Пътят с осемте степени

Буда или Сидхарта Гаутама, както се е наричал е човекът, вдъхновил вярата на милиони хора в далечния изток и в днешно време по целия свят. Ако изобщо има религия, в която мога да повярвам и да следвам в живота си това е будизма.

Четирите благородни истини или проповедта в Бенарес представлява същността на будисткото виждане в цялата негова суровост, която може да се сравни с радикална екзистенциална терапевтика: болестта е констатирана, причината е открита, лечението е определено, лекарството е предписано. Ето откъси от прословутата проповед, които са достатъчни за да си оформите едно добро мнение.

"Блаженият се разхождаше в Градината на Газелите в Сарнат, близо до Бенарес, и говореше на петимата монаси така:

От двете крайности, о, монаси, трябва да се пазите. Кои са те? Да се не привързваш към чувствените наслади, което е долно и вулгарно, земно, недостойно и поражда лоши последици, но и да не умъртвяваш плътта си чрез изтезания, което е мъчително, недостойно и също поражда лоши последици. Който е отбягвал тези две крайности, о, монаси, той е открил Средния път, който му дава прозрението и познанието и води към покой, мъдрост, просветление и нирвана.

Ето, о, монаси. Благородната истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, да си свързан с нелюбим е страдание, да си разделен с любим е страдание, да нямаш това, което искаш е страдание, накратко петте съвкупности на обвързаност на страданието.

Ето, о монаси, Благородната истина за причината на страданието. Това е онази "жажда", породена от новото съществуване и новото пребъдване, онази страстна ненасита, която си намира удоволствията ту в това, ту в онова, иначе казано, това е жаждата за чувствена наслада, жаждата да съществуваш и да бъдеш и жаждата за несъществуване, за себеотричане.

Ето, о, монаси, Благородната истина за прекъсването на страданието. Това е пълното пресушаване на тази жажда, иначе казано да я пренебрегнеш, да се откажеш от нея, да се освободиш от нея и да се откъснеш.

Ето, о, монаси, Благородната истина за Пътя, който води към края на страданието. Това е Благородния път с осем степени: правилното виждане, правилната мисъл, правилното слово, правилното действие, правилният начин на живот, правилното усилие, правилното внимание, правилното вглъбяване.

Когато просветлението за Четирите благородни истини ме осени с блясъка си, едва тогава започнах да проповядвам на света с неговите богове, аскети, и брахмани, небесни и земни същества, че съм постигнал несравнимото и върховно познание. И тогава дълбините на познанието се отвориха в мен: непоклатим в своето освобождение е моят дух, настъпило е моето последно раждане и повече няма да има друго съществуване.

Пътят с осемте степени

Или както го наричат Средният път.

1. Мъдрост
* Разбиране или правилен възглед: усвояване на Четирите благородни истини.
* Правилна мисъл: въздържане от всякакви егоистични, злонамерени и подбуждащи към ненавист мисли.
2. Нравственост
* Правилно слово: въздържане от лъжа, злословие обиди, ненужно бъбрене.
* Правилно действие: означава да се въздържаш да крадеш, убиваш, блудстваш.
* Правилен начин на живот: въздържане от вредни занимания.
3. Умствена дисциплина
* Правилно усилие: въздържане от лоши волеви прояви.
* Правилно внимание: бдителност спрямо петте съвкупности на обвързаност.
* Правилно вглъбяване: постигане на състояние на върховно освобождаване.

Петте съвкупности на обвързаност
* Материалната съвкупност: включва четирите елемента(вода, въздух, земя, огън) и предметите от външния и вътрешния свят, както и сетивата, чрез които ги възприемаме.
* Чувствена съвкупност: включва всички усещания за допир, независимо дали са физически или духовни.
* Сетивната съвкупност: взаимосвързаните способности чрез които възприемаме материалните и духовните неща.
* Умствена съвкупност

Притча на Буда за горящия дом

Светлината на света

Гаутама, наречен Буда,
проповядвал Учението за колелото на алчността,
На което сме разпънати всички, и съветвал
Да умъртвим желанията - така, освободени от страсти,
Да потънем в Нищото, назовано от него Нирвана.
Веднъж учениците му го запитали:
"Какво е това Нищо, Учителю? Всички ние с охота
Ще умъртвим желанията, както учиш, но кажи ни:
Нищото, в което след това ще потънем,
Прилича ли на Единението с всичко Сътворено,
Когато, лениво отпуснати, лежим във водата
По пладне, с олекнало тяло, почти без мисъл,
Или когато се унасяме, съзнавайки смътно,
Че завивката придръпваме и мигом
Ни грабва сънят? Дали е то също тъй радостно,
Хубаво Нищо, или твоето Нищо е просто само
Едно Нищо - студено и пусто, лишено от смисъл?"
Дълго Буда мълчал, накрая безстрастно изрекъл:
"На въпроса ви отговор няма."
Ала привечер, когато учениците вече си тръгнали,
Буда, все тъй седнал под хлебното дърво, разказал
На другите, които нищо не питали, следната притча:
"Видях тези дни един дом. Той гореше. Пламъци
Ближеха покрива. Пристъпих по-близо и зърнах,
Че вътре все още има хора. Вратата разтворих
И викнах, че покривът гори, те трябва, значи,
Да изскачат по-скоро навън. Но хората,
Изглежда, не бързаха. Един от тях заразпитва,
Дордето огънят вече му пърлеше веждите:
Как е времето вън, дали не вали,
Не духа ли вятър, има ли нов дом за тях
И какво ли не още. Без да отвърна,
Излязох. Тези - казах си - трябва да изгорят,
Та да престанат със своите въпроси.
И действително, приятели мои,
На когото земята под нозете не е тъй гореща,
Че да жадува час по-скоро да я напусне
И я замени с която и да е друга -
На него нямам какво да говоря."
Тъй каза Гаутама, наречен Буда.
Ала и ние, които вече не усвояваме Изкуството на търпението,
А по-скоро усвояваме Изкуството на нетърпението,
Предлагаме средства за изменение на земния ред
И учим хората да се отърсят от себеподобните си
Угнетители, смятаме, че на онези, които
Пред връхлитащите бомбардировачни ята на Капитала
Все още предълго разпитват: какво мислим
За туй, за онуй, как си представяме всичко,
Какво ще стане със спестовните им книжки
И с празничните им дрехи след Революцията -
Също нямаме кой знае какво да кажем.

1937