Най-съкровената истина от човешкото битие

Искам с вас да изследваме най-съкровената истина в човешкото битие. Може това да ви прозвучи някак си абстрактно, интересно, но абстрактно, и малко философски, но това не е лекция по философия, не е лекция изобщо.

Най-добре ще е да гледате на това тук като на медитация, въпреки че ще говоря, гледайте на това като на медитация.

Ще говорим за неща, които не са част от ежедневието ви. Т.е. ще изследваме тайната за това "Кои сте вие?", защото вие сте самото битие.

Ще изследваме истината, която е в самите нас. Да опознаем себе си в максимална степен, степен при която, да познаваш себе си и да познаваш Бог означава едно и също нещо.

Този така да го наречем разговор има две нива. Това са думите от една страна, и празното пространство между думите от друга. Една тишина.

Добре ще е докато ме слушате да усещате не само думите, но и това спокойствие и тишина около нас, едно присъствие на тишина, намираща се между думите и отвъд тях.

Казано по-просто да съзнавате и това измерение. Тогава ще получите нещо повече от информация, защото в това няма кой знае колко информация.

Тогава то ще бъде по-скоро медитация за вас. Това дълбоко учение не се предава чрез думите, не е в думите, но то протича в измерението на тишината.

Защото в момента, в който установите съществуването на това измерение, вие се озовавате във вътрешното си царство, което е по-високо стоящо от потока на ума и мислите.

Ума, с който повечето хора се идентифицират.

Ей така, както си седим тук, да забележим, да чуем, да усетите в себе си тази дълбока тишина. Да чуете и усетите това пространство, но да чуете не нещо, а самото нищо.

Със слушането се усеща измерението, за което ви говоря. Това е царство на спокойствие и тишина, намиращо се по-високо от мисловния поток.

Т.е. насочвайки вниманието си към това измерение, ще усетите тишината във вас, чрез мисълта не можете да направите това, тъй като мисълта е шум.

Скоро ще започнете да навлизате в това измерение, седейки и слушайки и постепенно ще се чуете.

Ще се опитате да забележите тишината и спокойствието във вас, и постепенно ще игнорирате безкрайния поток от мисли, с който повечето хора се идентифицират.

Така че, на въпроса "Кои сме ние?", не може да се търси отговор в бъдещето.

Отговора на този въпрос никога не може да се търси в бъдещето, а само в настоящето.

Става въпрос за опознаването ни до най-дълбоко ниво.

Ако запитаме някой дали познава себе си, той ще ни отговори "Знам името си" и всичко останало, което е свързано с него, неща, свързани с една начална форма на идентифициране, която родителите ми са ми втълпили още когато са ме наричали по име.

Най-напред малкото дете бива питано "Как се казваш?"; то си казва името, гордеейки се с него, а родителите казват "Браво". Ето така протича живота по-нататък и никой не осъзнава, че вече чрез този лепнат етикет, това първо идентифициране с мисъл една проста фраза - първото ограничение едно илюзорно ограничение за това кои наистина сме, отвъд менталните построения първото ограничение, вкарващо ни в затвора на понятията.

Но разбира се то е необходимо, не можем да кажем на детето че няма име. Просто не се идентифицирайте с име. Затова казвам, че всеки човек трябва да премине през този етап, докато получи достатъчно опит, знание, думи, етикети, идеи и всякакви такива неща, култура, в която расте и всички тези неща около името му.

И така, докато след няколко години чувството му за личност проговори у него.

Децата още като малки започват да сравняват неща. Това засилва чувството им за его, че то има повече от другото дете, повече знае, или пък че баща му е по-силен от бащата на друго дете. И така постепенно то добавя повече към егото си и това е нормално.

И докато този процес постепенно продължава, пораствайки в един момент вече имате личност изградена върху обусловеността на ума ви. Ум, който не спира да работи, един безкраен процес от мисловни потоци, които са силно свързани с обусловеността на ума ви.

И това не зависи от културата на вашата родина, но има много общо със егото, с "моите отношения", с "моите проблеми", и това какво ще стане с "мен". Личността ни си има биография - миналото - нещата, на които сте се случили и сте акумулирали - съдържанието на ума. Това е една лична история, с която хората живеят, спомнят си я и си я разказват на себе си в диалог или монолог мислено. Развиването на чувството за личност е базирано на ума.

Това отново се случва със всички.

Личността е базирана на съдържанието - съдържанието и формата, т.е. психо профила. И повечето хора се идентифицират с това. И като ги попитате кои са, то те ще ви разкажат една историйка, едно кратко съчинение за себе си, а пък може и да започнат дълго да ви разказват за себе си, защото видите ли имали много интересни неща за разказване.

И ако имате достатъчно време да ги слушате те с удоволствие ще ви заразказват за нещата, които са преживели, за победите и провалите си и т.н. Ето така психоаналитиците правят от тези разказвачи добри пари, защото на тях им плащате, за да изслушат историята ви, ходейки при тях три пъти на седмица за период от няколко години, и разказвайки им вашата история за ..., разкривайки се в детайли пред тях.

И ако някога евентуално приключите с посещенията си при психоаналитика, той ще ви каже, че е приключил с вас, което се случва твърде рядко. "Приключихме с процедурите и сега аз ще ви дам папката, ето вземете и я отнесете у вас, защото това сте вие. И ако някой ви попита дали познавате себе си, ще му отговорите - "Да, ето аз съм съдържанието на тази папка.

Съдържанието на ума ми е анализирано и ето го сега тук в тази папка или CD, и мога да ви кажа всичко за мен." И човека би си казал, че познава себе си, но всъщност той едва ще знае нещичко за себе си. "Ето аз знам за себе си много неща, факти и т.н."

Но те забравят за Азът, който е реално знаещият, защото цялото това знание е формално.

Ще знаете много за психологичното ви идентифициране с формата. Това не е грешно, разбира се, защото всеки се идентифицира формално в този свят, за да изпълнява социални функции - всичките ви отношения с майка, баща, началник, култура, бит, националността ви, която е част от тази обусловеност. Вие се идентифицирате чрез всички тези форми в ума ви. Проблема е, че познавате себе си само от информацията за формите, защото всяка форма на идентификация се състои от различни роли, което ограничава и пречи на човек да се опознае истински.

Така, че има ли начин да се опознаем повече от това. Говорим за две нива – за психологическата форма и физическото тяло.

Така че, хората се идентифицират чрез физическото си тяло и чрез психологическата си история за себе си, историята на личността, съдържаща също и поведенческите модели. Съдържанието на ума е психологическата форма на личността. Значи имаме две нива на идентификация. Тялото може да бъде това, чрез което хората се идентифицират, но може и да стане също и част от психологическата форма за идентификация.

Това в случай, че тялото ви е много красиво, силно и т.н. а това подсилва тази форма на идентификация. Чувствайки се по-силни или по-красиви от останалите. Тогава чувството за егото расте. Но това не трае много, защото все пак тялото остарява, красотата изчезва, а така главната ви форма на идентификация избледнява и пострадва, красотата, с която сте се идентифицирали изчезва.

Така че идентификацията с форма, била тя физическа или психическа си има определени характеристики, като една от тях е, че никога нямате чувството за пълнота.

Е, може би за кратък период, но никога не чувствате истински мир, нито се приемате за напълно свободен и реализиран. Умът ще продължи да ви казва, че все още не ви достига нещо, ще чувствате непълнота. Много от хората не признават съзнателно пред себе си това и продължават да търсят начини за да запълнят празнината с нещо, да се почувстват пълноценни в тази си форма на идентификация.

Така в хората се заражда огромна нужда да добавят още към личността си, за да придобият пълноценност. Това провокира едно огромно търсене с цел изпълняване на желанията и нуждите.

Буда говори за желанието. И отново ще ви прозвучи абстрактно, може би защото думата "време" е много силна. Желанието е искане, нуждаене. И затова започвате да търсите неща, които да добавите, да акумулирате съдържание в ума с цел идентификация, да запълните у себе си чувството си за празнота. Странно е, че бихме прегърнали всяка идея, която би ни утвърдила като личност, като по-обща за хората са материалните притежания.

"Аз се идентифицирам с това, че имам повече от друг" Това подсилва усещането за надмощие.

Идентифицирате се с колите си, къщите си и т.н. Подсъзнателно колата ви се превръща в един умствен обект, който използвате, за да подсилите усещането за себе си. И за известно време това работи и се чувствате по-пълноценен.

Настъпвайки педала на газта на вашето BMW, самочувствието ви расте Усещането ви за сила расте и игнорирате хорицата около вас. И за известно време това ви задоволява, но след време това чувство изчезва и вече не е същото.

Казвате си: "Това е само една кола" и почвате да търсите нещо друго. То може да бъде партньорство, защото "това с колата не може да ми създаде дълготрайно удоволствие". Тогава започвате да търсите идеалния партньор и си казвате "Ето може би така ще запълня завинаги празнината в мен" Ето че намирате такъв партньор и това наричате влюбване.

И си казвате "Ето той/тя ще ме направи щастлив/а".

Правите опит да направите себе си щастлив/а. Може и да се ожените по някое време и тогава отново ще влезете в същия този пример с BMW-то и ще си кажете "Ето ще получа пълното щастие"

Еуфорията от влюбването ви носи усещане за пълнота и щастие: "Ах, накрая и аз постигнах щастието" Ето, че преминавате през меден месец, започвате обикновените си ежедневни дела и разбирате че идеалният ви партньор не е точно идеалния, а вие сключихте брак, за да бъдете щастлив.

Чувството на щастие отново изчезва.

Чудите къде сте сбъркали, дали не сте улучили точния човек. През това време вие търсите още неща, които да ви направят щастливи, всякакви дреболии, различни преживявания, които смятате, че ще ви свършат работа. Ще потърсите щастие в лекарствени опиати, а, и най-вече разни храни. Тялото си има ограничена нужда от храна, но психиката има огромна нужда от храна. Чувствате, че може би вкусната храна ще ви задоволява винаги.

Например, един шоколад ще ви свърши работа за час-два... Наблюдавате хората, които ядат шоколад или чипс с еуфория. Не тялото има някаква нужда от тези пикантни храни, а умът, който установи ли, че пакета с чипс е свършил започва да търси друго.

Търсим различни малки и големи неща, за да получи удоволствие, за да получим пълнота и щастие, но не намираме вечни такива. И хората започват да си мислят, че невъзможността да го постигнат се дължи на някакъв личен проблем.

Гледайки филмите и списанията си мислят "онези там са го постигнали, хората с богатство и слава". Изглеждат ви много щастливи, но това е заблуда от медиите. Все едно ви казват "Опитвайте по този начин и със силата на волята ще успеете". Хората от списанията и филмите изпитват удовлетворение от многото си почитатели, бидейки аплодирани, статуса им в обществото се повишава.

Те имат нужда другите да ги величаят. И при тях това щастие от славата не е вечно. Ако сте срещнали някои от известните хора, били те актьори, певци, спортисти, започвате да си представяте как те са преуспели и вече са трайно щастливи.

Но ще усетите зад фасадата на славата им същото чувство на непълнота и при тях Те притежават толкова много, но пак имат чувство на неудовлетвореност. Усещат, че това, което са придобили, някак си не ги прави напълно доволни. Осъзнаването на безполезността от натрупаното в този свят ви внушава, че сте маловажни.

И много хора цял живот се борят за да правят неща, които да ги накарат да се чувстват важни. Обичат да им се казва, че са важни. Има и такива хора, които дори и тогава не са доволни. Може и да си помислите, че може би все някои от богатите и известните са постигнали пълното щастие Защото те са придобили всичко и на практика повече не им трябва.

Могат да си позволят всичко, и направо се чувстват като богове, и пак някои от тях също предвкусват, че живеят в една илюзия. Илюзията се състои в това, че се надявате, че чрез трупане на мисловни форми и чрез създаване на различни ментални идентификации ще постигнете желаното блаженство.

Това, което хората не разбират е, че проблема не е личен. Все още въпреки всичко не са намерили пълното щастие, защото се опират на самите структури на менталните форми на ума, единствено възлагайки на тях надеждата си, на тези умствени форми.

Така, че няма значение с какво ще се захванете, нищо не ще ви носи трайно щастие. Сега, има и един друг момент - колективният ум. При всеки се наблюдава една психологическата нужда от повече и повече. Повече от всяко нещо. Умът ни кара да си мислим, че се нуждаем от бъдеще време, тъй като в бъдещето уж има надежда за нашето щастие.

Ето къде живеят много от хората, в настоящето, и желаейки да имат повече те биват обземани от мисли и надежди за бъдещето. Освен СЕГА друго време не съществува.

А те биват издърпвани от настоящият момент в една ментална проекция (бъдещето), на което се надяват да им донесе щастието, защото ще имат време да се постараят за него до тогава.

В това състояние живеят повечето хора.

Един безкраен и отчаян стремеж към себереализиране чрез добавяне на още идентификации в бъдеще време. Почти всеки го прави. Идва момент на разочарование заради все по-големите нужди от повече и изпадане в състояние на робуване на тези нужди. Нуждата от повече може да бъде удовлетворявана от трупане на повече духовни преживявания Така духовното търсене се превръща в нужда за разрастване на егото Не казвам че духовното познание не е ценно, но то може да стане част от съдържанието на ума, чрез което да се идентифицираме.

Духовното познание е нещо чудесно. В тази страна (Индия) има наистина много начини, чрез които да разберете "Кой сте всъщност" И ако такава ви е целта, то вие ще я постигнете. Но ако целта ви е само да научите повече от любопитство, то вие само ще придобиете голямо познание.

Духовното его може да оперира по начин по-тънък и коварен от физическото его. Това е его, влизащо в нас от някаква задна врата, като по коварен начин повдига самочувствието ни и почваме да се големеем пред останалите "непросветени". "Аз изучих много неща" "Аз бях в манастир под наставленията на духовен учител" Но ще усещате, че и това няма да ви е достатъчно.

Ще идват мисли като "Може и да не съм завършил обучението си, но все пак съм нещо повече от другите." Трябва да бъдете по-критични и наблюдателни, за да го забележите. Тази дълбоко вкоренена нужда от повече и повече засяга дори и духовните ви стремежи и ги опорочава, ако целите само издигане на егото.

Наблюдавам огромна психологическа нужда от бъдещето. Хората се надяват да постигнат желаното някъде в бъдещето. Веднъж като разберете това чувство на недостиг, идващо от ума ще знаете, че колкото и да добавяте към себе си, то няма да е достатъчно, пък било то и духовно познание. Но търсенето продължава, за да задоволи повишената нужда на егото ви дотогава, докато разберете как действа то у вас, измествани от сегашния момент от това изкуствено ментално фалшиво его.

Това е една от големите причини за многото проблеми в света лични и колективни. Защо историята на човечеството е така объркана и тъжна. 80 процента от цялата история на двадесети век - как може хората да вършат подобни лудости.

Голямата нужда на егото всъщност ни кара за да продължим да търсим идентификации, и това води до търсене и създаване на опонент, бил той ситуация, човек и т.н. За да се утвърдите и изявите вие търсите ситуация на спор. Идва нуждата от дебат, конфликти и проблеми. Разбира се, това желание никога не идва явно. Радост и щастие желаем, но после правим точно обратното.

Започваме несъзнателно да чувстваме нуждата от конфликти в семейната среда, работата и се изправят една срещу друга нация с нация, и религия срещу религия, и рано или късно се стига до конфликти В партньорските отношения същото се наблюдава. Съзнанието ви казва "Аз не искам проблеми", но ето че проблемите са се превърнали в нещо, с което сега се идентифицирате, търсейки следващия и следващия проблем.

Това е заради нуждата ви да се мисли за нещо повече, затова ви трябва враг, чрез който да се докажете, като спорите с опонент и държите да сте прав и победител в спора, да изкарате, че другия не е прав, водени от целта за надвиване на противника.

Докато го правите няма да се усещате, че мамите себе си, но за момент ще се почувствате по-добре.

Това ще ви го казва егото, но тялото ще се почувства по-зле. Егото ще ви внушава "Е, показах му кой е прав" и за момента ще се почувствате победител но след малко чувството ще отлети и ще се нуждаете от друг опонент, когото да оборите. Някои се пробват да спорят в областта на духовните въпроси като казват "Ти не си наясно, та слушай аз да ти кажа."

Често се случва ако някой се усъмни в гледната ви точка, която сама по себе си е една позиция в ума. Единия казва "ето как стоят нещата" другия отговаря "Не е така". Но вече сте се идентифицирали с мисълта си. И какво се случва на практика? Все едно че сте се инкарнирали във вашата си мисловна форма, т.е. вие самия сте тя.

И като ви каже някой "Нищо не разбираш", вие го приемате като атака върху вас лично, но това е илюзия, защото сте се идентифицирали с мисълта. Ето затова се достига до засилена емоционална защита и агресия, докато защитавате гледната си точка.

Лесно може да се достигне и до употреба на насилие и в това е причината за насилието да изкараш другия сбъркал защо не и цяла една нация.

"Добре, нека докажем, че те бъркат, нека ги атакуваме и ще се окажем прави". Колкото повече опоненти имаме, толкова е по добре за егото, което ще се големее заради илюзията, че докато спори то расте. Егото не търси мир, и така ви се представя, защото не ще да се разкрие, че просто търси конфликти.

Ако не беше така, то човешката история не би била така безумна. Лудост е вършена през всичките векове, но двадесети век ги бие по безумие. Малоумието се сипе и от медиите. Всеки е програмиран да носи у себе си нуждата от конфликти и да действа така, че да засилва илюзията за "мен" Това сработва, но за кратко. Човек добавя към мнимата си личност неща чрез участване в спорове и битки с опоненти. Виждам, че човечеството се намира в капана на колективното съзнание.

Дали някога ще разберете кои сте всъщност, отвъд границите на илюзията? Не е проблема в идентифицирането с формата а това, че се възприемате напълно чрез формата.

Идентификацията чрез форма е аспект на "Кой съм аз", социални функции и тем подобни, както вече споменах.

Добре, но това ви носи само проблеми.

Да сте майка е чудесно, но ако само се идентифицирате с тази си роля, вие няма да опознаете себе си отвъд границата на формата. Как да се опознаем, неограничавани от формата? Това е духовен въпрос, който винаги е стоял пред търсещият истината. Въпроса може и да се постави така "Само форма ли съм аз или нещо повече?"

Може да се опитате да си отговорите чрез ума ви. "Как да разбера дали съм нещо повече от това?" "Как да изляза от този безкраен поток на мисли, който заради ума и егото никога не спира."

Понеже егото диша само в този умствен поток, затова го поддържа постоянно. Това е едно изкуствено его, което постоянно спори, бори се, противопоставя се. на настоящето, което настояще то никога не харесва, мрази го, надявайки се, че само бъдещето може да донесе щастие и възлага надеждите си на него.

"Ей, нямам търпение да дойде този ден, когато ще направя това и онова..."

Бъдещето е една проекция на ума и вие се опитвате да се преместите от настоящето в бъдещето с цел реализация, постижение и т.н. Но вие не съзнавате, че сте попаднали в капана на ума си. Наблюдавал съм много духовни търсачи, които са се чувствали нещастни след десетки години търсене на истината "Кога най-накрая ще открия истината?"

А вие живели ли сте някога в настоящето, единственото нещо, което никога не се отделя от вас и е винаги реално и в което се случва ВСИЧКО?

Животът протича в настоящето. Но егото ни заблуждава, като ни дава надежда само в бъдещето.

Само ако можете напълно да се отдадете на СЕГА, да се потопите дълбоко в него, то вие бихте разбрали, че нищо повече не ще ви бъде нужно, за да сте щастливи. Само на нивото на формите няма да имате пълния покой. По никакъв друг начин не ще намерите себе си, пък било то преживявания, богатства, духовни преживявания дори няма да са от полза.

Веднъж разбрали, че няма да спечелите като удовлетворявате нуждата на егото си, ще се откажете да го правите. Разобличете егото, което е върл враг на СЕГА, критикуващ го постоянно, и проектиращо се накъде в бъдещето, тъй като в настоящето то бива само ограничавано и не може да бъде това, което иска да бъде.

Почти всеки жител на голям град няма време за почивка. И ако спрете някого и го запитате защо няма време за почивка ще ви отговори "Трябва да стигна там и там" и желае бъдещето да дойде по-бързо. И така цял живот. И си задават въпроса "Кога ли ще бъда/намеря себе си?"

Аз питам "Някога да сте почувствали настоящият момент, единственото нещо, което никога не ви е изоставало, всичко, което съществува през целия ви живот тук?"

"О, не ми говори за сегашното ми положение, защото виждам само ограничения"

"Не съм доволен от живота, от дома, който имам.

Искам по-добър живот, по-добра работа."

"Искам да мога да си правя каквото ми скимне и когато ми скимне, затова се мъча да не си спомням за положението, в което съм сега"

Но аз ви питам "Дали успяхте досега да постигнете желаното?"

Казвате "Е може би на 55 или 60 ще успея някак си..."

Явно е, че още не сте го постигнали.

Казвате "Ще го постигнем все някога, все пак ни остават още години живот"

Но ако отделите поне малко внимание на СЕГА ще усетите присъствието му. И ако насочите вниманието си по-дълбоко в това ще започнете да го оценявате, като нещо странно и невиждано.

"Ами нещо не ми се струва много интересно, защо ли го правя?"

Следващият път вие ще се приближите още по-близо.

Ще възприемете СЕГА като ограничаващо ви в живота. И ще се опитате да го разкарате, но не можете. Ще задълбаете още малко и ще видите нещо, на което ще обърнете внимание - момента. И тогава ще разберете, че всичко което имате е "този" миг. Единственото нещо постоянно присъстващо в живота ви.

Ума няма лесно да го схване. "Как така ще съществува само този момент?" "Та живота ми е изпълнен с толкова много моменти"

Но това не е така.

Формата, която приема всеки момент се мени постоянно.

Формата се появява в полето на СЕГА. И понеже хората регистрират само формата, те мислят, че има много различни СЕГА във всеки момент и ден. Момент след момент.

Но винаги има само един безкраен момент и формата, в която този момент се появява се променя постоянно. И формата, в която се явява пред нас е причината, поради която много хора не го харесват, не ги удовлетворява, не ги интересува.

Дори тази форма им заплашва радостта от живота в този момент. Във всеки случай не ги задоволява. Те го усещат като ограничаване, престой в затвор, докато желаят израстване. Примерно физическото ви тяло може да бъде болно, нещо което силно ще ви ограничава щастието в момента.

Вие ще ме попитате "Защо, лошо ли е човек да иска да оздравее?"

Ами не, но нека се опита да направи друго. Да се опита смирено да приеме формата, в която му се представя СЕГА. С други думи да прегърне СЕГА завинаги, без значение в каква форма идва то. Да каже ДА на положението си, защото СЕГА в крайна сметка е самият живот.

Животът е неотделим от текущият момент.

Животът е винаги в настоящето.

Вие казвате ДА на живота като кажете ДА на този момент. И независимо каква форма възприема текущият момент.

"Как мога да споря с това?

Ами то вече Е"

Да така е, то Е.

"Разбира се, бих могъл да го променя чрез действия"

"Ако съм заключен в стая и съм изгубил ключа, това се случва сега. Разбира се мога да се развикам от прозореца за помощ, но ето че няма никой. Може и да дойде някой но точно "сега" това е положението." Вие може да започнете да недоволствате отвътре или да си кажете "Каквото е такова."

"Просто такава форма е възприело СЕГА."

И вие забелязвате как се ядосвате, докато недоволствате в ситуацията Защото това, което Е, то вече Е.

Така че, получава се промяна на съзнанието в момента, в който кажете ДА на настоящият момент.

Защото цялата структура на егото на ума живее от съпротивата и опозицията срещу настоящето, като го прави враг на себе си. Егото черпи енергия от съпротивата срещу СЕГА Красотата на метода се състои в това, че можем да излезем от хилядите години на колективно обусловения ум, не чрез нуждаене от повече време, а от отказване от него.

И това послание все още не може да се чуе от всички.

Още много хора в света, преди още да го чуят те вече имат нужда от повече време.

Но тъй като вие сте дошли на семинара, то аз допускам, че вие приемате посланието, което е да обърнете внимание на СЕГА и да го осмислите и разберете.

За да откриете себе си, вие не се нуждаете от бъдеще време.

Кажете ДА на текущата форма, в която ви се разкрива настоящият момент.

Какво става тогава?

"Добре, СЕГА, ето аз те приемам" Обикновено става така, че не го приемате, но се съпротивлявате, защото го възприемате като ограничаващо и незадоволяващо.

И чрез съпротивляване срещу тази форма или ситуация, човек, събитие, каквото и да е, което може да се яви само в СЕГА.

Но чрез съпротива вие подсилвате формата, с която се идентифицирате.

Наблюдава се една контракция на физическо ниво, която подсилва илюзията за личността ви. Егото обича да се бори по този начин. Спрете да се съпротивлявате и приемете този момент и му кажете ДА. Като казвам СЕГА имам предвид едно усещане за пространство, в което се случва СЕГА.

Има едно пространство на тишина, обгръщащо текущата форма на СЕГА, била тя човек, ситуация, погрешна постъпка, за която ума ще каже "Не постъпи правилно, а трябваше другояче, това сега не трябваше да се случва" Но това е то. То Е.

"Е, ами щом нещата са такива, добре, нека са.", си кажете.

И изведнъж се изпълвате с такова спокойствие.

Има едно пространство около формата, която е приело СЕГА Не е нещо, което се долавя лесно чрез думи и мисли, защото то е извън формите. Чрез този акт на смиряване и приемане навлизаме в едно състояние на съзнанието на смирение.

Смирението пред Бога – това е малко абстрактно, защото никой не знае каква е божията воля и как да служи на Бога. Говоря ви за отдаване изцяло на СЕГА, независимо каква форма ни предлага вселената в този момент.

Всичко във вселената е тотално свързано, така че, текущата форма на СЕГА не би могла да бъде друга.

Вселената е донесла тази форма в този момент и какво, онова малко "човече" в главата тръгва да спори с това, за да расте чрез спора. Ето това е причината за човешките страдания.

Ето това пречи да се опознаем, отвъд границите на формите. Изведнъж ще усетите дълбочината на това тихо пространство, когато се предадете на СЕГА изцяло. Искрено да кажете ДА, това е служба и отдаване на Бога. И по това време егото, черпещо сили от съпротивляването си и отхвърлянето на СЕГА започва да се отказва и утихва. Дълбините на това пространство са обитавани от мир, който не зависи никак от текущата форма.

Защото много често както казах формата се явява пред вас и вие я приемате като ограничение за вас "Не харесвам сегашното си положение", казвате. Така че, каквото правят хората през целия си живот е едно прескачане от ограничение на друго. И винаги тръгват да правят промени.

Но както вече разбрахте, каквато и промяна да направите, вие само ще се предвижите към новото си ограничение. Да, ще си подобрите статуса на живота, след това други ограничения ще се зададат. Вчера ви дадох примера с уволнената актриса, която се принудила да работи като сервитьорка. Тя имала избора да избира дали да се противи или да се смири. В състояние на смирение, тя практически почела СЕГА и не се оплакала от положението си.

Тя приела предизвикателството на съдбата, въпреки, че клиентите на ресторанта може да не пропуснат да я засегнат. Тя истински се смирила не си внушавала нещо или да се заблуждава, за да се успокои. Разбира се, че тя не е сервитьорка, та това е само временна роля. Никоя работа не е нещо постоянно, а е само временна роля, затова не се идентифицирайте с професията си.

Не трябва да се възприемате чрез професията си, която е илюзия, а да приемете нещата каквито са.

Да почетем и да кажем ДА на СЕГА.

Така сервитьорката се заредила с енергия, и клиентите забелязали, че тя си върши добре работата, че тя има силата да се изправи срещу това предизвикателство на живота. Примера продължава със следната случка. Сервирайки на много хора, тя веднъж срещнала режисьора Стивън Спилбърг, който й предлага да му се обади за работа. След три години работейки като известна актриса, как мислите, дали тя ще изпитва някакво ограничение, когато се наложило да седне в инвалидната количка?

Била напълно ограничена в движенията си. Какво можело да се направи при това положение? Тя си спомнила, че преди време й се е случило ограничение в живота й, но тя го преживяла, като се смирила и приела.

Можете да промените ситуацията си, но знайте, че не можете да бъдете щастливи в света на формите, поради простата причина, че формата означава ограничение.

Така че, прегърнете СЕГА в каквато и форма да идва при вас. Предайте му се изцяло. И изведнъж около мнимото ограничение ще изплува спокойствието.

Това, което наистина се разкрива пред вас е, че всички мисловни и физически форми са обусловени от ума, който работи с мисловни форми. Много форми изплуват в съзнанието ви. Но се появява едно присъствие на огромното царство на необусловеното съзнание още преди да се стигне до форма.

То е във всеки човек това измерение е в нас и бих казал, че се намира точно отвъд границата на съзнанието, в което всички емоционални и мисловни форми избледняват. Това пространство не може да се опознае чрез ума, както се случва с обектите, разглеждани от съзнанието.

Хората търсят Бога и вярват, че ще дойде време, когато ще го намерят като обект в съзнанието си, като познание, връзка със субект.

Мислите си, че можете да го видите и опознаете както едно дърво например, но не е така, тъй като в пространството на безформеността няма обекти. Това пространство е източника на всички ментални обекти, които изплуват в съзнанието. Т.е. не можете да опознаете себе си в буквалния смисъл, но можете да бъдете себе си.

Това измерение, за което ви говоря можете да го възприемете като едно царство на тишината и спокойствието отвъд шума на мислите, идващи от ума.

С думи не може да се опише. Ще го усетите като едно присъствие, отвъд мислите. Мисъл може и да ви дойде, но по скоро това е преживяване на съзнание без мисъл. Това е най-дълбокият смисъл на СЕГА, СЕГА никога не ви изоставя и никога не се изменя, защото то Е.

То Е необусловено. Едно поле от съзнание, в което се случват всички събития. И красотата му се състои в това че вие ще го опознаете още преди да е приело някаква форма.

Но не го възприемате по начина, по който възприемате нещата от гледна точка на връзката наблюдател-наблюдавано.

Когато се предадете на текущата форма, тогава ще разберете, че там няма форми. Предаването ви на формата, ще предизвика появата на това пространство, което е отвъд формата и отвъд ограниченията. Хората никога не приемат ограничението на формата, но те искат час по скоро да разкарат незадоволяващата ги форма.

А точно самото подчиняване на текущата форма ще ви отведе в това пространство на спокойствието, където ще разберете кои сте всъщност Но не е научаване на нещо за нещо, а директно опознаване на Азът.

Дори бих отишъл и по-далеч, като ви кажа следното: Вие сте това СЕГА. Напълно се отъждествявате с него.

Никога не ви изоставя, защото вие не можете да изоставите себе си, то е необусловеното измерение на вашата същност. И достатъчно е да знаете това, за да позволите на формата да бъде и се получава чудесно.

Защото формата, в която СЕГА се появява пред вас няма да ви бъде необходима, за да извлечете от нея чувството за егото си. Формите са също красиви, но щом се случи за първи път да опознаете себе си отвъд формите, вие ще сте способни да почитате всякакви форми съвършено. Така че, да предадете себе си на мнимото ограничение - ето това е съкровената и пълна истина на всички религии - смиреното състояние на съзнанието.

Има една религия, чието име се състои от думата смирение - Ислям. Но тази черта е все пак характерна за всички религии. Тази истина се съдържа в образът на разпнатият Христос. Гледате Христос на кръста. Кръстът е тоталният символ за максимално ограничение. Повече от това не може да бъде, тъй като това е средство за измъчване.

Може да се каже, че когато хората приемат света изключително като форми, то това си е един вид наказание. Усещат го тежко, но когато разберат посланието за смирение, и го приемат, им олеква. Смирението, което има Христос, когато се мъчи на кръста е абсолютно непостижимо за хората. "Нека бъде не моята воля, но твоята" И тогава става така, че "моята" и "твоята" се сливат в самият акт на подчинение и смирение, защото няма повече "моята" опониращо на "твоята".

Когато се слеят двете, тогава се получава пълното подчинение на божията воля. И в този момент кръстът се превръща в символ на божественото. Самото ограничение, се превръща в символ на божественото.

Така че, не става чрез съпротивляване или избягване, а чрез дълбокият акт на смирение, в който се осъзнава божеството. И чудно е това нещо, защото то няма нужда от време. Можете да се смирите само в този момент.

Може и да ви отнеме време за да свикнете на този начин на живот; ще се научите, макар и да правите стъпки назад към предишното си състояние, на колективно съзнание. Изисква се енергия, за да се отучите от него и да навлезете в състояние на постоянно смирение.

Момента на смирение е винаги в СЕГА.

Подхождайки с упоритост към тази духовна практика ще усетите, че красотата й се състои в това, че не отнема време. Означава, че не се нуждаете от бъдеще, за да намерите себе си, нито пък имате нужда да правите нещо друго, за да намерите себе си.

И ще можете да си експериментирате с царството на събитията, но ще сте наясно, че ще можете да контролирате егото си.

В това е същината на духовната себереализация и всички учения, които говорят за нея.

И да знаете каква лекота ще усетите. Самите неща, които изглеждат толкова трудни са от светът на формите.

Нещата, които преди са ви ограничавали, ще се превърнат в портал към света без форми и към това:

"Кой съм аз отвъд формите?"

Ще видите, че те са едно цяло. Формата е празно пространство, празното пространство е форма - те са едно цяло. Това е посланието за вечно спасение и най-благата вест за човечеството.

Само от това се нуждаете и от нищо друго.
============================================================
Източник: Екхарт Тол, Ришикеш, Индия,
spiralata.net

Пуснато на: Пет Авг 20, 2010 12:48 pm Заглавие :

На индийците цялата тази философия като начин за възприемане на живота и света, си им идва някак си отвътре. Просто като че ли техните умове са устроени по по-различен начин. За западния ум този начин на възприятие е трудно достижим. Не знам защо е така, но е факт. Племенницата ми живее вече близо 3 годин в Индия и тези дни ми беше на гости, та си говорихме на дълго и на широко. Е нищо общо няма с нас! По нейни наблюдение там около 10% от хората са богати, около 10 % - средна работа, обслужващ висококвалифициран персонал и всички останали са крайно бедни. "Крайно" означава, че повечето от тях гладуват. Ние тук само се жалим и си мислим, че сме бедни и че сме зле. Истинска бедност ние не знаем какво е. И сега - най-странното: повечето хора там, предимно от средите на бедните хора, са изпълнени с щастие и удоволствие от живота. Няма завист, черногледство, безогледни амбиции и т.н. Хората живеят с усещането за всеки един ден, радват се на всеки изгрев на слънцето, на всяко зрънце ориз в чинията си. Та така - Индия е пълна загадка за нашия ум и разбиране.

Пуснато на: Пет Авг 20, 2010 6:15 pm Заглавие :

Може да са мазохисти... Rolling Eyes

Пуснато на: Съб Авг 21, 2010 10:58 am Заглавие :

Може да са мазохисти... Rolling Eyes

Пуснато на: Пон Авг 23, 2010 9:15 am Заглавие :

Не, лорде, не са мазохисти. Very Happy

Ако трябва да им сложим "западна табелка", то по-скоро са "непукисти". Племенницата ми каза, че дълбоко вярват в кармата и затова живеят някак си по течението, пасивно, приемайки всичко, което им сервира живота - и доброто, и лошото. Точно това е най-трудното за западняка. Ние сме възпитани, че сами ковем живота си, че трябва да се борим, да се себедоказваме, да направим нещо, което да остане за децата и т.н. При тях подобни виждания има сред много малка част от населението /въпросните около 10%/, които всъщност им движат икономиката.

Пуснато на: Пон Авг 23, 2010 6:29 pm Заглавие :

Един многоуважаван от мен индиец точно намеквал, че тая овча ценностна система не води до духовен подем. Тия 10% може да са просто алчни, но може и 1% от тях само да искат да са нещо като нашите Будители и да събудят уж будните.

Пуснато на: Пон Авг 23, 2010 9:49 pm Заглавие :

Всяка една крайност е проява на разрушението - така, че нито една крайност не води към съзграждане или баланс, а още повече пък в Златната среда.

Така е не само според древните източни духовни науки - така е и според западните, северните и южните такива.

Има само колцина българи, но те са единици, и повечето от тях са били ликвидирани, предавани и елеминирани от живота именно от най-върлите български предатели. Няма по-зъл от българския предател - аз поне не познавам такъв.

Нооо...затова не е удобно да се говори - по-добре да си чешем гърбовете, само защото един-двама човека - е, хайде общо да са 100-на! - от българско потекло са извършили нещо значимо за живота, света и хората в тях.

Всъщност Пенка говори за неправеното и ненасилственото несътрудничество - т.е. ненасилвайки живота нещата в него се случват и идва блаженството.

А що се отнася до индийците те са прекалено многоброен народ и ненапразно живота им е труден, но за разлика от неразбирането българско те следват руслото на живота сиш чрез духовното си разбиране и интелигентност, докато българина насилва живота и получава резултати насилието в него, които обичайно го водят изцяло към съвършенството или на бавната и тотално болезнена смърт, или към бързата и абсолютно внезапната...

Но в крайна сметка Земята се чисти - и аз съм блажена от този факт! Very Happy

Пуснато на: Вто Авг 24, 2010 12:21 pm Заглавие :

Наблюдавайки тяхното и нашето общество, в по-общ план - западното и източното общества, не мога да си отговоря все пак на въпроса, кое е по-правилното като път на развитие. И двете имат както предимства, така и недостатъци. Същото се отнася не само за обществото като цяло, но и за това, как е сложен отделния индивид в него. Може би не напразно живеем на една земя, а сме толкова различни. Може би точно чрез тези разлики е заложено да се осъществява развитието. Нещо като опитно поле - почвата е една, засаждаш едни и същи неща, но побутваш това-онова в допълнителните условия и наблюдаваш кое как ще се развие.

Пуснато на: Вто Авг 24, 2010 1:11 pm Заглавие :

Именно...абсолютно! Very Happy