел.

Хармонично развитата брадичка говори за това, че нейният притежател, в болшинството от случаите, постига набелязаната цел, макар и винаги да е способен да се откаже от нея, ако постигането й, по една или друга причина, му се стори нецелесъобразно.

Човек, който има много развита брадичка (и често тя има квадратна форма), е много пробивен. Въобще не се вълнува от това какво ще стане след като постигне целта («След мен и потоп»).

Човек с малка, някак си мека брадичка, е способен да отстъпи от замисленото само като си представи възможните препятствия.

Но всичко казано по-горе губи смисъла си, ако човекът е обхванат от силно желание или нежелание да постигне нещо.

Втората зона, която включва в себе си бузите, скулите, носа и устата, се нарича емоционална. Устата, като най-подвижната част на човешкото лице, бързо реагира на измененията на емоционалния фон като отразява, дори и само за секунда гняв, радост, печал, обида, презрение, даже и собственикът й да се владее и да иска да скрие своето настроение.

Ако забележите, че вашият събеседник леко гризе устните си, трябва да знаете, че в дадения момент той напрегнато обмисля нещо и вие решавате дали да го прекъснете или не.

Когато човек се окаже в критична ситуация, и носът добре издава емоционалното състояние. В момент на възбуда, ноздрите се раздуват, а ако човек забележи нещо, което предизвиква чувство на отвращение у него, носът му се смръщва.

Зоната, която включва в себе си връхната част на лицето, челото, веждите и очите, се нарича интелектуална. В очите често се отразяват мислителните процеси, тяхната скорост и направление.

Оживеният поглед и блясъкът в очите ще подскажат даже и на неопитния наблюдател, че такъв човек е увлечен от някаква идея и е пълен с ентусиазъм.

И обратно, угасналият поглед и попритворените очи говорят за потиснато състояние на човека, дори за депресия.

Не винаги, макар и доста често, голямото чело е признак на голям ум, макар, че понякога обстоятелствата са такива, че човек не може да развие своя интелектуален потенциал.

А и се случва дори много умен в дадена област на познанията човек да е абсолютен невежа в друга. Така, че с преценката на ума на околните трябва да сме доста внимателни.

На средата на челото на много от възрастните има бразда, която свидетелства за интровертност и висока степен на самоанализ.

Ако човек често се концентрира и съсредоточава върху нещо, при него се образуват няколко вертикални бразди над горната връхна костна част на носа.

Както е известно, в областта на лицето са разположени 4 от петте органи на чувствата, с помощта на които получаваме информация за обкръжаващия свят. Човек възприема най-интензивно тази информация на възраст до пет или шест години.

Ако се загледаме в лицата на деца на тази възраст, веднага ще забележим големи, широко отворени очи, които все едно искат да видят всичко на света; напрегнат нос, който, като че ли иска да подуши всички, даже и най-тънките миризми; уста, където се насочва всичко, което може да влезе там; уши, които чуват най-тихите звуци.

С времето остротата на чувствата преминава и човек привиква към обкръжаващия свят и въобще не забелязва това, което преди това му е доставяло такова удивление и радост.

Психиката на човека постепенно става фригидна и това веднага се отразява и на лицето му: очите губят от блясъка си, устните се свиват и стават като цепка, а лицето загубва своята подвижност.

Характерът става по-затворен, човек се затваря в себе си. Тези изменения се случват при всеки с различна скорост и това не зависи от възрастта – при някои и на 18 години лицето тепърва започва да се изменя, а при други на 18 години измененията вече са завършени.

Човекът, чиято живост на лицето е загубена, се отличава с песимизъм и със страх се отнася към новото; неизбежните промени в живота му се възприемат от него много болезнено и той трескаво се вкопчва за старото. В него преобладават чертите на интроверта.

Да се накара такъв човек да предприеме нещо и да промени по някакъв начин начина си на живот, е доста сложно. Тези хора често смятат, че на 40 години всичко е свършило и им остава само да дочакат своя час. За щастие, такъв тип хора, в чистия им вид, се срещат не толкова често.

Често хора, за които е характерен подобен род поведение, страдат от някаква болест или преживяват големи неприятности. Когато болестта отмине, а всичко лошо свърши, човекът се променя направо пред очите на околните...

Понякога срещаме хора, които изглеждат доста младолики, въпреки бръчките и посивелите коси. Често на енергията им завиждат дори по-млади от тях хора.

Такива хора не са подложени на процеса на редукция и техните антени не се затварят до дълбока старост, а това означава, че жаждата за знания и стремежът към новото ще останат у тях задълго.

Тези хора са екстраверти по тип на характера и винаги ще си останат големи деца. Те с лекота завързват познанства и много лесно се впускат във всякакви авантюри.

Но и също толкова лесно захвърлят започнатото, за да се заемат с нещо друго, по-ново и интересно. Техните блестящи очи и открити лица ги правят много популярни в обществото.

Понякога, когато погледнем лицето на човек, изниква впечатлението, че това е някаква маска, направена от недотам старателен скулптор.

То е много неравно, с изпъкнали скули, хлътнали бузи и въобще на него има много хлътнини и издадености, оставени от силни емоции, които са възниквали доста често.

Притежателят на такова лице лесно влиза в състояние на афект, тоест когато е в силна емоционална възбуда, такъв човек не е в състояние да контролира поведението си.

Афективното лице може да принадлежи както на екстроверт, така и на интроверт.

Разбира се има различни афекти - при екстровертите на лицето бързо се изписват предимно гняв, злост, обида, за разлика от интровертите, но тези емоции бавно разяждат душата на интровертите отвътре.

Напрегнатостта (хипертонусът) или, обратно, отпускането (хипотонусът) на мускулите на лицето биха разказали доста на внимателния наблюдател.

Хипертонусът се проявява в потрепвания и тикове и обикновено възниква, когато човек има много тревожещи го проблеми. Проблемите могат да бъдат реални или измислени, но най-важното е това, че те не ни дават да забравим за тях нито за минута.

Такива хора не рискуват да вземат нови, кардинално променящи ситуацията решения, защото прекалено много се страхуват да не загубят всичко, което са успелия и трябва да почват всичко отначало.

Само че такива хора са достатъчно енергични, лесно се палят и ако са уверени в успешността на новото предприятие, биха се занимавали с голям ентусиазъм с него.

Колкото и да е парадоксално, те много лесно влизат в контакт с други хора и са готови да решават най-разнообразни задачи...

Съвсем по друг начин се държи човек с отпусната мускулатура на лицето. Като правило, в такива случаи се наблюдава повече или по-малко провисване на бузите, полузатворени сънени очи, леко отворена уста, а на лицето се запазва някакво изражение на пълно равнодушие.

Техните мисли текат бавно, а действията им са лишени от енергия и ентусиазъм, очите правят нещо само защото така трябва.

Такива хора ги мързи да решават каквито и да били, дори и собствените си, проблеми. Всичко се решава от само себе си.

Трябва да отбележим, че мускулният хипертонус и хипотонус отразяват само състоянието на нервната система, нейната възбудимост и устойчивост.

Колкото е по-висок мускулният тонус, толкова по-лесно се възбужда нервната система. И колкото по-бързо се сменя хипертонусът с хипотонус, толкова по-малко е устойчива тя. Последното се наблюдава най-често при хора с афективни лица.

Д-р Михаил Стефанов

[color=indigo]ИМАТЕ ЛИ ДА ДОБАВИТЕ НЕЩО?! АКО ИМАТЕ, ПРОСТО ГО НАПРАВЕТЕ ... Smile

[/color]

Пуснато на: Пон Дек 10, 2007 8:37 pm Заглавие :

Много е полезна статията,защото по този начин можеш да си изградиш някаква ,дори и бегла преценка за човека срещу теб!

Но има и хора,които са се научили на сдържаност или слагат "маски" ,които да прикриват истинската им същност!

Те може да се отвращават,може да се радват ,може да мислят за нещо ,но изобщо да не им личи,да не показват дори и мъничко емоция за каквото и да е!

Пуснато на: Пон Дек 10, 2007 8:58 pm Заглавие :

Тогава започват да говорят жестовете, тогава започват да говорят бръчките по лицето и т.н. малки подробности.

Наблюдателните и разбиращи хора никога не можеш да ги излъжеш или заблудиш с "маски"!!! Razz

Пуснато на: Пон Дек 10, 2007 9:04 pm Заглавие :

Разбира се че е така!

Аз го споменавам това от моя гледна точка,а и винаги можеш да усетиш ,кога човек е истински и кога не!

Пуснато на: Пон Дек 10, 2007 9:15 pm Заглавие :

Очите са най-верния индикатор,по-точно техния израз,който издава емоционалното състояние на човек,ако сме достатъчно наблюдателни.Маската на веселост или спокойствие трудно може да скрие тъжния,студен или гневен поглед.

Пуснато на: Пон Дек 10, 2007 9:36 pm Заглавие :

Всичко е обединено в едно и синхрона между това всичко, което е наречено глава е невероятен, защото всяко едно от нещата говори само по себе си.

Няма по-вярно, и по-невярно.

Има допълващи се малки звена, които правят голямото нещо.