НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Нед Ное 24, 2024 2:12 pm Вижте мненията без отговор
Пътят на Воина
Създайте нова темаТази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
Красимира




Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
Пуснато наПуснато на: Чет Яну 20, 2011 11:51 pm
МнениеЗаглавие : Пътят на Воина
Отговорете с цитат

Здравейте! С радост ви поднасям извадка от книгата на Теун Марес "Ученията на Толтеките", II том, която се отнася за "Пътя на Воина". Най-вероятно ще се запитате какво е да си воин както и аз го направих преди много години когато се заех да изучавам книгите на Кастанеда. Мога да кажа какво не е да си воин:

- да се самосъжаляваш
- да се подценяваш или надценяваш
- да си неспособен да изпитваш страхопочитание пред Живота и проявленията му
- да се оценяваш в чуждите очи, вместо в своите
- да си въобразяваш, че си безсмъртен и че времето ти принадлежи, т.е. да се самозалъгваш, че имаш време и право да вършиш каквото си поискаш
- да се отнасяш към Смъртта като към абстрактно понятие, което е равно на това да омаловажаваш собствения си Живот
- да бягаш от поемане на отговорност под претекст, че това, което се случва е "несправедливо".
- и т.н., и т.н.

Много неща могат да се кажат, но от горенаписаното мисля, че идеята е ясна. Ето и думите на Теун Марес:


"Твърде дълго човекът е бил жертва на заблудата, че ежедневието му е някак отделено от неговите духовни стремежи. Единственият начин учениците да станат воини е да живеят живота на воини по цял ден и всеки ден. Никакво теоретизиране или филосовстване, говорене или четене няма да ги приближи и с една стъпка по-близо до силата.

ЗНАНИЕ МОЖЕ ДА СЕ НАТРУПА САМО С ДЕЙСТВИЯ В ЕЖЕДНЕВНИЯ ЖИВОТ.

Когато човек поема по Пътя на Воина, той трябва да знае, че този Път изисква пълно посвещение. За сравнение - мъжете и жените, които избират монашеството, влизат в манастир за цял живот и трябва да положат клетва за пълно посвещение. Въпреки че Толтеките не се изолират от околния свят и макар нагалът (Учителят/Духът) да не принуждава учениците да дават каквато и да е клетва, принципът за пълното посвещаване е същият като при монашеския живот. Всички ученици по Пътя на Воина трябва рано или късно да се подчинят на волята на вътрешното си същество и с това да изберат да се посветят недвусмислено на живота си на воини.


Разбира се, човешката природа е такава, че никой няма с охота да промени каквото и да било в живота си, ако е доволен от него в настоящия му вид. Човек желае да се промени единствено когато осъзнае, че животът му не може да продължава в същата посока. Такова прозрение обаче не бива да се основава на интелектуално решение, защото на подобни решения им липсва емоционалният тласък, необходим за драстична промяна, каквато е е впускането по Пътя на Воина. Кандидат-ученикът трябва да е достигнал до положение, в което ясно може да се види, че няма друг избор, освен да тръгне по Пътя на Воина. Само когато на Пътя на Воина се гледа като на акт на оцеляване, той придобива полагащото му се значение и единствено тогава ученикът е в състояние да впрегне достатъчно лична сила, за да надмогне предизвикателствата си.


Само защото хората не виждат или не усещат необходимост да променят живота си, те обикновено стигат до варианта да търсят някакъв така наречен духовен път. Често тези хора чувстват нужда да внесат някаква духовност в живота си. Обаче всяка подобна дисциплина, внесена от тях, ще бъде само добавка към съществуващия им живот. Пътят на воина никога не може да функционира като добавка - самата му природа изисква цялостно посвещаване и пълна трансформация на ученика.


Като говорим за пълното посвещаване, трябва да изясним, че воините не вървят по път на отричане. Да си воин, означава напълно да владееш всичките си действия - умствени, емоционални и физически. Затова на учениците много рядко се налага някаква специална дисциплина. Съответно учениците по Пътя на Воина могат да участват във всяка обществена или обичайна дейност, която им допада - стига те винаги напълно да владеят конкретното занимание, в което са избрали да се включат. Ключовите думи тук са "избрали" и "владеят".


ВОИНИТЕ НИКОГА НЕ СА БЛАГОСКЛОННИ УЧАСТНИЦИ. АКО ИЗБЕРАТ ДА СЕ ЗАЕМАТ С НЕЩО, ТО Е САМО ЗАЩОТО ТОЗИ ИЗБОР СЪОТВЕТСВА НА ТЯХНАТА СТРАТЕГИЯ.


Т.е. ако воините пият алкохол, то не е за да се напият и да избягат от отговорността за живота си, нито пък за да натрупат необходимия кураж, за да срещнат неприятен сблъсък, а просто защото се наслаждават на едно-две питиета и се владеят дотолкова, че алкохолът да не притъпи или ограничи способностите им. С други думи, воините избират да пият само дотолкова, доколкото имат контрол. Воините никога няма да си позволят да пият дотам, че да загубят контрол, нито пък ще пият, за да избягат от отговорностите или предизвикателствата си. Същото се отнася до всичко, с което воините се захващат.


Тук става дума за нещо от изключителна важност по две причини. На първо място, хората успяват да се почувстват доста добре, като се отричат от някои неща, и по този начин се убеждават, че практикувайки отричане, обогатяват духовността си. Някои хора например не ядат месо, защото чувстват, че не е правилно да се убиват животни за храна. Те стават вегетарианци, но същевременно предпочитат да пренебрегват факта, че и растенията са форми на живот и дори водата, която пием и въздуха, който дишаме, са пълни с живи микроорганизми. Ето защо доводът, че не трябва да убиваме животните, за да ги ядем, не е твърде смислен, защото каква е разликата между убиването на човешко същество, животно, растение или микроорганизъм? Убийството си остава убийство на което и да е ниво на съществуване. Силата така е подредила нещата, че всички форми на живот във Вселената се хранят с други форми на живот. В този ред на мисли воините избират да не ядат хора не защото имат морален проблем с яденето на човешка плът, а защото Вселенският закон повелява никой вид да не се храни с екземпляри от същия вид. Макар и да съществуват подобни хранителни навици, те са вид природни извращения, резултат на временен дисбаланс от един или друг характер.


Отричането не показва духовен напредък, а напротив - то е признак за груба самоизмама и чувство за собствена важност. Подобно поведение кара практикуващия да чувства, че благодарение практиката на отричане той по някакъв начин се издига на по-високо духовно ниво в сравнение с околните. Тук обаче трябва да внимаваме и да правим разлика между акта на отричане и резултатите от лично предпочитание. Ако се върнем на примера с вегетарианството, ще открием, че има естествени вегетарианци в смисъл, че те просто не харесват вкуса на месото. Такова предпочитание да не се яде месо е горе-долу същото като при някого, който предпочита ягодови шейкове вместо шоколадови и по тази причина няма нищо общо с опитите за духовно обогатяване.


На второ място, за да живеят като воини, мъжете и жените трябва да се държат като воини постоянно, в каквато и ситуация да се озоват. Точно затова воините не могат да изберат отшелнически живот, защото истинският пробен камък за воина е в способността му да прегърне безупречно целия живот. Не е много трудно да си духовен, когато говориш с проповедник в църква, но съвсем различно е, когато съседът ти е надул уредбата си до край. Аналогично, не е изобщо трудно да поддържаш принципа за братската любов по време на медитация, но е доста по-тежичко да го правиш през цялото време, особено когато братята ти сякаш нарочно изобщо не желаят да се държат по братски.



Воинът не се отказва от каквото и да било, защото вижда във всичковъзможност да провери себе си и да повиши личната си сила, преодолявайки всяко предизвикателство, с което се сблъсква. Ето защо се твърди, че Пътят на Воина не е упражнение за духовно развитие. Което не означава, че воинът не е духовно същество, защото той е такъв без дори да се опитва да бъде духовен. Самата идея да се опитваш да бъдеш духовен е лишена от смисъл за воина просто защото той знае, че е в действителност и дух, и тяло, и нагал и тонал. Воинът знае, че е своят Сънуващ, проявяващ се на физическо ниво, и затова живее живота на дух, участващ в преживяванията на физическо ниво. Казано съвсем просто, воинът прегръща еднакво и духовното, и земното, без да ги разделя, защото знае, че те са всъщност идентични, просто две противоположни изражения на един живот.


За воина да бъде духовен, е също толкова голяма грешка, колкото и да се отдава на удовлетворяването само на земните си потребности. Воинът не може да е по-духовен, отколкото материалистичен. Тъй като отношението му към живота не е отделящо, воинът е неспособен да заяви: Това за духа, а това за тонала или Това за Бога, а това за мен. Воинът живее като воин по цял ден, всеки ден и се наслаждава изцяло на този процес, защото е свободно същество, не-обсебено и не-овладяно от каквото и да било.


В края на краищата най-голямото предизвикателство за воина е да обича страстно живота и всичко, което животът му предлага, като в същото време да остава свободен от всичко това. За воина е много вълнуващо да е жив, но той също така не се отвращава от смъртта. Воинът се радва, когато е обичан, но не е зависим от това, да бъде обичан, за да бъде радостен. Когато воинът види прекрасна пеперуда, летяща в градината, той се наслаждава на красотата й, но не изпитва желание да я улови и да започне да колекционира пеперуди. Когато воинът чуе пеенето на птица, той се присъединява към тази птица в песента; когато види насекомо, умиращо в устата на гущер, той усеща както страданието на насекомото, така и триумфа на гущера.


В крайна сметка за никого от нас не е възможно да изолира духовните си стремежи от ежедневието. Двете са идентични и по естествен начин са в постоянна хармония едно с друго. По подобен начин целият живот е взаимосвързан и постоянно взаимодействащ, посредством взаимозависимостта си. Никакви растения нямаше да виреят, ако не валеше, но за да вали, трябва да има и слънце, и облаци, и дървета. В града не би имало търговци, ако нямаше хора, но за да има хора в града, трябва да има и търговци, които да продават храна и дрехи."
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
penka




Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
Пуснато наПуснато на: Пет Яну 21, 2011 10:38 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Добро е. Не съм чела нищо от този автор, но написаното ми пасва като ръкавичка. Very Happy

_________________
Най-същественото е невидимо за очите...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Маг Живин




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 1558
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пет Яну 21, 2011 1:57 pm
МнениеЗаглавие : Re: Пътят на Воина
Отговорете с цитат

Красимира написа:
Здравейте!...


Здравей Very Happy Видя ли сега Wink Това си е направо музика. Cool

_________________
"Всекиму своето!"
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
Красимира




Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
Пуснато наПуснато на: Пет Яну 21, 2011 2:56 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Маг Живин написа:

Цитат:
Здравей Very Happy Видя ли сега Wink Това си е направо музика. Cool


Видях и още не мога да повярвам, че точно това, което търсих го намерих - в Пътя на воина. Че е музика, музика е...направо си е симфония на живота Very Happy
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Красимира




Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
Пуснато наПуснато на: Чет Фев 03, 2011 4:43 pm
МнениеЗаглавие : Толтекският път към свободата
Отговорете с цитат

Прекратяване на споразуменията

Всички говорят за свобода. По целия свят различни народи, различни раси, различни държави се борят за свобода. Но какво е свободата? В Америка казваме, че живеем в свободна страна. Но наистина ли сме свободни? Свободни ли сме да бъдем такива, каквито сме? Отговорът е – не, не сме свободни. Истинската свобода е свързана с човешкия дух – това е свободата да бъдем такива, каквито сме.

Кой ни пречи да бъдем свободни? Обвиняваме правителството, времето, родителите си, религията, Бог. Кой наистина ни пречи да бъдем свободни? Сами си пречим. Какво всъщност означава да бъдеш свободен? Понякога се женим и казваме, че сме загубили свободата си, после се развеждаме и пак не сме свободни. Какво ни пречи? Защо не можем да бъдем самите себе си?

Пазим стари спомени за времето, когато сме били свободни и това ни е харесвало, но сме забравили какво наистина означава свобода.
Когато видим дете на две, три или може би четири години, откриваме свободно човешко същество. Защо това същество е свободно? Защото прави, каквото иска. То е напълно диво. Точно като все още неопитомено цвете, дърво или животно – диво!

И ако наблюдаваме двегодишни дечица, забелязваме, че през повечето време те са широко усмихнати и се забавляват. Те изследват света. Не се боят да играят. Страхуват се, когато се наранят, когато са гладни, когато някоя от потребностите им не е удовлетворена, но не се тревожат за миналото, не се вълнуват от бъдещето и живеят само в настоящето.

Малките деца не се боят да изразяват чувствата си. Те са толкова любящи, че ако срещнат любов, разтапят се в нея. Изобщо не се боят да обичат. Това е описанието на нормално човешко същество. Като деца ние не се боим от бъдещето, нито се срамуваме от миналото. Нормалната ни човешка наклонност е да се радваме на живота, да играем, да изследваме, да бъдем щастливи и да обичаме.

Но какво се е случило с порасналия човек? Защо сме толкова различни? Защо не сме диви? От позицията на жертвата можем да кажем, че ни се е случило нещо тъжно, а от позицията на воина можем да кажем, че случилото се с нас е нормално. А се е случило това, че кодексът, строгият Съдник и жертвата управляват живота ни. Вече не сме свободни, защото Съдникът, жертвата и мирогледът ни не ни позволяват да бъдем самите себе си. След като умовете ни са програмирани с целия този боклук, ние вече не сме щастливи.
Предаването на знанията от човек на човек, от поколение на поколение е съвсем нормално в човешкото общество. Не трябва да обвинявате родителите си, че са ви научили да бъдете като тях. На какво биха могли да ви научат, освен на онова, което знаят? Направили са, каквото са могли, и, ако са злоупотребявали с вас, това е следствие на собственото им опитомяване, на собствените им страхове, на собствените им убеждения. Не са имали контрол над начина, по който са били програмирани, така че не са можели да се държат различно.

Не трябва да вините родителите си или някой друг, който е злоупотребявал с вас, включително себе си. Но е време да сложите край на злоупотребата. Време е да се освободите от тиранията на Съдника, като промените основата на собствените си споразумения. Време е да се освободите от ролята на жертва.
Истинското ви аз все още е малко дете, което никога не е пораснало. Понякога това малко дете излиза наяве – когато се забавлявате или играете, когато се чувствате щастливи, когато рисувате, пишете поезия, свирите на пиано или изразявате същността си по някакъв начин. Това са най-щастливите моменти в живота ви – когато истинското ви аз излиза наяве, когато не се интересувате от миналото и не се тревожите за бъдещето. Вие сте като дете.

Но има нещо, което променя всичко това: наричаме го задължения. Съдникът казва: „Чакай малко, ти имаш задължения, трябва да ги изпълниш, трябва да работиш, да ходиш на училище, да си изкарваш прехраната”. Всички тези задължения ни напомнят за себе си. Лицето ни се променя и отново става сериозно. Ако наблюдавате децата, когато играят на възрастни, ще видите как личицата им се променят. „Ще се направя на адвокат” и личицето веднага се променя; появява се лицето на възрастен. Отиваме в съда и виждаме именно това лице – и това сме ние. Все още сме деца, но сме загубили свободата си.

Свободата, която търсим, е свободата да бъдем самите себе си, да изразим същността си. Но ако се вгледаме в живота си, ще забележим, че през повечето време се стараем да угодим на другите, за да бъдем приети, вместо да живеем живота си така, че да ни е приятно. Ето какво се е случило със свободата ни. И виждаме, че в нашето общество и във всички общества по света на всеки хиляда души деветстотин деветдесет и девет са напълно опитомени.

Най-лошото е, че повечето от нас дори не си дават сметка, че не са свободни. Нещо в нас ни нашепва, че не сме свободни, но не разбираме какво е и защо не сме свободни.

Повечето хора никога не откриват, че Съдникът и жертвата управляват умовете им и следователно нямат шанса да бъдат свободни. Първата стъпка към личната свобода е осъзнаването. За да се освободим, трябва да осъзнаем, че не сме свободни. Трябва да видим проблема, за да го решим.
Осъзнаването на проблема винаги е първата стъпка, защото без това нищо не може да се промени. Ако не си давате сметка, че умът ви е пълен с рани и емоционална отрова, няма да започнете да почиствате и лекувате тези рани и ще продължите да страдате.

Няма причина да страдате. Ако го осъзнаете, можете да се разбунтувате и да заявите: „Стига!” Можете да потърсите начин да излекувате и да преобразите вашия личен сън. Сънят на планетата е само сън. Той дори не е реален. Ако влезете в съня и започнете да поставяте под въпрос убежденията си, ще откриете, че повечето от представите, наранили ума ви, дори не са верни. Ще откриете, че през всичките тези години сте страдали без причина. Защо? Защото заложената в ума ви система от вярвания е основана на лъжи.
Затова е важно да станете господари на съня си; затова толтеките са станали майстори на сънуването. Животът ви е проява на съня ви; той е изкуство. И вие можете да промените живота си винаги, когато сънят не ви харесва. Майсторите на сънуването създават шедьовър от живота; те контролират съня чрез взимането на решения. Всяко нещо си има последствия и майсторът на сънуването съзнава това.

Да бъдеш толтек е начин на живот. Това е начин на живот, в който няма водачи и последователи, имаш своя собствена истина и живееш според нея. Толтекът става мъдър, става див, става отново свободен.
Има три умения, които превръщат човека в толтек. Първото е Умението да съзнаваш. Това означава да съзнаваш кой си всъщност с всичките потенциални възможности. Второто е Умението на преобразяването -как да се промениш, да се освободиш от опитомяването. Третото е Умението на намерението. Според толтеките намерението е онази част от живота, която прави трансформирането на енергията възможно; това е онова живо същество, което сякаш обхваща цялата енергия, и онова, което наричаме „Бог”. Намерението е самият живот; то е безусловна любов. Умението на намерението следователно е Умение да обичаш.

Когато говорим за пътя на толтеките към свободата, откриваме, че те разполагат с цялостен план за освобождаване от опитомяването. Сравняват Съдника, Жертвата и системата от вярвания с паразит, проникнал в човешкия ум. Според толтеките всеки опитомен човек е болен. Болен е, защото паразитът контролира ума и мозъка. Храната на този паразит са негативните емоции, произтичащи от страха.

Ако разгледаме дефиницията за паразит, ще видим, че паразитът е живо същество, което живее за сметка на други живи същества. Той изсмуква енергията им, без да даде нещо полезно в замяна, и малко по малко отслабва гостоприемника си. Съдникът, жертвата и системата от вярвания отговарят на това описание. Заедно те представляват живо същество, съставено от психическа или емоционална енергия и тази енергия е жива. Разбира се, тази енергия не е материална, но и емоциите не са материални. Сънищата ни също не са материални, но знаем, че съществуват.

Една от функциите на мозъка е да трансформира материалната енергия в емоционална. Нашият мозък е фабрика за емоции. А казахме, че основната функция на ума е да сънува. Толтеките вярват, че паразитът – Съдникът, жертвата и системата от вярвания – има контрол над ума; той контролира личния ни сън. Паразитът сънува чрез ума ви и живее чрез тялото ви. Оцелява благодарение на произтичащите от страха емоции и процъфтява от нещастието и страданието.

Свободата, която търсим, е да използваме ума и тялото си, да живеем собствения си живот, вместо живота на убежденията си. Когато открием, че умът се контролира от Съдника и жертвата, а истинското ни „аз” е притиснато в ъгъла, имаме две възможности. Едната е да продължим да живеем по същия начин, да се подчиним на Съдника и на жертвата, да останем в съня на планетата. Втората възможност е да правим, каквото правим като деца, когато родителите се опитват да ни опитомят. Можем да се разбунтуваме и да заявим „Не!” Можем да обявим война на паразита, на Съдника и на жертвата, война за независимост, война за правото да използваме собствения си ум и собствения си мозък.

Затова във всички шамански традиции на Америка -от Канада до Аржентина – хората наричат себе си воини, защото воюват срещу паразита в ума си. Това е истинският смисъл на воина. Воинът е човек, който въстава срещу нашествието на паразита. Воинът въстава и обявява война. Но той не винаги печели войната; може да спечелим, може и да загубим, но винаги правим най-доброто, на което сме способни и поне имаме шанса отново да бъдем свободни. Избирането на този път най-малкото ни дава достойнството на бунта и не ни позволява да бъдем безпомощни жертви на капризните си емоции или на отровните емоции на другите. Дори да бъдем победени от врага – паразита, няма да бъдем сред жертвите, които се предават без борба.

В най-добрия случай това да бъдеш воин, дава възможността да се издигнеш над съня на планетата и да промениш личния си сън в сън, който наричаме рай. Също като адът, раят е място, което съществува в ума ни – място на радост, място, където сме щастливи, където сме свободни да обичаме и да бъдем самите себе си. Можем да постигнем рая и приживе; не е необходимо да чакаме да умрем. Бог винаги присъства и царството небесно е навсякъде, но първо трябва да имаме очите и ушите да видим и да чуем истината. Трябва да се освободим от паразита.

Паразитът може да се сравни с хилядоглаво чудовище. Всяка глава е един от страховете ни. Ако искаме да бъдем свободни, трябва да унищожим паразита. Едно от решенията е да атакуваме всяка глава поотделно, тоест да се изправяме пред страховете си един по един. Процесът е бавен, но резултатен. След всеки победен страх ставаме малко по-свободни.

Вторият подход е да престанем да храним паразита. Ако не му даваме никаква храна, той ще умре от гладна смърт. За да го направим, трябва да съумеем да контролираме чувствата си, да се въздържаме от подхранването на произтичащите от страха емоции. Лесно е да се каже, но е много трудно да се направи. Трудно е, защото Съдникьт и жертвата контролират ума ни.

Третото решение се нарича посвещаване на мъртвите. Посвещаването на мъртвите присъства в много традиции и езотерични школи по целия свят. Откриваме го в Египет, Индия, Гърция и Америка. Това е символична смърт, която убива паразита, без да наранява физическото ни тяло. Когато „умрем” символично, паразитът трябва да умре. Това решение е по-бързо от първите две, но е дори още по-трудно осъществимо. Необходима ни е голяма смелост, за да се изправим пред ангела на смъртта. Трябва да бъдем много силни.

........................................................................................................
автор: Дон Мигел Руис
източник: богатство.нет
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Красимира




Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
Пуснато наПуснато на: Пет Фев 11, 2011 7:50 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Да хванеш пролуката към Свободата

Хората винаги са огледалата, в които виждаме собственото си отражение. Но тези огледала ни показват и нашите предубеждения. Ако някои отразяват любов, а други гняв, тогава можем да видим кого обичаме и към кого се отнасяме с пренебрежение. Всички сме вродено нечестни, но огледалата ни никога не лъжат. Огледалата винаги ни показват точно как мислим, чувстваме и действаме към околния свят. Можем да отричаме отражението толкова гръмогласно, колкото пожелаем, но то няма да се промени, докато сами не се променим. Щом сме се променили, и отражението трябва също да се промени - такъв е Законът за светлината и отражението.

Воинът обаче понякога преднамерено прожектира образ, специално предназначен да заблуди другите. Това е, което е известно като дебнене. Има няколко основания, поради които воинът би дебнал другите, най-важното от които е, ако си има работа с дребен тиранин. Дребните тирани никога не са приятна компания, накратко казано те ще ни "почернят живота" по един или друг начин, но ако ги третираме коректно, те могат също така да ни донесат много дарове на знание.

Единственото оправдание за физическото съществуване на човека е да учи; Това е неговата Съдба, която не може да бъде избегната при никакви обстоятелства.

Ученето трябва да се разбира като експериментално знание, защото Пътят на Воина е на първо място и преди всичко практически път. Трупането на информация не е истинско учене. Информацията е във всяко едно отношение безполезна, освен ако не може да бъде вкарана в употреба в ежедневния живот, и единственото знание, което има стойност, е онова, което позволява на човек по-добре да разбере съдбата си, за да може да съдейства за разгръщането й. Независимо колко трудно приемат това онези, които вярват, че контролират живота си, то е вярно.

Човекът е разисквал въпроса за свободния избор цели епохи, но той все още упорито отказва да признае, че има само два избора: или да съдейства за разгръщането на съдбата си, или да спъва това разгръщане. Ако следва съдбата си, той води щастлив и благополучен живот; ако, от друга страна, спъва съдбата си, изпитва затруднения и нещастия.

Непонятно е как някой би спирал разгръщането на собствената си съдба. Все пак много често човек прави точно това, макар несъзнателно, само защото е уловен в течението на своята социална обусловеност. Социалната обусловеност не позволява разгръщането на нищо друго, освен онова, което ближните очакват от нас.

Трябва обаче да се прозре, че социалната обусловеност е, разбира се, зависима от взаимноприет всеобщ светоглед. Това предполага всеки да има една и съща отчетна система с останалите, което автоматично изключва всички възгледи, идеи и чувства, които не се подчиняват на общата гледна точка на човешкия род. При все това човекът никога не е имал за съдба да бъде ограничен до една-единствена гледна точка.

Съдбата на човека е да учи, преживявайки всички от неизброимите възможни проявления на живота, съдържащи се във вселената.

Напълно възможно е да се придвижи събирателната точка от нормалната й позиция и така да предизвика напълно нов светоглед. Главно липсата на необходимото знание пречи на човешкия род да прави това. Несъмнено въпросното знание не винаги е било общодостъпно, но дори когато е, трябва да се разбира, че на този свят няма подаръци като такива. В крайна сметка трябва да платим по един или друг начин за всичко, което получаваме - дори за така наречените дарове.

В тази вселена нищо не е безплатно; всяко знание трябва да бъде заработено на висока цена.

Цената за истинското знание е животът на човек. Знанието, което търсиш, може да бъде натрупано само като посветиш живота си на него.

Не можеш да крачиш по пътя на знанието, без да живееш това знание; затова твоето посвещаване трябва да бъде пълно.

Краченето по пътя на знанието не идва естествено при човека; затова всяко учене е принудително.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Красимира




Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
Пуснато наПуснато на: Пет Фев 11, 2011 7:54 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Авторът на написаното по-горе е Теун Марес, извадката е от книгата му "Ученията на Толтеките", том 1.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
penka




Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
Пуснато наПуснато на: Пон Фев 14, 2011 8:44 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Не мога да ти насмогна Very Happy Аз още съм на Кастанеда. Невероятен е!

_________________
Най-същественото е невидимо за очите...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пон Фев 14, 2011 9:31 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Преобразяването и променянето става бавно и...понякога трудно.

Важното е, че го правиш, Пенке!

Лично на мен Кастанеда никога не ми е харесвал, но...и аз започнах някъде от там...с него...

Мрака винаги служи за духовното ни израстване - а в Кастанеда има достатъчно Мрак, от който можеш да се поучиш добре...

Давай...радвам се, че действаш... Very Happy

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Красимира




Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
Пуснато наПуснато на: Пон Фев 14, 2011 11:30 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Здравей, Пенка! Smile

Относно Кастанеда - въпреки, че е имал истинско добър учител, осъзнал Свободата, Кастанеда накрая избира не Пътя на Свободата, а Пътя на Висшето Приключение и магьосничеството/шаманизма. Това го казва Теун Марес в една статия. В "Сказания за силата" дон Хуан казва на Кастанеда, че Пътят на магьосничеството, по който старите ясновидци са вървели е задънена улица, тъй като чрез този Път човек не постига целостта си и не открива свободата си. Новите ясновидци от друга страна оставят ритуалите настрана и се интересуват от освобождението си, а не от контрола, който им дават магическите практики, които едновременно подхранват егото им. Защо се нарича Висшо Приключение не знам точно, но може би Маг Живин или Маг Селена ще обяснят...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
penka




Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
Пуснато наПуснато на: Вто Фев 15, 2011 10:12 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Е, аз до там още не съм стигнала в четенето. Още съм на "Пътят към Иксланд". Чета бавно, защото на моменти ми е трудно за преглъщане. Пък и имам само около час на ден лично време, което мога да посветя на това. Другото време ми е запълнено с оцеляванеSmile))

_________________
Най-същественото е невидимо за очите...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Маг Живин




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 1558
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пон Фев 21, 2011 10:39 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Красимира написа:
Здравей, Пенка! Smile ... Защо се нарича Висшо Приключение не знам точно, но може би Маг Живин или Маг Селена ще обяснят...


Защото е такова - висше или голямо приключение (май по-скоро голямо). Висша техника и "пилотаж" в магията. Посоката му е донякъде различна. Из книгите си пише за разни безсмъртни, за магически битки, бродения по светове и това онова.

Колкото до другото, нека ритуалите не те притесняват - мнозина имат добре охранено его без дори да са чували за ритуали. Всяко нещо може и в повечето случаи храни егото дори отказа да се занимаваш с ритуали... Защото в крайна сметка кой се отказва и кой се стреми?... Wink

_________________
"Всекиму своето!"
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
penka




Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
Пуснато наПуснато на: Вто Фев 22, 2011 10:40 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Снощи свърших прочита на "Пътят към Икстланд". Сега разбирам защо "който трупа мъдрост, трупа тъга"...

_________________
Най-същественото е невидимо за очите...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Ивайло Димитров




Регистриран на: 12 Фев 2011
Мнения: 8
Пуснато наПуснато на: Пет Фев 25, 2011 9:46 pm
МнениеЗаглавие : Let's get together
Отговорете с цитат

Здравейте,
Искам да споделя на кратко моето мнение за "пътя на война".

Бих Ви препоръчал един чудесен филм, който според мен представя доста добре пътя на война: Peaceful Warrior

Ще споделя също и че навремето, когато и аз четях кастанеда, целта ми не беше да се поучавам, а по-скоро да релаксирам и забавлявам. Много пъти съм се късал от смял на идиотските реакции на Кастанеда.

Искам да обърна внимание на следното:
Всеки е способен да изчете стотици книги, да ги научи, да знае да ги преразкаже и не само това, да може на тяхната база да си вади заключения и чрез разсъждение да стигне до определени отговори относно определени въпроси.
Има много хора, които на базата на наученото, ще ти говорят с часове и ще показват какви ли не чудни знания за света, и т.н, но в същото време те са по-ограничени, по слаби и по-податливи на разруха, аз ги наричам мъртви хора.
Защо? Защото знанието трябва да е лично изживяно, да е изпитано, а не заучено. Знанието трябва да е живо, т.е. да идва от човешките дълбини. За целта човек трябва да премнине през определени духовно-душвени процеси, при които той преобразява мъртвата материя в едно живо същество, което живее в него. Не е задължително човек да си спомня и да може да рецитира всяко нещо което е изчел, задължително е това знание да живее в него, в неговата кръв, лице, движения, емоции начин на живот, в противен случай, човек се е обременил и дори разболял.

Съветвам никой да не се напъва да бъде "духовен, възвишен и т.н.", щот някой някъде казал, написал. Например: някой казал месото не трябва да се яде, и даден човек спира, мислейки, че си прави добро. Добро ще си направи само онзи, който не намира причини да не яде месо, а неяденето му идва по естествен жизнен начин, иначе казано "от вътре".

Искам да те посъветвам "penka", да не се тормозиш и да не бързаш, а просто да се забавляваш.

Има едно нещо:
I'm right here, right now, in this moment!
Няма бъдеще, няма минало! Има само тук и сега.
Осъзнавайки това, осъзнавайки великия процес на изграждане на всяка частица и същество в себе си и света, която е резултат от невероятни душевно-духовни процеси в цялата човешка еволюция, позиционирани в точно този момент - тук, велико (е пък голяма работа).

Благодаря.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеПосетете сайта на потребителя Върнете се в началото
Маг Живин




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 1558
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Съб Фев 26, 2011 10:26 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Здравей,

За филма мога да кажа нещо, след като съм го гледал. Колкото до другото - всеки със своето си възприятие поне до един момент. Един се забавлява като се забавлява, друг като се съсредоточава, трети като работи или обсъжда. Всеки с пътя си и начините свързани с него.

А що се отнася до поученията, нещата са малко по-деликатни. Доколкото съм разговарял доста с останалите съфорумци, те реагират по доста сходен с теб начин - не се поучават от съвети или книги, а от личен опит. Затова и пестим съветите, но сме щедри на предложения. Почти всеки тук е минал и през Кастанеда и през още поне дузина духовни алтернативи.

Инак, като се изключат чуждоезичните надписи (имай добрината да ги превеждаш, ако са цензурни и да ги изтриеш, ако не са) си прав в този момент. За следващия не гарантирам, защото не съществува. Cool

_________________
"Всекиму своето!"
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаТази тема е заключена - не можеш да отговаряте или да променяте мнения

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov