Иглолистно дърво, което "се мисли" за широколистно

В представите на повечето хора дърветата се делят най-общо казано на иглолистни и широколистни

Първите продължават да напомнят за един по-различен, топъл живот,когато всичко наоколо е сковано от студ и сняг, а другите стърчат оголени и тъжни, предали се на набезите на зимата. Както във всяко общество и сред дърветата има чешити.Лиственицата.

Защо я определям така? Това странно иглолистно дърво сякаш иска да е широколистно. Игличките на лиственицата всяка есен пожълтяват и после опадват. И тогава лиственицата става като тези, на които иска да прилича – с оголени стебла, стръчащи тъжно в зимния пейзаж.

Защо игличките и шишарките на това объркано дърво се държат сякаш са части от някой негов широколистен „братовчед”? Не знае ли, че за иглолистните дървета се предполага да са вечнозелени? Може би знае нещо, което ние не. Защо листата на някои дървета окапват през есента, а на други –не?

Колкото по на север растат, толкова по-често се срещат вечнозелени дървета, както и в тропическите райони. В умерените ширини, ситуацията е различна. Тук по-често се срещат широколистни дървета,чиито листа неизменно окапват всяка есен.

Както често се случва в науката, изключенията, дават отговорите, които определят обичайните норми. Точно заради това, учените насочват вниманието си върху лиственицата.

Има различни начини, чрез които едно дърво може да се почувства „успешно”. Начинът на живот на тези, които сменят листата си периодично, можем да сравним с мотото на рокзвездите от близкото минало – „Живей на бързи обороти и умри млад”. При вечнозелените – лайтмотивът е точно противоположен – „Живей по-спокойно и по-дълго”.

Цената, която плащат листата на широколистните дървета за своя начин на живот е, че поради по-голямата хранителна стойност, която съдържат са по-привлекателни за насекомите и изобщо за животните, които се хранят с тях. По-голямта им повърхност означава, че губят повече вода, което е истински проблем в умерените ширини, когато въздухът през зимата е сух и повечето подпочвени води са сковани в лед. Тези листа не пропускат снега и леда добре, което води до още повече проблеми през зимата. Ето защо те са избрали хитрата стратегия да пожертват листата си през есента, в крайна сметка са решили, че е за общото благо на дървото.

Стратегията на вечнозелените иглолистни е коренно противоположна. Те изграждат малки, но здрави листа, със съществено значение за цялостното здраве на дърветата. Имат малка площ, сравнена с тежестта им и са покрити с восъчна субстанция,която намалява загубата на влага от структурата им. Ключовото на тези стратегия е, че листата са скъп ресурс, който е от решаващо значение от гледна точка на производството на въглерод и необходимата енергия за живот на едно растение. Иглолистните дървета са склонни да фотосинтезират на по-ниски обороти, но да го правят постоянно и по-дълго време от широкколистните. Така те се предпазват от вредителите, които искат да се нахранят с листата им. Все пак и те сменят част от „инвентара” всяка година, но листата, с които се разделят са много по-малко, отколкото при широколистните. Има дървета, които остават зелени целогодишно за период от 40 години.

И двете стратегии за живот работят добре и ефективно. По света има обширни площи от широколистни и от иглолистни дървета.

А къде стои Лиственицата в цялата тази история? Има около 10 вида от тези странни дървета. Разпространени са и на места с изключително сурова зима, където дори повечето иглолистни не могат да оцелеят. Тяхната странност да се държат като широколистно дърво, им помагат да се съхранят дори в Арктика.

В двуполюсният модел на дърветата, Лиственицата на пук е тук, между двата вида, за да покаже, че живоът предлагащ всякакви трудности и предизвикателства, може да научи най-упоритите на трикове, които да се окажат въпрос на оцеляване.

Автор: Петя Узунова, ecomedia.bg