Ако всичко, което искаме се сбъдва?

Пуснато на: Пет Юни 11, 2010 10:05 am Заглавие :

Ако някога сте се молили, ако сте се обръщали към Всевишния – сякаш сте били пред вратата на кабинета Му, чукали сте и сте искали да ви приеме. ...

Желанията не се изпълняват, мечтите не се сбъдват – реализира се единствено чистото намерение. До реализация довежда не самото желание, а устремеността към желаното. Намерението не е усърдие, а спокойна съсредоточеност и решимост.

Безусловната, безрезервна вяра в успеха включва механизма на външното намерение. Обикновено разумът желае, а душата се съпротивява или душата се стреми, а разумът не дава, вследствие на това образът пред огледалото на света става неясен и размазан. А когато душата и разумът са единни в стремежите си, се появява ясен образ, който незабавно се материализира.

Повишената активност на симпатиковата нервна система е източник на стрес – физически и емоционален. Колкото по-дълго продължава стресовото състояние, толкова повече се задълбочава то. Умът впряга всичките си ресурси, за да намери решение на проблема. В тези случаи се използват и дедуктивните способности на лявото мозъчно полукълбо, и холистичния подход на дясното мозъчно полукълбо. Когато честотата на техните потенциали съвпадне (синхронизация), се стимулират центровете на удоволствието в хипоталамуса. Те от своя страна стимулират парасимпатиковата нервна система. За момент настъпва активация и на провокиращата стреса симпатикова нервна система, и на парасимпатиковата нервна система. Екстаз и осъзнаване – моментът на „Еврика!”. Поддържането на това състояние се нарича състояние на единение.

Това е начинът, по който Бог, Духът или митът се изживява от мозъка. Чрез единение на лявото и дясното мозъчно полукълбо, единение между логиката и емоцията. Усещането от това състояние на краен синтез в мозъка е под формата на окончателната истина.

— Wayland Skallagrimsson, “Scientific Magic”

Един влюбен отишъл веднъж при възлюбената си и почукал.
- Кой си ти? – опитал глас отвътре.
- Аз съм този, който те обича! – отговорил влюбеният.
- Върви си, ти не ме обичаш – казал гласът.
И той си отишъл. Дълга странствал и в края на пътуването си отново стигнал до същата врата. Отново почукал.
- Кой си ти? – попитал същият глас.
- Аз съм ти –отговорил той.
И вратата се отворила.