Песен за Махамудра

Това е най-доброто четиво,което съм срещал на българския книжен пазар,десет стъпки в една книга.Достатъчно теория и практика.Това само статия ли е или има и коментари.Сега навлизам в сайта и още не се ориентирам във всичко.Благодаря предварително,не знам по късно дали ще имам желание или възможност.

Пуснато на: Вто Мар 24, 2009 4:01 pm Заглавие :

Ето, че "Песен за Махамудра" вече е във форума ни! Smile

ПЕСЕН ЗА МАХАМУДРА

Малките учения водят до действия - човек трябва да следва само велики учения. Песента за Махамудра на ТилопаМахамудра е отвъд всички сумволи и думи, но на теб, Наропа, ревностен и верен,
трябва туй да бъде казано:

Пустотата не изисква никаква опора, Махамудра почива върху нищо.
Без полагане на никакво усилие, а оставайки свободен и естествен,
човек може да разтроши ярема и освобождение да стигне.

Ако човек вижда нищото, когато в пространството взре се;
и ако след туй с ума си наблюдава ума, той различията ще унищожи
и ще постигне състояние на Буда.

Облаците, които се носят в небето, нямат корени, нямат дом;
нито стават отличителни мислите, които блуждаят в ума.
Когато видиш собствения ум, разграничаването спира.

В пространството се образуват цветове и форми, но в него няма черно или бяло.
От собствения ум всички неща произлизат, не е той опетнен със добродетели и пороци.
Вековният мрак не може да затъмни блестящото слънце;
дългите калпи на самсара никога не могат да засенчат сияйната светлина на ума.

Въпреки че се изричат думи, за да се обяснява пустотата,
същността й никога не може да бъде изразена.
Макар да казваме - "умът е сияен като светлината",
той е отвъд всички символи и думи.

Макар и пуст във най-дълбоката си същност, умът обхваща и съдържа всичките неща.

Нека тялото не върши нищо, отпусни се; затвори устата плътно и мълчание пази;
опразни ума си и за нищо не мисли. Нека тялото остане в покой като кух бамбук.

Без да даваш, нито вземаш, остави ума в покой.
Махамудра е като ума, който към нищо не се привързва.

Практикувай така и след време ще достигнеш състоянието на буда.
Практиката на мантра и парамита, инструкциите в сутрите и предписанията,
учението на школите и свещените писания не ще те доведат до реализиране
на дълбоката истина.

Защото, когато изпълненият с желания ум се устреми към някаква цел,
той само скрива светлината.

Онзи, който спазва тантрическите предписания, но продължава да различава,
изменя на духа на самая. Спри всякаква активност, изостави всички желания,
остави мислите да се надигат и спадат като вълните в океана.

Онзи, който никога не нарушава необитаването, нито неразделението,
придържа се към тантрическите предписания.

Онзи, който изостави страстните желания и не се привързва към нищо,
разбира истинското значение, дадено в писанията.
В Махамудра изгарят всички грехове човешки;
в Махамудра човек се освобождава от затвора на този свят.

Това е върховният лъч на дхарма. Онези, които не вярват в това, са глупци,
тънещи във вечни страдания и мъки.

За да се стремиш към освобождение, осланяй се на гуру.
Когато умът ти получи неговите благословии, освобождението не е далеч.
Уви, всички неща в този свят са безсмислени, не са нищо друго освен семена на скръбта.

Малките учения водят до действия - човек трябва да следва само велики учения.
Трансцедентирането на двойствеността е царско виждане.
Овладяването на разсейването е царска практика.
Пътят на не-практикуването е пътят на всички Буди.

Онзи, който премине този път, достига състоянието на Буда.

Преходен е този свят, като фантоми и съновидения, няма никаква реалност.

Отречи го и се откажи от рода си, скъсай всякаква връзка със сладострастието
и омразата, и медитирай в горите, и планините.

Ако без усилия останеш в естествено състояние на покой,
скоро ще постигнеш Махамудра и непостижимото.
Отсечи корените на дървото и листата ще изсъхнат;
отсечи корените на своя ум и самсара ще отпадне.

Светлината на всяка лампа в миг разпръсва тъмнината на продължителните калпи;
силната светлина на Ума изгаря в миг завесата на невежеството.

Който е привързан към ума, не вижда истината за онова отвъд ума.
Който се мъчи да практикува дхарма, не открива истината на отвъд-практикуването.
За да узнае какво има отвъд ума и отвъд практикуването,
човек трябва да отреже изцяло корените на ума и да гледа с просто око.

По този начин трябва да скъса с всички разграничения и да остане в покой.
Човек не трябва да дава или взема, а да остане естествен -
Махамудра е отвъд всякакво приемане и отхвърляне.

Тъй като алая е неродена, никой не може да и попречи или да я опетни;
когато останеш в царството на неродените, всяко проявление се разтваря в дхармата,
а личната воля и гордостта изчезват в нищото.

Висшето разбиране трансцендентира всичко това и онова.
Висшето действие се състои в голяма находчивост без привързване.
Висшето осъществяване е да реализираш присъщото без очакване.

В началото йогинът чувства, че умът му бучи като водопад;
в средата, подобно на Ганг, тече бавно и спокойно;
накрая се превръща в обширен, огромен океан, в който светлината на сина и майката
се сливат в едно.

от Тилопа

Сега вече можем да си я коментираме съвсем спокойно надълго и нашироко ...

Ми ... кой ще бъде пръв?! Sad

Пуснато на: Вто Мар 24, 2009 6:44 pm Заглавие :

Махамудра - [тиб. Чагя Ченпо] "Великият Печат" на реалността. Обещанието на Буда, че това е най--висшето учение. Основно се преподава в Кагю традицията и постига директното преживяване на ума. Махамудра включва основа, път и цел и е квинтесенцията на ученията на Буда.

Символизира единството на самсара и нирвана. Според доктриналните принципи с „великия печат“ на пустотата са запечатани всички феномени на самсара и нирвана.

Самсара - "кръговрат" (санскрит). Това е веригата на ражданията и смъртта под формата на колело, което винаги е в движение. Когато тази верига бъде прекъсната, съществото получава освобождение (мокша) и встъпва в Нирвана.
Нирвана - угасване" (на страстите и желанията), известна още като просветление или пробуждане, е краят на страданието и най-високото щастие. /може би "щастие" в дефиницията не е точната дума, по-скоро "блаженство" е по-правилно/.

Мисля, че тези процеси на освобождаване са описани в "Песен за Махмудра".

Пуснато на: Вто Мар 24, 2009 8:02 pm Заглавие :

човек трябва да следва само велики учения.Как да разберем кое е голямо учение,нали само учителя може да познае учител?

но на теб, Наропа, ревностен и верен,
Кой е Наропа?

Без полагане на никакво усилие, а оставайки свободен и естествен,
Някой от вас опитвал ли е да бъде свободен и естествен?Аз опитах.

Ако човек вижда нищото, когато в пространството взре се;
и ако след туй с ума си наблюдава ума, той различията ще унищожи
и ще постигне състояние на Буда.
Познавам тази практика от почти 10 години.И днес се връщам към нея,но трудно ми се отдава.Това със затваряне на очи и гледане на преминаващите мисли,ако спра да влизам тук да знаете,че съм успял и вече съм Буда.

Пуснато на: Вто Мар 24, 2009 10:51 pm Заглавие :

Малки са ученията в които си сам.Големи са тези,в които има място за много хора.
Тилопа е живял в Индия,но е намерил ученик в Китай.
Тилопа е знаел,познал е висшето и в него се е породило състрадание.Започнал да търси някой,който е готов да получи.Защото знанието за абсолюта не можеш да го предадеш на всеки,трябва да е готов,трябва да е подготвен.
Всеки истински учител е голям гадняр.Той тества ученика,тормози го,измъчва го.Трябва да го подготви,трябва да го разруши.И на края,когато Наропа е станал готов,предан,отдаден,преминал през всички тестове,без капка съмнение,отворен,готов да приеме-Тилопа се е освободил от товара си.Защото знанието е товар.
Наропа,преди да срещне Тилопа бил университетски преподавател.Бил заместник-ректор в голям университет с десет хиляди собствени последователи.Но един ден осъзнал,че разбира думите,но не разбира значението,че залъгва себе си-напуснал университета и тръгнал да търси жив Учител.

Пуснато на: Вто Мар 24, 2009 11:04 pm Заглавие :

Свободен и естествен е върховна дисциплина.Когато ти се яде-ядеш,когато ти се спи-спиш,не се привързваш към нищо,към никой.Когато имаш нужда-вземаш,когато имаш в повече-споделяш.Трудно изпълнимо,защото инерцията ни носи.Спомена от миналото,правилата,желанията,очакванията на другите.Ставаш пълен аутсайдер,отхвърлен,нежелан.Трудно е началото,после идват плюсовете и те са безспорни.

Пуснато на: Сря Мар 25, 2009 11:27 am Заглавие :

Моят западняшки дух се бунтува срещу тази житейска позиция. Very Happy

А кой ще храни аутсайдера? Или до всеки един такъв трябва да има по един не толкова просветлен, че да може поне да му подсигури хляба. Защото все още не сме минали на фотосинтеза. На мен ми звучи егоистично. Най-малкото от позицията на родител. Какво излиза? Ще създадеш дете, а после ще започнеш да вървиш по пътя на Буда и ще го оставиш на произвола, защото ти трябва да "не се привързваш към нищо"?! Мога и още доста житейски примери да посоча, но не искам да ставам безсмислено многословна - мисля, че и така се разбира какво искам да кажа. Не мога да видя плюсовете във всичко това.

Пуснато на: Сря Мар 25, 2009 11:39 am Заглавие :

Облаците, които се носят в небето, нямат корени, нямат дом;

Мислите са като облаците,които се носят в небето,не са наши.Ние се привързваме към тях-моят дом,моето дете,моята работа,моята страна и т.н.

Когато видиш собствения ум, разграничаването спира.

Има малък ум и голям Ум.Малкият произлиза от големия,той е част от него.Както вълните в океана,те са част от океана и едновременно с това в някаква степен отделни,индивидуални.Така и нашият ум,личният,индивидуалният.Той е част от общия и едновременно с това-личен.Ако застанете на един остров ще виждате как вълните се разбивате в краката ви без да ви докосват.По същия начин можете да наблюдавате мислите си,да стоите отстрани като страничен наблюдател и те няма да ви докосват.

В пространството се образуват цветове и форми, но в него няма черно или бяло.
От собствения ум всички неща произлизат, не е той опетнен със добродетели и пороци.

Вековният мрак не може да затъмни блестящото слънце;
дългите калпи на самсара никога не могат да засенчат сияйната светлина на ума.

Умът е нашата способност да творим,да създаваме.Преди да създадем нещо то се оформя като идея,като виждане д ума.Умът създава формите и след това те отново се връщат в него.Това е кръговрата в природата.Когато няма ум няма и форми.Има едно чисто съзнание,една пустота,изпълнена със съзнание.Това е онова,за което се опитват да говорят Просветлените.

Умът е проблемът,той създава объркването.Умът,малкият ум е единственият ни проблем в този живот.Този ум не е нещо материално.Той е движението на съзнанието.Ако само наблюдаваме ние сме в съзнание,Умът е тук,океанът е тук,но няма вълни.Ако започнем да скачаме от мисъл на мисъл,това движение е малкият ум.И губим ясното виждане защото вниманието ни се ангажира с подскоците и ние губим от поглед това,което става около нас.Поглеждаме,скачаме,поглеждаме,скачаме.

И второто-Езикът създава разделение.Така са ни научили и ние не се замисляме.Ден-нощ,топло-студено,любов-омраза.В реалността не е така.Това не са противоположности,това са различни степени на една и съща скала.За нас телесната ни температура е добра,но 30 градуса по-малко ни е студено.На нас ни е студено,това са 30 градуса по малко,нищо повече.Ден и нощ.Ако имаме по чувствително зрение това ще са две степени на едно и също явление.

И тук идва моментът на истината: Отсъствието на нещо не го прави противоположно.Любов-омраза!Любовта ни стопля,за нас тя е положителна.Какво е омразата?Отсъствието на любов,студено ни е!Но скалата е една и съща.

Какво е светлината-Присъствие на нещо,тя е създадена.Какво е тъмнината-отсъствие на светлина.Ние не правим разлика между реалността на нещо и отсъствието на друго.

Светлината е реалност-отсъствието и е тъмнина.

Любовта е реалност-отсъствието и е омраза.

И за това колкото и дълго да е тъмно,когато светлината се яви-тъмнината отстъпва.

Пуснато на: Сря Мар 25, 2009 11:50 am Заглавие :

Коментирам Песента на Тилопа,от една страна и от друга,позволявам си този коментар защото съм извървял част от този път,минах през този ад.Не ви съветвам какво да правите.От собствен опит знам,че това,което се казва в песента е вярно.Имам две деца и продължавам да се грижа за тях,както и за родителите си,до колкото мога.Последните 10 години играя ролята на Левски-Когато печеля,печеля за всички,когато губя-слушам коментари какво е трябвало да направя.

Пуснато на: Сря Мар 25, 2009 11:58 am Заглавие :

Може и да създава объркването, но и дава нашата способност да творим. Laughing

Какво лошо има в объркването, или в творенето, че да трябва да се стремим да се откажем от ума в полза на чистото съзнание? Според мен "объркването" е самата човешка същност. Ако я няма, то говорим за богове, или за роботи, или за нещо друго, но не и за хора.

Пуснато на: Сря Мар 25, 2009 12:23 pm Заглавие :

Въпреки че се изричат думи, за да се обяснява пустотата,
същността й никога не може да бъде изразена.
Макар да казваме - "умът е сияен като светлината",
той е отвъд всички символи и думи.

Истината се познава в тишина,така е било и така ще бъде.Върховните учения са се предавали от учител на ученик в тишина.Когато ученикът е готов,внимателен,притихнал,ПРАЗЕН-тогава може да му се предаде нещо,в противен случай ще го пропусне,няма да го чуе,няма да е там.Защото не се предава знание а същност,енергия и ученика трябва да е готов да е приеме.

Познавам и този кошмар.Практикувах известно време техники за разширяване на съзнанието-от най- силните,от най-рисковите.Имах достатъчно енергия и нямах какво да я правя не знаех как да се освободя.Повечето хора познават липсата на енергия,това е нормалното им състояние и си набавят от където могат.

Най-лесно е да накараш някой да се чувства виновен-съпруг,съпруга,деца,подчинени.За това е тови стремеж към власт-за да се черпи от енергията на другите,а всяка власт дава такива възможности.Не само политическата.Основната борба е в семейството,работата и със съседите,приятелите.

Връщам се на темата.Да имаш енергия в повече е по голяма тежест от това да нямаш.И се оказа,че никой не иска да получи.Всеки води борба да вземе,но да му дадеш просто така,да му подариш-НЕ.Така стигнах до тежко болни,които бяха загубили всякаква надежда,само те бяха готови да приемат.Така започнах да играя и ролята на Господ,знаете,че за него се сещаме когато всички други възможности са изчерпани.Но какво се получи?!

Когато усетеха промяната,подобрението се отдръпваха,с подобрението идваше и съмнението,страхът.Много пъти съм го казвал-който може да дава,той може и да взема.Това е факт,но защо се пропуска факта,че който има,този от когото извира,той раздава,той се наслаждава на това.Всеки познава в малка или голяма степен тръпката на даването,да дадеш.ти си който дава.Тогава защо никой не се учи на това?

Пуснато на: Сря Мар 25, 2009 12:33 pm Заглавие :

Явно не съм ясен,никой не ви предлага да се отказвате,а да разберете.Ползвайте ума си, но когато не ви е необходим му дайте почивка.Умът е като ходенето.Докато се движите краката са ви необходими,но когато пристигнете,ако продължите да се въртите в кръг е глупаво.Ако разберете,че нямате власт над мисловната си дейност,ако го признаете пред себе си това е първата стъпка към правилното използване на ума.

Пуснато на: Сря Мар 25, 2009 12:44 pm Заглавие :

Пропускам практиките,има и други на пазара.
За да се стремиш към освобождение, осланяй се на гуру.
Ами сега?Къде е този учител?Преди години,когато стигнах до този пасаж имах този проблем и започнах да чакам.Чаках,чаках и тя се появи.Не изглеждаше както си я представях,но се оказа истинска жена!Ужас!С нея преживях и рая и ада.За това сега казвам,че тя ме направи религиозен човек,защото съм бил и на двете места.

Пуснато на: Сря Мар 25, 2009 3:50 pm Заглавие :

Струва ми се, че по-вярно е, че трябва не да се разбере, а да се почувства, да се изживее. Другото е все едно да обясняваш на сляп човек колко е синьо лятното небе.
P.S. Разбрала съм го. Поне така го усещам. Просто малко ви провокирах /аз съм си такава, не ми се "връзвайте" Laughing

/. Не мисля, че трябва да се противопоставят ума и съзнанието - всеки от тези "инструменти" си има своето място и предназначение.
Що се отнася до излишъка от енергия, то веднъж и аз го почувствах. Продължи около седмица-две и беше доста странно. Изведнъж престава да ти се спи и се чудиш какво да правиш нощем, през деня навиваш километри пеша, или правиш упражнеия и пак не можеш да се умориш. Действаш подтискащо на хората около себе си, защото почти подскачаш от енергия и т.н. Сигурно си трябва сериозна практика, за да се свикне на подобно нещо.

Пуснато на: Сря Мар 25, 2009 7:43 pm Заглавие :

Свиква се,иска време но нещата си дойдоха на мястото.Споделих собствен опит защото може би някой БГ Тилопа търси своя БГ Наропа, или обратното,да знаят,че имат покрепата ми.Аз намерих своя учител,намирам и с кого да споделя.Останалото е въпрос на време.