ЗА МЕН - ДЕНИ!

Здравейте!

Надявам се да ми помогнете да разбера защо някои неща се случват с мен!

Преди около 3 години ми се случи несъзнателно да излезна от тялото си. Оттогава започна често да ми се случва, за което мислех, че има нещо нередно. Наскоро прочетох за астралното пътуване и изживяването съвпада с описаното там. Но аз не мога да го контролирам, не се упражнявам специално за това, то се случва само! Не мога да си обясня защо се случва!
Постепенно започнах да имам и видения на някакъв лик. Това е мъж, облян в светлина. Говори ми, но не го чувам. Понякога също така, много рядко, чувам звуци, които другите не чуват, само аз.

Напоследък рядко се случва, защото се научих почти винаги да спирам излизането от тялото си още в самото начало.

Можете ли да ми обясните всичко това, какво мислите вие!
Разчитам на съвета, мнението и обясненията ви!

Пуснато на: Сря Авг 22, 2007 1:01 pm Заглавие :

Надявам се да ми отговорите, ще съм ви много благодарна!

Пуснато на: Сря Авг 22, 2007 1:56 pm Заглавие :

Прояви търпение все пак!

Първо - никога не говоря наизуст!

Второ - във форумите отговарям в паузите, когато нямам други ангажименти!

Трето - бързата работа винаги е срам за майстора!

До 3-4 часа може би ще си получиш отговора.

Просто не се притеснявай. Smile

Пуснато на: Сря Авг 22, 2007 3:58 pm Заглавие :

Съжалявам!!! Просто си помислих че сте ме забравили!

Пуснато на: Сря Авг 22, 2007 5:36 pm Заглавие :

Е де, е де, чак до толкова помня аз ... Laughing

Потрай още мъничко само. Rolling Eyes

Пуснато на: Сря Авг 22, 2007 6:47 pm Заглавие :

Едвам издържам вече, през 5 минути влизам да проверявам! Laughing

Пуснато на: Сря Авг 22, 2007 7:10 pm Заглавие :

Дени, позволих си да цитирам само тази част от ЛС до мен, за да мога по-лесно да ти отговарям, както и да не се губи последователността в проблема.

Веднага мога да ти кажа, че ти проявяваш афинитет към творчески и интелектуални търсения в областта на литературата, изкуствата, религията, до някъде политиката, философията и окултизма.

Що се отнася до "дарбата" (вече ми знаеш мнението за нея Wink

) мога да ти кажа следното - лично за теб разбира се: твоята свръхчувствителност и вътрешни нагласи те водят към мистицизма, но има прекалено много негативи, които трябва да преодолееш в себе си, защото в противен случай житейския ти път и съдба ще ти поднесат много жестока изненада, която може да те съсипе окончателно.

Няма да ти изброявам отрицателните качества тук, защото едно от тях е проява на агресия и скорострелни, необмислени реакции. Не искам и тук да ставаш същата, като ... знаеш къде. Wink

Никога не избързвай да се хвърляш необмислено във водовъртежите на окултизма, преди да си го опознала съвсем, защото може да загинеш. Загиването ти не е задължително да се свежда до смъртта в пълния смисъл на думата.

Но ... честно да ти кажа, познавам много "феномени", които превъртяха окончателно само защото не знаеха с какво точно си имаха работа, пък и не искаха да получат съотвтните знания в областта, просто защото им "свеждали" информация.Ама кой им "свежда" тая информация и защо, никой от тях никога не моаж да обясни, но това е друга тема.

Много от тях са в психиатрията, други се самоубиха, трети се водят на отчет в психиатрията, четвърти се подвизават из някои медии, въпреки диагнозите си, но за съжаление, те си им личат въпреки всичко.

Мога да ти предложа много внимателно да започнеш да четеш "Публикации"-те в сайта ни в разделите "Карма", "Магия и ясновидство", "Крия йога", "Отвъдното". Така ще можеш по-лесно да разбереш за какво всъщност ти говоря.

Може би ти имаш "дарбата" за ясно виждане и ясно чуване, но когато става въпрос за ясното чуване и виждане лично аз винаги заставам нащрек, защото това в много от случаите може да означава и диагноза.

Не мисля, че при теб е това!!!

Но ... ако "чуваш" с твоя вътрешен глас, ако "виждаш" с твоето вътрешно виждане и усещаш нещата по същия начин, то наистина става въпрос за ясно виждане и ясно чуване.

Но - ако чуваш неща така, както чуваш всичко останало, което издава звуци, ако ги чуваш с твоя обикновен слух, то това вече е неприятно и съмнително. Rolling Eyes

Още повече, когато никой друг не ги чува, освен теб!!!

Лично на мен ми се струва, че нещата са излезли извън контрол при теб още при първото ти неволно и неосъзнато астрално пътуване и точно там си получила астрален пробив. А това вече си е сериозен проблем, при който също има много голяма вероятност да започнеш да чуваш гласове - без да имаш какъвто и да било психиатричен проблем, разбира се. Дано само не се е случило нещо непоправимо.! Sad

Също така много важно е как ти се явява самото видение. Трябвало е да го опишеш като процес и визия.

Понякога такива феномени могат да се появят и да се видят при затворени очи, което е нещо в реда на нещата. Това просто си е един рядък феномен, но също така много рядко и при много малко хора по света се появяват истински видения. Опиши по-подробно какво и как го виждаш, защото е важно.

Всичките тези неща ти се случват, защото ти си прекалено сензитивна и свръхчувствителна, което не е никак хубаво, защото сама виждаш, какво става с теб. Нервна си, избухлива си, агресивна си и всичкото това е свързано естествено с твоята свръхсетивност.

А, не е съвсем така - имаш сериозни проблеми с вегетативната нервна система, щитовидната жлеза (това в тази ти възраст ще се докаже малко трудничко, но не е невъзможно), както имаш и проблем с функцията на кръвните потоци, поради което не е изключено да имаш и чести главоболия. Това е в добавка към горния пасаж ...

Аааа ... и забрави за ония брътвежи за "мисията" с предназначението да се помага на хората.

На хората трябва да се помага много внимателно, защото една помощ понякога може да убие този, на когото си помогнал. Всичко е твърде относително.

И никога не забравяй: това е много тежък кръст, който повечето хора не могат да удържат и той ги повлича бавно и мъчително към погибел.

Човек трябва да притежава много висок морал, пълен контрол над себе си, невероятна издържливост, търпение и смирение, и ... да знае, че той се е саможертвал в името на Бога.

Повярвай ми, защото знам какво Е. Подобен човек трудно може да издържи на всичките негативни вибрации около себе си, излъчвани от кого ли не и от какво ли не.

Добре е, че си успяла да се научиш поне в известна степен да спираш излизането си в астрала!

Тук ще добавя: ако виденията ти са в самото ти астрално пътуване, то това също е опасно за теб, защото мъжа облян в светлина може да не е точно това, което виждаш, и което ти примамва вниманието, т.е. това може да бъде и зловредна същност.

Това е - за сега.

Пуснато на: Сря Авг 22, 2007 9:41 pm Заглавие :

Благодаря ти за отговора!

Всичко което написа е така особено за агресията, просто незнам какво да правя, на моменти имам чувството че всичко и всички ме дразнят!

Разбирам, че съм много чувствителна но неразбирам защо без въобще да знам за астралното пътуване аз излизам...

Първото ми излизане беше одавна, но помня всеки детайл. Спомням си как цялото ми тяло започна да вибрира и постепенно се сковах цялата, неможех да
мръдна!
След известно време усетих как нещо ме тласка нагоре и като погледнах надолу към леглото аз изтръпнах от ужас...там видях себе си!!!

След време, може бе около месец след това, пак стана същото нещо, но този път чувах звуци, бих ги определила като ръмжене на мотор или нещо подобно, незнам точно?

Усещах същите вибрации на тялото ми но аз успях да се помрадна и седнах на леглото. Докато седях бях доста уплашена и незнаех това сън ли е?

Изведнаш както си седя на леглото ми се появи облик на мъж, беше ярка светлина, направо ми светеше в очите!!!

Той започна да говори, но аз не го чувах! Затворих очи и си казах "това е лудост, я се стегни", отворих очи и той пак говореше!

След което аз вече бях убедена че не съм ненормална и му казах да се маха, да се върне там откадето е дошло, тогава то изчезна!!!

Скоро тази година имах други видения, те приличаха на малки динозавърчета и ми говориха съвсем ясно, казаха ми че ще продължават да ме плашат и че няма да ме оставят намира.

Когато ми говориха това аз бях в будно състояние и те ми се явиха като малка картинка срещу очите ми! Аз много се уплаших, но им казах да се махат и де ме оставят на мира....но нямаше резултат, напротив.

Точно до прозореца ми чувах диви котки които си говориха и ръмжаха страховито, тръпки ме побиха!!!

Точно до мен беше моя приятел и като се обърнах да го попитам дали ги чува, видях как едно от зверовете е върху него и го е зграпчил.....като се има в предвид, че приятеля ми беше буден и той нищо не е разбрал.

Приятеля ми каза, че нищо не е чул освен това, че аз съм била с отворени очи и че съм издавала странни звуци!!!

Най странното от всичко това което стана беше, че аз докато съм в това състояние аз и веждам и чувам, тоест не съм заспала....ох незнам как да го обясня, направо се оплетах... Crying or Very sad

Спомням си как моя приятел ми е говорил нещо докато аз съм излизала от тялото си и после като успея да го предотвратя му разказвам всичко което той ми е говорил....и то е точно така, чак ми се чуди как аз знам!!! Rolling Eyes

Съжалявам Маг Селена за правописа ми, но определено точно в този момент не ми пука как пиша, дали е грамотно или не, няма значение, просто се надявам да сте разбрали това което написах!!! Rolling Eyes

Ще съм благодарна ако има какво още да ми кажете за това и въобще за мен!!!

Пуснато на: Сря Авг 22, 2007 9:58 pm Заглавие :

Утре ще ти отговоря, защото за тази вечер вече се преуморих доста.

Досега пишсах писма - отговори на хора, които се нуждаеха от моята помощ.

Мисля, че отговора ми няма да ти хареса обаче. Затова може да ти го напиша и на ЛС - поне едната част от него.

Желая ти лека вечер!

Пуснато на: Сря Авг 22, 2007 11:28 pm Заглавие :

Ще чакам отговора ви!!!

Пуснато на: Чет Авг 23, 2007 9:14 am Заглавие :

Бих се включила тук, стига да не е нахално. Дени това, което ми се случи е различно от описаното от теб. Когато прочетох преживяванията ти си спомних за няколко неща. Първият път когато изпитах невероятна любов и спокойствие - бях много болна, настинка от който имах чувството че бавно умирам. Лежа си в леглото и като в просъница виждам вратата, ставаше все по светла докато накрая почти прозрачна, много силна но не заслепяваща светлина. Нещо толкова топло и хубаво, което изпълва душата ти със спокойствие - сякаш проблемите не съществуват и обичаш всички. Не знам колко продължи. После попитах майка ми дали е видяла нещо - каза просто не. Може да е било от болестта, от ума ми от какво ли не. Другото е когато заспивам точно, когато се унасям, понякога усещам че виждам тялото ми в каква поза лежи и усещам че се издигам, но само толкова. Веднъж не знам от какво се уплаших и скочих в леглото, но от тогава си забраних такива експерименти да ги нарека. Усетя ли че става така, отварям очи, замислям се нещо и по-късно заспивам. Не ми се е случвало отдавна. Това което притеснява понякога моята душа е чувството и усещането, че на определно място в стаята понякога .... как да кажа въздуха е по-тежък. Не виждам нищо, но знам вътре в мен, нещото от вътре с което виждаме незримото го усеща. Не е лошо, нито злонамерено. Просто е там. Опитах се да разкажа на съпруга ми за този приятел Smile

който е с мен от години, но не успях да кажа нещо съществено..... не ми пречи... просто се чудя какво е

Пуснато на: Чет Авг 23, 2007 11:59 am Заглавие :

Когато аз проимах макар и доста бегъл контакт с подобни неща - веднага, бързо и мъжествено избягах.Намирам това за максимално разумно, защото тези неща могат да се случат на всеки, но дали е готов...? или просто ще закрачи бодро към лудницата?Първо човек трябва в максимална степен да има душевно равновесие и устойчивост и чак после може да си позволи да контактува на други нива - това е моето мнение.

Пуснато на: Чет Авг 23, 2007 1:00 pm Заглавие :

Добро утро Селена, виждам че сте тук и се надявам да можете да ми отговорите! Crying or Very sad

Пуснато на: Чет Авг 23, 2007 1:27 pm Заглавие :

penka съгласна съм с теб на 100%. Аз не съм готова за нещата които се случавт с Дени. Нещото което си върви с мен, моят приятел, въздуха който тежи или както и да се казва Smile

просто не си тръгва, но и го няма постоянно. Преди години една жена ме научи да не се плаша. Сега като се замисля нейното обяснение, че е дух който ме пази на моя прабаба не ми се връзва. Тук прочетох достатъчно и не вярвам да е така. Каквото и да е важно е че е добронамерено.

Пуснато на: Чет Авг 23, 2007 1:33 pm Заглавие :

Аз пук след смъртта на баща ми, понеже му бях много сърдита непрекъснато имах усещането, че е той е до мен и ме милва по главата, по ръката.
Много ме беше страх в началото.
Незнам дали това е мое внушение или не , но след като спрях да му се сърдя това усещане изчезна.
Възможно ли е или е само период на адаптация след тежка загуба?