Пътят на Воина

Регистриран на: 12 Фев 2011 Мнения: 8

Надявам се да не досаждам и да не се натрапвам, но горепосоченото възбуди моето любопитство.
Искам да изложа моето разбиране относно съветването и поучаването на хората, с цел да получа критика и разяснение, пропуски и ако щете напълно отхвърляне. Нямам нищо против.

Чисто като понятие "съвет" ми изглежда като действие, което е извършено от определено лице, но то е продиктувано без да има очакван или пък още по-малко целенасочен резултат към околните.
Поучаването мисля че е действие, което има за цел промяна на мирогледа на човек. Как си представям аз действието поучаване: застава пред мен даден човек и ми споделя, че аз греша по отношението на моето разбиране за „едикоеси“. Поставяйки така този въпрос, аз излагам моето разбиране по въпроса. Тук идва внимателното и отговорното действие, което е и най-трудното нещо на човека срещу мен, да подбере точните думи и начин спрямо мен, за да ми помогне да разбера, да осъзная пропуска си, грешката си, което ще доведе до изграждането от своя страна на съвсем друго виждане, разбиране, появяване на нов мисловен модел в моето съзнание. Иначе казано, човека пред мен ми помага, аз сам да се преборя със себе си, т.е. да спра действието на даден процес в душата си: т.е. сприам действието на „програма за самоунищожение“, като осъзнавам съществуването й, иначе казано – процес на преобразяване.

Не смятам и не претендирам че съм компетентен по горепосочените въпроси, а точно обратното. За съжаление, аз боравя единствено и само с термини и идеи породени от едно болното съзнание, с болни предположения; не са лично проверени и изживени. Затова моля никой да не приема посоченото за вярно и на чисто доверие, а сам да проверява.

Но много ме вълнува точно този процес на поучаване, тъй като също е свързан с така нареченото понятие „магия“.., защото според мен точно това е най-правилния начин да се справиш с всеки един процес в себе си, независимо дали е злонамерно внедрен, или самостоятелно роден.
И тук идва големия въпрос, който ме гложди и всеки път когато го сформирам, ми изглежда напълно абсурдно да бъде неверен. Според Вас, може ли човек сам да се пребори със себе си, с това, което е в него, включително злонамерените действия, които се наричат „магии“ и тем подобни неща? И ако да, какво е необходимо? Ще дам направо пример по спомени от Кастанеда: Дон Хуан обясняваше, как може едно растение намиращо се на пътя, да бъде настроено така, че когато даден човек, който всеки ден минава покрай него, на дадена сутрин, отново минавйки от там да падне и да умре, без той да съзнава дори за съществуването му. Не ме интересува въпроса, кое е правилно и кое не, защото на човека едва ли ще го интересува това, а ще го интересува как да се бори. Изобщо има ли шанс? Каква ще е разликата между трима човека (вървейки по пътя на война), че единия ще се бори повече време за живота си от другия, иначе казано, за да осъществи целта си растенито ще му е необходимо повече време на един човек спрямо друг? Ако война е достигнал определено развитие, ще може ли да осъзнае веднага злонамереното действие, да го преобрази и дори да се научи как да го използва?

Спирам се до тук, май много се отклоних, и файда от много говорене няма, така или иначе, краят за всички е един и същ.

Пуснато на: Нед Фев 27, 2011 11:24 am Заглавие :

Фактът, че нямаш нищо против улеснява диалога.

Регистриран на: 12 Фев 2011 Мнения: 8

Според отговора, определям че сте навътре в нещата. Много добре. Надявам се да научна нещо от Вас.

От тук на татък, имам желание да задавам точни и конкретни въпроси относно дадено събитие и процес в реалния живот, защо? Защото няма смисъл човек да се изфърля и напъва с големи въпроси, преди да е разгадал дребните такива до безупречност. Въпреки, че смисъл от смисъла няма Laughing

Но навярно не са за форуми и масова публика..., затова може би трябва да искам позволение Laughing

, или очи в очи, за да се разбера що за овца съм аз.

Изчистих си подписа, нямам нужда от него и ще се съобразя с вас, но не мога да пропусна тази възможност (за което моля за извинение) да кажа следното: за мен думата, думите не значат нищо, ако в тях не е вложено "сила" (умисъл), т.е. за мен има голяма разкика когато, човек каже дадени думи на друг човек, без да влага емоции; и да вложи нещо в тях, в единия случай аз ги приемам като забавна песен, а в другия случай като програма за самоунищожение. И въпреки това всичко зависи от човека отсреща, как ще възприеме думите, дали той изобщо ще ги познае, ако не - то той няма да породи в себе си определени процеси (например обида); а ако ли не точно обратното, дори и с песен изказани, човек с неправилно разбиране може да създаде определени процеси, от които дупе да му/ми е яко.

Но аз процедирам по следния начин, говоря много вулгарно (но подбирам хората) и всяка втора дума за мен може да е определен орган, защо? Защото всеки ходи и брани своята кошница с яйца, всеки събира яйца, но никой не говори свободно за тях, никой не знае дали са празни; и това е едиствения процес на който съм способен, да говоря и действам по-начин не пресъщ на човек с кошница, иначе казано да чупя яйца, или по иначе казано, една овца вика „мууу“ в центъра на стадото...

Благодаря.

Пуснато на: Пон Фев 28, 2011 1:15 pm Заглавие :

Ивайло, благодаря за съвета, но аз така или иначе поемам от това, което чета, само това, което мога да преглътна, без да се задавя. Smile

Не знам дали "забавление" точно описва състоянието ми, когато четейки, от една страна ми е приятно, от друга - научавам по нещичко и мисля, че е полезно. Може и така да се нарече. И да, на моменти и на мен са ми смешни реакциите и вижданията на Кастанеда. Ама то по принцип хората винаги сме смешни, погледнато отстрани. Само ние самите, когато се отнася до нас, не го виждаме и се дуем и от това става дори още по-смешно.
Сега съм на вълна Ян Ван Хелсинг - "Не пипай тази книга". Бива си го. Доста от нещата в книгата, всъщност съм ги прочела преди време тук, в този форум, но там са поднесени от малко по друг ъгъл.

Пуснато на: Пон Фев 28, 2011 5:29 pm Заглавие :

А според мен Кастанеда е един твърде остарял и несъстоятелен вече както автор, така и учител за този отрязък от времето, че...просто тази тема стои като една стара, мръсна кръпка и грози раздела на форума... Confused

Освен това виждам, че се изметна като стара врата от старата си изкривена панта...

Затова в качеството си на модератор просто я затварям.

Би било много по-интересно да се дискутират новите теми, които непрекъснато качвам и отварям тук... Cool