Нещата без които ... можем!

Пуснато на: Пет Апр 20, 2007 12:10 pm Заглавие :

Но вие все пак имате и виртуален дом (сайта ви заедно с форума към него), в който се събираме всички. Трябва и за него да мислите (но не само заради нас, разбира се) Neutral

А без компютър и интернет как ще стане? Wink

Пуснато на: Пет Апр 20, 2007 12:24 pm Заглавие :

Наистина ли нищо повече не ви трябва?! Ами котките ви? Нима не искате да имате няколко котки, които да не могат без вас и с които да не се разделяте?! И разбира се, от време на време и по няколко малки дечица-котенца, които ще си имат две майки които ще се грижат за тях и ще ги обичат много.

Знам че може да ми се разсърдите за това последното. Sad

Съжалявам ако ви е станало неприятно, но се надявам че ще ме разберете заради вашата и моята любов към котките.

Пуснато на: Пет Апр 20, 2007 6:40 pm Заглавие :

Аааааууууу ... как можах да пропусна най-важната част - котенцата и кученцата, значи!

Разбира се, че ще си имам много такива ... животинки от различно естество ... а пък и ще имам реалната възможност да се грижа и за тези от "дивата" природа ...

Просто фантазия ... !

Пуснато на: Съб Апр 21, 2007 1:02 am Заглавие :

Намерих в един форум едно изказване и го пействам тук.Може тук-там да има и попреувеличение,ама в общи линии е вярно за моето поколение.Навя ми малко носталгия по онези времена,дето можехме без повече неща,които просто тогава ги нямаше,а сега ги има.

Цитат:

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век...
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

източник: някъде из нета

Пуснато на: Съб Апр 21, 2007 11:01 am Заглавие :

Е, това е върхът!!! Very Happy

Мога да допълня само, че вчера моя съдружник, който е в другия кабинет в офиса, ми каза, че явно, за да говори с мен трябва да ми се обади по GSM, или да ми пусне e-mail. Crying or Very sad

Замислих се.Прав излезе.

Пуснато на: Съб Апр 21, 2007 10:29 pm Заглавие :

ХА ... сега разбрахте ли защо си мечтая за малка къщичка в гората ... без "ЗОМБАТОРА" ... така казвам на компа си ще знаете!

А на GSM-а си му викам джиджикало когато съм в добро настроение и "убиец" когато изобщо не искам и да го чувам, че звъни ...

Пуснато на: Нед Апр 22, 2007 7:44 pm Заглавие :

Здравейте. Казах това горното, защото смятам, че животинките заслужават цялата любов на хората. Знам че не сте очаквали че ще изръся точно това, но ми дойде неочаквано. И нарочно си смених за известно време аватара, за да не изглежда мнението ми твърде фамилиарно. Neutral

Пуснато на: Нед Апр 22, 2007 7:47 pm Заглавие :

Имам пет кучета и един котарак. Very Happy

Обожавам животните.Те ме зареждат с положителна енергия.

Пуснато на: Нед Апр 22, 2007 7:53 pm Заглавие :

Той аватара импонира на Маг Живин,той е по зеленото/шегувам се/,има на PC-то зеленина като фон,а аз щях да пращам котето си от моя PC,ама друг път ще го покажа
Very Happy

Пуснато на: Нед Апр 22, 2007 8:25 pm Заглавие :

Листото е много хубаво и много дзен, ако ми позволите да се изразя по този начин Cool

Колкото до показването, ще очакваме с нетърпение Very Happy

Пуснато на: Нед Апр 22, 2007 8:32 pm Заглавие :

Зеленото е цвета на любовта. Smile

Пуснато на: Нед Апр 22, 2007 8:34 pm Заглавие :

Май се водеше на толерантността Rolling Eyes

Ама навсякъде пишат различно. Навремето казваха, че България е Балканската Швейцария Question

Хич не им вярвам Rolling Eyes

Пуснато на: Нед Апр 22, 2007 8:49 pm Заглавие :

Дааааа, четвъртата чакра, така наречената СЪРДЕЧНА ЧАКРА е в зелен цвят!

А точно в четвъртата чакра пък пребивава така нареченото Христово съзнание, т.е. истинската Божествена любов!

Пуснато на: Нед Апр 22, 2007 8:58 pm Заглавие :

Там ли е нашата начална и едновременно с това и крайна точка.Центърът

Пуснато на: Нед Апр 22, 2007 8:59 pm Заглавие :

Въобще не обърнах внимание, че така ще импонирам на маг Живин. Просто това имах и това сложих. Wink