БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - ФАБРИКИ ЗА ДЕЦА САДИСТИ

Пуснато на: Нед Май 25, 2008 10:35 am Заглавие :

Реалити шоуто "Деца-убийци"- от Петър МАРЧЕВ, 12 септември 2006

Епизод I:

Вечер. Две момчета излизат от дискотека. Еднокръвни братя са - на по 16 и 17 години. Учат в техникум. Очевидно са пили нещо, вероятно по две бири, защото започват се облекчават пред входа на заведението. Наоколо е оживено. Мъж, наглед над 50-те, се спира и им прави забележка. Братята се споглеждат като в слаб филм. После започват да ритат отворкото. Личи им, че са тренирали някакво бойно изкуство. Налагат досадника, докато спре да мърда. После го отнасят до жп линията и го хвърлят върху релсите...

Епизод II:

Отново две момчета. Не са братя, приятели са. Единият е на 14, другият - на 12. По-малкият има нещо като приятелка от съседния блок. След училище момчетата са неразделни - обикалят интернет залите, заедно гледат видео: екшъни, ужаси, а когато им падне - и порно. Общо взето, за секса всичко им е ясно. Само дето не са го правили на живо. По-големият се сеща за 11-годишното момиче. Решават да го примамят в близката гора. То започва да се дърпа, заплашва да ги издаде в училище. Млъквай, маце! За да спре да пищи, единият я ръга в ребрата с джобната си ножка... Заравят трупа и се прибират...

Епизод III:

Пасторална картина - край реката в големия град играят деца. Сред тях е и 9-годишният Пепи. Викат му Лудото. Не е луд, просто има проблеми с говора. Пепи е облечен с хубаво кожено яке и има нов ВМХ. Отначало пробват да играят на криеница. После съзират на брега две котета, които жално мяучат. Започват да ги замерят с камъни, докато едното пада в реката и започва да се дави. Духът на агресията е излязъл от бутилката. Следващата жертва се оказва Пепи. Той е идеалният обект за дебелашки шеги - кротък и почти беззащитен. Едно от момчетата го плясва по врата, друго го блъсва. За да се защити, Пепи започва да ги плюе. Малките насилници озверяват. Някой блъска момчето по стръмното и то пада в реката. Замерят го с камъни, докато спре да шляпа с ръце в плитката вода. Тогава единият от невръстните убийци слиза долу и му съблича коженото яке. Друг яхва новия ВМХ. И изчезват...

Епизод IV...

Искате да спра, не ви харесва този сериал. Ама как - нали си падате по екшъни, хорър и розови серии. Но онова било фикшън, измислица... Ама реалити шоуто "Биг брадър" го гледахте, макар и с отвращение. Само с едно оченце гледахте как Дими онанира в тоалетната и мечтае да си легне с Митко Бербатов, как една лесбийка си легна с друга участничка, как Еди-кой-си и Еди-коя-си се чифтосват пред очите на половин България... Е, тогава защо не ви харесва моят сериал? Ами приемете го като ново реалити шоу - "Деца-убийци". Всичко в него е от истинско по-истинско. Място на действието на първия епизод е Казанлък. На втория - Габрово. На третия - София. Убеден съм, че ще се харчи добре. И ще вдигне рейтинга и на най-провинциалната телевизийка до космически висоти. Освен това материал има за петилетки напред. Сценарият сам се пише, както е казал класикът.

Епизод IV: В Пловдив две 14-годишни момичета удушават своята приятелка - просто ей така, от завист.

Епизод V: В Стара Загора четирима ученици (две момчета и две момичета) садистично убиват и ограбват 88-годишен старец.

Епизод VI: В Перник 16-годишно момче убива хладнокръвно и разфасова с касапска прецизност своя приятел.

Епизод VII: В Благоевград абитуриент-каратист коли с кухненски нож своя брат близнак и майка си...

Сещам се нещо - представяте ли си тези деца до какви хоризонти в бранша могат да стигнат, когато се озоват на "попрището жизнено в средата"? Горкият Ханибъл Лектър...

СТИГА! Аз ли казах "Стига"? Аз съм един наивник на средна възраст и вярвам, че нормалните българи, на които им е дошло в повечко от бигбрадъри и от насилие, наистина сме много. Защото детската престъпност е само върхът на айсберга.

Повече от половин век сяхме ветрове - ветровете на атеизма, на войнстващото безбожие. Дойде времето да пожънем бурите на ужасяваща безнравственост, а оттам и престъпност, корупция, наркомания, демографска криза. (И най-голямата илюзия е, че членството ни в Евросъюза може да бъде панацея за тежко болното ни общество.)

Днес за съжаление границата между добро и зло е размита до крайност. Злото за ограбения е добро за крадеца, лошото за една партия пък се оказва добро за друга политическа сила… А всъщност меродавните критерии за това що е добро и зло са едни и са изразени в християнските ценности. И те са най-важното, първото познание, на което трябва да бъдат научени децата ни още когато научават колко прави 2 и 2.

Как стана така, че в продължение на 16 години събираме подписки и очакваме като абсолютни наивници някой да наложи вероучението като редовен предмет в българските училища? За тези години специалната комисия, занимаваща се с въвеждането на предмета религия в учебната програма, направи само това - бяха отпечатани учебници, като религията стана свободно избираем, а от скоро и задължително избираем предмет. Всъщност тя попадна в предварително пресметнатата клопка на един нашенски "Параграф 22", който гласи: "За да изучават религия, децата трябва да имат съгласието на своите родители." Естествено вероучението остана последна грижа за майките и татковците, възпитани в духа на "научния атеизъм" и загрижени за всекидневното материално оцеляване на семействата си. Така в 80-хилядната Казанлъшка община в момента няма нито една паралелка по религия. Всъщност имаше една, в която се изучава ислям; а най-безумният парадокс е, че селският ходжа учи на мохамеданство и две българчета. Естествено със съгласието на родителите им, "за да не се делят от съучениците си"!

Смирението е най-голямата добродетел. Но нека не го бъркаме с овчедушието, с приемането на злото като норма на поведение. Затова тук, в Казанлък, се обединихме от един инициативен комитет. За да поискаме от властимащите незабавно вероучението да бъде въведено като редовен предмет в българските училища. Изпратихме петицията с това настояване до парламентарната Комисия по жалбите. Връчихме я на министъра на образованието. Разпратихме я до президента, до премиера, до патриарха... Ефектът засега е нулев.

Но ще се съгласим ли децата ни да бъдат възпитавани от улицата, от агресивните филмчета по всевъзможните телевизии, от чалга каналите, от циничните простотии, които се повтарят и през деня, да не би да ги пропусне някое дете, което си ляга преди 22.30 часа? Ще се примирим ли с примерите за подражание на повечето реалити шоута, чиято деструктивна роля върху детската психика психолозите не поставят под съмнение?

Вие как мислите?

* Авторът е журналист от Казанлък
------------------------------------------------------------------

Хм ... дечица, мили мамини и татьови, какво толкова са направили, а?! Sad

Пуснато на: Нед Май 25, 2008 10:39 am Заглавие :

Искате истината ли???!!! Ето ви я ... може би ...

Престъпността в държавните училища е симптом на болест, обхванал цялото общество

Детската престъпност в държавните училища не се е появила от липсата на достатъчно психолози, както предположиха някои. И следователно тя няма да изчезне от тяхното изобилие. Няма да си замине и чрез създаване на нови закони – не законите или тяхната липса са причина за нея. Тя е симптом – симптом на болест, обхванала цялото общество. Докато болестта не бъде излекувана, симптомът ще остава. Поне засега болестта е навсякъде и никой не възнамерява да я премахне. Всъщност, никой не желае да й обръща внимание или

Българско общество за индивидуална свобода

поне да
постави диагнозата. Съсредоточаването върху симптома е по-лесно.

След няколкото случая на убийства на едни ученици от други ученици все още никой не обръща внимание на заявения мотив на убийците. А той е видим за всички: завист. Според свидетелствата на близки и познати жертвата почти винаги по някакъв начин се откроява в средата на връстниците си - по красота, по ум, по привлекателност, по умение да общува. Обратното важи за убийците – свити, посредствени, без особен блясък в своето общество. По-изявените характери и индивидуалности плащат за това, че се открояват сред връстниците си.

И понякога плащат с цената на живота си.

Детето-убиец храни завист в себе си и един ден дава воля на тази завист. Но никой не коментира точно тази особеност на мотивацията у детето-престъпник. Политически некоректно е. Някакси не върви да кажем, че едно дете може да има такъв грозен, нечист мотив. Но то го има. Детето мисли по принципа на „кофата с раци”: когато един рак тръгне да излиза от кофата, другите го хващат и го връщат обратно.

Детето има откъде да го научи този принцип. Цялото държавно образование е изградено върху принципа да се потиска индивидуалността и силния характер и издига в култ на колективизма и еднаквостта. Определението за „образование” в България не е „придобиване на познания”. „Образование” е задължителното присъствие на децата на определено физическо място, в някаква стая, заедно с много други деца, и научаването на едни и същи неща, полагането на едни и същи изпити, провеждането на едни и същи тестове. Някои деца може би са по-напред от другите в умения и способности. Други са по-назад. В реалността децата са различни индивиди. Но държавното образование ги разглежда като еднакви, като клонинги. Всички деца на определена възраст трябва да изучават точно едно и също нещо и да могат точно едни и същи неща.

И напредналите, и изостаналите.

Еднаквостта тържествува.

Детето-убиец не се отклонява от този върховен принцип на училището, в което е поставено. Ако еднаквостта е официална догма за действие на училището, тогава различията са против нея. Те трябва да бъдат заличени. Ако трябва и чрез убийство. Държавното образование убива индивидуалността и характера. Детето-убиец също убива индивидуалността и характера.

Всъщност морална разлика между двете действия няма.

Насилието е съществена и необходима част от това налагане на еднаквостта. Идеологическият баща на съвременното колективистично образование Жан Жак Русо ни казва следното за върховенството на „общата воля”:

“За да може общественият договор да не бъде празна формула, той негласно включва дейността, която единствена може да даде валидност на всичко останало, когато някой откаже да се подчинява на общата воля, да бъде принуден от цялото тяло да го направи. Това не е нищо друго, освен че той ще бъде принуден да бъде свободен; защото това е условието, което, като предава всеки гражданин на неговата страна, го освобождава от всякаква лична самостоятелност. В това е ключът за действието на политическата машина; единствено това легитимира гражданските дейности.”

С една дума, всеки се съобразява с колектива. Никакви индивидуалности, никакво самостоятелно предприемачество; глутницата царува. И ако някой иска да бъде единак, ще го принудим с насилие да се съобрази с глутницата.

Русо все още е цитиран с одобрение в много статии на български образователни „експерти”. С една дума, в родната просвета той е „наше момче.” И никой от тези „експерти” не се разграничава от откровения тоталитаризъм на Русо. Очевидно, българското държавно образование възприема насилието срещу „отцепниците”, срещу независимата и изявена индивидуалност, като официална политика.

Децата-убийци просто следват официалната политика в образованието. Ако някой се издига с една глава над останалите, приравни го. Съкрати го с една глава.

Според както „общата воля” изисква.

Не само в образованието. Данъчната, юридическата и политическата система в България продължават комунистическата практика да убива индивидуалността и да издига колектива в култ. Икономически успешните биват наказвани с конфискационни данъци. Хората, които успешно служат на нуждите на потребителите, са кофти „фирмаджии”. Официална политика на държавата е да отнема техните пари, да ги приравнява икономически с масата от хора; а парите се дават на ленивите и посредствените.

Това е държавният бюджет: Бюджет на институционализираната завист, на безпричинната омраза срещу изявените, успешните, самостоятелните.

Убитите деца са били предмет на завист заради някакви свои превъзходства. Те може би са щели да станат самостоятелни личности. И тогава държавата щеше да ги убие с данъци. Убийците просто са следвали официалната държавна политика.

Известните хора в България са политиците, не предприемачите. Политиците събират цялото внимание на обществото. Но те не привличат това внимание чрез своята изявена индивидуалност; точно обратното, конституцията забранява отделните хора да имат и да постигат политически цели. Политически цели могат да имат само политическите партии. Самостоятелният човек не може да се опитва да промени политиката; той трябва да стане част от политическата глутница. А глутницата, както е известно, по правило привлича и издига само посредствени хора.

Известността на политиците се дължи на това, че те държат силовите механизми, а не на техните лични качества. Правото на силата е в основата на българската политика и въобще на мисленето в цялото общество. Детските убийства следват този принцип: правото на силата. Следват официалната държавна политика на колективизъм и потискане на изявената индивидуалност.

Колективизмът – под пропагандното име „солидарност” – тържествува в здравното и, в пенсионното осигуряване, в жилищното и поземленото право, в регистрацията на фирми, в държавните регулации върху бизнеса.

Навсякъде.

Държавната политика не позволява на отделните хора да бъдат самостоятелни и индивидуални. Всеки задължително трябва да бъде част от колектива. „Кофата с раци” е политически, юридически и икономически принцип на официалната държавна политика.

Децата-убийци са я възприели за свой принцип. Те просто следват това, което виждат от държавата. Завистта като политика дава резултат – децата я продължават, но с други средства. И преди да намерим решение на проблема с детската престъпност, трябва да променим принципа на “държавното регулиране”.

Другото е лицемерие. Или самозаблуда.
-------------------------------------------------------------
Божидар Маринов

Пуснато на: Нед Май 25, 2008 10:39 am Заглавие :

Каквото и да кажа ще е незначително в сравнение с чувството, което изпитвам като чуя, че деца постъпват така.
Децата са жестоки!!!
Няма да забравя преди много години, беше лято , бяхме по лагерите и бригадите и в един прекрасен слънчев ден се разбра, че деца са заровили в пясъка на плажната ивица на Равда май беше живи двама-момиче и момче-влюбени!! Какъв ужас изпитахме тогава като разбрахме и защо!? Просто са се гаврили с тях и без причина ей така са решили да ги заровят живи.Всички бяха потресени от случката.А има още много такива случаи...
Дълбоко вярвам, че такива деца са за съжаление, защото те не са се родили насилници и садисти, а са били често малтретирани по един или друг начин от родителите си.Такива деца виждат скандалите, разправии, побоища, шамари от родителите си и събират тази негативна енергия, трупат я в себе си, задържат я и трансформират това задържано напрежение в агресия.И понеже родителите са по-силни от тях те започват да търсят друг отдушник , защото това което са търпели им сваля самочувствието.

Пуснато на: Нед Май 25, 2008 10:42 am Заглавие :

ДЕТСКОТО ЛИЦЕ НА НАСИЛЕТО - 2007-10-15
Хлапетата живеят в своя виртуалния свят, но убийствата им са съвсем истински
Емилия Антова

Снимките на филма продължиха почти година - посетих различни градове, срещнах се с деца-убийци, чух и видях такива неща, че с дни след това не бях на себе си.

Няма да забравя красивото момиче, с което надълго разговарях в Сливенския затвор. Обясняваше ми с какво удоволствие с часове наред е „убивала“ в компютъра си, как е бягала от училище, ”защото там е тъпо”, как е изпадала в екстаз от агресивна „черна” музика, как „лапала“ алкохол и други неща. Съседите й се биели през ден, у дома всички си крещели един на друг, почти всеки ден „ядяла дървото” - вкъщи, в даскалото, на улицата.

И така до деня, когато тя и няколко момчета решили да оберат дома на някакъв старец. Той обаче оказал съпротива и тя го убила „като на кино”. Докато ми разказва историята си, от време на време се смее звучно, по детски, искрено и дори радостно. Виждах пред себе си иначе абсолютно нормално същество и осъзнавах, че за да лишиш някого от живот не трябва непременно да не си в ред.

Невръстните убийци просто са част от социалната характеристика на обществото ни. В живота на това момиче никой не е бил на своето място - родители, учители, приятели, среда. Не е имала други примери за подражание освен героите от филмите с насилие и стрелящите човечета в компютърните игри.

В Сливенския затвор срещнах едно още по-зле изглеждащо момиче – погледът му беше нагъл и агресивен. И въобще не й пукаше от нищо. Друга затворничка ми призна: “Какво да се прави, изобщо не обичам да мисля!“ Носи се по течението – яде, спи, пие, купонясва, говори каквото й падне, ако някой я ядоса, го хваща за гърлото, ако друг й хареса – преспива с него.

Чак в затвора, след психотерапията, е започнала да се сеща, че има и „след това”, имало и друго. Питам я, като излезеш на свобода какво искаш да работиш. Отвърна ми: “Нищо не ми се работи. Не мога да стоя дълго на едно място...“

Как намерих пари за филма ли? Не ми се разказват подробности за големите фактори на големите фирми, от които търсих финансова подкрепа и които отклоняваха дори разговор с мен. Един от тях ми каза, че „темата не е интересна” за пиар-а на неговия завод...

Но се намериха хора, които помогнаха – мой познат извади неголяма сума и ми каза: „Вземи, вярвам, че ще направиш нещо полезно, не държа да ми пишеш името!” Друг ме попита колко струва един снимачен ден и ми изпрати точно толкова пари по пощата. На всички, които помогнаха, трябваше да изпиша имената накрая, но после реших, че не е подходящо да го правя, защото финалните кадри са от гробището в Монтана, където заснехме погребението на едно нежно и красиво момиче, чиято смърт ме разтърси - сякаш бе мое дете.

Кое бе най-трудното? Най-трудното бе борбата с институциите. Нашите министерства са тежка и трудна машина за раздвижване. Мнозина там са подозрителни, все си мислят, че искаш с нещо да ги изложиш.

Опитвам се да ги разбирам, особено хората под пагон. Те живеят под заповед и команда, спазват строги правила. Ако шеф на РДВР каже „Не може!”, след него всички повтарят същото, въпреки че много добре разбират полезността на онова, с което съм се хванала. Можех да вкарам във филма и доста по-драстични и драматични кадри, но не ми позволиха да ги заснема. Накрая се уморих и примирих – използвах само това, за което имам разрешение.

Бих се радвала, ако телевизиите излъчат филма, но не това е била основната ми цел. Идеята е да бъде гледан от децата в „час на класния”. Затова и го направихме 45-минутен. Намерих изключително разбиране и подкрепата от Йорданка Фандъкова, заместник-кмет на София. Тя ми каза, че иска прожекциите да започнат от столичните училища.

Надявам се, че Министерството на образованието и науката ще даде своята техническа подкрепа. Трябва да го видят колкото се може повече деца, това ще е шокиращ урок за тях и сигурна съм, че ще го запомнят. Бих се радвала, ако на прожекциите присъстват и родителите им.

В края на филма написах: “Само заедно можем да спрем този ужас!“ Ако споменът от видяното спаси от насилие дори само едно дете – ще съм най-щастливият човек на земята. Казвам го искрено, като майка.

Емилия Антова е продуцент, сценарист и режисьор на документалния филм „Умирай лесно“ - първа част

Откровенията на невръстни убийци

Елиана Митова

Дялкали са тялото на Кристин като бут с шунка. Да падне месото от костите. Да стане на филии. Както го правят в Халите. Това разказват полицаи, разследвали жестокото убийство на на 12-годишния Кристин от Перник във филма „Умирай лесно“ - първа част, чиято премира се състоя онзи ден в БТА. Документалната лента, заснета от оператора Ангел Христов, ни среща в най-близък план с честното лице на детските престъпления. Разказът проследява най-драстичните случай на насилие, извършени от малолетни през последните години. Едно от тях е убийството на ученичката Маргарита Гергененова от Пловдив. „Не мога да повярвам, че съм убила Маргарита. Не ми се излиза от затвора. Нека мине време, нека хората позабравят“, разказва невръстната убийца Антония Матева. Приятелката й Мария Дръндарова, за която е установено, че е подбудителка на престъплението, не продумва пред камерата.

Само една от децата престъпнички, с които разговаря журналистката Емилия Антова, е готова да се разкае. Това е 16-годишната Мария Нешкова от Стара Загора, отнела живота на 80-годишен старец: “Като имам деца, ще ги уча да уважават възрастните хора, да не крадат и да не посягат на живота. Много е лошо зад решетките“, реди пред камерата затворничката и умува как ще изплати кръвнината за убийството.

Ужасяващо звучи признанието на сирака Валентин от Ловеч пред микрофона на Антова: „Не искам да живея, искам смърт“.

Филмът е страшен, но справедлив шамар по безчувственото лице на обществото ни и по авторитета на европейската ни държавата. Институциите у нас стоят с гръб към съдбата на децата - оставили сме ги да самоузряват лесно, като на кино, но във филма на живота им убийствата са съвсем истински.

Пуснато на: Нед Май 25, 2008 10:46 am Заглавие :

А вие как мислите?!

Трябва ли те да живеят или ... не?!

А какво трябва да се направи с техните родители???!!!

Чакам мненията ви ... ако имате кураж да ги дадете! Confused

Пуснато на: Нед Май 25, 2008 12:10 pm Заглавие :

Ще отговоря, перефразирайки думите на Гандалф към Фродо от любимата ми книга - "Властелинът на пръстените": "Много от живите сега, заслужават да са мъртви и много от мъртвите - да са живи. Ти можеш ли да върнеш живота на мъртвия? Затова недей да раздаваш присъди за живот и смърт с лека ръка! Никой, дори и най-великите измежду нас, не могат да видят всички нишки на съдбата... ".
Присъди не раздавам. Боли ме. Защото тези деца - това сме ние в кривото огледало на живота, който сами изградихме.

Пуснато на: Нед Май 25, 2008 12:44 pm Заглавие :

Да, аз също исках да попитам: нима ние сме тези, които трябват да съдят кой ще живее и кой не? По-скоро би трябвало да осъзнаем причините за това което става и да направим всичко възможно да предложим по-добра среда за развитие за тези, които току-що са се родили понасяйки кармата, създадена чрез нехайството за поколението на децата-убийци. То и народа си го е казал: Каквото си надробиш, това ще сърбаш..

Пуснато на: Нед Май 25, 2008 1:35 pm Заглавие :

Лошото е, че самите деца-убийци искат да не са живи, ще кажат някои ...

Аз пък ще добавя: "Всекиму своето".

"Кой каквото си е надробил това ще сърба."

Всеки ще си яде кармичната попара ... Confused

Пуснато на: Нед Май 25, 2008 5:21 pm Заглавие :

Здравейте

темата е наистина интересна но и болезнена, защото децата в случая са жертва на това съвремие, на тая епоха....незащитени от ветровете на пошлостта, липсата на добра ценностна система, липса на морал липсата на вяра.

Всичко което се излива от екрана , от интернет, хилядите реклами, неприлични и достъпни сайтове, цялата тая показност, агресия е като паразит който попада и обсебва умовете на децата, развива се в тях и както се вижда дава плод за жалост гнил.

Въпроса е как да им се помогне в случая, как да се реагира?

Пуснато на: Нед Май 25, 2008 5:41 pm Заглавие :

Според мен трябва да започнем от нас самите и от нашите семейства,ако не е късно ! А за напред просто да не допускаме тази грешка с нашите деца (говоря за тези,които им предстой да създават семейства) .
Но така като чета и другата тема за тези чипове имам чувството ,че сме обречени!

За тези деца мисля че е малко късно !

Всеки изминал ден се отвращавам от света ,в които живея и ми е много мъчно ,че ми се налага да го правя .... Гадна реалност от която няма измъкване !

Хората си затварят очите за тези неща ,просто защото е прекалено тъжно и не искат да си развалят "розовия " свят!

Пуснато на: Нед Май 25, 2008 5:45 pm Заглавие :

Аз лично смятам, че за такива деца-убийци трябва да има съд , превъзпитание , защото пуснатата стрела обратно няма да се върне , каквото са сторили отминава, но те си остават- убийци.Трябва да има справедливост също така вярвам в правата на хората станали жертви, във възмездието без значение колко голямо е то... в сравнение с мъчителната загуба

Пуснато на: Пон Май 26, 2008 9:08 am Заглавие :

В никакъв случай не бива да възприемаме тези деца като "жертва", защото не са ...

Самите те се възприемат като жертви още от ранното им детсво, поради което психиката им се деформира в патология на поведението и възприятията им.

Те не са жертви, но те са плод на това съвремие и тази епоха, творение на самото им творение - родителското тяло.

А родителското тяло пък е творение на техните предци.

Другите фактори, които са формирали техните патологии също не биха съществували, ако и в самите им биологични създатели не съществуваха същите такива.

Би могло да им се помогне, но трябва да се започне още от техните предци ...

Късно е за помощ дори и при тези деца, на които им предстои да се родят понастоящем ... Confused

Това е много сложен процес ... Sad

Пуснато на: Вто Май 27, 2008 1:24 pm Заглавие :

А знае ли някой нещо за мащабите на детската престъпност по света? Или ако знаете за някакви статистики в някоя друга държава, независимо коя, на запад или на изток. Защото ако е с толкова заплашителни и унищожаващи размери като в България....

Пуснато на: Сря Май 28, 2008 2:13 pm Заглавие :

Статистика като цифри сигурно може да се намери по принцип. Но представа дават и цитираните от медиите случаи. Най-много има изнесени за САЩ и Русия, може би защото като големи държави с влияние над световната политика и са център на най-голямо обществено внимание, а и там явно е често срещано явление.

Известно е, че в САЩ най-често стават масови убийства от деца и тийнейджъри в учебните заведения и на други обществени места, където се събират - най-често масови разстрели с огнестрелни оръжия над връстници и тези инциденти стават достояние на цялата световна общественост. Други шокиращи случаи са на убийства над членове на собственото семейство - родители, братя, сестри. Най-стряскащото е, че мотивите са от рода на "не получил това, което иска - вещи, пускане да излиза вечер, пречели му да купонясва и пр." А това е страна с претенции , че официално се държи на морала и семейните ценности, но явно всичко е само показност.

В Русия положението е подобно като у нас - тежък преход след десетилетия тоталитарен режим и възраждане на капиталистички икономически взаимоотношения, за които няколко поколения не са подготвени, а други много лесно и бързо се приспособяват. Там детските и юношеските престъпления изложени в медиите са подобни на тези у нас.

В старните от третия свят пък положението е специфично - там, където има граждански войни, партизански борби срещу някаква диктатура или вътрешен тероризъм и децата от най-ранна възраст са "приобщени" - ето един пример, но такива има и в други страни в подобна ситуация.

Има и статистика за престъпления над деца. У нас данните показват, че такива свързани с педофилия са се увеличили през последните години. В цивилизована Европа също се случват подобни, известни са нашумелите напоследък потресаващи случаи за садистични и сексуални изсстъпления над над собствени деца от невръстната им до пълнолетна и дори зряла възраст. Но там като се случи нерщо подобно гръмват всички световни медии и цялата общественост на съответната страна реагира много бурно. А у нас като че ли сме свикнали вече с почти всекидневната информация за нашенските такива прояви и ги възприемаме като част от пейзажа, дори вече ги възприемаме като нещо нормално. Току съобщят за поредното постъпило в болница пребито от собствените си родители бебе или пострадали от фисическо и сексуално посегателство деца от специализирани домове.

Всичко това показва, че обществото боледува - и у нас, и в другите страни. А едно болно общество едва ли е в състояние да произвежда бъдещи здрави членове...

Пуснато на: Пет Май 30, 2008 8:27 am Заглавие :

Ами то не е целта да се "произвеждат" бъдещи здрави членове на обществото ... Confused

Още повече пък, че самото това общество не заслужава нещо подобно. Определено го заслужава самия живот по принцип, защото е застрашен - застрашен е на всички нива.

А какво по-страшно от това???!!! Shocked