ИЗПОВЕД!

Пуснато на: Нед Дек 16, 2007 1:44 am Заглавие : ???????!

Е не няма да се изповядвам пред вас Laughing

,но ми се иска да поговорим за това и ще се радвам да чуя мненията ви по темата!

Прочетете първо статията по долу ,помислете .... ииии напишете какво мислите Smile

!

ПРЕМЪЛЧАВАНЕТО НА ГРЕХОВЕ ПРИ ИЗПОВЕД Е СМЪРТЕН ГРЯХ

Една много позната хитрост и клопка, която дяволът използува, за да наруши светостта на тайнството Изповед и да осуети освобождаването на душата от греха е срамът. Врагът на душите всява смущение у каещия се, така че той да скрие от духовния си отец греховете, които дълбоко го унижават и понижават неговото самочувствие пред другите.

По този начин обаче каещият се прибавя към предишните си грехове още един изключително тежък и смъртен грях, – греха на кощунството, според определението на светите отци.

Като премълчаваме грехове поради чувство на срам и вършим смъртния грях на кощунството, ние всъщност си играем със Светия Дух, Който присъствува в тайнството Изповед.

И ние не само добавяме още един нов грях към старите си грехове, но – по думите на светците – ако от сто гряха изповядаме деветдесет и девет и скрием един, тогава и тези деветдесет и девет остават неопростени.

Нито сълзи, нито пост, нито бдения и поклони, нито раздаване на милостиня или някакви други добродетели или добри дела нямат силата да заличат един единствен грях, който ние от срам сме премълчали при тайнството на изповедта.

Затова светите отци мъдро ни съветват със следните думи: “Ако искаш да възтържествуваш над дявола, то нападне ли те срам, най-напред изповядай греха, от който най-много се срамуваш.” (Св. Никодим Светогорец).

Многогодишният ни изповеднически опит, по Божията благодат, ни е научил на една горчива истина: много души се лишават от вечен живот поради премълчаване на грехове от срам по време на изповед.

По молба на мнозина вярващи, получили полза от това, и за да помогнем да такива души докрай да сразят демона на срама при изповед, предприехме да издадем разказа за едно твърде поучително чудо на Пресветата Божия Майка.

Това чудо, което се случи преди около десет години, сме го разказвали безброй пъти в проповедите си, с което помогнахме на много от вярващите, обременени в душите си с греха на скриването на грехове при изповед; сред тях е имало и наши духовни чеда, които са се изповядвали години наред.

Ако не бяха чули за това поучително чудо, всички тези хора щяха да се преселят във вечността с обременени души и там, в тяхната вечна мъка, щяха да имат имат за свои съжители бесовете на срама.

Знаейки, че те са приемали непорочните Тайнства Христови (Св. Причастие) с нечисти и осквернени сърца, тези измъчени хора, сломени от срама, без чиста изповед, години наред са затъвали по-дълбоко и по-дълбоко в бездната на погибелта.

Трябва да се съсредоточим изцяло върху тая истина – без смирение, без искрена и пълна изповед на това, което ни тегли надолу, няма спасение и ние не можем да видим Божието лице.

Винаги съм се питала дали една изповед помага?Защо трябва да се ходи при отец или поп и да се помолиш да ти простят греховете?Не можем ли просто да се помолим самички да ни се простят греховете?

Какво всъщност е греха ?
Как да застана пред някои и да изповядам греховете си,като точно този някой разделя Бог на различни имена,различни религии ... А всъщност Бог е едно...!!!

Не бъдете пасивни,вземете участие в темата Smile

С радост ще прочета мненията на всички! Razz

Пуснато на: Нед Дек 16, 2007 2:19 am Заглавие :

Това важи за изповядващите Християнската религия,а останалите? По тази логика и те би трябвало да са обречени на вечни мъки,защото пък въобще не се изисква да се изповядват/някои други религии,или атеисти/.И пред кого се изповядват? Пред свещенослужител,който също е човек като тях със своите слабости и грешки,а може би и грехове,по-тежки от тези на изповядващите се.И въпреки формулировката на това що е грях,ако те не го чувстват като такъв,или напротив считат за грях нещо по собствена преценка/винаги е субективно - критерий е собствената съвест/...Има "регламент" на тайна на изповедта,според който изповедникът няма право да оповестява изповяданото по какъвто и да е повод,дори ако се касае за криминално престъпление,нказуемо според човешките закони/юрисдикцията/.И как свещенникът решва дали са опростени греховете или не? Получава знак свише ли за това? Има и друг момент - с това се спекулира - изповядал съм се,значи са ми опростени греховете,от тук нататък ще си извършвам нови до следващата изповед,когато пак ще ми ги опростят,после пак...А целта е всъщност сгрешилият да се покае искрено,а не pro форма.И срамът е признак,че той действително осъзнава,че е извършил нещо нередно.А срамът е спрямо човека в лицето на свещеника /и притеснение,че някой друг евентуално може да научи тайната ни/,а не към Бог - от него нищо не може да се скрие,независимо дали е изповядано пред човек или не.Според мен добрият замисъл за осъзнаване на грешките и покаяние за съхранение на морала на човека се е превърнал в мощна манипулация чрез страх.Не е реално да бъдем обречени на вечни мъки за стореното през такова кратко време,каквото е продължителността на човешкия земен живот,без право на нов шанс за поправка.Или значи,че ако съм убивал хора и съм си признал пред попа ми е простено и няма мъки,а ако веднъж съм излъгал някого и съм го скрил - край-ще горя вечно в ада? А и преди време в темите се изясни,че няма грехове,а грешки.Добре е да ги осъзнаваме и да се покайваме искрено,но това е само в нашите ръце - ние сами си проправяме пътя към Бога и отговорността е наша,мъките на които ще се подложим са си наши,докато осъзнаем каквото трябва и от нас зависи колко ще продължават - в този живот,в отвъдното,в следващите животи... Rolling Eyes

Съжалявам,ако на някого прозвучи кощунствено мнението ми.

Пуснато на: Нед Дек 16, 2007 11:47 am Заглавие :

Когато минаха 40 дена от смъртта на майка ми, отидох в църквата да поръчам съответната служба.Препратиха ме към един свещеник.Аз започнах да му обяснявам.Той кимаше благо.Аз продължих да обяснявам.Разстроих се.Разплаках се.Той продължи да кима и да се усмихва благо.По едно време покрай нас мина жената, която събира свещите и ми каза:"Абе, момиче, това е изповедникът - той е глух.Ти не знаеше ли?"Като ми премина афекта, поразмислих и си рекох, че това е супер удобна комбинация.Сигурно при него има наплив от желаещи да се изповядват.

Пуснато на: Нед Дек 16, 2007 2:08 pm Заглавие :

penka,ти "изби рибата" ! (...ъ-ъ-ъ,тук не включвам Хер фон Жовин,разбира се Rolling Eyes

)

Изповедта е изслушване,обещание за молба за опрощаване (защото "само Бог може да опрощава" и даване на насърчение да продължиш нататък несъгрешавайки,защото така Исус Христос правел-(вж официалната,сиреч евангелската история с Мария Магдалена).

Изповедта е широко използвана като психотерапевтично средство за смъкване на напрежението и избавяне от чувтсво на вина...Е,при католицизма нещата твърде явно са придобили търговски отенък-индулгенциите.Но коя ли религия не приема "волни пожертвавания" срещу "горещо застъпване пред Бога"?

Кактъо навсякъде,обаче,така и сред религиозните служжители е имало свестни хора,които се отнасяли наистина човечно с "клиентите на завесението".И имвенно заради тези служителимного миряни се лъжат и се вливат в религиите....

Накратко.
От изповедта има ползва,когато изповядващият е човек-било духовно или медицинслко лице.

Заб.Който се е интересувал от религии и служителите й,няма начин да не е забелязал суровият военизиран ред и дисциплина.Т.е. за "тайна на изповедта"-забравете! Cool

Пуснато на: Нед Дек 16, 2007 2:21 pm Заглавие :

Тук се акцентираше и върху срама като грях.Като оставим настрана това,че "грях" няма,а има "грешка",мисля,че срамът на определено ниво на развитие е спирачка за извършване на някои грешки,или ако са извършени,да ги осъзнаваме като такива.А щом "тайната на изповедта" не е ни е гарантирана,кой има право да ни упрекне,че се срамуваме от някои свои мисли или постъпки? Само Бог,но нали той е у нас,а не осъществяваме връзката с него,чрез посредници - хора,упълномощени от други хора.И ако се срамуваме,то е от хората,а не от Бога.И заплахата за "вечни мъки" също е измислена от едни хора,за да манипулират,контролират и властват.Тези същите едва ли се придържат към същото правило,ако се използват техните постановки,това което вършат също е голям "грях" . Cool

Пуснато на: Нед Дек 16, 2007 2:51 pm Заглавие :

До колкото си спомням,някъде из форума бяхме коментирали,че Бог не наказва....А това което ни се случва си е карма!

Поне аз така го разбрах!

Защо тогава изобщо ни е нужна изповедта?
Аз лично стигам до извода,че тя не е нужна ... в крайна сметка рано или късно ние ще си "платим" за стореното,но едва ли Бог,ще ни наказва!

А срама е много полезен,ако мога да се изразя така!
Но нищо не можеш да скриеш от себе си нали?
Бог е във всеки от нас,за това и не остава нищо скрито от него!
Тоест ако простим на себе си,значи и Бог ни е простил!

Поправете ме ако греша!

Пуснато на: Нед Дек 16, 2007 2:53 pm Заглавие :

Да ,Кати..тук си много права относно манипулирането и заплахите с "вечни мъки"!

Пуснато на: Нед Дек 16, 2007 3:02 pm Заглавие :

Срамът не винаги е полезен.Това е признак за нашата зависимост от чуждото мнение,което е формирано от много условности и предразсъдъци,както и нашето съзнание е обременено от същите и това ни пречи да прозрем истинската същност на нещата.Не говоря за срам от това да си неприлично облечен на обществено място или да се държиш просташки например,щото някой хора са "оперирани" и от такова чувство.Но това не бива да бъде водещия фактор в нашето поведение по принцип,а вътрешното рзбиране - кое е правилно и кое не.Иначе да плашат човек,че срамът да си признае пред друг човек нещо,от което се срамува го обрича на вечни мъки за мен е абсурдно,защото има противоречие - точно същата/или която и да е религия/ е вменила на хората чувството на срам/и страх/ от определени действия,а после ги упреква за това.

Пуснато на: Нед Дек 16, 2007 8:56 pm Заглавие :

На кого всъщност трябва да се изповядваме?!

Много правилно си задаваш въпроса, Диди! Very Happy

Да направим едно покаяние пред себе си - да!

Ама кой е онзи мазен поп, на който трябва да си изповядам най-съкровените неща?!

Това го правя само и единствено през себе си и пред Бога.

Много правилно мислене имаш, Диди! Много правилно! Very Happy

Пуснато на: Пон Дек 17, 2007 4:26 pm Заглавие :

Радвам се че е така....!

Бяха ми казала че богохулствам ,като не признавам изповедта пред отеца!

В крайна сметка ,кои са те че ще ни съдят .... Smile

нали?

Даже си мисля,че никои не ни съди!Правят опити ,а ние решаваме дали да им паднем в капана на собственото им заблуждение!

Никои не ни наказва ,сами се наказваме като правим лоши неща и постъпваме глупаво!
Embarassed

Пуснато на: Пон Дек 17, 2007 10:00 pm Заглавие :

Нямаш си просто ни най-малка представа колко много си права! Very Happy

Пуснато на: Вто Дек 18, 2007 2:27 pm Заглавие :

В общи линии си права. Ако човек прави нещата осъзнато, няма нужда да се изповядва. Но ако не прави нещата осъзнато, това е една връщалка назад, за да се опита да осъзнае деянието си каквото е. Има една много древна окултна техника - толтеките я наричат припомняне, йогите говорят за развъртане на ума и т.н. Техниката се състои в припомняне до най-малка подробност на отминалите събития (всякакви и положителни и отрицателни). Резултатът от подобна техника е "освобождаването" на спомените и прекъсване на връзката между деянието или събитието (в миналото) и нас (каквито сме в момента). Има добро пречистващо действие.

Тук няма да излагам техниката, но самото изповядване, като че ли носи частица от нея - доста видоизменена и църквоцентрализирана, като повечето неща в християнската религия. Но да не забравяме все пак за кого е религията в тази й форма.

Останалото в статията, обяснения, "лукави", блажени и прочие за мен са нещо доста извратено, но кой както му харесва.

Пуснато на: Вто Дек 18, 2007 2:37 pm Заглавие :

"Припомнянето" обаче няма нищо общо с изповедта пред някого си, защото "припомнянето" е твърде деликатно и твърде етично състояние на духа, за да бъде афиширано пред когото и да било.

То, "припомнянето", е вътрешна личностова нагласа, която интересува преди всичко личността, поради факта, че тя е носител на гузната си съвест, която от своя страна поражда редица комплекси, които спъват духовното й себепознание и себеусъвършенстване.

Та .... "припомнянето" се прави именно с цел, да се избавиш от негативите, които ти пречат по Пътя на Духовното.

А попа или свещеника откровено казано изобщо не се интересуват от твоя личен духовен Път!

Пуснато на: Вто Дек 18, 2007 3:01 pm Заглавие :

Да,да,да ...точно и аз това си мисля!

Попа изобщо не го вълнува ,та дори и те са заблудени,плашат хората с наказания и вечно "пържене" в ада....!

Слагат ни ограничения,при което ни пречат да изразяваме себе си и да се чувстваме свободни!

Никои друг не знае ,кое е по-добре за нас,освен ние самите!Стига да се заслушаме във вътрешния си глас Smile

Хммм стана ми интересно това за толтеките ... ще трябва да си припомня прочетеното Embarassed

Пуснато на: Вто Дек 18, 2007 4:17 pm Заглавие :

А за удобство на вярващите,дето държат на този аспект от религиозното си чувство дори има създадени виртуални църкви и възможност да се изповядват on-line и съответно да получат опрощение за утеха - колко удобно - хем няма да си създават неудобството да контактуват със живи свещеници/въпреки,че при Католиците изповедта става не очи-в очи,което позволява на изповядващия се да се отпусне и да не се притеснява от живия контакт/.Но друго си е,да си защитен от анонимността да "си изливаш душата".Естествено официалната църковна институция е резервирана,дори против това нововъведение в "крак с технологиите и прогреса",както при всяко ново нещо,което и застрашава възможността за власт,манипулации и контрол.Който хем държи непременно да се изповядва,хем не иска да ходи в църквата при изповедника,нека си го прави по този начин,ако чувства,че му помага.Не е важно как и пред кого,а какво влага в този акт.
Но връзката с Бог не се нуждае от никакви посредници,той е в нас и навсякъде и ако не я усещаме,никаква изповед няма да ни помогне.Ако можем да осъществим връзка с душата си,значи сме успели да осъществим и връзката с Бог в нас и да достигнем нужната хармония. Cool