ИЗПИТАНИЕТО НА ПАРИТЕ ...

Пуснато на: Пон Апр 23, 2007 10:58 pm Заглавие :

Танче, изпитанието ти с парите е свързано със СМИРЕНИЕТО!

Не ми се сърди, такова ми е "инфото", както казва Аудан ...

Убедила съм се, че човек се научава много по-бързо на търпение, отколкото на смирение! Ей туй смирение и на мен ми убягваше съвсем доскоро!

Но ... след като го "възприех" знаеш ли как се чувствам добре?!

Не, че и ние с маг Живин имаме много пари ... всъщност не оставаме гладни, жадни, голи и боси! Успяваме да си платим някакси сметките и да поддържаме "таратайката" си ...

Та какво повече му трябва на човека, значи!

Е, понякога се и лекуваме, ама откакто минах само на билколечение, вече не давам пари дори и за лекари и лекарства според традиционната медицина ...

А билките са много по-ефективни и лечебни от самите тях ...

Та ... човек знае "2 и 200", както казваше една моя приятелка, която отиде да живее с цялото си семейство в Испания.

Наскоро се чухме с нея ... видяла ме във в-к "Врачка" /получават го и там/, та ми се обади.

А що се отнася до "приятелите" на които си помогнал, то те винаги те изоставят точно тогава, когато най-много ти трябват ... Не напразно отворих във форума темата за приятелството и интересите свързани с него!

Пуснато на: Пон Апр 23, 2007 11:01 pm Заглавие :

Маг Селена то аз вече съм се примирила и ще си уча урока,но не трябваше да е толкова труден и сложен.ама инъче как ще разбера колко съм упорита и издържлива на изпитанията Very Happy

Пуснато на: Пон Апр 23, 2007 11:44 pm Заглавие :

Когато спреш да се тревожиш и да живееш в непрекъснато безпокойство, наистина ще констатираш, че вземаш да преуспяваш!

Защото едва тогава ще отпуснеш "юздите" на живота, който си пришпорила така стръвно, и нещата в него ще започнат да се случват подобаващо за теб - тихо, кротко и спокойно живота ти ще се промени изцяло и ще настъпи или пък дойде точно онова от което имаш нужда!

Всъщтост този миг никак не е далече ... Само се успокой и спри да тичаш в конски гамбит!

Пуснато на: Вто Апр 24, 2007 10:27 am Заглавие :

Маг Живин е много прав като казва, че урока е ценен особенно когато пък и си сгрешил, за да го научиш.
Този урок аз запоних и ще ми е като обеца на ухото до края на дните ми.

А за последното писания на Маг Селена мога само да кажа, че и аз се се сблъсквала с това и съм абсолютно съгласна с казаното от нея:
"Когато спреш да се тревожиш и да живееш в непрекъснато безпокойство, наистина ще констатираш, че вземаш да преуспяваш! "
Само дето е много трудно да спреш да мислиш за тревогите и безпокойствата си. При мен това се постига изключително бавно и сега все още съм в само в периода на "по-лекото дишане".

Пуснато на: Вто Апр 24, 2007 2:41 pm Заглавие :

Прехвърлих отново темата и гледам, че ако някой чете предишните ми постинги, може да остане с погрешното впечатление, че съм противник на парите и притежателите им. А нещата не стоят така. Всъщност мнозина от тези, с които заедно прощъпнахме в живота, станаха много много богати. По-голямата част от тях поканиха и мен да тръгна с тях. Бяха точно бурните години и се забогатяваше относително лесно. Избрах друга посока, защото явно друго е било по-интересно за мен. С част от тях все още се засичаме от време на време и ме гледат с неописуемо съжаление. Не зная защо. Аз тях не ги жаля, защото са постигнали онова, към което се стремяха от ей-такива и са горди с него. Някои като че ли издържаха изпитанието на парите, други не. Но няма обиктивен критерий, по който може да се прецени. Може да речете по човещината, но и това не е, защото дори и най-необичаните в общ план хора си имат някой, който ги обича, заради човещината им. Трудно е да се прецени. Исках да кажа само, че парите видоизменят проблемите на човека, вместо да ги решат и че притежанието на големи количества, прави проблемите много големи, защото от това как стопанисваш и въртиш парите си, вече зависят и много други хора и тяхното благополучие. От друга страна пък това положение - че даваш някому работа и хляб, някакси те кара да се чувстваш по-особен, да смяташ, че отнасящото се до харгелето не се отнася до теб... Парите променят човека - и наличието и липсата им. Всичко променя човека в една или друга насока. Въпросът е по-скоро в стремежа към сдобиването с това, което те променя, независимо какво е то. При мен пък въпросът е в отсъствието на стремеж - позволявам на онова, което е за мен да ме посети, но не при всички е така. Може и да бъркам, но така мисля. Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Апр 24, 2007 4:32 pm Заглавие :

И аз съм на мнение,че парите променят човек.Имам много близки преки наблюдения.Може да е запазил човещината си,защо то я имало/който я няма,я няма и без пари да е/ и преди.Но си променя изискванията към живота и кям хората около себе си,претенциите и очакаванията от живота.Лафа за новоабогатялото първеню,дето първата му работа е да смени "колата"/няма лошо,даже е наложително/ и жената" /която го е крепила и поддържала,преди да е богат и е носила бремето наравно с него,дори може да е допринесла за подобряване на положението/,не е случаен,а обрисува като че ли закономерно развтие на нещата.Даже вече се възприема като че ли за нормално,ако някой не го е сторил/това за жената/ себеподобните му го смятат за изкопаемо или извънземно.Това е положението,тъжно,но факт.Е,ако не я смени пък е задължително да се заобиколи с "цял харем наложници",обезателно официално,та всички да го знаят,че и той се движи в "правия път"

Пуснато на: Вто Апр 24, 2007 4:50 pm Заглавие :

Тъжно

Точно като при маймуните. А като казвам "планетата на маймуните", не само не вярват, а се и обиждат. Razz

Пуснато на: Вто Апр 24, 2007 4:59 pm Заглавие :

Иначе се разпъва от "благотворителност",поне за нуждаещи се истински помощ,че много такива разчитат на богатите хора,а не на държавата/прим.домове за сираци и т.н./Но някои и това не правят.Други правят дарение на църкви и храмове,че да си успокоят съвестта за свинщините,дето са ги вършили,купуват си "индулгенция".

Пуснато на: Вто Апр 24, 2007 7:38 pm Заглавие :

Все нещо трябва да правят и те, нали? Very Happy

А инак си мисля, че всеки е наистина нуждаещ се. Един се нуждае от средства, за да оцелее, друг от малко внимание, трети от любов, четвърти от тояга. Всеки от хората, които ни заобикалят има действителна нужда от нещо специфично. И не всичко може да се даде или запуши чрез пари. Как беше лафът "Четвъртит чеп кръгла дупка не запушва" или нещо от този род. Ако бъркам, поправете ме. Хубаво е да даваме на всеки онова, от което се нуждае, а не онова, което сме решили да му дадем.

Пуснато на: Вто Апр 24, 2007 7:47 pm Заглавие :

Ама дават каквото имат и могат.Поне там,където и парите са частично решение за даден проблем,запушват се някакви дупки.Това със сигурност няма да реши изцяло проблемите и на даващите и на приемащите,ама малко помага донякъде за нещо.По-добре,отколкото без хич.

Пуснато на: Вто Апр 24, 2007 7:57 pm Заглавие :

Дарителството на пари е нещо добро (доколкото можем да говорим за добро и зло). То дава шанс на безутешните. Исках да си помислим колко ли щеше да е хубаво, ако хората, макар и богати, даваха и признаци на пълноценен живот, освен част от парите си. Не говоря за светския, а за пълноценния. Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Апр 24, 2007 8:05 pm Заглавие :

Ами на някои от свтски живот не им остава време да живеят пълноценно.А някои бъркат единия с другия.Има и такива,дето наистина го постигат с къртовски труд и не им остава време и място за никакъв друг извън работата.Ни за светски,та даже и за нормален,какво остава за пълноценен.за част от тях това е еквивалент на пълноценен живот.Друг е въпрост,че с ограбването на времето за най-близките,с които би трябвало да го живеят живота всички са ощетени.

Пуснато на: Вто Апр 24, 2007 8:15 pm Заглавие :

От лични наблюдения съм склонен да мисля, че най-ощетен е ощетителят. Защото останалите в крайна сметка му намират колая. Razz

Никой няма да си отмени целия живот и да го превърне в чакалня за невъзвращенци. Познавам смели жени и дори мъже Razz

, които в подобна ситуация са се изправили смело и са си намерили пълната противоположност, (да речем, библиотекар/ка) развеждат се с кесията за пари и се женят или мъжат за човек. Very Happy

Имах случай, когато бях за извистно време магически бодигард на подобна новобрачна двойка, защото г-н Портфейл ги беше натиснал здраво. И това не ми е ясно. Ако искаш някого за партньор, защо се държиш към него по-зле отколкото с банковата си сметка. Защо ще го пренебрегваш и подритваш, а когато подритваният реши да не е вече ненужен, тръгваш да го гониш, като да ти е наследство. Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Апр 24, 2007 8:34 pm Заглавие :

Ами като са се събирали преди,може да не са имали и идея,че единият ще се превърне някога в портфейл,т.е. били са равностойни партньори.Единият се е юрнал да печели за общото благо,т.е. за тях,а не само за себе си,другият е помагал както може или е поел останалата част от задълженията,които не са много доходоносни,ама нали е за общото благо.В един момент портфейла се напълва и се оказват в нова ситуяция.Тогава и самочувствието е различно и за единия и за другия,а да не говорим,че това вече не е и същия човек,може и двамата вече да са различни-никой не тъпче на едно място през годините.

Пуснато на: Вто Апр 24, 2007 8:42 pm Заглавие :

Всъщност опитът ми подшушва тук отдясно, че хората, които тъпчат на едно място през годините са преобладаващ процент. Ако не вярваш, имай предвид, че и аз не вярвах, че процентът на фолкерите е толкова голям, но когато статистиката говори за подобни неща дори скептиците като мен понякога млъкват. А това което описваш ми е до болка познато и го наричам второначално променяне на първоначалните спогодби. Идва някой и ми вика може ли това, аз му казвам може онова. Той вика добре, дай онова. След време идва и най-честно и открито ме поглежда в очите и вика ти защо не ми даде това, онова и третото. Императиви на момента, така да се каже Laughing