Автор |
Съобщение |
magdaj
Регистриран на: 31 Дек 2006
Мнения: 90
Местожителство: Стара Загора
|
Пуснато на: Съб Фев 13, 2010 7:31 pm
Заглавие : да се обичаме, да простим и да подадем ръка!
|
|
|
Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого. Първия ден той забил 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден. Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони. Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при баща си и му казал новината. Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не загуби терпение. Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони. Бащата го завел при вратата:
- Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с накого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата.
Приятелите – това е най-рядко срещаното богатство! Те те карат да се усмихнеш и те ободряват. Те са готови винаги да те изслушат. Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.
Утре е ден на прошката- нека си простим, нека се обичаме!!! |
|
|
|
|
|
viki
Регистриран на: 01 Яну 2007
Мнения: 176
Местожителство: Пловдив
|
Пуснато на: Нед Фев 14, 2010 10:15 pm
Заглавие :
|
|
|
Прекрасна притча... в точното време !!!
Но какво се случва, когато именно тези "приятели" те разочароват... трудно е да простиш, а дори и да го направиш всеки ден все пак виждаш дупките от пироните... невъзможно е да ги заличиш... как да направиш така че да не ги виждаш ? |
|
_________________ << За да видиш дъгата, трябва да се примириш с дъжда >>
<< Това, което не ни убива ни прави по-силни>> |
|
|
|
Valia
Регистриран на: 14 Сеп 2009
Мнения: 321
|
Пуснато на: Нед Фев 14, 2010 10:27 pm
Заглавие :
|
|
|
Magdaj, много хубава история!
Днешния ден е една прекрасна традиция, която ни дава шанс да извадим забитите пироните. Но колко по-хубаво би било изобщо да не ги забиваме тея пирони!
Мисля, че днес съумях да открия най-хубавия начин за прекарване на празника. Постарах се поне днес да се държа така, че да не се налага на никого и за нищо да искам после прошка. Толкова ми е хубаво и слънчево А какво ли ще е, ако всеки ден се държа така
Светът е прекрасен, когато живееш в хармония със себе си и другите!
|
|
_________________ |
|
|
|
viki
Регистриран на: 01 Яну 2007
Мнения: 176
Местожителство: Пловдив
|
Пуснато на: Пон Фев 15, 2010 11:04 am
Заглавие :
|
|
|
Права си Валя ! И аз усетих хармонията на вчерашния ден дори и без да планираме нищо се оказахме на страхотно място и с прекрасни хора около себе си, с които успяхме да споделим хармонията и затова много им благодарих ! Едно "Благодаря" прави чудеса и върши същата работа като прошката... |
|
_________________ << За да видиш дъгата, трябва да се примириш с дъжда >>
<< Това, което не ни убива ни прави по-силни>> |
|
|
|
penka
Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
|
Пуснато на: Пон Фев 15, 2010 11:06 am
Заглавие :
|
|
|
Вики, не е въпроса до това да не виждаш дупките, останали от пироните. Обратното е - да ги виждаш, да ги помниш, да ги чувстваш, но и да усещаш в себе си, че си ги надмогнала, че си разбрала и простила на човека, който ги е направил. А пък /ако ще се изразяваме метафорично/ понякога през дупките влизат и слънчеви лъчи . Знае ли човек - на някои врати си им трябват дупки, защото иначе са като врати на затвор. |
|
|
|
|
|
viki
Регистриран на: 01 Яну 2007
Мнения: 176
Местожителство: Пловдив
|
Пуснато на: Пон Фев 15, 2010 8:35 pm
Заглавие :
|
|
|
Хе хе... това със слънчевите лъчи много ми допадна... наистина си права Пенка... много пъти съм си мислила че съм простила и след време отново ме побиват онези тръпки от момента на продупчването... трудно е да се прости наистина... |
|
_________________ << За да видиш дъгата, трябва да се примириш с дъжда >>
<< Това, което не ни убива ни прави по-силни>> |
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пон Фев 15, 2010 11:15 pm
Заглавие : Re: да се обичаме, да простим и да подадем ръка!
|
|
|
magdaj написа: | Приятелите – това е най-рядко срещаното богатство! |
Ако те са истински приятели - като най-рядко срещаното богатство наистина - те първи ще простят, веднага при това.
Обаче факта, че са простили, не бива да ни дава повод отново да избухване и да се държим зле с тях.
Според мен обаче най-важно е човек сам да осъзнава допуснатите грешки от него в живота и сам да прощава - преди всичко на себе си.
Едва тогава ще има силите да прости и на другите, които са го наранили! |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пон Фев 15, 2010 11:21 pm
Заглавие :
|
|
|
penka написа: | А пък /ако ще се изразяваме метафорично/ понякога през дупките влизат и слънчеви лъчи . Знае ли човек - на някои врати си им трябват дупки, защото иначе са като врати на затвор. |
Ц-ц-ц-ц-ц-ц-ц-ц...Пенке, замаях се направо...
Хареса ми! Точно така е и е много красиво казано при това, и още по-мъдро ...Страхотно!
Пенке, този път обра направо точките...отивам да потъна...в медитативно мълчание и...озарение, надявам се! |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
kokiche
Регистриран на: 04 Окт 2009
Мнения: 35
|
Пуснато на: Пон Фев 15, 2010 11:24 pm
Заглавие :
|
|
|
Приятелите не са рядко срещано богатство-те са най-голямото богатство и ги има навсякъде.
Когато си отворен към хората-приятелите са много и не е вярно, че са само за добрите мигове. |
|
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пон Фев 15, 2010 11:38 pm
Заглавие :
|
|
|
kokiche написа: | Приятелите не са рядко срещано богатство-те са най-голямото богатство и ги има навсякъде.
Когато си отворен към хората-приятелите са много и не е вярно, че са само за добрите мигове. |
Съжалявам, Кокиче, но далеч не е така!
Ако някой е отворен към хората, то това не означава, че и те са отворени към него.
Всичко в стандартния начин на живот се свежда до интереси и...нищо повече.
Човек трябва да е постигнал истинското разбиране за Живота и взаимоотношенията между хората, за да асимилира приятелството правилно.
Човек трябва да е познал и да се е докоснал до Голямата Любов във Всемира за да бъде добър, истински и предан приятел - това е.
Едва тогава ще се сдобие наистина и с истински приятели...
Нека не се водим от красивите и добре излъскани суперлативи придружени с гола романтика... |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
viki
Регистриран на: 01 Яну 2007
Мнения: 176
Местожителство: Пловдив
|
Пуснато на: Сря Фев 17, 2010 11:45 am
Заглавие :
|
|
|
kokiche написа: | Приятелите не са рядко срещано богатство-те са най-голямото богатство и ги има навсякъде.
Когато си отворен към хората-приятелите са много и не е вярно, че са само за добрите мигове. |
Аз също не споделям това твое мнение Кокиче... защото именно въпроса за истинското приятелство ме кара да се замислям през последните 2 седмици поради именно такава случка с "приятели"... в повечето случаи, колкото си по-приятелски настроен към хората толкова повече те използват за лични цели... затова за себе си намерих решение... опитваш да простиш и подминаваш... избягваш просто срещите с въпросните "приятели", иначе просто се измъчваш... и аз бих искала всеки съсед да е приятел... и аз искам да нарека всекиго приятел и да мога да му се доверя, но напоследък изобщо не се получава... малко са чистите души около мен, с които мога да изпия блажено по чай и да помечтаем заедно без да намесваме материалното ... благодарна съм че тези хора са до мен все още... и истински щастлива ... та в заключение... приятели са тези, с които дори да мълчиш не си сам и усещаш лекота... |
|
_________________ << За да видиш дъгата, трябва да се примириш с дъжда >>
<< Това, което не ни убива ни прави по-силни>> |
|
|
|
Valia
Регистриран на: 14 Сеп 2009
Мнения: 321
|
Пуснато на: Сря Фев 17, 2010 2:40 pm
Заглавие :
|
|
|
viki написа: | въпроса за истинското приятелство ме кара да се замислям през последните 2 седмици поради именно такава случка с "приятели"... в повечето случаи, колкото си по-приятелски настроен към хората толкова повече те използват за лични цели... затова за себе си намерих решение... опитваш да простиш и подминаваш... избягваш просто срещите с въпросните "приятели", иначе просто се измъчваш... |
И на мен са ми се случвали такива приятели, Вики... И моята методика за справяне е подобна на твоята. Казвам си: "Така разбират, така правят". Не мога да променя хората насила, без тяхното съгласие и активно участие. Прощавам, за да не тая омраза и негодувание в себе си, защото те са разрушителни емоции, които бавно те дълбаят отвътре. И продължавам напред.
Веднъж подиграл се с доверието и доброто ми разположение човек получава втори шанс само ако покаже, че е осъзнал грешките си и наистина иска да заслужи доверието ми отново. Иначе си остава в групата на хората, които нямат значение за мен, и са ми просто безразлични...
Но пък раната нанесена ми от някои индивиди далеч не означава за мен, че трябва да изградя около себе си перманентен ров с вода, крокодили, и електрическа ограда. За да блокирам лошото външно влияние, ще изпусна да се насладя и на толкова хубави срещи, само задето съм отблъснала някое добронамерено човече с бариерите и дебелокожието си. Затова давам на всеки шанс начисто - приемам го радушно и с добро сърце, пък нататък от него си зависи как ще се развият отношенията ни |
|
_________________ |
|
|
|
viki
Регистриран на: 01 Яну 2007
Мнения: 176
Местожителство: Пловдив
|
Пуснато на: Чет Фев 18, 2010 9:49 pm
Заглавие :
|
|
|
Valia написа: | viki написа: | въпроса за истинското приятелство ме кара да се замислям през последните 2 седмици поради именно такава случка с "приятели"... в повечето случаи, колкото си по-приятелски настроен към хората толкова повече те използват за лични цели... затова за себе си намерих решение... опитваш да простиш и подминаваш... избягваш просто срещите с въпросните "приятели", иначе просто се измъчваш... |
И на мен са ми се случвали такива приятели, Вики... И моята методика за справяне е подобна на твоята. Казвам си: "Така разбират, така правят". Не мога да променя хората насила, без тяхното съгласие и активно участие. Прощавам, за да не тая омраза и негодувание в себе си, защото те са разрушителни емоции, които бавно те дълбаят отвътре. И продължавам напред.
Веднъж подиграл се с доверието и доброто ми разположение човек получава втори шанс само ако покаже, че е осъзнал грешките си и наистина иска да заслужи доверието ми отново. Иначе си остава в групата на хората, които нямат значение за мен, и са ми просто безразлични...
Но пък раната нанесена ми от някои индивиди далеч не означава за мен, че трябва да изградя около себе си перманентен ров с вода, крокодили, и електрическа ограда. За да блокирам лошото външно влияние, ще изпусна да се насладя и на толкова хубави срещи, само задето съм отблъснала някое добронамерено човече с бариерите и дебелокожието си. Затова давам на всеки шанс начисто - приемам го радушно и с добро сърце, пък нататък от него си зависи как ще се развият отношенията ни |
Много си права тук Валя... аз такъв период с ровове с вода и крокодили не съм имала слава богу, но някакси ми е по-удобно да избягвам пряк контакт с въпросните "приятели"... така го усещам в този момент.... , но наистина си много много права за втория шанс... просто го давах много пъти този втори шанс... , но и не желая да променям хората въпреки че често тръгвам в тая посока несъзнателно, а не трябва... хубаво е когато усетиш че си приел хората такива каквито са... някакси е леко леко... |
|
_________________ << За да видиш дъгата, трябва да се примириш с дъжда >>
<< Това, което не ни убива ни прави по-силни>> |
|
|
|
penka
Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
|
Пуснато на: Пет Фев 19, 2010 5:52 pm
Заглавие :
|
|
|
Мили момичета /позволявам си да се обръщам към вас така, защото съм доста по-възрастна/, като приемете себе си, и си простите и си подадете ръка, ще видите колко е лесно всъщност да приемете и останалите хора - с всичките им грешки и издънки към вас. този процес тръгва от вашето отношение към самите вас, а не от отношението ви към другите хора. Приятна събота и неделя и много усмивки! |
|
|
|
|
|
Valia
Регистриран на: 14 Сеп 2009
Мнения: 321
|
Пуснато на: Пет Фев 19, 2010 10:35 pm
Заглавие :
|
|
|
penka написа: | Мили момичета /позволявам си да се обръщам към вас така, защото съм доста по-възрастна/, като приемете себе си, и си простите и си подадете ръка, ще видите колко е лесно всъщност да приемете и останалите хора - с всичките им грешки и издънки към вас. този процес тръгва от вашето отношение към самите вас, а не от отношението ви към другите хора. Приятна събота и неделя и много усмивки! |
Хм... ти не беше ли овен? Един такъв много боен овен, с големи рога и искри в очите? Честно казано, като ти чета по-ранните постове и тези от последните 1-2 седмици, просто не мога да те позная
Много мъдри думи си написала, penka. Ами разбира се, че приемането и спогаждането с другите почва от приемането и спогаждането със самия себе си... И за прошката си права, и ме караш да си преосмисля концепцията за даване на "втори шанс".
Какво разбирам под втори шанс? Наранил ни е някой - прощаваме, прибираме си го обратно на предишното място под крилцето и му отваряме възможност да ни нарани пак. И като го направи отново, се оказва идиот, нещастник и неблагодарник, пък видиш ли аз съм невинна нещастна жертва. Не! Едно е да простиш и да не таиш лоши чувства към човек. Друго е да си позволяваш да повтаряш едни и същи грешки с него - от това никой няма полза.
Та може би втория шанс трябва да бъде просто възможност за двама души да изградят хармонични взаимотношения, след като е имало конфликт между тях. Но без да осигуряваме моментален достъп на другия човек до чувствителни и чупливи зони, с които вече е доказал, че не е умее да борави. Все едно да купим на 5-годишното си дете нова стъклена топка за елхата, веднага след като е счупило точно същата... |
|
_________________ |
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|
|