ВАЖНО: СТРЕС И ПОСЛЕДИЦИ ОТ СТРЕСА

Стресът в живота ни е неизбежен. В ежедневието си ние се сблъскваме с многообразни ситуации и непрекъсната необходимост от правене на избори, всеки от които е до някаква степен стресиращ.

Стресът е нормален спътник в ежедневното ни функциониране. Той не може да бъде избегнат и може, при определени обстоятелства, да доведе до нарушения в телесното и психичното ни функциониране.

ДЕФИНИЦИЯ
Има многобройни дефиниции за стреса. Същественото е, че избраната дефиниция трябва да отразява динамичността на състоянието. Това, което е стресиращо за един човек в определен момент от живота му, може да не е стресиращо в друг момент.

Стресът може да се разглежда като баланс между изискванията от заобикалащата ни среда (стресори) и индивидуалните способности за справяне (буфери) с тези изисквания.

При наличие на тежък стресор и неадекватни способности за справяне нивото на стрес ще бъде високо.

Обратно, когато буферита са по-силни от стресора, то нивото на стрес ще бъде ниско. Трябва да се има предвид, че този баланс не е постоянен и може да се променя всеки ден или дори всеки час.

Според този модел има два начина за редуциране на стреса: намаляване на външните стресори и повишаване на способностите за справяне с него.

СТАДИЙ НА СТРЕСА
Реакцията към стрес се развива във времето и преминава през няколко етапа. При продължаващ стрес всеки следващ етап е по-тежък от предходния. При по-лек стрес човек преминава от етап на етап. При тежък и внезапен стрес може директно да се премине към по-късен стадий.

СТАДИЙ 1 – Човек изпитва лека тревожност. В много случаи, напр. при преминаването на по-висока длъжност или поемането на нова роля (раждането на дете е свързано с поемането на роля на родител) човек се чувства изправен пред ново предизвикателство и се мобилизира, за да се справи с него.

Обичайно мотивацията тук е висока и нивото на енергия е адекватно за справяне със стреса. Обикновено е налице период на “меден месец”, в който стреса повишава производителността (в най-общ смисъл) и усещането за добре свършена работа у човека.

СТАДИЙ 2 – ако нивото на стрес продължава да се повишава, човек започва да изпитва ефектите от стреса върху ежедневното си функциониране. Може да има оплаквания от “затрупване с работа” или “невъзможност за поемане на глътка въздух”. Тук стреса се превръща в дистрес, който се съпътства от преживяване за свърхнатоварване.

СТАДИЙ 3 – ако не се предприемат мерки за справяне със стреса човек навлиза в третия стадий, вв който най-честото оплакване е “колкото повече работя, толкова повече не се справям”. В този стадий често се наблюдават симптоми, свързани с хроничния стрес, като: избухливост, напрежение, главоболие и др.

СТАДИЙ 4 – крайният стадий води до чувство за “прегаряне”, което се характеризира с емоционално изтощение и усещане за снижени постижения. Този стадий може да се разпознае, ако човек бъде помолен да сравни как се чувства в петък след края на работния ден и в понеделник преди започване на работа.

Ако изтощението продължи до понеделник и двата почивни дни не са били достатъчни за възстановяване, то става дума за “прегаряне”
Телесни и психични реакции в резултат на стрес

ТЕЛЕСНИ РЕАКЦИИ
Тялото ни реагира на стреса чрез активиране на две системи – автономната нервна система (АНС) и ендокринната система (ЕС). При стрес мозъкът автоматично задвижва каскада от реакции като активира АНС или ЕС. Телесната реакция към стрес е автоматична и не е нещо, което съзнателно решаваме да правим или не.

Автономната нервна система е тази част от нервната система, която реагира и преработва стреса. Тя има два дяла – симпатикусова (отговаря за телесните реакции при стрес) и парасимпатикусова (отговаря за релаксацията и възвръщането до нормално състояние след отминаване на стреса).

Ендокринната система е мрежа от взаимосвързани жлези с вътрешна секреция, които при стрес отделят различни хормони (напр. адреналин). При стрес от мозъка се освобождават химични субстанции, които водят до повишаване на нивата на кръвна захар и мастни киселини в кръвта, до повишена сърдечна честота и кръвно налягане и т.н.

Настъпващите промени подготвят тялото за “битка или бягство”, реакция, която цели съхраняването и оцеляването ни.

Общ адаптационен синдром на Селие. Ханс Селие описва през 40-те години на миналия век реакциите към стрес. Според него реакцията на организма към стрес е една и съща независимо от вида на стресора (положителен или отрицателен).

Началният стадий е “сигнал за тревога”.
Развива се в рамките на 6-48 часа след стресиращото събитие и ангажира АНС. Сърдечната честота и кръвното налягане се повишават.

Следващият стадий е “съпротива”, в който се отделя повече адреналин и се намалява продукцията на някои други хормони (напр. хормона на растежа). Ако стресорът не е голям, тялото се възвръща почти до нормалното си функциониране.

Третият стадий е “изтощение”, в който при продължаващ стрес тялото губи съпротивителните си сили. Тук се проявяват свързаните със стрес болести.

Имунна система. Стресът намалява способността на имунната система да се бори с бактериите и вирусите, които окупират тялото ни. Имунната система се бори с болестите като произвежда лимфоцити. Тези клетки се свързват с бактериите и вирусите и ги унищожават.

При стрес производството на лимфоцити намалява и за тялото е по-трудно да се справи с болестта.

Недостигът на лимфоцити прави хората по-уязвими към заболявания, кам които има вече предразположение, напр. астма и екзема. В резултат на стреса кръвоснабдяването в засегнатите части на тялото намалява.

Така кръвта стига по-друдно до поразените места и лимфоцитите не могат да стигнат дотам и да си свършат работата. Счита се, че следните заболявания на имунната система се дължат или се обострят от стрес: алергии, артрит, множествена склироза, ревматоиден артри, витилиго и др.

Сърдечно-съдова система. При стрес в кръвта се освобождават мастни киселини, които се трансформират в холестерол. Той се отлага в стените на кръвоносните съдове (артериите) и ги стеснява (артериосклероза). Стесняването води до повишено кръвно налягане.

Хроничният стрес води и до повишена съсирваемост на кръвта. Освен преките последици върху сърдечносъдовата система, които в крайна сметка водят до заболявания като хипертония, коронарна болест на сърцето, инфаркти и инсулти, има и непреки.

Те са свързани с използването на неадаптивни механизми за справяне със стреса като тютюнопшене и злоупотреба с алкохол, които сами по себе си са рисков фактор за развитие на сърдечно-съдови заболявания.

Някои от заболяванията на сърдечно-съдовата система, които по категоричен начин са свързани със стреса са: артериосклероза, есенциална хипертония, болест на Бюргер, болест на Рейно, тахикардия и др.

Хроничният стрес играе роля и за възникването и поддържането на заболявания и от други системи (напр. храносмилателната).

Такива заболявания са: стомашна язва, синдромът на възбудимото дебело черво, повечето гастрити, хроничният улцеро-хеморагичен колит и др.

Психични
При стрес се наблюдават различни емоционални прояви като: тревожност, депресия, гняв, избухливост и вътрешно напрежение. Налице са и поведенчески промени като: промени в апетита, в съня, нарушения в концентрацията, лесно забравяне.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Стресът е универсален спътник в ежедневието ни. Когато е твърде голям или твърде продължителен, обаче, или когато не разполагяме с адекватни механизми за справяне, той води до нарушения в телесното и психичното ни функциониране, които могат да се прояват под формата на различни заболявания.

В ежедневието понятието “стрес” често се използва, за да обозначи състояние, което е свързано с дискомфорт, но не изисква кой знае какво внимание. Това, обаче, не е така.

Последиците от прекомерния или продължителен стрес са сериозни и колкото по-рано се вземат мерки за овладяването му, толкова по-добре и по-удовлетворени ще се чувстваме в ежедневието си.
----------------------------------------------------------------------
Автор: д-р Галя Петрова