НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Нед Ное 24, 2024 5:04 pm Вижте мненията без отговор
Защо човекът не разбира езика на животните?
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Окт 22, 2009 5:32 pm
МнениеЗаглавие : Защо човекът не разбира езика на животните?
Отговорете с цитат

Някога животните живеели в хармония. Най-работлива била маймуната и прехранвала всички животни. Тя била скромна и никога не се изморявала, но зверовете я хокали, че не била много красива и я биели. Бог гледал как страда маймуната и решил да види миналото на всяка маймуна и ако реши да я направи човек.

Така работливите маймуни една сутрин се събудили като хора. Животните минавали и виждали, че тези същества нямали грамадна козина и били по-красиви. Маймуните, които били хора, започнали да хокат животните и ги гонели.

Животните били избивани и така се ядосали на хората. Започнала война между хора и животни. Бог разбрал, че маймуните станали жестоки същества и ги лишил от дарбата на животинския език.

Хората били ядосани един на друг и се разделили на племена. Тези племена се избивали взаимно и създавали държави. Животните бягали от тях.

Бог не престанал да обича тези хора, въпреки, че били чудовища. Той знаел, че някъде в сърцата им още съществува техния спомен за него.


Имате ли да добавите нещичко по тази тема?! Smile


Последната промяна е направена от СЕЛЕНА Ярослава Велесова на Съб Май 08, 2010 12:37 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Окт 22, 2009 5:39 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

А какво ще кажете за тази приказка тук?!

Бягството на животните в гората
(българска народна приказка)

Един вол работил на господаря си много години вярно и търпеливо. Живеел и се надявал, че като остарее, стопанинът му ще го храни добре и ще го остави да почива и да умре мирно и тихо. Но се излъгал.

Когато остарял, с голяма мъка теглил ралото и тежките кола. Впрягали го да вършее по цял ден, като му поставяли зобница на устата, та да не яде от житото, което вършал. Горкият вол търпял и си мислел: „Когато свършим хармана и засеем есенното семе, стопанинът ще ме освободи да си почина. Нима не вижда, че вече нямам сили да вървя, а камо ли да ора и да тегля колата!“

Но когато свършила вършитбата, волът зачул един ден как стопанинът казвал на децата си: „Като засяхме вече, старият вол не е за работа. Много остаря, омършавя, не ще може да изкара зимата и на лято пак да работи. По-добре е да го заколим и да направим от него пастърма и суджуци.“

Волът, като зачул това, рекъл си: „Неблагодарни човече! Толкова години ти работих търпеливо и най-после, като остарях и измършавях, вместо да ме помилваш и да ме оставиш да умра спокойно от старините си, искаш да ме колиш! Че какво зло ти направих? Колата ти натоварена ли не изтеглих, нивите ти ли не орах, от които жънеше добра пшеница и царевица и хранеше чедата си и продаваше скъпо на пазара?

Хармана ти ли не вършах, дето ми завързваше устата, та да не хапна ни зрънце от житото, което сам съм орал и прекарвал? И когато много остарях, ти, вместо да ме оставиш да почивам, бодеш ме с остена и ми направи кожата на решето! И сега не ме оставяш да умра спокойно, а искаш да ме колиш! Не, това не е вече за търпяване! Ще избягам от тебе и ще отида в гората на свобода!“

Така намислил старият вол и тръгнал да бяга в пустата гора.
Срещнал го петелът и го попитал:
— Къде отиваш, воле?

Волът му разказал своите патила. Тогава петелът рекъл:
— Моля ти се, прибери и мене, та заедно да бягаме! И аз чух как господарката ми каза на децата си: „Да заколим стария петел, че не го бива вече да води кокошките. От него става само една тенджера чорба!“

Волът го прибрал и тръгнали двамата да бягат.

Като повървели малко, срещнало ги магарето и попитало:
— Къде отивате, воле и петльо?

Те му разказали. Магарето оперило ушите си и рекло:
— Моля ви се, братя да сте ми, приберете и мен, че и моят стопанин не е по-добър от вашите! Самарът ми не слиза никога от гърба. Всеки ден ме товари с тежки товари и вместо да ме остави да почивам, като вземе една дебела тояга, и налага, сякаш, че дърво бие!

Прибрали и магарето и заедно побягнали към гората.

Срещнало ги котето и ги попитало:
— Къде отивате, воле?

Волът разказал, че бягат в пуста гора от лоши стопани.
— Моля ви се — казало котето, — да дойда и аз! Моят стопанин има лоши деца и всеки ден ме мъчат. Не им стига, дето ловя мишките, но направили малки кола и ме впрягат да ги влека! Това моя работа ли е? За това не мога повече да търпя и ще бягам!

Прибрали и него. Повървели малко и в полето ги срещнало зайчето. То попитало:
— Къде отивате, воле?

Разказали му, че бягат от лошите си стопани.
— Приберете и мен — замолило се зайчето, — че нямам мира от ловците и кучетата. По цял ден ме гонят!

Прибрали и него и забягнали дружно в пустата гора. Там намерили храна и покой, та не могли да се нарадват.

Когато взело да застудява, волът рекъл:
— Дружина, трябва да се потрудим, та да си направим една къща, за да не измрем от студ, когато завие зимният вятър.

Магарето рекло:
— Като стане студено, аз ще си обърна заднището срещу вятъра и студа и ще прекарам зимата. Не ми трябва къща!

Петелът изкукуригал:
— Аз, като се покача на едно дърво — киркилигу-миркилигу, — ще прекарам зимата!

Котето измяукало:
— Аз, като се завра в някое хралупесто дърво, и там — хър-мър — ще прекарам зимата!

Зайчето рекло:
— Аз от шума в шума, от дупка в дупка ще прекарам зимата!
Волът, като видял каква е работата, стегнал се и си направил сам топла къща, която покрил с една вълчешка кожа.

Дошла зимата. Волът се нахранил, напил се и влязъл на топло в къщата си. Но една нощ излязла страшна буря: духал силен вятър, валял сняг на парцали, студът щипел и късал. Тогава другарите на стария вол почнали да тичат при него и да му се молят да ги пусне в къщата си, за да не измрат от студ. Най-напред отишло магарето и викнало:

— Братко воле, отвори ми, че умирам от студ! Волът отговорил:
— Бягай оттук! Обръщай си задницата срещу студа!

Магарето започнало да плаче, да нарежда милно-жално и волът го съжалил и пуснал на топло. След малко дошъл петелът:

— Отвори ми, воле, че умирам от студ!
— Махай се оттук, петльо! — извикал волът. — Иди по дърветата и пей киргилигу-миркилигу и ще прекараш зимата!

Но после му дожаляло за стария петел и отворил вратата на къщата си. Дошли и котето, и зайчето. Волът, като ги понахокал най-напред, че не искали да си правят къща, прибрал ги всички.

Стоплили се другарите, разприказвали се, развеселили се. По някое време през студената нощ гладните и премръзнали вълци взели да вият страшно из гората.

Магарето рекло:
— Воле, това са моми на седянка и пеят, аз ще се провикна!

Волът му казал:
— Събирай си ума в главата, Марко! Какво щат тук моми в тая пуста гора?

Магарето не послушало по-стария си другар и изревало със силния си и гръмлив глас колкото можало. Вълците, щом чули магарешкия рев, веднага дошли около къщата и извикали:

— Приятели, отворете да видим кой ни викаше тук!
Всички замръзнали от страх, но волът рекъл:

— Отворете им, да видим що искат.
Отворили вратата. Вълците, като влезли и видели дружината, зарадвали се много и рекли:

— Приятели, послушайте да ви попеем една песен-ица! — И запели: — Каквото си търсихме, такова си и найдохме!

Волът рекъл:
— А сега, мили гости, послушайте и нашата песен! — и запял: — Каквото има на покрива, такова ще ви направим!

Най-старият вълк рекъл на вълците:
— Излезте, та вижте що има на покрива!

Излезли вълците и видели на покрива вълчата кожа, уплашили се и беж да ги няма! Останал един стар вълк, а приятелите взели да го нападат: волът с рогата, магарето с ритане, котето с драскане, петелът с кълване, а зайко тичал около тях да търси пушка да убие вълка!

Така, както биели и мушкали вълка, волът някак си с рогата го прехвърлил из вратата навън и вълкът хукнал да бяга. И както бягал, където и да минел, ледените висулки го удряли по гърба. Едва достигнал до другарите си, разказал им, че зайко, като стрелял подире му с пушката, куршумите като дъжд падали по гърба му.

Като разказал патилата си, старият вълк паднал и умрял.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Окт 22, 2009 5:46 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Тишината на пазителя

В джунглата живеело едно диво животно, което всички ние познаваме като пума. Когато другите животни от тропическата гора имали някакви проблеми, тя ги разрешавала.

Гората, в която живеели дивите животни била много красива, топла, с прекрасни пейзажи, но откакто дошъл човекът, джунглата постепенно започнала да се променя и полека-лека да загива.

Затова всички животни решили, че е крайно време да се обърнат към пумата за помощ. Когато тя пристигнала, видяла, че чудесните зелени пейзажи, които била оставила преди, сега се превърнали в грозна гледка: отрязани дървета, опожарени земи, замърсени води и убити животни.

В мига, в който пумата гледала тези рани в сърцето на джунглата, един мъж отсичал поредното дърво. Дървото паднало и смазало една змия. Видял тази злина мравоядът и разярен извикал на помощ своя приятел папагала. Те, заедно с пумата, хукнали след грабителите и рушителите на гората и ги прогонили от джунглата.

Стреснали се хората и обмислили добре какво да правят, за да спасят гората. Те решили, че за всяко дърво, което отсекат, ще засаждат едно дърво повече и по този начин след време тропическата гора отново ще бъде красива.
Така в цялата гора се прочуло, че пумата е пазителка на джунглата.

След време всички животни от гората се почувствали щастливи със своята гъсто зелена и прекрасна джунгла. Годините минавали и пумата умряла на преклонна възраст сред своите приятели, но гората продължавала да бъде все така красива под грижите на хората, които се научили да пазят своята джунгла.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Окт 22, 2009 5:52 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Защо пуснах тази тема ли?!

Още се чудите, нали?!

Ами защото искам да съпоставим естествената интелигентност на животинското царство съотнесена спрямо естествената интелигентност на ... човешкото, все пак ...

... Защото няма по-поучително нещо от една малка приказчица.

Ако имате желание нека коментираме какви са поуките извлечени от тези 3 малки приказчици съотнесени към човека!

На какъв етап от развитието са стигнали животните и на какъв ... човеците?

Хайййдддеее ... очаквам мненията ви.

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
penka




Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
Пуснато наПуснато на: Вто Окт 27, 2009 2:09 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Маг Селена написа:


На какъв етап от развитието са стигнали животните и на какъв ... човеците?

Тъжна тема...човешкият "аз" и "азът" на човечеството - това са раковите клетки в организма на Земята. Те се разрастват, а ние им се радваме, ръкопляскаме и викаме "я, колко хубаво и бързо прогресираме!"
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
AUDAN




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 2260
Местожителство: България,Земята...засега
Пуснато наПуснато на: Съб Май 08, 2010 11:52 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

По телевизиите пускат един минисериал за "падналите ангели".

Там главният герой е някакъв нефилим (обясняват го като дете м/у ангел и човек). Едно от качествата му беше да знае всички езици, включително и на животните.

Темата за езиците и общуването ме е вълнувала отдавна. Затова още като "дете невръстно" купувах не детски приказки, а книги с астрономия, фантастика и ...речници и разговорници. Имах "Българо - унгарски разговорник", "Българо - гръцки разговорник (иобратния, за да разбера как изписват звуците)", "Българо - испански речник", "Аблано - български речник" и други, които не помня.

Чудех се "От кой език да почна?", "Колко езика да науча", за да се разбирам с всички? и все от тоя род въпроси. И тъй като не бях гений, ученете беше трудно.

В един момент всичко загуби смисъл, защото ми хруммна, че даже да науча идеално английски, например, но да попадна сред берберско племе. то едва ли годините учене на език ще ми свършат работа.

Е, старата любов ръжда не хващала, казват хората. Та и аз на моменти сядам да понауча 20- ина думи на определен език, но усещам, че нещо куца.

Когато гледах филма, се опитах да се обясня дали е възможно наистина нефилим да знае всеки човешки език. Предположих 3 неща:

1. Има спомени от минало прераждане, когато е говорил на определен език.
Но това значи, ч1е трябва да се е прераждал милиони пъти, колкото а езиците и диалектите. Т.е. - малко вероятно е.

2. Полва духове -преводачи.
Хм, интересна идея. Нямам коментар , заради невежесството ми спрямо света на духовете.

3. Свърва се с "Планетарния Интернет" = "Записи Акаша" = "Ноосфера" = ... на още кой знае колко названия на едно и също - Информационната база данни около Земята.

Обаче ... как да си обясня, че нефилимите разбирали животните ?!? Shocked

И тогава ми просветна - САМО телепатията е обяснението!!!

Така че, ако желаете да разбирате всеки и всичко около и във вас, овладейте телепатията! Smile


_________________
"Справедливост без Сила е само Добро Пожелание!", IYI
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Май 08, 2010 12:43 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Хмммм...Ауди, ти си бил голям тарикат... Laughing

Прав си! Но не е нужна само телепатията, нужно е нещо много повече!

Какво?!? Shocked

Любовта към Целия обозрим и необозрим Свят... Това е нужно! Smile

А човешкото стадо отдавна е изгубило истинската си способност да обича - то отдавна не припознава Любовта, а припознава само емоционалния отпечатък на грубите сексуални изблици, който възприема и отчита като "любов"...

Същото прави и с редица други емоционални изживявки, които вдигат ендорфините, адреналина, серотонина и т.н. химична енциклопедия...

А може ли един емоционално похабен и разнищен индивид на всички енергийни нива и във всички енергийни посоки да се докосне изобщо до фините нива на телепатията, където да резонира на вибрационните вълнови лингвистичи потоци и да разчете, да разбере езика на всичко живо и мъртво в природата около него?!?!?!? Sad

Твърдо НЕ...
Rolling Eyes

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
perla




Регистриран на: 22 Сеп 2010
Мнения: 54
Пуснато наПуснато на: Вто Окт 05, 2010 11:20 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Добре че не им разбираме езика,ще развалим и техният свят.Ние и без това сме го съсипали тотално.Няма по-лошо животно от човека.
Маг Селена виждам че обичате животните Very Happy това е благородно.
За обичащите се души не е нужен език.Даже не е нужно да са от един биологичен вид.Любовта си струи и облива душите ни.

Много хубави и смислени темички има тук Smile
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
AUDAN




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 2260
Местожителство: България,Земята...засега
Пуснато наПуснато на: Вто Мар 29, 2011 11:03 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Според някои учени,животните общуват телепатично.
Да, издават и звуци. Обаче ми хрумва дали звукът не изпълнява ролята на "носеща честота" на информационната, както е при телевизионниете излъчвания, например?

Вижте и чуйте този клип - " Близнаци си говорят на бебешки".

Вижте движенията и жестовете. Те, като че водят истински разговор.
Навярно помните един филм, който даваше идеята, че до 2-годишна възраст децата знаят "цялата мъдрост на Света", а после я забравят.

Може и да са само "бебешки несвързаници". Може, приемам и този вариант. Но ... ако не са несвързаници, то ...


================
Снимка ; video.store.bg

_________________
"Справедливост без Сила е само Добро Пожелание!", IYI
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
taniuga




Регистриран на: 11 Мар 2008
Мнения: 223
Пуснато наПуснато на: Сря Мар 30, 2011 8:26 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Много са сладки и ми се струва, че наистина водят разговор за липсващото чорапче на едното дете. Личи си как бебето с двете чорапчета казва на другото че крачето му е босо и показва с ръце, че трябва да си потърси чорапчето наоколо и да се обуе. А пък босичкото не иска да го търси и иска братчето/сестричето да му го намери. По тона си личи, че обутото бебе е по-разумното и сякаш вразумява и наставлява другото.
Аз също съм чела, че близнаците си общуват на бебешки и проговарят по-късно. Другите деца, които си нямат партньорче по-рано проговарят защото са водени от необходимостта да общуват с някого - възрастните.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Мар 30, 2011 12:25 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Супер са, страхотни са...и въпреки толкова ядосани дори един път не си удариха поне по един шамар...

Вчера не можах да ги гледам във Фейса, но днес Аудито ме изкуши да ги съзерцавам с такова удоволствие и интерес тук...! Cool Laughing

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Мар 30, 2011 12:26 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

taniuga написа:
Много са сладки и ми се струва, че наистина водят разговор за липсващото чорапче на едното дете. Личи си как бебето с двете чорапчета казва на другото че крачето му е босо и показва с ръце, че трябва да си потърси чорапчето наоколо и да се обуе. А пък босичкото не иска да го търси и иска братчето/сестричето да му го намери. По тона си личи, че обутото бебе е по-разумното и сякаш вразумява и наставлява другото.
Аз също съм чела, че близнаците си общуват на бебешки и проговарят по-късно. Другите деца, които си нямат партньорче по-рано проговарят защото са водени от необходимостта да общуват с някого - възрастните.


Точно така е, Танюга... Very Happy

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Valia




Регистриран на: 14 Сеп 2009
Мнения: 321
Пуснато наПуснато на: Сря Мар 30, 2011 7:29 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

И аз се изумих на това клипче, като ми го показа сестра ми Shocked И се сетих точно за филма, дето е пуснал Ауди Very Happy

Интересно откъде ли идва този бебешкият език? Дали не е универсален космически език с познанието на който бебетата просто се раждат, а после в процеса на адаптация към ограниченото си човешко съществуване забравят?

_________________
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov