ДА ПОГОВОРИМ И ЗА ... ПРИЯТЕЛСТВОТО

"Нямам нужда от много приятели,

стигат ми двама, трима.

Ала само такива, които в сърцата си

рани от моите болки да имат."

Тези невероятни бисери ме накараха да отворя тази тема.

Още повече, че лично аз имам много малко приятели!

Не защото аз им нямам доверие, а защото когато им свърша услугата, за която ме молят, те изчезват незабавно.

Не защото те ми нямат доверие, а защото те считат, че аз непрекъсното "виждам" какво мислят, къде ходят и какво правят!

А аз не ги шпионирам - наистина!

Просто ги имам за приятели - до момента, в който не ме предадат, до момента в който не ме изоставят!

И дори и след това /странно защо!!!/ аз пак продължавам да ги наричам приятели, е - макар и в скобки, но скобките са, за да подсещат останалите ,че те са способни и на предателство, и за да се пазят от тях!

Разкажете за вашите приятели или пък ... предатели!!! Laughing

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 6:03 pm Заглавие :

И моите приятели не са много.Говоря за истинските,имаче познати,които търсят компанията ми бол,дори се slucvа да се виждам с тях по-често,отколкото с тези приятели.Мина времето,когато залагах очаквания и изисквания,на които трябва да отговарят приятелите ми.Критерият ми вече е не какво те биха направили за мен,а какво /и за кого,доколко/аз бих направила нещо,ако се наложи,ако изпаднат в нужда,в беда и пр. и до колко бих могла да буда съпричастна към техните проблеми,без да очаквам адекватно отношение.Неоправдаването на очакванията води до разочарования,а на мен някакси ми се иска да си ги спестя на този етап.Досегашните ми стигат/не,че са много,не са/.А повече се вълнувам аз да не разочаровам хората,на които държа,но понякога такива работи се случват и неволно. Cool

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 8:17 pm Заглавие :

Изобщо не бива да мислиш дали ще разочароваш хората, защото 95% от тях нямат правилното разбиране за нещата.

Така, че ти можеш да ги разочароваш веднага, много бързо, само защото те не са чули точно това, което са очаквали да чуят от теб.

Можеш да ги разочароваш само затова, защото ти мислиш твърде различно от тях, та ... спукана ти е работата, значи! Razz

Но ... по-важно е ти да не се разочароваш от себе си, което е много по-лошо от това дали другите са разочаровани от теб.

Нека се научат да разбират живота и света правилно, това си е техен проблем!

Впрочем ... ти, Кати ... не прочете ли статията "Внимавайте на кого помагате"?! Sad

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 8:17 pm Заглавие :

За мен "приятел" е на пиедестал.За това не мога да кажа, че имам приятели.Познати - много - за работа, за софра, за разговори и т.н. , но приятели - не.Единствените ми приятели са моят партньор и сина ми.Знам, че звучи ужасно, но това е самата истина и не виждам защо да я разкрасявам.

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 8:20 pm Заглавие :

Веднага прочетох статията.Правилно,под "да не ги разочаровам" може би разбирах може би по начин,по който аз бих се разочаровала,но аз живея с нагласата ако може да не се разочаровам.Иначе начини да разочароваш някого хиляди,никога не може да се угоди на хората. Cool

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 8:25 pm Заглавие :

А кучето? Наистина е ужасно, че не го споменаваш. Животинките са истински и големи приятели. Поне според мен. Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 8:27 pm Заглавие :

Честно казано, откакто спрях от едно известно време да се занимавам с проблемите на приятелите си, да ги изслушвам до безкрайност и да им раздавам съвети ... и те нещо се поотдръпнаха от мен ... и започнаха да стават нещо зли ... Shocked

Ако аз имам проблем, то винаги ми се налага да си го решавам сама и с помощта на маг Живин ... понякога и на децата ми, но това е рядкост ... ама понякога съвсем навременна рядкост.

Трудно ми е да разбера приятелството като вид използвачество или пък извличане на някаква облага - задължително, щото това вече не е приятелство, то е чисто и просто използвачество ... Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 8:29 pm Заглавие :

Прав си ... виждала съм как убиват куче, докато то брани "господаря си" ...

Виждала съм и същото с котка ... Crying or Very sad

Ами - животни, просто са съвършени! Rolling Eyes

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 8:30 pm Заглавие :

Кучето не ми е приятел!То е просто моето по-добро АЗ! Very Happy

Та ми се видя малко нескромно...Така, както я описвате ситуацията, Маг Селена, и при нас е същото.

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 8:38 pm Заглавие :

То не може и да бъде по друг начин.

Хората са еднакви навсякъде - за съжаление!

Трагична и отчайваща работа ... ама карай да върви, все ще стигнем до някъде, все пак, нали така?! Laughing

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 8:59 pm Заглавие :

Една от последиците от този факт е , че сме тук, във форума.

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 9:58 pm Заглавие :

ама не се отчайвайте че ни използват "приятелите"-през първите 100 години ще е така , в следващите 100 ще ни оставят на спокойствие и няма да ни човърка съвестта от вътре-къде сгафихме че все гледат да ни използват. Crying or Very sad

за съжаление много рядко влизам напоследък във форума,но когато имам тая възможност наваксвам.много е кофти когато се чувстваш използван от приятели за които се раздаваш всячески.на мен самата неведнъж ми се случва това ама нали съм кон с капаци все прощавам и все си казвам че ми е за последно и отново се завърта колелото и съм като ученичке-наивна и вярваща в това че и останалите са като мен-верни на приятелството. Crying or Very sad

Пуснато на: Чет Авг 02, 2007 11:07 pm Заглавие :

От повече от месец слушам тази песен на Георги Христов... един човек като мен също толкова отчаян от всичко и всички я слуша доста често... та един ден както си пътувахме в колата той я пусна за пореден път... аз неволно се заслушах в текста и открих колко истина има в него :idea . Често мисля за хората около себе си... обичам да ги наблюдавам... нямам много приятели, наистина 2-3-ма са хората извън семейството ми на които мога да се доверя, въпреки че съм доста наивна и често си патя от това... ей така просто им се доверявам Rolling Eyes

, обичам да споделям... парила съм се и ще продължавам вероятно да се паря... в същото време като се замисля е странно това че и врагове нямам... винаги съм се стремяла да стоя далече от интриги, но наскоро бях неволно въвлечена в такава... от жена разбира се... та се наложи да се извинявам без дори и грам вина да имам... пак така се доверих на човек който почти не познавам и останах изумена от предателството... просто този път не успях да видя какво се криеше зад слънчевото и усмихнато лице... имах странното предчувствие че нещо не е наред, но доста често подминавам това чувство и правя неща, които като че ли знам че не трябва и напук на всичко ги правя... май от любопитство... нагледала съм се на нагаждачи и хора, които искат да са ти приятели защото имат изгода от това... малко са хората около мен с които дори да мълчиш пак е приятно... никакви усилия не ти коства това... истината е че съм попадала и в групи от доста хора в които съм била някакси самотна... може би причината е донякъде в мен самата, не отричам че го осъзнавам... на едно място прочетох това - "Вселената е изградена от три неща: енергия, материя и лични интереси..." а дали е така... ? глупаво звучи, но актуално мисля ...

Пуснато на: Пет Авг 03, 2007 10:19 am Заглавие :

Сещам се кого имате предвид. Знам преди година колко се радвахте, че имате приятелка като нея, правехте всичко за нея, не давахте на никой от предишния форум да каже лоша дума за нея (нищо че тя умираше да се "яде" с потребителите)... И накрая, тя ви се отблагодаряваше с интриги и приказки зад гърба. Но това си е нейн проблем. Човек не може да избяга от миналото си, а още по-малко от пороците си. Настоящето може да се промени, но миналото никога!

А за мен приятелите са преди всичко хора, човешки същества, а след това всичко останало.

Пуснато на: Пет Авг 03, 2007 1:27 pm Заглавие :

То май при нас, жените, по-трудно се получава с приятелството. Crying or Very sad

Имам доста примери.Струва ми се, че при мъжете е по-различно.Някак си по-успяват да запазят /е, не всички, де/ детското у себе си и да бъдат приятели, докато някоя жена не ги раздели...Прави ми впечатление, че голяма част от мъжете около мен си обичат и пазят приятелите, доверяват се /по свой си мъжки начин/, помагат си, дори през нощта някой да се обади, че има нужда от помощ - не пита, а става и тръгва.Ние, жените, в такъв момент ще започнем с въпросите: "ама защо?ама как?казвах ли ти аз!" и т.н.А те действат и не чакат обяснения, извинения, благодарности прочие глупости.Е, разбира се, вътре в себе си те отлично знаят, че утре ако на тях също им се наложи, то ще имат едно рамо, на което да се подпрат.Това не е ода за мъжете Very Happy

, а просто се опитвам да бъда с по-отворени очи, когато разглеждам света около мен.