Спешно проучване:как ни влияят ниските магнитни полета

Пуснато на: Чет Фев 18, 2010 4:42 pm Заглавие :

Странна работа. По-горе в темата писах, че лека-полека, покрай боледуването ми, свикнах вечер, преди заспиване, да заставам в съответната поза, да се отпускам и да "потъвам" в себе си. Не знам как да го нарека това състояние, не ми прилича на медитация, но на мен определено ми върши работа - чувствам се по-добре здравословно, по-спокойна и уравновесена. До тук добре. Но се случва нещо много странно. Аз имам куче хъски, което вече от 10 години спи навито в леглото при мен и понеже вече е и на възраст, спи много дълбоко и нищо не може да я развълнува. Обаче сега нещо се е променило - вечер, когато "практикувам" отпускането, нещо в тази работа явно не й харесва, защото щом започна да се отпускам, започва да плаче. Направо не знам какво да мисля.

Пуснато на: Чет Фев 18, 2010 4:56 pm Заглавие :

Пенче, тя може да си мисли, че ще си заспиш в тази поза и ще останеш там, където си и няма да ходиш да я гушкаш в леглото и затова да плаче Laughing

А го прави всяка вечер, защото е видяла, че плачът действа - накрая затова все пак си лягаш Laughing

Това на шега. Иначе честно казано нямам представа какво би могло да я безпокои в това, че ти медитираш или се отпускаш, или както ти там си му казваш Wink

Наистина е странно...

Вики, аз взех да пия сутрин зелен чай и да започвам деня си със слънчевия поздрав, няколко други лекички асани както и 5 мин. медитация. Освен това пак взех да пия витамини и се опитвам да ходя повече пеша, и като че ли съм малко по-добре.. Последно в понеделник бях абсолютен парцал - безсилие, главоболие, шум в главата, висока горна граница на кръвното (само горната вдигам), очите ми също стачкуваха - едва се добрах до вкъщи. Пеш. Нарочно, защото движението наистина помага. Защо ли не се учудих, когато установих, че 2 дена по-рано пак е имало изригване. Мен явно тогава най-ме лови - на втория ден. Ще видим как ще съм утре, защото вчера пак имаше изригване.

Та в понеделник като се прибрах, се строполих в леглото и съм лежала така 2 часа. Не спях, защото не можех (а аз съм по принцип човек, който може би заради по принцип винаги ниското ми кръвно, може да спи по всяко време). Просто се опитвах да медитирам и да работя с чакрите, както и да се заземя малко. Чак след това от мен горе-долу ставаше човек.

Поръчах си йонизираща лампа по пощата, защото прочетох, че помагала при такива случаи. Като я изпробвам, ще пиша пак...

Ти какви хранителни добавки взимаш?

Пуснато на: Чет Фев 18, 2010 9:28 pm Заглавие :

Тя не плаче, тя се вълнува, защото се страхува, че..."излизаш" от себе си, т.е. извън тялото си и ...явно ходиш някъде там в неизвестното из астралните полета... Confused

Нека не забравяме, че животинките виждат тези неща! Твоята сладуранка дългокосместта просто се страхува де не би да не се върнеш, да не те изгуби...калпазанка сладка, мамина!

И плаче за да те задържа тук, да не вземеш да отпътяуаш, я , из дебрите на фините светове и да я изоставиш...

Явно изпадаш несъзнателно в дълбока медитация и това е основната причина кученцито да плаче - нищо друго.

Тункай я по муцунката от мен и ... лека и приятна нощ!

Радеа, голяма работа вършат разходките... ние много обичаме да се разхождаме на въздух преди сън... ей така си навъртаме по 2-3 километра вечер, но сега зимата много се олежах Embarassed

, а и работата ми е свързана все със стоене на едно място, а мен това ме разболява... кара ме да се чувствам като парцал. Затова вчера и аз навъртях поне 2 км пеш и бях супер. Колкото до зеления чай, не познавам човек който да пие толкова много чай колкото аз... всякакви съм си накупила и шкафчето на работата ми е пълно... но зеления само на филтър успявам да направя там иначе в къщи предпочитам билкови, но наистина и те много помагат , а хранителни добавки пия "Хормоностим", "Нони" и от тоя месец ще включа и "Шиладжид"... вярвам че тези елексири ще допълнят липсите...

Пуснато на: Пет Фев 19, 2010 5:29 pm Заглавие :

Определено... Wink

Пуснато на: Пет Фев 19, 2010 5:48 pm Заглавие :

И аз си мислех нещо подобно, но истината е, че не успявам да "изляза" от себе си, собено пък тя като започне да плачка. Явно усеща нещо, което й е непривично и се страхува. Няма друго обяснение, защото знаеш иначе колко е спокойна и каква фифелина е. Very Happy

Пуснато на: Пет Фев 19, 2010 6:15 pm Заглавие :

Ти излизаш от себе си, не е задължително да съзнаваш как го правиш!

По-важно е, че фифелината го е забелязала - иначе нямаше да плаче и да ти пречи да не го повтаряш. Confused

Вики, а ти обичаш ли си работата? Питам, защото аз тази вечер попрочетох тук и там и установих, че мойто май-май си е чист стрес:

Симптоми на дистрес:
- главоболие,
- липса на сили и желание за каквото и да било,
- не се вижда да се подобри дадено положение в бъдеще,
- възбудено състояние, желание да се поемат рискове,
- разсеяност, влошаване на паметта,
- нежелание да се обмисли и анализира ситуацията, довела до състоянието на стрес,
- променливо настроение,
- умора, вялост, апатия.

Какви събития най-често стресират:
- психологическа травма или кризисна ситуация – загуба на близък, раздяла с любим,
- ежедневни дребни проблеми и затруднения,
- конфликти или общуване с неприятни лица,
- препятствия, които отдалечават постигането на целите,
- постоянно напрежение,
- прекалено високи изисквания към себе си или неосъществими мечти,
- постоянен шум,
- монотонна работа,
- чувство за вина, дори когато няма основание за самообвинение,
- работа под стрес,
- финансови затруднения,
- силни позитивни емоции,
- семейни раздори.

Мисля, че моята причина за стрес е следването ми и по-скоро специалността, която следвам, в която от няколко години вече не виждам НИКАКЪВ смисъл, но тъй като съм човек научен да довършва започнатото, се насилвам да завърша... А не мога да ти опиша как ми е опротивяло всичко... Та затова те питах дали си обичаш работата и защото имплицира, че тя те разболява... Аз явно съм минала вече стадиите на тревожност и резистентност (при мен отчасти си беше чиста резигнация) и сега съм явно в последната - тази на изтощението. Не че е невъзможно да са магнитните полета, те със сигурност си упражняват влияние, но все си мисля, че не може да е само това. Така че другата седмица отивам на лекар...

А ако и ти откри себе си в симптомите, ето предложената в едната статия терапия:
При стрес една от основните препоръки е да се почива повече и да се изгради правилен режим на работа и почивка. Необходимо е всеки ден да се излиза и се правят продължителни разходки на свеж въздух. Необходимо е закалявате на организма. Благотворно се отразяват редовните посещения в сауна, басейн. Успех носи намирането на спортни занимания, които допадат и разтоварват. Трябва да се изгради рефлекс за релакс. Отначало времето за почивка трябва да се налага, нека да изглежда като задължение за психологическо отпускане. Техниките за медитация могат да са само от полза

Така че да продължаваме с йогата, медитацията, разходките и хранителните добавки. И да се опитваме да почиваме повече. Това последното за един стресиран човек изглежда най-невъзможното нещо на света, но е много важно...

Да Радеа, с удоволствие върша работата си и я харесвам... работата ми не е свързана с работа с хора, което е страхотно за мен... има доста творчество също така, но ме мъчи затвореното помещение, в което работя и отчасти колегите ми... знаеш в условия на криза как всички настръхват и далеч не са колектива, който те е приел в началото... но умея вече да се справям... успях да си създам удобно местенце... психологическата ми травма беше миналата година с баща ми ... от нея все още усещам последиците, а общуването с неприятни лица е ежедневие разбира се... всеки ден анализирам разбира се отношението си към дреболиите, които ме карат да се тревожа, което донякъде ми носи успокоение... вчера направих и една доволно добра медитация на йогата и общо взето така се спасявам... всичко е прихология и възприятие на света оттам ми идват на мен проблемите... осъзнавам това възприятие прекрасно... мисля че това е добро начало Smile

, а ти недей да ненавиждаш това, което следваш... защото не се знае, кога ще ти помогне... аз така бих анализирала твоята ситуация... защото всеки ден е един малък нов свят за човека... жалко че понякога гледаме доста далече в миналото и бъдещето и не ни остава време да се насладим на този момент от настоящето...

Пуснато на: Нед Фев 21, 2010 10:56 pm Заглавие :

При мен напоследък се появява следното нещо:
В определени дни повръщам .Няма причина.

Веднъж си спомням, че прочетох един разказ, който беше изпълнен с агресия.Не е като да не гледам филми на ужасите и да не харесвам Стивън Кинг, но този разказ сякаш беше жив.
Цяла нощ треперех и повръщах, а нямаше здравословна причина.

Последните 3 месеца 2 пъти ми се случи да стана и цял ден да повръщам и да ми се гади.Впоследствие научавам за нещо лошо, което се е случило.
Другото което ми се случва е, когато имам много работа блокирам и започвам да треперя.Цял ден съм в паника, че имам работа, но нищо не свършвам.
За забравяне не мога да кажа, защото моето си е патологична разсеяност от малка и смятам за нормално да забравям и да не помня моменти Very Happy

В колеги понякога виждам нетипично състояние, което сякаш се случва в даден момент и заразява всички.Мирни и добри хора се превръщат в кълбо от нерви и обиждат другите.

Пуснато на: Пон Фев 22, 2010 3:36 pm Заглавие :

Ако си свръхчувствителна, в което съм сигурна!, ще става точно така...но все пак виж как си с хормоните - естрогените става въпрос!

Пуснато на: Пон Фев 22, 2010 3:50 pm Заглавие :

Ако си свръхчувствителна, в което съм сигурна!, ще става точно така...но все пак виж как си с хормоните - естрогените става въпрос!

Пуснато на: Пон Фев 22, 2010 3:58 pm Заглавие :

Вместо да храниш ума си с илюзии и да си губиш времето с празни фантазми, защо не опиташ с йога техники?!

Защо не се полекуваш с природни средства, да речем в случая с билкови хранителни добавки?! Sad