Общи закономерности в манипулирането на съзнанието

Общи закономерности в манипулирането на съзнанието

Опитните манипулатори винаги отчитат и използват особеностите на поведението и реакциите на хората, като при това не забравят че:

* Оправният, бързо мислещ, безстрашен и добре реагиращ по време на разговор човек, може да се окаже съвсем друг в критична ситуация;

* Когато човек оценява дадена ситуация задочно, тя понякога буди у него по-силни емоции, отколкото при реален контакт с подобна ситуация;

* Човек волно или неволно „разкрива душата си“ (разкрива характера и наклонностите си), когато говори за себе си;

* Характерите на хората се разкриват особено ясно в онова, което намират за смешно. Маниерът, по който се смеем е най-добрият показател за характера на човека;

* Разговорите на отвлечена тема, която не е свързана с непосредствените интереси на разговарящите позволява да се определи интелектът, съобразителността, „въоръжението“, хватката и реакцията на събеседника;

* За да се разкрият симпатиите, антипатиите на даден човек и вътрешните му нагласи, е полезно да се узнае отношението му към различни исторически, политически или литературни личности;

* Колкото по-втвърден е стереотипът на мислене, толкова по-голяма емоция поражда всеки опит да бъде подложен на съмнение;

* В отговор на някакво твърдение обектът обикновено съобщава повече сведения и излага повече свои съждения, отколкото при отговор на обикновен въпрос;

* Когато се преструваш, че не вярваш на твърденията и думите на даден човек, го тласкаш към откровеност;

* Прекъснатото по някаква причина действие се запомня много по-добре и дълго от завършеното;

* Когато слисаш някого, можеш да получиш от него неочаквана информация;

* Промяната (влошаването) на времето, често предизвиква апатия и забавени реакции;

* Мълчанието на човек не винаги трябва да се приема за внимание - той може просто да е потопен в собствените си мисли;

* Когато процесът на постигане на разбирателство е прекалено гладък, имате всички основания да не се доверявате на това разбирателство: човекът срещу вас най-вероятно се преструва и преследва свои цели;

* Демонстрираната от човек агресивност по никакъв начин не е свързана с неговата енергичност - това са напълно различни неща;

* На човека е присъщо да преувеличава ценността на информацията или събитията, потвърждаващи неговите собствени предположения, теории, версии и да недооценява или пренебрегва противоречащата им информация или факти;

* Тревожният (т.е. прекалено чувствителен към дразнители) човек, много по-охотно обсъжда своите слабости и недостатъци от уравновесения;

* Неясно формулираният въпрос може да накара събеседника да застане нащрек.

* Трябва да помним, че на хората е присъщо да „чуват“ и разбират много по-малко, отколкото са склонни да признаят;

* Ако човек се прояви като лидер в някаква ситуация, на него започват да гледат като лидер и при всякакви други обстоятелства;

* Преобладаващото мнозинство сред живите и общителни хора предпочитат устната реч, а съсредоточените в себе си, стеснителните и срамежливите - писмената;

* Ако поведението на партньора е строго регламентирано и е отправил директиви или авторитети, събеседникът му не цени много неговата позиция и не се и опитва да се представи в най-добрата си светлина. Ако поведението на партньора изглежда прекалено свободно, у събеседника му се наблюдава някакъв ефект на само-утвърждение;

* Хората с голямо самоуважение се държат независимо и не слугуват на своята репутация. Хората с ниско самоуважение задължително се придържат към своето „реноме“;

* Индивидите могат да потискат своя истински характер и да „бъдат самите себе си“ единствено в състава на малки групи, в които всички членове съответстват на разбиранията им;

* Поведението на човека насаме, най-често се отличава от поведението му сред хора. Публичното поведение също варира в зависимост от аудиторията. За всеки е важно да направи впечатление на околните. При това се задейства една от двете съществуващи стратегии;

* „Облажаваща“ (присъединява се към аудиторията);

* „Самоутвърждаваща“ (подсилва своето Аз и се опитва да направи впечатление въз основа на качествата, включени в идеалното Аз);

* Жените и мнозинството представители на националните малцинства обикновено са по-приспособими;

* Думите не са „бъбрене по телефон“ - те не са празен звук. Едва 7% от информацията се предава посредством думите (вербално), 30% се предава от звученето на гласа (тоналност, интонация) и над 60 % се предава по невербални канали (поглед, жестове, мимика);

* Човешката памет „работи“ най-добре от 8-00 до 12.00 часа и след 21.00 часа, а най-зле - след като сме се наобядвали;

*Емоциите и интуицията се управляват от дясното полукълбо на мозъка, а логиката и речта от лявото. Всяко от тези полукълба управлява противоположната страна на тялото. Затова всичко, което човек иска да покаже на другите се изобразява от дясната половина на тялото му, а реалните му преживявания се подсказват от лявата. Когато ни е нужно да въздействаме на чувствата на човека, е добре да говорим на лявото ухо, а когато се позоваваме на логиката му - на дясното.

* С особена емоционална изразителност се отличават устните на човека. „Четенето“ по тях не е особено трудно – усилената мимика на устата или прехапването на устни, например, свидетелства за безпокойство, а изкривената на една страна уста – за скепсис или насмешка. Усмивката върху лицето по правило показва дружелюбие или е израз на потребност от одобрение. Усмивката е добра възможност за мъжа да покаже, че се владее във всяка ситуация. Женската усмивка е много по-често истинска и по-често съответства на действителното й настроение.

© Откъс из "По въглените към Светлината"
Автор: Н.Т.Н.Селена-Суварна Вишудха

Регистриран на: 11 Сеп 2017 Мнения: 3

Много ми хареса, Селенка!

Пуснато на: Съб Ное 18, 2017 10:51 am Заглавие :

Ами това си е самата истина, Илиянка!
Наблюдавала съм се и съм го констатирала по себе си.