Мнението ви за трансплантацията?

Пуснато на: Пет Май 11, 2007 10:14 pm Заглавие :

Не знам,не си представям как така ще се в копча в живота на всяка цена,аз и сега не съм,дето съм относително здрава.Трябва да имам някаква голяма мотивация извън мен,та да е така.Иначе,да си вегетирам безполезно и измъчвайки другите около мен - освен физическо е и психическо мъчение.

Пуснато на: Пет Май 11, 2007 10:39 pm Заглавие :

Другите да не ги мислим - кой каквото си е заслужил Very Happy

Въпросът е да докопам здравна книжка - джипи-то ни така и не ни е дал, за да отметна вътре да не ми използват органите, защото са неизползваеми по принцип и да отметна да не ме реанимират, защо съм нереанимираем по принцип. Cool

Пуснато на: Пет Май 11, 2007 10:47 pm Заглавие :

Поисквате си я сами,не чакате да ви я даде сам,че ще стане друг път.Аз допреди смятах,че давам всичко що е използваемо на драго сърце,но сега не знам.Пак съм склонна.А за това,че са си заслужили го разбирам - кaрмичен урок - така си помагаме взаимно за отработването - грижещите се се учат на саможертва,болния на търпение и смирение пред физическата си неизправност.Звучи сурово,ама това е положението.Да не дава Господ никому.

Пуснато на: Съб Май 12, 2007 11:56 am Заглавие :

Не му завиждам на тоя, дето ще ми ползва на мен органите - и във физическия смисъл и в психическия.Та се чудя дали да се отметна от даряване, или да не се отмятам, та да направя още едно "добро" на "ближните си". Laughing

Пуснато на: Съб Май 12, 2007 7:16 pm Заглавие :

Хаххххххааааа ... пък да не говоря аз, ако някой се докопа до моите органи / по принцип няма значение до кой точно!!!/ ... ще си скубе косите и всички косми по тялото с пенсети защо са му ги присадили ...

Пуснато на: Чет Май 17, 2007 9:48 am Заглавие :

Интересна дискусия. Аз лично много пъти съм мислила за трансплантирането и все стигам до извода, че не си струва да се живее на всяка цена. Но всичко това е, когато се отнася до МЕН. Ако е за родителите ми например, колкото и естествено е ние да ги надживяваме, не мога да си представя, че няма да ги има. Което ме навежда на мисълта, че е по-трудно да загубиш близък и точно затова близките погазват волята на болния да не се реанимира и т.н. Що се отнася до мен, аз съм в добро здраве и като си разсъждавам по принцип предпочитам да не се мъча на кабели и маркучи, но... Виждала съм как болни се вкопчват в живота и са готови на всичко за още месец живот. Лично на мен трансплантирането ми изглежда противоестествено,но не мога да заема твърда позиция. Има прекалено много за и против аргументи и от двете страни...

Пуснато на: Пет Май 18, 2007 11:51 am Заглавие :

ЖИВОТЪТ Е ДО ТАМ - ДОКЪДЕТО Е!

И ако някой се опита да го задържи противоестествено във физическото тяло на някого, то това не означава, че той е жив ... това означава, че се увеличава просто агонизирането и разлагането на това тяло!!!