ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ

Пуснато на: Пон Яну 05, 2009 1:20 pm Заглавие :

Разбрахте ли се? Very Happy

Ха, честита Нова Година и от мен, нищо че е с голямо закъснение! В новогодишната нощ си помислих за всички вас с любов и благодарност за това, което ми дадохте като помощ, мисли, чувства и общуване. Да сте живи и здрави, радостни и засмени, независимо по кой празник и по кой календар! Very Happy

Пуснато на: Пон Яну 05, 2009 6:50 pm Заглавие :

Ми ... Благодарим ти, Пенка! Да ти се връща тъпкано! Razz

Хм, той Аудан зачезна пак някъде, покри се, като видя, че нещо не ми се ще да е така, както казва той, като прочете и за дуелааааа ... взе, че се скри ... Rolling Eyes

Пак ще се появи! Няма да издържи ... Wink

Пуснато на: Съб Фев 28, 2009 4:54 pm Заглавие :

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта.

Нейният двойнствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време — пак женското, но стихийно, рушащо начало.

Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето.

Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността — белият цвят е цветът на Христос.

Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Трябва да си припомним, че първоначално женските сватбени носии са червени.

Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия.

Традицията
Бабината приказка

Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото — болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.

Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци — мартеници, които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

Мартениците пазят човека от уроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел и след като се свалят, се закачат на разцъфнало (или зелено) дръвче. По други места я слагали под голям камък и след девет дни гледали какво има под него.

Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други по-едри буболечки — сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка". Другаде я хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.

В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март броените дни — по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и друг обичай — избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината — ако е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо — ще има трудности.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В някои области на конците вързвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро играели роля на народен амулет — да предпазват от болести хора, добитък и овощни дървета.

Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се проявява по-късно. Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, пулчета и "съсънки" (гроздчета). Неповторимо български са кукличките "Пижо и Пенда".

Червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести. Да си припомним, че на младите булки и на малките деца са връзвали пресукан червен конец на китката.

Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената — здраве и сила, толкова необходима на всички в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване.

Приказката

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали малък, а другия — голям Сечко.

От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.

Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.

— Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде — думал й свекърът, стар стария.

Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.

— Кърпикожусите цъфтят сега, снахо — топло й напомнил старецът. — Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!

— Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.

Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!

Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.

Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна "баба Марта" и да носи само добрини на хората.

Жизнена и силна е народната традиция.

И сега тя носи много радост и красота на народа ни, зарежда с енергия и надежда, дарява обич и закрила на млади и стари.

Пуснато на: Нед Мар 01, 2009 10:46 am Заглавие :

Легенда за мартеницата

Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.

Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.

Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг.

Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.

Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг.

Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец.

След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение.

Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

--------------------------------------------------
az-deteto.com

Пуснато на: Нед Мар 01, 2009 10:48 am Заглавие :

Носенето на мартеници е български народен обичай.

На този ден стопанката на дома ставала рано, измитала двора и запалвала буен огън. Скоквали от сън децата и тичали да прескачат огъня, за да ги болест не вестява, да им е весело през цялата година.

После им връзвали мартенички от усукани бели и червени конци. Когато долитала първата лястовичка или щъркел, децата сваляли мартеничките и ги закачали на първата клонка.

Според друго поверие мартениците се слагат под камък и след девет дена се гледа, какво има под него. Ако са се настанили мравки ще е богата годината с овце, ако пък има други по-едри буболечки - сполука с едър добитък и др.

Това е било някога!

И сега хората се кичат с мартенички, за да си честитят пролетта. И до днес е запазен този свиден народен обичай.

Мартеницата е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белия цвят е втъкана ЧИСТОТАТА и искреността на отношенията, а в червения - ТОПЛОТАТА, на приятелството и ВЗАИМНАТА ОБИЧ.

С красота срещу злото - как хубаво го е измислил НАРОДЪТ!

Пуснато на: Нед Мар 01, 2009 10:58 am Заглавие :

История за мартеници

Аленото слънце по изгрев хвърля своите отблясъци върху топящия се мартенски сняг – такава гледка може да разпознае българинът в червено-бялата мартеница. Слънцето ще стопли земята напролет. А през лятото лъчите му ще придадат червено-златистия си блясък на зреещата пшеница.

За това мислел земеделецът навремето, докато пъхва мартеница в червения си пояс в ранното утро на първи март. А в същото време бабите благославят внуците да растат бели и с румени от здраве бузки – като мартеничката, която завръзват на ръчичките им.

Поотрасналите момичета пък закичват мартеница на пазвата си с таен любовен копнеж, от който белите им лица поруменяват свенливо. А ергените скриват под крачола мартеница, вързана на глезена, за да им донесе мъжка сила и плодовитост.

И стопанката бърза да обходи двора в ранното първомартенско утро и да завърже мартеници на домашните животни и плодните дръвчета, за да са родовити през годината. Някога жените завръзвали мартеници и на най-важните предмети в дома – на домашния стан, например.

По традиция мартениците се приготвят от най-възрастната жена в семейството. Някога, като наближи първи март, жените излизали по полето и събирали късчета бяла вълна, останали по храстите от стадата овце преди зимата. От тази вълна правели мартениците.

Така ритуално пренасяли благоденствието от предишния към предстоящия стопански сезон. Част от събраната вълна обагряли в червено – с натурални багрила от треви и цветя.

После присуквали между дланите си вълната, докато се получи двуцветната мартенична нишка. Тя е основната. А естетическото чувство, фантазия и вярвания подсказвали на всяка жена какво още да добави в мартеницата.

Синьо мънисто – да пази децата и момите от завистливи очи и уроки. Паричка – за бъдещо богатство. Скилидка чесън – за да пази от зли духове. Красива бяла мида… Червени и бели пискюлчета, топчета или женска и мъжка фигурки, оформени от прежда … Така че всяка мартеница има свой индивидуален образ и носи своя “магия”.

Първичното предназначение на мартениците е било да предпазват от злите сили и да привличат добрите. Но древните вярвания и символи постепенно са забравени. В наше време мартениците се свързват с пожеланията за здраве и късмет.

Но преди да закичат мартениците, жените някога изпълнявали и друг важен ритуал. Още преди изгрева стопанките изнасят и мятат по оградите червени кърпи, постелки, престилки… Тази гледка ще развесели вечно сърдитата Баба Марта, щом пристигне. И тя ще се усмихне. А нейната усмивка е самото пролетно слънце.

Когато Баба Марта е весела, пролетта е топла и слънчева. Ако пък се разсърди, ще докара виелици, студ и сняг. Баба Марта е българският фолклорен образ на месец март. Тя е единствена сестра на 11 братя-месеци в народните представи.

Само в Котленския край се среща поверие, че Марта е красива девойка. Но всеобщата представа е, че тя е своенравна старица, която ту се сърди, ту се смее. Затова и времето през март е непостоянно – ту слънчево и топло, ту мразовито и снежно.

Но има традиция на 1 март да се палят огньове на открито. И докато подскачат около огъня децата пеят ритуална песничка. С нея те обещават да сгреят Баба Марта сега – в ранната пролет, а в замяна – мартенското слънце да грее след това хората и земята.

Топлината на тези огньове трябва да сгрее дори самото слънце след зимния студ. Има народно вярване, че слънцата са две – зимно и лятно. И през март лятното слънце се завръща от своето далечно зимовище накрай света. Затова около първомартенските огньове хората вече гледат и по-напред във времето – към лятото.

С ритуални реплики край огньовете селяните “измолват” Баба Марта и слънцето да не греят твърде силно през лятото, за да не изгарят жетварите по нивите. Има обичай децата, а на някои места и всички останали, да прескачат пламтящите клади - вярва се, че това ще им донесе здраве за цялата година.

Огньовете, червените тъкани по стоборите и мартениците са свързани в едно общо ритуално послание за здраве и благополучие. Те се свързват с 1 март - като начало на пролетта. Но в българската обредна традиция следват още цяла поредица пролетни празници. И всички те трябва да гарантират благополучие през започващия нов стопански сезон.
------------------------------------------------------------------------------------------
Румяна Панайотова

Пуснато на: Нед Мар 01, 2009 11:11 am Заглавие :

Пролетни празници

Пролетта е факт, дърветата утре ще са бели от цвят

Младост, цветя, любов, ново начало – тези носещи оптимизъм и надежда думи бихме могли да заменим само с една – пролет. Този чакан и обичан сезон от незапомнени времена по нашите земи посрещали с цял низ от обичаи и ритуали.

Правели го с вярата, че като пречистят себе си, домовете и нивите си, ще отворят повече място за доброто, което идва с пробуждането на природата. Макар месец март често да носи дълбоки снегове, именно неговият първи ден прадедите ни отбелязвали като преломен момент в годишния кръговрат и начало на пролетното затопляне.

Вярвали, че това е денят на Баба Марта.

Още в ранни зори жените започвали да метат къщи и дворове, да изнасят навън дрехи и завивки. На всяка ограда трябвало да има нещо червено, за да се усмихне Марта и да донесе хубавото време. Тогава се пали и първият пролетен огън, в който се изгарят всички стари и ненужни неща, а хората прескачали жаравата – ритуал за здраве и плодородие.

Пречистваща стихия на огъня българите прилагали и на 25 март – Благовец.

Църковният празник Благовещение е само един от многото примери за народно православие или православно езичество.

Денят, в който църквата празнува благата вест, която получава Дева Мария, патриархалната общност била определила за прогонване от къщите на едно голямо зло – змиите. Тогава обикаляли къщите, тракали с различни метални предмети и повтаряли:”Бягайте змии и гущери, че иде Благовец!”

Задължително било на този ден да се носят обувки, за да се предпазят от ухапвания през цялата година. Тези, които нямали какво да сложат на краката си, ги опушвали с огън. Както и на 1 март, палели огромни огньове и ги прескачали, за да изгорят символично лошото в себе си и пречистени от стихията, да отворят път на новото добро.

На Благовец очаквали да чуят за първи път звука на кукувицата. Според народните ни песни, тази птица предупреждава за идването на самодивите. А стопаните гледали да имат парче хляб или монета, когато ги закука кукувицата – за да са богати и сити.

Тази птица също е била девойка, разказват приказки и легенди. Тя и брат й все се карали, затова били превърнати в бухал и кукувица - братът да владее нощта, а сестра му – деня. И все да се търсят, но да не се намират.

“Инициална магия” наричат учените онези ритуали, които съпровождат всяко начало, всяко първо действие. Подобни обичаи има много в пролетния цикъл. Един от тях е първата копка и първата оран. Още преди да изпрати съпруга си на полето, стопанката освещавала с огън ралото. А над браздите разчупвали хляб, поливали вино, палели свещ.

Любовта и младостта често се възпяват в народните ни песни със символиката на цветята. “Лика-прилика като два стръка иглика” са влюбените в една песен, момиченце-кокиченце и малката лазарка, а китката говори сама.

Любопитно е, че някога девойките първи поднасяли китка на своя избраник – непременно с цветя от собствената си градинка. А умението да отглеждат цветя се ценяло точно колкото всички останали женски сръчности. Езикът на билките и цветята е толкова богат, колкото са и тези прекрасни пролетни знаци. Много са и песните за тях.

--------------------------------------------------------------------------------
Албена Безовска

Пуснато на: Нед Мар 01, 2009 11:35 am Заглавие :

Благовещениe, Благовец 25 март

Във всеки храм на царските двери винаги може да се види изображение на Благовещение: св. Богородица и архангел Гавриил. В това същото благословено утро на нея й била открита тайната на нейното майчинство.

Сред вас има много майки, които са носили своите деца под сърцето си. И всички вие си спомняте, че това е било време на тревоги и очакване, на молитви и радост. Помислете си само какво е преживяла пречистата Дева Мария, когато й било съдено да даде живот на Господ Иисус, Спасителя на всички нас.

На нея й било открито, че нейното дете ще отвори царството небесно за всички хора. В тропара на празника ние пеем: Спасение нашего главизна, т. е. това е началото на нашето спасение. Съществуват всякакви мнения, възгледи, човешки учения, но само нашето се нарича Блага вест, Радостна вест, а на гръцки Евангелие.

На Благовец пристигат кукувиците, а с тях – и пролетта

Заедно с християнския празник Благовещение, българите честват и фолклорния празник Благовец – на 25 март. Каква е народната символика на този ден?

На празника Благовец, според поверието, кукувицата се обажда за първи път след зимата. Щом се чуе нейният глас, вече е сигурно, че пролетта е настъпила. Затова и по-старинното название на празника в някои райони е “Кукувден”.

Повечето обредни песни, изпълнявани на този празник, започват с вестта, че малката пролетна птица се е появила. В Благовешките песни кукувицата е кацнала ту насред село, ту в нечий двор, ту накрай селото или на брега на езеро. Иначе казано, отвсякъде се обажда пролетната птичка.

Според дълголетния народен опит, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден – в началото на лятото. А после замлъква. Ето защо всеки се ослушва да чуе първите обаждания на кукувицата. Вярва се, че нейното кукане предсказва колко години ще живее човекът, който се вслушва в гласа й в този момент.

А друго старо народно поверие заръчва щом човек чуе за първи път кукувицата, да пипне парче хляб и пара. Така ще е сит и богат през годината, а новата реколта ще е добра. Момите пък се стараят да откъснат клонката, на която е кацнала кукувицата и я носят в пазвата. Защото се вярва, че това ще им донесе скорошна женитба.

В навечерието на Благовец хората по селата правят пролетно почистване на дворовете си. От събраните отпадъци после запалват обредни пролетни огньове. Покрай пламтящите клади звънват и гласовете на момите. Те тръгват на групички да обходят къщите с обредни песни, които се изпълняват единствено на Благовец.

В песните си момите известяват за пристигането на кукувиците, а с тях – и на пролетта. Това пък събужда и пролетните копнежи на младите. “Кой си има сладко либе, нека либи да се налиби” – съвсем директно призовава една Благовешка песен.

А друга разказва как млад овчар извежда стадото си по ливадите, но жали, че се отдалечава от момите и няма да получава китки и венци – любовен знак. В своите песни момите дяволито се присмиват на ергените - обещават им гощавка с недопечена конска глава и с черен ръжен хляб.

Докато за себе си момите искат печена кокошка, дваж пресята бяла погача и ново шиниче с прясно грозде. Така в любовните задявки се вплита и надежда за плодородие през новия земеделски сезон.

Празникът Благовец има и друг, още по-тайнствен и магически смисъл. Старо народно поверие твърди, че на този ден в изворите, реките и скришните горски поляни се завръщат митичните девойки-самодиви. Те са презимували някъде далеч накрай света.

Но щом се запролети, се връщат. Невидими за хората, те ревниво пазят от тях своите тайни самодивски кътчета. Ако човек навлезе в тяхна “територия” и ги разсърди, митичните девойки го отвличат в своя отвъден свят и не го пускат да се върне към земния си живот.

Затова Благовешките песни много често предупреждават хората да се пазят от самодивите. Най-опасно е за девойките, защото те ходят на изворите и кладенците за вода в ранни зори.

Песни разказват приказно-поетични случки с моми, които били погубени от самодивите, защото не са послушали предупреждението. В обредните песенни текстове откриваме и ритуални забрани на този ден момите да не тъкат и предат, а момците рало да не ловят, защото това ще им донесе болести. Както обичайно, при смяната на сезоните, народните вярвания изразяват скрити страхове на хората от природните сили.

По-достоверно е вярването, че на Благовец се събуждат от зимния си сън змиите и гущерите и изпълзяват навън. Традиционно българинът почита змията като свещено животно, в което се въплъщава духът на предците. Смята се за грях да се убие змия, но може поне да се прогони по-далеч от къщата и хората.

Затова на Благовец се извършва обредно гонене на змиите. С много дрънчене на метални предмети и със запалени факли жените някога обикаляли около къщите си и изричали заклинания: “Бягайте змии и гущери, че иде Благовец”.

Другаде пък им се заканват, че пристигат щъркелите.

А има и заклинания, които гонят змиите, за да се роди “благо жито”. Народното поверие препоръчва също на Благовец да се садят цветя, защото ще порастат особено ароматни и красиви.

-------------------------------------------------------------------------------------
gotvarstvo.georgievi.net

Пуснато на: Нед Мар 08, 2009 3:19 pm Заглавие :

Колко е тъжно, когато човек проявява егоизма си!

Все се надявах, че някой от вас ще се сети да честити на жените 8-ми март! - независимо дали ще е мъж или жена ...

Но ... уви!!! Никой не го стори!!!

Само Живин качи картички на първата страница на сайта!

Затова отново аз реших да взема инициативата в мои ръце ...

ЧЕСТИТ 8-МИ МАРТ, ЖЕНИ!

Бъдете като тревата - изправяйте се,
когато ви газят!
Бъдете като кокичето - намирайте топлина
дори в снега!
Бъдете като звездите - близки и далечни.
даряващи Любов и Светлина!

Едно малко момченце, виждайки сълзи в очите на майка си, я попитало:

- Защо плачеш?

- Защото съм жена - му отговорила тя.

- Не мога да го разбера - продължило да се чуди то.

Майка му само го прегърнала и казала:

- И никога няма да можеш.

По-късно малкото момченце попитало баща си:

- Защо мама плаче, като че ли без причина?

- Всички жени плачат без причина - бил краткият отговор на бащата.

Малкото момче пораснало, станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Накрая той решил да говори за това с Господ. Попитал Го:

- Господи, защо жените се разплакват толкова лесно?

Господ отговорил:

- Когато правех жената, исках тя да бъде нещо изключително. Направих раменете й достатачно здрави и силни, за да могат да носят тежестта на света, но достатъчно нежни и меки, за да дават комфорт.

Дадох й вътрешна сила, с която да понесе раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.

Дадох й твърдост, която й позволява да продължава, дори когато всички останали се отказват, да се грижи за семейството си без да се оплаква, дори болна и изтощена.

Дадох й чувствителност, за да обича децата си, независимо от обстоятелствата и дори когато те я нараняват.

Дадох й сила да се грижи за съпруга си, независимо от грешките му и я оформих от реброто му, за да пази сърцето му.

Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не наранява жена си, но понякога изпитва силата и решението й да стои твърдо зад него.

И накрая, дадох й сълзи, които да пролива. Те са само нейни, за да ги използва, когато й е нужно.

- Виждаш ли, синко - казал Господ - красотата на жената не е в дрехите, които тя носи, фигурата, която има, или прическата, която си прави.

Красотата на жената трябва да се види в очите й, защото това е вратата към сърцето й - мястото, където живее любовта.

Пуснато на: Нед Мар 08, 2009 3:46 pm Заглавие :

Така си е, май всеки чакаше и се надяваше някой друг да поеме инициативата /ако днешният празник не го е възпрепятствал да влезе тук/, влючително и аз... Embarassed

Този музикален поздрав e от мен за всички! Very Happy

Пуснато на: Нед Мар 08, 2009 4:05 pm Заглавие :

Да ви е честит 8-ми март, жени ! Smile

Пуснато на: Нед Мар 08, 2009 6:46 pm Заглавие :

Честит Осми Март!!! Very Happy

Бъди красива като пролетта!
Бъди нежна като вечерта!
Бъди горда от това,
че носиш името жена!
/закъснелите сега се включваме,но е по-добре късно отколкото никога/.

Пуснато на: Съб Апр 11, 2009 12:47 pm Заглавие :

Лазаровден е, подрастващите момичета стават моми за женене

Лазаровден е, подрастващите момичета стават моми за женене
Момичета от 10 до 16 години обикалят къщите и пеят песни за здраве и плодородие. Снимка: Булфото

Православната църква отбелязва днес църковния празник Лазаровден, който е с подвижна дата и винаги е в предпоследната събота преди Великден.

В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - на възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим.

Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

Според средновековни ръкописи, Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.

Според българската народна традиция, Лазаровден или "Лазарица", "Лазарова събота" е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.

На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари.

Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.
-----------------------------------------------
dnes.bg

Пуснато на: Съб Апр 11, 2009 12:59 pm Заглавие :

На 11 април е Лазаровден (Лазарица, Лазар, Лазарова събота), чества се в съботата преди Великден, която според евангелската притча се свързва с Лазаровото възкресение и е празник от Великденския обреден цикъл (в основата му лежи идеята за прехода от смърт към живот, осмисляна на митологично ниво като преход от зима към пролет).

Според вярванията на следващия ден – Връбница (неделята след Лазаровден) се „разпущат умрелите от гробовете” и за да им се отдаде почит, се прави Лазарската задушница.

В навечерието на Лазаровден жените прекадяват и преливат с вино гробовете на близките си и раздават варено жито и просфорки (малки питки с украса от тесто според пола, възрастта и социалния статус на починалия). В някои области е разпространен обичаят, преди изгрев слънце на Връбница, на гробовете да се палят огньове (осмислят се като „да се сгреят мъртвите”).

Типичен за Лазаровден е моминският обичай лазаруване. Участничките са девойки в предбрачна възраст (познато е и детското лазаруване – на момиченца между 6 - и 11-годишна възраст, които подражават на големите лазарки), наричани лазарки или лазарици.

Подготовката на лазарските групи започва още на св. Четирсе мъченици – девойките се събират по махали и с помощта на възрастна жена или вече лазарувала по-голяма мома или невеста разучават песните и игрите (несключеното лазарско хоро, наричано боенец). Лазарките обикалят къщите, играят и пеят различни песни: на стопанин, на младоженец, на мома, на малко дете и т.н.

В югозападните територии на българоетничното землище (около Струга) обличат една от лазарките като булка, застават на кръстопът и припяват на минувачите; в родопските райони от кросно правят кукла, наричана Лазар, пръскат я с вода или я пускат в кладенец, което по същество е обичай за дъжд.

Според народната вяра само лазарувало момиче може да се момее и да се омъжи; лазаруването има и предпазни функции – девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде залюбена или похитена от змей. Затова обичаят се възприема като задължителен за всяка мома.

Заради идеята за предстоящ брак лазарките са с невестенски премени, носят булчински накити, а в песните им преобладаващи са любовно-женитбените мотиви. Навсякъде ги даряват с пари, яйца, брашно.

В Кюстендилско ги посрещат с житни зърна, които после слагат в хамбара, за да се напълни; в Софийско лазарките пеят на пчелните кошери, на градините и нивите за плодородие; някъде стопанката изнася брашно в сито, което после се търкаля, и така се гадае за плодородие...

На Лазаровден се омесват куклите (обредни хлябове, най-често с формата на човешка фигура), нужни за „кумиченето” на следвация ден – Цветница.

Празнуват именниците: Лазар, Лазо, Лазарин, Лазарина.
--------------------------------------------------------
kulinar.blog.bg

Пуснато на: Съб Апр 11, 2009 2:02 pm Заглавие :

Цветница, Връбница

На Цветница (неделята след Лазаровден) за здраве се окичва с върбов клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба.

Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклинден – неделята преди Великден е празник на цветята и на този ден завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за полседен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено.

Цветница, празник на цветята

На този ден християнската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Еруселим в дните преди еврейската Пасха. Според еангелистите Матей, Марко, Лука, Йоан и Христос влизат в Еруселим на магаре. Вярващите го посрещат като разстилат пред него дрехите си и клонки от маслина и го възславят като Месиански цар.

Най-рано празникът е честван в Еруселим през IV век. В цялата страна Цветница се почита и като голям църковен празник. Сутринта на Цветница църкожнослужителите осветяват в църквата върбови клончета. Всички отиват на тържествена служба, вземат от върбовите клонки и ги отнасят в домовете си. Вярва се, че тази осветена върба има предпазна и продуцираща сила.

На Връбница участвалите в Лазаруването моми отиват на реката (на чешма или кладенец) и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба. В Северозападна България и на отделни места в Тракия всяка мома пригитвя специален обреден хляб-кукла, със залък от който се кумичи (използва се за белег при избор на кумицата).

В някои села на Карнобатско кумиченето става с ладийки от царевични листа. Чието венче, залък, ладийка или друг белег излезе най-напред по течението на водата, тази мома става кумица, кръстница. Тя повежда към своята къща моминското хоро. В дома на кумицата се слага обща трапеза.

След гостуването момите говеят на кумицата до Великден, а на този ден всяка лазарка отива у тях с боядисани яйца и специален обреден хляб. Тук комицата ги освобождава от говеенето. Всички моменти от обичая Кумичене се придружават от съответните обредни песни, в които преобладават мотивите за качествата на моми и ергени, за любовта между тях, за предстояща женитба.

Според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени.
--------------------------------------------------------
gotvarstvo.georgievi.net